МОТИВИ
ПО НОХД № 449/2017г. НА БРС-III н.с.
Районна прокуратура - гр.Бяла е обвинила
лицата:
Б.А.И. ***.Т,
в това, че за времето от 23.05.2016г. - 24.05.2016г. в с.Д. д., обл.В.Т. и с.Д., обл.Р., в
условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с А.И.Ш., с цел да
набави за себе си и за Ш. имотна облага, възбудил и поддържал у Б.Н.М. ***.Т. заблуждение, че ще заплати за продадените му 9 броя
ярета сумата от 900 лева и с това му причинил имотна вреда в размер 990
лева-престъпление по чл.211, пр.2, вр.
чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29, ал.1, б. „б” от НК и
А.И.Ш. ***, в това, че за времето от
23.05.2016г. - 24.05.2016г. в с.Д. д.,
обл.В.Т. и с.Д., обл.Р., в съучастие като извършител с Б.А.И., с цел да
набави за себе си и за И. имотна облага, възбудил и поддържал у Б.Н.М. ***.Т. заблуждение, че ще заплати за продадените му 9 броя
ярета сумата от 900 лева и с това му причинил имотна вреда в размер 990
лева-престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск срещу подсъдимите, предявен от пострадалото лице- Б.Н.М. за
причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 990лв. ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане. М. е
бил конституирана в хода на производството като граждански ищец и частен
обвинител, като е бил представляван от упълномощения си повереник.
Подсъдимите признават вината си и всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съжаляват за
извършеното деяние. Защитниците им молят съда да наложи на подсъдимите
наказания в минималния предвиден в закона размер, а гражданският иск да бъде
уважен до размер от 900лв., съобразно уговорената цена
за яретата между пострадалия и подсъдимите.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимите
да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, за което са
привлечени към наказателна отговорност. Пледира на подс.И. да бъде наложено
наказание 8м.ЛС, предвид наличието на изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като наказанието бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На подс.Ш., предвид
характеристичните му данни и оказаното съдействие на досъдебното производство, пледира
да бъде наложено наказание 8м. ЛС след редукцията по чл.58а ал.1 от НК, като
изтърпяването на наказанието бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК.Пледира
за уважаване на гражданския иск в размера, посочен в обвинителния акт.
Граждански ищец и частен обвинител, чрез
повереника си, поддържа предявения граждански иск и моли да бъде уважен изцяло,
в подадена писмена молба до съда.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.А.И. е роден на ***г***, обл.В.Т.,
ул.”Д. и ш.“
№ ., българско гражданство, без образование,
неженен, не работи, ЕГН **********. Осъждан е три пъти за престъпления против
собствеността, като по първото си осъждане е реабилитиран по право, а от
значение за квалификацията на деянието са осъжданията му както следва:
1.С присъда по НОХД № 92/2011г. на PC-Бяла,
влязла в сила на 19.05.2011г., е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.2,
т.4 пр.2, т.5 и т.7 вр.чл.194, ал.1 НК на десет месеца лишаване от свобода,
като изтърпяването на наказанието е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК за срок от три години.
2.С присъда по НОХД № 873/2013г. на РС-В.Търново, влязла
в сила на 30.09.2013г., е осъден за престъпления по чл.195, ал.1 НК и чл.216,
ал.1 НК на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим. На
основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 92/2011г.
при първоначален строг режим.
Наказанието по НОХД № 92/2011г. е изтърпяно
на 27.06.2014г.
Наказанието по НОХД № 873/2013г. е
изтърпяно на 08.12.2014г.
Подсъдимият А.И.Ш. е роден на ***г***,
българско гражданство, начално образование, неженен, осъждан-реабилитиран, не
работи, ЕГН **********.
Свидетелят Б.М. ***.Т. и отглеждал домашни животни. През месец май 2016г.
имал девет броя ярета на възраст около три месеца, които решил да продаде. В
периода 19 - 20.05.2016г. със съпругата си - св.М.
били в района на кооперативния пазар в гр.Г. О., обл.В.Т. Св.М.
разговарял по телефона с негов роднина, че има намерение да продаде яретата си.
В това време на пазара бил и подс.Ш.. Той чул, че св.М.
има ярета, които продава. Двамата се запознали и подс.Ш. му казал, че се
занимава с изкупуване на животни. Заявил на св.М., че
проявява интерес към яретата и желае да ги види. Двамата разменили телефонни
номера.
През месец май 2016г. подс.И. живеел със
съпругата си и децата си в дома на подс. Ш. ***. Последният се занимавал с
търговия на домашни животни. Дейността извършвал без да е регистрирал фирма и
без трудов договор. Купувал домашни животни от частни лица, след което ги
препродавал, заменял или използвал за собствени нужди.
Подс.Ш. споделил с подс.И.,
че е разговарял със собственик на ярета от с.Д.
д., който ги продава. Предложил му двамата да
закупят яретата, които в последствие да продадат. Подс.И. се съгласил, тъй като
по това време имал нужда от пари. Намерението и на двамата било да си набавят
парични средства, чрез измама, като въведат в заблуждение св.М., че ще сключат
с него изгодна сделка за покупко-продажба на яретата му, като цената им ще бъде
изплатена по-късно, за да го мотивират по този начин, да им предаде животните
си, след което да ги продадат или използват за собствени нужди, без да му
заплатят уговорената цена.
На 23.05.2016г. подс.Ш. се обадил по
телефона на М. и му казал, че иска да купи яретата и пътува за с.Д. д. Около обяд подс.Ш. пристигнал с автомобил, заедно
с подс.И.. С тях били и жените, с които живеели на
семейни начала. Подс.Ш. и подс.И. огледали яретата и ги харесали. Договорили се
със св.М. за цена по 100 лева за яре. Попитали св.М. дали могат да сложат
надценка от 10 лева, за всяко от тях, когато ги препродават. Св.М. им
отговорил, че иска по 100 лева за яре, останалото не го интересува. Подсъдимите
му казали, че трябва да отиде с тях до с.Д., за да
му платят. Там щели да ги продадат на някакъв италианец, след което щели да му
дадат парите. Св.М. се съгласил. Посъдимите натоварили яретата в автомобила си
и заедно със св.М. заминали за с.Д.
По-късно същия ден 23.05.2016г. пристигнали
в с.Д.. Св.М. и жените на подсъдимите влезли в питейно заведение в централната
част на селото, а подс.Ш. и подс.И. откарали яретата в неизвестна посока. След
около половин час се върнали. Казали на св.М., че са ги продали, но парите ще
получат на следващия ден. Поканили св.М. да преспи в дома на подс.Ш. и той се
съгласил. На сутринта на 24.05.2016г. св.М. си поискал парите за яретата. Подс.Ш.
и подс.И. излезли от дома и след известно време се върнали. Обяснили на св.М.,
че е празничен ден - 24 май и нямало възможност да се превеждат пари. Св.М. се
ядосал и им казал, че го лъжат. Двамата подсъдими го уверили, че ще му платят
след почивните дни. Подс.И. осигурил автомобил, с който св.М. ***. Автомобилът
управлявал св.К. След като св.М. си заминал, подсъдимите Ш.
и И. си разпределили яретата и ги продали на неустановени по делото лица. През
следващите дни св.М. се обадил по телефона на подс.Ш., но той му казал, че няма
пари. До настоящия момент подсъдимите Ш. и И. не платили цената по сделката за
яретата - 900 лева.
Деветте ярета били оценени на стойност 990
лева, съгласно назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза. Не били
върнати на пострадалия, а стойността им също не била възстановена.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
намира за установена от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства- обясненията на подсъдимите в хода на досъдебното производство,
признанията в с.з. на двамата подсъдими и изразеното от тях съжаление за
извършеното деяние, показанията на свидетелите-Б.Н.М., Е. Х. М., Б. К. Т., И. П. К., С. М. М., А. М. А., съдебно-оценъчна
експертиза, биографична справка и декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите, справки за съдимост, автобиографии, ДСМПИС, както и
останалите писмени доказателства по делото.
Всички доказателства и доказателствени
средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото
и начина на извършване на престъплението,
както и авторството на подсъдимите. Показанията на свидетелите Б.М., Е. М., И. К. са подробни, непротиворечиви
помежду си, взаимно допълващи се и се покриват напълно с фактическата
обстановка, такава каквато е описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт, поради което показанията им съда кредитира изцяло. Съдът счита, че същите
са незаинтересовани и непредубедени от изхода на делото свидетели, за разлика
от показанията на св.Б. Т., който е в роднински отношения с подс.Ш.. Показанията на
този свидетел, обаче не са от значение за установяване на обективната истина по
делото, тъй като независимо, че св.Т.
твърди, че е закупил от Ш. едно яре като първоначално посочва, че това е
станало през м.май 2016г., а във втория си разпит заявява, че е било м.октомври
2016г., то липсва идентичност между това яре и инкриминираните вещи, тъй като
последните били продадени на неустановени по делото лица.Съдът изцяло споделя и
счита за достоверни обясненията на подс.Ш. на л.132 от досъдебното
производство, а не първоначалните обяснения на л.129 от досъдебното производство,
тъй като дадените впоследствие обяснения от Ш. са последователни и не
противоречат на формалната житейска логика, кореспондират напълно с подробните
обяснения на подс. И., на които съдът няма основание да не дава вяра, а освен
това обясненията на Ш. на л.132 от досъдебното производство и тези на подс.И. са
в съответствие с останалите гласни доказателства, които съдът е кредитирал-показанията
на свидетелите Б.М., Е. М., И. К., както и със събраните
по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Заключението на съдебно-оценъчна
експертиза е пълно, ясно и обосновано, изготвено от компетентно лице, дава
отговор на поставената задача, поради това следва да бъде кредитирано изцяло.
От обективна страна подсъдимият Б.А.И. е осъществил състава на
престъплението по чл.211, пр.2, вр.
чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29, ал.1, б. „б” от НК, а подсъдимият
А. И.Ш. е осъществил състава на
престъплението по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Налице са всички елементи
от обективна страна на престъплението измама.
Изпълнителното деяние било осъществено чрез действие - чрез възбуждане и
поддържане на заблуждение у св.Б.М. от подсъдимите, че ще му заплатят цената за
продадените ярета, за което използвали уговорка за надценка при препродажба,
обещание за заплащане на сумата на същия ден, при условие че пострадалия отиде
с тях в с.Д., където да му платят след продажба на
яретата на италианец, впоследствие и обещане за заплащане на сумата на следващия ден
съпроводено с покана за преспиване у дома на подс.Ш.. В резултат на тези действия у пострадалия М. били
създадени неверни представи – че подсъдимите имат намерение да му платят. В
резултат на тези неверни представи той извършил акт на имуществено
разпореждане, в следствие на което настъпил престъпният резултат - имотна вреда,
с настъпването на която престъплението било
довършено. Налице е пряка причинно-следствена връзка между възбуждането и
поддържането на заблуждението и настъпилата вреда. Същата е в размер на 990лв.,
съобразно заключението на СОЕ.
Налице е квалифициращото обстоятелство по
чл.211, пр.2 НК по отношение на подс.И., тъй като е извършил деянието в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Това е
така, тъй като престъплението е осъществил, след като е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като и за двете
осъждания наказанието не е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. От
изтърпяване на наказанията по отделните присъди не е изтекъл предвиденият в
чл.30, ал.1 НК петгодишен срок.
Налице е обикновената форма на съучастие по
чл.20 ал.2 от НК— съизвършителство, тъй като подсъдимите са участвали
едновременно в изпълнително деяние.
От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимите съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване. Съзнавали са,
че нямат намерение да заплатят цената по сделката още към момента на сключването й, тъй като не разполагат с такава налична
сума, а единствената им цел е да си набавят имотна облага, като заблудят
пострадалия да им предаде животните си срещу обещание за заплащане на изгодна
цена за тях, като по този начин му причинят вреда. Както към момента на
деянието, така и към настоящия момент двамата подсъдими били пълнолетни и психически здрави.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимият Б.И. съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства- тежкото материално и социално положение, както и
изразеното съжаление за стореното, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства-наличието на осъждане, за което е реабилитиран по право. Съдът
счита, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство-а именно наличието на
шест деца-всички малолетни, чието отглеждане при липса на
достатъчно финансови средства за издръжка и без подкрепата за по-дълъг период на
единия от родителите би ги поставило в риск. Поради това намира, че е
по-благоприятно за подсъдимия наказанието му да бъде определено при условията
на чл.55 ал.1 т.1 от НК, под предвидения в закона минимум. Изрична е
разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, че когато едновременно са налице условията
по чл.58а ал.1-3 и чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК, когато е
по-благоприятно за дееца. В случая предвиденото минимално наказание за
престъплението по чл.211 пр.2 от НК е три години лишаване от свобода, като в
случай на намаляване с една трета, наказанието което ще следва да изтърпи
подсъдимия е 2години лишаване от свобода.
Поради това и с оглед отчетеното изключително смекчаващо обстоятелство
съдът наложи на подсъдимия наказание 8 месеца лишаване от свобода, при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Това наказание следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, предвид разпоредбите на чл.57 ал.1 б.“б“ от ЗИНЗС. Не
са налице предпоставките за приложението на кумулативното наказание-конфискация
до една втора на имуществото, тъй като се установява по
делото, че подсъдимият е безработен и не разполага с движимо и недвижимо
имущество.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия А.И.Ш. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства-
изразеното съжаление за стореното, полагане на грижи за четири малолетни деца,
затрудненото материално положение, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства-лоши характеристични данни-минали осъждания, за които е
реабилитиран на осн. чл.86 НК. Съдът счита, че не са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства или изключително такова, което да обуславя
приложението на чл.55 от НК. Поради това
и с оглед отчетения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът
наложи на подсъдимия наказание над
минималния, предвиден размер, а именно 8месеца лишаване от свобода. Налице са
всички предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на
наказанието. Подсъдимият не е осъждан към момента на деянието за престъпление
от общ характер на наказание лишаване от свобода, определеното му наказание е
под три години, като счита, че с оглед семейната му ангажираност и полаганите
грижи за четири деца, за постигане целите на наказанието не е наложително
ефективното му изтърпяване. С оглед на това изтърпяването на наказанието следва
да бъде отложено с изпитателен срок от три години, през който период същият
следва да не извършва други престъпни деяния, поради угрозата да изтърпи
ефективно и това наказание.
На
основание чл.67, ал.1 от НК възпитателните мерки следва да се възложат на
инспектор при РУ – гр.Бяла.
Гражданският иск е доказан по основание и
размер. Безспорно е, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
деянието на подсъдимите, за което са признати за виновни и претърпените от
пострадалия имуществени вреди, поради което подсъдимите отговарят за тяхното
обезщетяване. Размерът на вредите, претендиран с гражданският иск е съответен
на повдигнатото обвинение и на оценката на СОЕ, поради което пострадалото лице
следва да получи обезщетение в паричен еквивалент именно в този размер, който
подсъдимите са солидарно задължени да му заплатят. Същият се дължи ведно със
законната лихва от деня на деликта-24.05.2016г. до окончателното изплащане. Солидарно
подсъдимите дължат и държавната такса в размер на 50лв. за уважения размер на граждански иск, която следва да заплатят по
сметка на БРС.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/