Решение по дело №185/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на З. З. Б. срещу РЕШЕНИЕ 93 от 20.12.2023 г. на ВЕЛИНГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 331/2023г.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт като поставен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с оценка на доказателствата. Иска се отмяната на въззивния съдебен акт.

В съдебно заседание, касаторът не се представлява. Постъпило е становище от адв. Д., който поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба- Началник РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград не взема становище по жалбата.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПАЗАРДЖИК дава заключение за основателност на жалбата и моли решението на РС да бъде отменено.

Административен съд- Пазарджик, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 15.02.2023 г. в гр. Велинград, близо до СОУ „В. Левски“ в посока за бул. „Съединение Балтаджиев е управлявал МПС, лична собственост. Полицейските служители- св. Б., Ч. и Б. го забелязали да управлява МПС с марка „БМВ“ с рег. № [рег. номер]. Водачът спрял до транспортния вход на училището и слязъл от колата. Отворил предния капак, като в този момент полицаите започнали проверка. Извикали за съдействие колегите си – свидетелите М. и С. направил проверка за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. П. Б. в сградата на РУП Велинград, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Пред свидетеля Б. жалбоподателят е заявил, че се колебае да се изследва, тъй като преди няколко дни е взимал „нещо“. Отишъл с полицаите в Районното управление, където се намирал апарата за изследване. Т. Б. отказал да бъде тестван за наркотици с техническо средство Дрегер Drug test. Също така отказал и да получи изготвения му талон за медицинско изследване, който му давал право да се яви в ЦСМП Велинград за изследване.

При така изложената фактическа обстановка бил съставен процесния АУАН и му било издадено атакуваното наказателно постановление.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. От правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено нарушението, за което лицето е санкционирано.

Решението е правилно.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената част на НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното в атакуваното НП нарушение е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.

Несподелими са касаторовите възражения, че контролните органи е следвало да извършат проверката за наркотични вещества на мястото където е бил спрян за проверка и там да му издадат талон за медицинско изискване. Не съществува подобно изискване в закона- разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП изисква единствено лицето да е имало качеството водач и да е отказало проверка за наркотични вещества. Безспорно се установи от показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели, че Б. е управлявал лек автомобил- т.е. имал е качеството водач. Оттам нататък ирелевантно за спора е мястото, където е бил поканен да бъде тестван за наркотици, още повече че се касае за населено място и водачът има възможност да се придвижи до медицинско заведение, където да даде кръвна проба. Следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП е посочено както мястото, където лицето е управлявало МПС, така и мястото на отказа да бъде тествано за наркотици и не е нарушено по никакъв начин правото му на защита.

Несподелим е и доводът, че в НП са описани две административни нарушения- отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и отказ да бъде извършена проверка с медицинско изследване. Отказът да бъде извършено второто не представлява административно нарушение, а влече със себе си правната последица да бъдат зачетени показанията на техническото средство. Когато водачът откаже да бъде тестван за алкохол или наркотични вещества, задължително му се издава талон за медицинско изследване, защото в рамките на срока, посочен в талона може да размисли и да даде кръвна проба. В последния случай, меродавен за извършеното нарушение е резултатът от кръвната проба. Полицейските служители обаче не могат да бъдат винени за това, че водачът е отказал да получи талон за медицинско изследване и лишавайки се от възможността да даде кръвна проба, същият самоволно е “бетонирал” извършеното от него нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ 93 от 20.12.2023 г. на ВЕЛИНГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 331/2023г.

Решението е окончателно.