№ 190
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора Ю. М. Х.
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600170 по описа за 2025 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти
състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и пета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
2. ИВАНКА ШКОДРОВА
При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ ПАСКОВА и с участието на ПРОКУРОРА Ю. Х. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Георгиева НД № 170 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419,
ал. 1 от НПК: влязла в сила на 05.08.2024 г. присъда от 12.06.2023 г. по НОХД № 7091/2019 г.
на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, с която М. Н. М. с ЕГН
********** е бил признат за виновен в извършването на 18.11.2018 г. на престъпление по чл.
354а, ал. 3 от НК, за което е бил осъден съобразно чл. 54 от НК на една година лишаване от
свобода (при законов диапазон от една до шест години) и на глоба от 2 000 лв. (при законов
диапазон от 2 000 лв. до 10 000 лв., и е бил признат за виновен в извършването на 18.11.2018
г. на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е бил осъден на лишаване от свобода за
една година (при законов диапазон от една до три години) и на глоба от 500 лв. (при законов
диапазон от 500 лв. до 1 500 лв.); след прилагане на чл. 23 от НК, на М. М. е било наложено
1
наказанието лишаване от свобода за една година – с отложено под условие изпълнение по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, и е било присъединено
наказанието глоба от 2 000 лв.; съобразно чл. 343г от НК му е било наложено и наказание
лишаване от право (да управлява МПС) за срок от две години за престъплението по чл. 343б
от НК.
Присъдата е потвърдена изцяло с решение № 497 от 05.08.2024 г. по ВНОХД №
5284/2023 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ.
Внесена е на 09.01.2025 г. в РС молба (НД, л. 4-8) за възобновяване на наказателното
дело с позоваване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК от (името на) лице, оправомощено съобразно
чл. 420, ал. 2 от НПК – от (името на) осъдения за две престъпления от общ характер М.,
който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК.
Молбата, като постъпила в РС на 09.01.2025 г. (НД, л. 4), е подадена в 6-месечния
срок по чл. 421, ал. 3 (вр. чл. 422, ал. 1, т. 5) от НПК, който започва да тече от влизането на
присъдата в сила, т.е. от 05.08.2024 г., и изтича на 05.02.2025 г.
Молбата е за възобновяване на делото, след това – за отмяна на въззивното решение,
и след това - или за връщане на делото за ново разглеждане от второинстанционния съд, или
за намаляване на наказанието на осъдения от възобновителния състав.
В молбата се твърди съществено нарушаване на процесуални правила от въззивния
съд, производно на което било нарушаването на материалния закон:
Във връзка с показанията на свидетелите Н., Г., Р., Ц. и Я., чиито досъдебни показания
са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, бил нарушен чл. 281, ал. 8 от НПК. В
съдебно заседание свидетелите Н. и Г. били заявили категорично отрицателен резултат на
теста за наркотици на осъдения, но неправилно са описали положителен резултат в
писмените доказателства на ДП - защото не умеели да разчитат резултатите от теста;
показанията им (сочещи на ясен спомен за начин на боравене с теста) се разминавали с
методическите указания за отчитане на резултатите от полеви тест; освен това тези двама
свидетели нямали компетентност да извършват и разчитат полеви тестове за употреба на
наркотици (архивът с протоколите за проведено обучение на ОПП - СДВР бил унищожен от
дъжд). Липсвали доказателства за идентичност на предадените от осъдения с протокол за
доброволно предаване (ПДП) предмети и изследваните експертно по делото – защото в ПДП
не било описано запечатване с участието на предаващия и приелия. Поради това
признаването на осъдения за виновен в престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК било в
нарушение на процесуалния, а вследствие на това – и на материалния закон.
Признаването на осъдения за виновен в престъпление по чл. 354а от НК било
осъждане двукратно за едно и също деяние: веднъж – за държане на наркотик, и втори път –
за шофиране след употреба на държания наркотик.
Не била отчетена като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне на
наказанието и нямало коментар за нея в мотивите на въззивното решение
продължителността на наказателното производство (повече от пет години), според
защитника - несъответна на делото (без фактическа и правна сложност).
В съдебните прения пред възобновителния състав защитникът поддържаше искането
за възобновяване съобразно изложените в него доводи, като акцентира на необходимостта от
преквалифициране на престъплението по чл. 354а от НК от ал. 3-та в ал. 5-та, а осъденият
поддържаше изявленията на защитника си; прокурорът заяви, че няма основания за
възобновяване на делото.
След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
Свидетелите С. Г. (НОХД, л. 214 гръб-215 вр. ДП, л. 37-38 – четени на основание чл.
281, а. 4 от НПК досъдебни показания) и Л. Н. (НОХД, л. 205 гръб-206 вр. ДП, л. 39-40 –
четени на основание чл. 281, ал. 4 от НПК досъдебни показания, поддържани в с.з.) не са
2
заявявали нито пред съд, нито на ДП, че нарко-тестът на осъдения е бил отрицателен.
Твърдението на защитник в молбата за възобновяване за такова тяхно твърдение е съвсем
недостоверно.
В съдебно заседание свидетелят Г. е заявил, че при положителен резултат на полеви
нарко-тест данните за него се вписват в съставения АУАН, в протокола за изпращане за
вземане на кръвна проба и в докладната записка.
По ДП са приложени:
Талон за изследване № 0013357 от 18.11.2108 г. (ДП, л. 16), удостоверяващ, че на тази
дата в 18:30 ч. е извършен полеви нарко-тест на осъдения от свидетеля С. Г. (полицай от
ОПП - СДВР) с индивидуализирано посочено техническо средство (ТС), което е отчело
положителен резултат за тетрахидроканабинол и амфетамин. Ръкописно от името на
осъденото лице е изписана думата „приемам“ за показанието на ТС, след което във
финалната част на този талон осъденият е изписал трите си имена, датата, часа и е положил
подписа си.
АУАН бланков № 192149 от 18.11.2018 г. (ДП, л. 42) със съставител Л. Н. (младши
автоконтрольор в ОПП - СДВР) и свидетели Ц. Ц. и Т. Я., удостоверяващ, че осъденият е бил
изпробван със същото ТС като в талона за изследване и то е отчело положителен резултат за
употреба на амфетамин и тетрахидроканабинол. Ръкописно от името на осъдения е изписана
думата „нямам“ в полето за обяснения или възражения, а във финалната част на АУАН
осъденият е изписал ръкописно имената си, датата и е положил подписа си.
За обосноваване на употребата на наркотични вещества от страна на осъдения
инстанционните съдилища са се позовали както на четените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК
досъдебни показания на двамата полицейски служители от ОПП - СДВР С. Г. и Л. Н. (тъй
като в съдебно заседание двамата са нямали ясен спомен за конкретните свързани с осъдения
обстоятелства), така и на съдържанието на горепосочените писмени доказателства –
съставени в изискуемата писмена форма, от компетентен държавен служител, с изискуемите
реквизити и съдържание и неоспорени от осъдения, а напротив – с изходящи от самия него
ръкописни изявления, потвърждаващи съдържанието на съответния документ. Към
значението на тази доказателствена съвкупност инстанционните съдилища са добавили
изследване и на значението на съдържанието на показанията на други трима полицейски
служители (спрели за проверка управляващия МПС осъден и усетили мирис на марихуана от
колата), а също и съвкупното значение на предадените от осъдения с протокол за доброволно
предаване (ПДП) угарка от неизпушена цигара и зелена тревиста маса в цигарена кутия –
експертно установени като съдържащи коноп (марихуана).
ПДП (ДП, л. 14) съдържа ръкописно обяснение от името на осъдения, че предадените
доброволно от него на полицай Т. Я. саморъчно свита цигара със зелена тревиста маса и
зелена тревиста маса в кутия от цигари „представляват марихуана за лична употреба“, след
което осъденият е положил подписа си като „предал“ под личното и фамилното си име.
От прибавянето към тази доказателствена съвкупност на значението и на ФХЕ на
кръв и урина осъденият се е лишил сам – поради отказа си да даде кръв за изследване (ДП, л.
16 – ръкописно отбелязване долу вляво от лекар, че осъденият е отказал да даде проби за
изследване с позоваване на дата, час и амбулаторен номер; ДП, л. 65-66 – протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби…; ДП, л. 62-64 – книга за
регистрация на лицата за медицински преглед).
Относно идентичността на предадените от осъдения с ПДП веществени доказателства
и изследваните с ФХЕ на ДП следва да се отчете – освен изложените от инстанционните
съдилища съображения, и това, че приелият ги с ПДП полицейски служител има задължения
във връзка с работата си, включително - да придвижи по съответния ред веществени
доказателства в състоянието, в което са постъпили при него. При липса на съмнения (които
при това следва да са обосновани) за нарушения от страна на този служител на
задълженията му, твърдението за липса на доказателства за идентичност на изследваните с
ФХЕ обекти - от една страна, с от друга страна – предадените от осъдения и приети от
3
конкретен полицейски служител, е произволно и необосновано.
Посочената доказателствена съвкупност е разнородна – свидетелски показания,
писмени доказателства, експертно заключение, протокол за доброволно предаване. Прочитът
на доказателствените средства от настоящия състав установява, че съдържанието им е
съвсем коректно отчетено от инстанционните съдилища. Предвид това няма нарушение на
разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК относно четените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК
досъдебни показания на свидетелите С. Г. и Л. Н..
Прегледът на мотивите на въззивното решение установява необоснованост на
твърдението в молбата за възобновяване, че не били обсъдени възраженията на защитата:
отговор им е даден, при това – обосновано. Това, че защитник не споделя позицията на
съдилищата, е нещо различно от необоснованост на тази позиция.
Не е основателно и твърдението в молбата за възобновяване, че М. е бил осъден два
пъти за едно и също нещо: за престъплението по чл. 343б той е осъден въз основа на приета
обоснованост на извода, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – т.е.
те обективно са били приети от него и са дали съответното физиологично отражение в
телесните му показатели, отчетено от ТС; за престъплението по чл. 354а от НК той е осъден
въз основа на обосновано приемане за установено, че в колата си е държал марихуана – в
недопушената цигара и в цигарената кутия. Двете престъпления в случая имат съвсем
различен предмет, поради което няма двукратно осъждане за едни и същи факти.
Становището на защитника за маловажност на престъплението по чл. 354а от НК в
случая е лишено от фактически податки за такъв извод: към спирането на осъдения от
първите трима полицейски служители са били налице непосредствено възприети от тях
белези на съвсем скорошна употреба на наркотични вещества от страна на осъдения,
въпреки което той е шофирал; извършването по едно и също време на две престъпления, и
двете свързани с високорискови наркотични вещества, изключва възможността за
определяне на което и да било от тях като маловажно. Предвид това не е налице и
нарушение на материалния закон чрез приетата от инстанционните съдилища правна
квалификация на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК.
Продължителността на процеса е отчетена от инстанционните съдилища, практическо
изражение на което е определянето на всяко от наказанията в размер на законово
предвидения специален минимум; не се откриват данни за допълнителна снизходителност,
особено при отчитане на условното отлагане по реда на чл. 66 от НК на изпълнението на
наказанието лишаване от свобода.
В заключение настоящият състав намери, че не са налице твърдените в искането за
възобновяване основания за ревизиране на наказателното производство, поради което
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата входящ на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД №
21000074 от 09.01.2025 г. за възобновяване на наказателното производство – ВНОХД №
5284/2023 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5