№ 271
гр. С., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 80/05.04.2022 г. по гр. д. № 1126/2020 г. С.ски
районен съд във втора фаза на съдебна делба е изнесъл на публична продан
следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор
67653.918.33.2.3 по КККР на гр.С., със застроена площ 79, 79 кв.м., с
предназначение жилище, апартамент, с адрес на обекта: гр.С., ул. "Арх. П.П."
№ 5, Бл.*, вх.*,ет.*,ап.*, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, ведно с избено помещение № 9 с площ от 20, 04 кв.м., ведно с 3,
17% идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата
и 3, 17 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху
който е построена сградата, с идентификатор 67653.918.33.2, представляващ
поземлен имот с идентификатор 67653.918.33, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 67653.918.33.2.22, под обекта няма и над
обекта 67653.918.33.2.7, съгласно схема №15- 942025/12.10.2020г., издадена
от СГКК- С., като получената при извършване на публичната продан сума
бъде разпределена между съсобствениците на имота О. А. Б., ЕГН**********,
М. О. Б., ЕГН**********, В. О. Б., ЕГН**********, последните двама
действащи чрез техния баща и законен представител О. А. Б., с адрес гр. С.,
бул. ”С.” № 206, и Т. Д. Д., ЕГН**********, притежаващи по ¼ идеална част;
страните са осъдени да заплатят всеки от тях ДТ в размер на 457, 20 лева.
Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от Т. Д. Д., чрез
1
пълномощник адв. Н.М., с оплаквания, че е постановено при съществени
нарушения на процесуални правила, при непълнота на доказателствата,
необосновано и незаконосъобразно.
Твърди се във въззивната жалба нарушение разпоредбата на чл.
236 ал. 2 от ГПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил най-основното изявление
на Д., направено в първото след допускане на делбата съдебно заседание от
08.12.2021 г. – че това е единственото й жилище, че зет й никога не е живял в
него, и моли жилището да остане за нея, което по същество представлява
искане за възлагане по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК; това искане не е обсъдено
от районния съд. Твърди се нарушение на разпоредбата на чл. 7 ал. 1 изр. 2-ро
от ГПК – съдът не е указал представяне на доказателства с оглед така
направеното искане за възлагане.
По-нататък в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил и
находящи се по делото доказателства, които са в подкрепа на искането на
жалбоподателката за възлагане – НА № * г., Протокол за обявяване на
саморъчно завещание и акт за смърт, от които е видно, че жалбоподателката е
с адрес процесния имот. Твърди се, че ако съдът бе обсъдил всички
доказателства, би стигнал до извод, че процесния имот не следва да се изнася
на публична продан, а следва да се възложи на жалбоподателката.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което на жалбоподателката да бъде
възложен в дял допуснатия до делба имот.
С въззивната жалба се правят доказателствени искания на
основание чл. 266 ал. 3 от ГПК – Да се приемат като писмени доказателства
документи за адресната регистрация на жалбоподателката на процесния имот,
удостоверение за граждански брат и декларация за семейно и имотно
състояние. Прави се искане и за допускане на един свидетел, който да
установи твърдения, че жалбоподателката е живяла в процесното жилище към
момента на откриване на наследството.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищците О. А. Б., за себе си и като законен представител на малолетните М. О.
Б. и В. О. Б., чрез пълномощник адв. Б.М., с който се оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
В отговора се излагат доводи, че съдът не е възложил жилището
на някоя от страните, защото няма направено искане и не са установени
предпоставките на закона за някоя от страните и в частност за
жалбоподателката Д.. Излагат се в отговора доводи, че за да са приложими
разпоредбите на чл. 349 ал. 1 и ал. 2 от ГПК трябва съсобствеността да е
възникнала само и единствено от наследствено правоотношение, а в случая не
е така – налице е комбинирана съсобственост, възникнала от сделка –
завещателно разпореждане и въз основа на съдебно решение за
възстановяване на запазена част. Прави се позоваване на разпоредбата на чл.
36 от ЗН, като се твърди, че имота би следвало да остане изцяло в
2
наследството на децата М. и В. Б.и и баща им О. Б., тъй като стойността на
завещания имот надвишава с повече от ¼ разполагаемата част, която
разпоредба не е била приложено в производството за възстановяване на
запазената част.
Твърди се в отговора, че в първоинстанционното произвоство е
била предоставена възможност на Т. Д. за ползване на безплатна правна
помощ, но тя не е представила исканите от съда документи и декларация,
поради което не й е предоставена такава.
В съдебно заседание за жалбоподателката пълномощникът й адв.
Н. М.ова поддържа въззивната жалба.
За въззиваемите пълномощникът им адв. Б. М. оспорва въззивната
жалба.
С.ски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
С Решение № 180/07.06.2021 г. по гр. д. № 1126/2020 г. С.ски
районен съд е допуснал делба между О. А. Б., М. О. Б.,В. О. Б., последните
двама действащи чрез техния баща и законен представител О. А. Б. и Т. Д. Д.
на съсобствения им недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор
67653.918.33.2.3 по КККР на гр. С., със застроена площ 79, 79 кв.м., с
предназначение жилище, апартамент, с адрес на обекта: гр. С., ул. "Арх. П.П."
№ 5, Бл.*, вх.*,ет.*,ап.*, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, ведно с избено помещение № 9 с площ от 20, 04 кв.м., ведно с 3,
17% идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата
и 3, 17 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху
който е построена сградата, с идентификатор 67653.918.33.2, представляващ
поземлен имот с идентификатор 67653.918.33, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 67653.918.33.2.22, под обекта няма и над
обекта 67653.918.33.2.7, съгласно схема №15- 942025/12.10.2020г., издадена
от СГКК- С., при квоти по ¼ ид. ч. за всеки от четиримата съделители.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
имота е неподеляем, от него не могат да се обособят самостоятелни дялове.
Касае се за апартамент, в който има само една баня и тоалетна, една кухня
/преустроено пространство/ и три стаи. Според заявеното от вещото лице в
3
съдебно заседание, евентуално преустройство и някакво разделяне на отделни
помещения, така че да има реални дялове /явно се имат предвид два/, е
нецелесъобразно и ще е на стойност по-голяма от самия имот, поради което
имотът е неподеляем.
Следва да се кредитира заключението на съдебно-техническата
експертиза като компетентно и обективно изготвено, неоспорено от страните
по делото, както и поради липса на доказателства, които да го опровергават.
Допуснатият до делба имот е единствен, поради което са
неприложими способите по чл. 352 и чл. 353 от ГПК.
Настоящата инстанция приема, че съделителката Т. Д. е направила
в съдебно заседание на 08.12.2021 г. искане да й бъде възложен имота с
изявлението, че иска жилището да остане за нея. Искането е ясно и
недвусмислено, независимо, че не е направено с правна терминология.
Въззивният съд приема, че в случая са налице предпоставки за
приложение разпоредбата на чл. 349 ал. 2 изр. І-во от ГПК.
Безспорно, делбения имот е жилищен такъв.
Налице са доказателства, че при откриване на наследството
съделителката Д. е живяла в имота. В тази връзка съдът съобрази, че в НА №
* г. прехвърлителката Т. Д. Д. е вписана по лична карта с адреса, съвпадащ с
този на делбения имот . гр. С., ул. „Хан Аспарух“ № 5 /понастоящем ул. „Арх.
П.П.“/, блок 45, вх. „б“, ет. 1, ап. 9. С този адрес по лична карта съделителката
Т. Д. Д. е вписана като молител в Протокола за обявяване на саморъчно
завещание от 17.08.2015 г., с който е обявено саморъчното завещание на
дъщеря й Д.С. Б.а в полза на Т. Д.. От делото се установява, че този имот е
закупен от Т. Д. Д. и съпругът й С.Г.Д. през 1983 г. и в този имот на
06.08.2015 г. Д.С. Б. е починала, като е издаден Акт за смърт №
0333/07.08.2015 г. от Община – С..
Всъщност това обстоятелство не се оспорва от другата страна,
както и не се оспорва обстоятелството, че съделителката Д. няма друго
жилище.
С оглед изложеното в отговора на въззивната жалба
пълномощникът на другите съделители всъщност оспорва единствено
характера на собствеността, като излага доводи, че тя не е възникнала само и
4
единствено от наследствено правоотношение, а е комбинирана съсобственост,
възникнала от сделка – завещателно разпореждане и въз основа на съдебно
решение за възстановяване на запазена част.
Настоящата инстанция не споделя този доводи на пълномощника
на другите съделители.
С оглед приетото в решението за допускане на делба,
съделителката Т. Д. е собственик на ¼ от делбения имот по силата на
завещание, с което дъщеря й Д. Б.а й завещава имота и след влязло в сила
съдебно решение по чл. 30 ал. 1 от ЗН, с което на наследниците по закон на Б.
Б.а – тримата съделители О. Б., М. Б. и В. Б. е възстановена запазената им част
и е намалено завещанието в полза на Т. Д. с ¾ ид. ч.
В производството по чл. 30 ал. 1 от ЗН е прието, че се касае за
универсално завещание, защото не се установява Д. Б.а към момента на
смъртта си да е притежава и друго имущество. От другите съделители не се
твърди наследодателката им Д. Б.а да е имала и друго имущество, освен
делбения имот. Поради това следва да се приеме, че се касае за универсално,
общо завещание, с което Д. Б.а се е разпоредила в полза на майка си Т. Д. с
цялото си имущество. Придобиването на собственост въз основа на
завещателно разпореждане, е хипотеза на наследяване по реда на глава трета
от Закона за наследството. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 16 ал. 1
от Закона за наследството Т. Д. придобива качеството на наследник по
завещание на дъщеря си Д. Б..
Разпоредбата на чл. 349 ал. 2 от ГПК не прави разграничение за
наследяване по завещание и по закон, а говори за момента на откриване на
наследството, който момент е еднакъв и при наследяването по закон и при
наследяването по завещание и съвпада със смъртта на наследодателя. В този
смисъл и доколкото се касае за лица, които са наследници на имота, макар и
по силата на два различни способа за наследяване – по закон и по завещание,
следва да се приеме, че възлагателната претенция на Д. е противопоставима
на останалите трима съделители. В случая не е налице смесена съсобственост,
а съсобственост, възникнала само от наследяване – по закон и по завещание.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че са
налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 349 ал. 2 от ГПК
делбеният имот да бъде възложен на съделителката Т. Д.. С оглед
5
особеностите на конкретния случай следва да се приеме, че той не попада в
хипотезата на смесена съсобственост, за която в Тълкувателно решение №
1/2004 г. е прието, че може да се прекрати само чрез изнасяне на имота на
публична продан, а не чрез възлагане по чл. 288 ал. 3 от ГПК /отм./ на един от
съделителите. Разглежданите в т. 8 от ТР № 1/2004 г. хипотези на смесена
/комбинирана/ съсобственост нямат предвид случаи като настоящия, при
който имотът е запазил наследствения си характер, тъй като всички
съделители са наследници /по закон и по завещание/ на общата
наследодателка Б. Б.а; в съсобствеността не участват чужди на наследството
трети лица, поради което в духа на закона е имотът да остане в патримониума
на един от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на чл.
349 ал. 2 изр. І-во от ГПК. /Решение № 148/07.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009
г. на І г.о. на ВКС, Решение № 159/26.09.2013 г. по гр. д. № 1218/2013 г. на І
г.о. на ВКС, Решение № 302/30.06.2017 г. по В. гр. д. № 533/2015 г. на ОС –
С., Решение № 261395/21.04.2022 г. по В. гр. д. № 535/2021 г. на СГС,
Решение № 918/31.10.2019 г. по В. гр. д. № 1421/2019 г. на ОС – Бургас/. По
повод доводите на пълномощника на тримата съделите следва да се допълни,
че решението по чл. 30 ал. 1 от ЗН има конститутивно действие, като
възстановява права, възникнали именно в резултат на наследяване, поради
което и съсобствеността между съделителите има единствено наследствен
характер.
Поради това следва да се отмени решението на районният съд, с
което делбения имот е изнесен на публична продан, като вместо това се
постанови възлагане на делбения имот в дял на съделителката Т. Д. Д., а
последната следва да бъде осъдена да заплати за уравняване на дяловете на
всеки от тримата съделители по 11 430 лева, тъй като общата пазарна
стойност на делбения имот е в размер на 45 720 лева, установено от
заключението на СТЕ, всеки от съделителите е с квота от ¼ ид.ч., поради
което Д. дължи на останалите трима по ¼ ид. ч. от общата стойност за всеки
от тях, или по 11 430 лева, които суми съгласно чл. 349 ал. 5 от ГПК
съделителката Д. следва да изплати в шест-месечен срок от влизането в сила
на решението за възлагане.
ДТ правилно е присъдена от районният съд, поради което в тази
част обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Ще следва на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата въззиваемите да бъдат
6
осъдени да заплатят на адв. Н.М. – АК – С., адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на Т. Д. пред въззивната инстанция в размер на
600 лева.
Поради горното С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 80/05.04.2022 г. по гр. д. № 1126/2020 г.
на С.ски районен съд, В ЧАСТТА, с която е изнесен на публична продан
следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор
67653.918.33.2.3 по КККР на гр.С., със застроена площ 79, 79 кв.м., с
предназначение жилище, апартамент, с адрес на обекта: гр.С., ул. "Арх. П.П."
№ 5, Бл.*, вх.*,ет.*,ап.*, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, ведно с избено помещение № 9 с площ от 20, 04 кв.м., ведно с 3,
17% идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата
и 3, 17 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху
който е построена сградата, с идентификатор 67653.918.33.2, представляващ
поземлен имот с идентификатор 67653.918.33, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 67653.918.33.2.22, под обекта няма и над
обекта 67653.918.33.2.7, съгласно схема №15- 942025/12.10.2020г., издадена
от СГКК- С., като получената при извършване на публичната продан сума
бъде разпределена между съсобствениците на имота О. А. Б., М. О. Б., В. О.
Б., последните двама действащи чрез техния баща и законен представител О.
А. Б., и Т. Д. Д., притежаващи по ¼ идеална част, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Т. Д. Д., ЕГН **********, гр. С., ул. „Арх.
П.П.“ № 5, вх. „Б“, ет. 1, ап. 9, допуснатия до делба с Решение №
180/07.06.2021 г. по гр. д. № 1126/2020 г. недвижим имот: самостоятелен
обект с идентификатор 67653.918.33.2.3 по КККР на гр.С., със застроена площ
79, 79 кв.м., с предназначение жилище, апартамент, с адрес на обекта: гр.С.,
ул. "Арх. П.П." № 5, Бл.*, вх.*,ет.*,ап.*, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, ведно с избено помещение № 9 с площ от 20, 04 кв.м.,
ведно с 3, 17% идеални части от правото на собственост върху общите части
на сградата и 3, 17 % идеални части от правото на строеж върху поземления
имот, върху който е построена сградата, с идентификатор 67653.918.33.2,
7
представляващ поземлен имот с идентификатор 67653.918.33, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 67653.918.33.2.22, под
обекта няма и над обекта 67653.918.33.2.7, съгласно схема №15-
942025/12.10.2020г., издадена от СГКК- С..
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН**********, гр. С., ул. „Арх. П.П.“ № 5,
вх. „Б“, ет. 1, ап. 9, за уравнение на дяловете да заплати на всеки един от
съделителите О. А. Б., ЕГН **********, М. О. Б., ЕГН **********, В. О. Б.,
ЕГН **********, последните двама действащи чрез техния баща и законен
представител О. А. Б., поотделно по 11 430 /единадесет хиляди четиристотин
и тридесет/ лева, което да стане по реда и в сроковете по чл. 349 ал. 5 от ГПК
– в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, ведно със
законната лихва върху тази сума от влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане.
УКАЗВА, че ако уравнението на дяловете не бъде изплатено в
законните срокове, на осн. чл. 349, ал. 6 ГПК решението се обезсилва по
право и имотът се изнася на публична продан.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 80/05.04.2022 г. по гр. д. №
1126/2020 г. на С.ски районен съд, В ЧАСТТА относно присъдените
държавни такси.
ОСЪЖДА О. А. Б., ЕГН **********, М. О. Б., ЕГН **********,
В. О. Б., ЕГН **********, последните двама действащи чрез техния баща и
законен представител О. А. Б., на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата да заплатят на адв. Н.М. – АК – С., адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на Т. Д. пред въззивната инстанция в размер
на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9