Решение по дело №387/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба с вх. № 447/20.05.2014 г. по описа на ДСИ Росица Георгиева, с район на действие – Кърджалийския районен съд, подадена от Р. М. С., длъжник по изпълнително дело № *0149 по описа на СИС при Кърджалийския районен съд. Предмет на обжалване е постановление на ДСИ по посоченото изпълнително дело от 22.04.2014 г. за събиране на държавни такси по ТДТССГПК. Жалбоподателят счита, че задълженията му за заплащане на държавни такси /като главница и лихви/, обективирани с обжалваното постановление, са погасени по давност. Моли съда за отмяна /оставяне без разглеждане като недопустимо и неоснователно/ на постановлението на ДСИ Росица Георгиева, с район на действие – Кърджалийския районен съд.

Препис от жалбата е връчен на взискателя З. М. К, който в срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК не е подал отговор.

Държавният съдебен изпълнител в изпълнение на задълженията си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК е изложил мотиви, в които заявява, че счита депозираната жалба за недопустима, тъй като обжалваното постановление не спада към лимитативно изброените в чл. 435, ал. 2 от ГПК като подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител. Освен това излага съображения и за неоснователност на подадената жалба предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, уреждаща погасителната давност на публичните вземания.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирана страна, е процесуално допустима. Във връзка с изложените в мотивите на съдебния изпълнител съображения за недопустимост, следва да се отбележи, че под разноски се разбират и таксите по изпълнението. Този извод следва от разпоредбата на чл. 79 от ГПК - "Разноски по изпълнението", в която за такива се сочат, както разноските, така и таксите по изпълнението, поради което съдът намира, че обжалваното в настоящото производство действие попада в кръга на изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

По същество съдът констатира следното:

Изпълнително дело № *0149 по описа на СИС при Кърджалийския районен съд е образувано по молба на взискателя З. М. К. въз основа на изпълнителен лист за парично вземане срещу длъжника Р. М. С., произтичащо от запис на заповед от 12.01.2006 г. с падеж 12.02.2006 г. Изпълнителният лист удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по цитирания запис на заповед в размер на 65 000,00 лв. /неизплатена главница/, както и законна лихва върху главницата, считано от 28.05.2007 г. до окончателното изплащане на вземането. В изпълнителния лист е удостоверено като подлежащо на изпълнение и вземане за разноски в размер на 1 326,00 лв.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е постановил събирането от длъжника на следните държавни такси: 108,00 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2004 г. и 18,00 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2007 г., дължими на основание чл. 36 от ТДТССГПК; 12,00 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2008 г., дължими на основание чл. 32 от ТДТССГПК; както и 2 346,08 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2008 г., дължими на основание чл. 53 от ТДТССГПК.

Единственият наведен от жалбоподателя довод за незаконосъобразност на обжалваното постановление е възражението му за недължимост на определените му за плащане държавни такси поради изтекъл давностен срок. Този довод настоящият състав намира за неоснователен, тъй като вземането за държавни такси има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, което по силата на чл. 168, т. 3 във вр. с чл. 171, ал. 1 от ДОПК, се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати. В конкретния случай заплащането на процесните държавни такси по изпълнението, невнесени от взискателя, е постановено да бъде извършено от длъжника с обжалвания в настоящото производство акт, поради което очевидно това вземане няма как да бъде погасено по давност към момента на депозиране на процесната жалба /в шестдневен срок от връчване на обжалваното постановление/.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбас вх. № 447/20.05.2014 г. по описа на СИС при Кърджалийския районен съд, подадена от Р. М. С., ЕГН *, длъжник по изпълнително дело № *0149, против постановление на ДСИ Росица Георгиева от 22.04.2014 г. за събиране на държавни такси по ТДТССГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.