МОТИВИ към присъда по в.н.о.х.д. №
1213/21 г. по описа на СГС, НО, V-ти въззивен
състав
С присъда от 28.09.2018 г. по НОХД №
12522/2013 г. Софийският районен съд, Наказателно
отделение, 18-ти състав, е признал подсъдимия О. Н. З. за ВИНОВЕН в това, че на
27.02.2013 г., около 17.30 часа, в гр. София, близост до строителен обект,
находящ се от своя страна в близост до бул. „*****шосе“, участъка около
пресичането на този булевард с Околовръстен път на гр. София, чрез нанасяне на
удари с крака и юмруци в областта на главата е причинил средна телесна повреда
на Х.С.Г., изразяваща се в контузия на главен мозък с кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, което нараняване е реализирало медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 129,
ал.2, вр. ал. 1 от НК. Първата инстанция е НАЛОЖИЛА наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години и 9 месеца, изпълнението на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66 от НК с
изпитателен срок от 5 години, като е постановил на осн. чл. 67, ал. 3 от НК през изпитателния срок
пробационна мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител.
На основание чл. 45 от ЗЗД е ОСЪДИЛ
подсъдимия О.З. да заплати сумата от 5000 лева – обезщетение за причинени на Х.Г.
от горепосоченото престъпление болки и страдания, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва на осн. чл. 86 от ЗЗД, считано от 27.02.2013 г. до
окончателното заплащане по сумата по главницата.
Районният съд е ОСЪДИЛ подсъдимия за
заплати на СРС сумата от 200 лева държавна такса върху уважения размер на
граждански иск.
Предходната инстанция е ОСЪДИЛА
подсъдимия да заплати на частния обвинител и граждански ищец Х.С.Г. сумата от
60 лева разноски по делото за повереник в досъдебната фаза, както и за сумата
от 365 лева – разноски по делото за възнаграждения на вещи лица – ведно със
сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист – при издаването на
такъв. Съдът е осъдил подсъдимия З. да заплати на СДВР сумата от 177 лева –
разноски по делото за експертизи.
Срещу така постановената присъда е
депозирана въззивна жалба от подсъдимия. С нея се иска въззивният съд да отмени
съдебния акт на първостепенния съд и да постанови нов, с който да признае
подсъдимия О.З. за невиновен и да го оправдае, както и да остави без
разглеждане предявения граждански иск. Намира първоинстанционната присъда за
неправилна и необоснована, поради нарушение на материалния закон и неправилна
преценка на доказателствената съвкупност.
Със
сезиращата съда жалба не е отправено искане за събиране на доказателства.
В
проведеното разпоредително заседание на 30.03.2021 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и
ангажирането на нови доказателства.
В публичното съдебно заседание,
проведено на 28.05.2021 г., защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Счита,
че от фактическите положения, установени от първата инстанция, въз основа на
доказателствената съвкупност не може да се установи по един безспорен и
категоричен начин съпричастието на подсъдимия към инкриминираното деяние, за
което му е повдигнато обвинение. Иска от съда да отмени присъдата и вместо нея
да постанови друга, с която да оправдае О.З. относно повдигнатото му обвинение.
Прокурорът намира присъдата на районен
съд за правилна и законосъобразна, като моли за нейното потвърждение.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец иска от съда да потвърди така постановената присъда,намира я за
правилна, законосъобразна и обоснована.
Подсъдимият О.З. изтъква пред съда, че
няма вина за случилото се.
Въззивният съд, като съобрази събраните
пред двете съдебни инстанции доказателства и доказателствени средства, данните
от способите за доказване, както и становищата на страните, намери за
установено следното:
Постановеното от СРС решение е
неправилно, тъй като въз основа на събрания и приобщен доказателствен материал съдът
не можа да изгради безспорен и категоричен извод по отношение на авторството на
инкриминираното деяние по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което подсъдимият
З. е предаден на съд. Предвид което депозираната въззивна жалба е основателна.
При самостоятелната преценка на тази
доказателствена съвкупност настоящият въззивен състав, в рамките на
правомощията му да прави нови фактически установявания, прие фактическа обстановка,
която се припокрива в някои части с изложената
от контролираната инстанция, в следния смисъл:
Подсъдимият О. Н. З. е роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, разведен, неосъждан,
с
поС.ен адрес ***, ЕГН **********.
Х.С.Г. работил като пазач към фирма
„Скорпио“ на обект, съставляващ военни
складове, който се намира в гр. София, кв. С.о, ул. „************На 25.02.2013
г. с разрешение на свидетеля М.Ц., Г. отишъл до съседната на охраняемия от него
обект сграда, за да събере дървени отпадъци, които той и неговите колеги да използват за подпалки за огрев в
помещение, в което стоят по време на работа. Подсъдимият О.З., работил в
близост до обекта, охраняван от Г.. Подсъдимият видял Х.Г. да събира дървен
материал без разрешение, въз основа на което между двамата възникнал конфликт. Два
дни след това /27.02.2013 г./
Г.
бил на работа до 17.30 часа, след което същият тръгнал да се прибира към дома
си. На самия портал, Х.Г. бил нападнат от куче. Г. успял да изгони кучето, след
което срещнал непознат мъж. В този момент Х.Г. бил нападнат и бит по лицето с
юмруци, като след като пострадалият бил повален на земята, същият продължил да
получава удари по главата. Извършителят преустановил побоя над Х.Г., виждайки
че от мястото на ударите започнало да тече кръв и си тръгнал. Пострадалият
успял с обществен транспорт да се прибере до дома си, където бил посрещнат от
своя син. Х.Г. бил настанен в болница за лечение на причинените му травматични
увреждания от нанесения му побой.
За да достигне до крайния извод за липса
на установено авторство на инкриминираното деяние, контролиращата съдебна инстанция
се позова на показанията на свидетелитеИ. Г. /показанията
на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, са прочетени частично на основание чл.281, ал.5, вр. ал. 1 т. 2 от НПК/, Н.А., М.Ц. //показанията на свидетеля, дадени в хода на
досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал.5, вр. ал. 1 т. 2 от НПК/,
П.С./показанията на свидетеля, дадени в хода на
досъдебното производство, са прочетени частично на
основание чл.281, ал.5, вр. ал. 1 т. 1 от НПК/,
С. Г., Х.Г. /показанията на свидетеля, дадени в хода на
досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал.4, вр. ал. 1 т. 2 от НПК/,
обяснения на подсъдимия, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 18-20 от ДП/, епикриза
от клиника по неврохирургия /л.21 от ДП/, протокол за разпознаване на лица и предмети /л. 26 – 27 от ДП/, копие от
трудов договор № 6881 /л. 39 – 40
от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 45 – 51 от ДП/, справка
съдимост /л. 12 – 13 от съдебно производство/,
експертно решение № 3310 № 145 от 07.08.2003 г. /л.
48 от съдебно производство/, копия от
болнични листове /л. 49 -51 от съдебно производство/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 82 – 91 от СП/.
Доказателствен
източник с голямо значение в настоящето производство са свидетелските показания
на пострадалото лице Х.Г.. Свидетелят е изложил своите възприятия пред
предходната инстанция, като съдът е приобщил и свидетелските му показания,
депозирани в хода на досъдебното производство и тези, дадени непосредствено
преди извършване на процесуално-следственото действие по разпознаване. От
твърденията на Г. съдът установи, че същият работи като охрана на посочения от
него обект, че е имал конфликт с подсъдимия два дни преди инкриминираното
деяние. От свидетелските показания на пострадалото лице съдът извлече данни за
времето, мястото на осъщественото престъпно посегателство спрямо него, както и
че непосредствено преди това е бил нападнат от куче, след което Х.Г. излага
информация какви точно удари са му нанесли в каква област, както и предприетите
от негова страна последващи действия след нападението.
Въззивният
съд дава вяра на по-голяма част от свидетелските показания на пострадалото
лице. В тази връзка съдът прецени да кредитира информация досежно неговата
работа, от кога е започнал да работи като охранител, местоположението на
обекта, който пази, неговите показания се припокриват с казаното от страна на
свидетеляИ. Г. и свидетеля М.Ц.. Двамата визирани свидетели потвърждават, че
пострадалият е работил като охрана на посочения от него обект, дават сведения
относно местоположението на обектите, които охранява Х.Г. и обекта, в който
подсъдимият работи. В синхрон с казаното от М.Ц. са и твърденията на
пострадалия Г., че свидетелят Ц.му е дал разрешение да вземе дървесен материал
за разпалки. Въззината инстанция се довери на свидетелските показания на
пострадалия, че между него и подсъдимия е имало словесен конфликт два дни преди
инкриминираната дата, свързан с вземането на дърва за огрев.
Безспорно
се установи от събраните гласни доказателствени средства, че Х.Г. е бил на
работа на 27.02.2013 година. М.Ц. излага
твърдения относно дежурствата, които дават охранителите на обекта, който е
пазил Х.Г., както и че в деня на инкриминираното деяние е видял как пострадалото
лице си е тръгнало от работа към 17.30 часа с две чанти в ръцете.
Този
съдебен състав се довери на показанията на пострадалия, че когато си е тръгвал
от работа е имало инцидент с куче, но от
изложените твърдения на пострадалото лице не можа да установи с категоричност
бил е захапан, както твърди в първия си разпит в хода на досъдебното
производство, или е успял да го изгони каквито твърдения излага пред
предходната инстанция и в проведения на основание чл. 170 от НПК разпит в
досъдебната фаза.
Съдът
счита, че в хода на наказателното производство твърденията на пострадалото
лице, че е нападнато и че е бил бит, както и механизма на нанесените телесни
увреждания в посочения ден и час от него
се доказаха по безспорен начин. Това обстоятелство се установява и от
показанията на сина на пострадалото лице – С. Г.. Същият пред предходната
инстанция излага подробни сведения, че между 18.30 часа и 19.00 се е прибрал и
че е видял баща си във входа, който е бил с мръсни дрехи, с оток по лицето,
цицини и е куцал. С. Г. е придружил баща си до спешния кабинет на болница ВМА,
където бил приет за лечение. Свидетелските показания се подкрепят от
приобщената като писмено доказателство епикриза, издадена от Клиника по
неврохирургия към ВМА, от която се вижда, че Х.Г. е приет за лечение в
болницата на 27.02.2013 г. с кръвонасядане на долен десен клепач и болезненост
при палпация в окосмената част на главата. Коментираният доказателствен
материал се подкрепя и от експертното заключение на назначената и извършена съдебномедицинска
експертиза. Експертите установяват, че получените травматични увреждания от
страна на Х.Г. съответстват да са получени при нанесен побой на посочената от
пострадалото лице дата.
Настоящата
инстанция не можа да установи с необходимата за тази цел категоричност и
достоверност твърденията на подсъдимия, свързани със самоличността на
конкретния извършител, както и относно това имало ли е свидетел очевидец на
самото инкриминирано деяние. Съображенията в тази насока са свързани на първо
място, че така изложената информация, че именно подсъдимият О.З. е извършителят
на инкриминираното деяние спрямо пострадалия не намери своята подкрепа в
приобщените по делото гласни доказателствени средства. Свидетелите Н.А., М.Ц. и
П.С.са били в непосредствена близост до мястото, на което пострадалият твърди,
че е бил бит от страна на О.З.. Н.А. и П.С.са били заедно с подсъдимия в деня и
часовия диапазон, в който е осъществено престъпното посегателство спрямо
пострадалия. Свидетелката А. дава информация, че е била заедно с подсъдимия
вечерта, че не е чула и видяла З. да се кара с някого, нито да упражнява
физическо насилие спрямо някого, изтъква че О.З. е излизал от фургона, в който
са били тя, подсъдимият и П.С.само за да зареди дърва за отопление на
помещението, но същият не се е бавил повече от 1-2 минути. Излага твърдения, че
вратата на фургона е била отворена, когато подсъдимият е излизал от
помещението, отрича да е чула кучешки лай или друг обезпокояващ шум. Твърди, че
докато са чакали да си получат парите във фургона е имало посетители на
футболните игрища, както и че след това си е тръгнала към 19.00 часа заедно с П.С..
Изложените от свидетелката твърдения се намират в пълен синхрон със
свидетелките показания на С.. Последният потвърждава че на инкриминираната дата
е бил заедно с подсъдимия и Н.А., излага същата причина като свидетелката. Дава
информация,че подсъдимият е излизал да цепи дърва и че част от фургона е бил
остъклен и е имал видимост към мястото, на което З. е цепил дърва. Изтъква, че е възможно да е
имало посетители на футболното игрище. П.С.също твърди, че не е чул да лаят
кучетата и не е виждал пострадалото лице да минава в близост до фургона. В тази
насока са и свидетелските твърдения на М.Ц., който е бил на смяна на друг
обект, намиращ се между охраняваният обект от пострадалото лице и обекта на
подсъдимия, свидетелят отрича да е чул кучешки лай или човешки говор. Същевременно
изтъква, че е видял Х.Г. да си тръгва от работа. Н.А. излага пред съда своите
възприятия относно личността на подсъдимия З., като същата не мисли че
подсъдимия е способен да извърши посоченото инкриминирано деяние. В тази насока
са и свидетелските показания наИ. Г., който не е бил на работа на
инкриминираната дата, но излага твърдения че не вярва подсъдимият да е посегнал
на Х.З..
Въззивния
съд се разграничава от направения от контролираната инстанция извод да не
кредитира тези свидетелски показания за сметка на твърденията на пострадалото
лице и резултатите от извършеното разпознаване. Причините за това са, че съдът
не откри каквото и да е разминаване, несъответствие в изложените от свидетелите
А., С. и Ц.твърдения, които да породят
съмнение относно достоверността на изложеното от тях. От друга страна
показанията на пострадалия остават изолирани от доказателствената съвкупност
относно подлежащия на установяване факт. Още повече съпоставени свидетелските
твърдения, изложени пред съда, с тези депозирани в хода на досъдебната фаза,
съдът установи разминавания в описаните от Х.Г. обстоятелства. Несъответствие
съдът намери в първоначално изложената информация пред компетентните органи в
хода на досъдебното производство, че подсъдимият е бил сам при нанасянето на
побоя. Впоследствие пред съда на въпрос, зададен в съдебно заседание, Х.Г.
излага твърдения, че на посегателството срещу него е станал свидетел друг мъж. Въззивният
съд констатира несъответствие и в първоначално изложеното от пострадалото лице,
че подсъдимият директно го е нападнал в първия проведен разпит с казаното от Х.Г.
в проведения разпит преди разпознаването, в който твърди,че преди да му нанесе
удар с юмрук двамата са си разменили определени реплики. В разпита пред
предходната инстанция свидетелят също излага твърдения, че подсъдимият не му е
нанесъл удар веднага, а са водили определен разговор, в който пострадалият е
помолил О.З. да прибере кучетата, защото нападат, на което подсъдимия отвърнал
„ти ли казваш какво да правя с кучетата“. Същевременно в проведения разпит на
основание чл. 170 от НПК пострадалият излага
сведения, че подсъдимият го е заплашил, че ще го убие и че ще го хвърли
в реката.
Същевременно
при преценка на кои показания съдът да даде вяра и кои да не кредитира като
достоверни, няма как да не бъде отчетено и
обстоятелството, че престъпното посегателство се е случило в тъмната
част на денонощието и че Х.Г. си е тръгвал от 24- часово дежурство. Същият пред
съда отправя изказване - „аз бях
капнал…. едвам си стоях на краката“, предвид което при преценка на надеждността на същите и при липсата на
потвърждение на казаното относно самоличността на извършителя в останалите
свидетелски показания съдът прецени, че не може да изгради своя краен извод
относно авторството на престъплението въз основа само на свидетелските
показания на пострадалото лице. В този ред на мисли този съд не може да се
съгласи с аргументация на предходната инстанция, свързана с некредитирането на
свидетелските показания на А. и С., тъй като същите изхождали от лица, които е
възможно да са пристрастни поради обстоятелството, че са колеги на подсъдимия. Съдът
прецени, че съществуваща възможност твърденията на свидетелите да са
пристрастни се преодолява освен с липсата на несъответствие с изложените от тях
твърдения и с свидетелските показания на М.Ц., който не е колега на подсъдимия
и също твърди, че не е чул и видял нищо на инкриминираната дата.
В
тази насока пред предходната инстанция е разпитан сина на Х.Г., който освен за
съС.ието на баща си, излага твърдения и за това че пострадалият му е споделил,
че е виждал своя нападател два пъти и че са си разменили някакви реплики. Съдът
кредитира свидетелските показания на сина на пострадалото лице в частта относно
съС.ието на неговия родител, травматичните увреждания, последващите нужди на Х.Г. и полаганите грижи от страна на свидетеля. Въззивният
съд не може да възприеме като съотвестващи на обективната истина и да кредитира
изложените твърдения от страна на свидетеля относно нападателя на баща му, тъй
като същите произхождат от твърденията на пострадалото лице, които настоящата
инстанция прецени като ненадеждни относно установяването на този факт.
По
отношение на обясненията на подсъдимия, О.З. е дал обяснения пред
първостепенния съд относно повдигнатото му обвинение. В тях излага информация,
която по съдържание се припокрива с казаното от страна на свидетелите Н.А. и П.С..
Предвид което тази инстанция се
разграничава от приетото от районния съд заключение да не кредитира обясненията
на подсъдимия. Настоящата инстанция, събразявайки специфичната роля на
обясненията на подсъдимия в наказателното производство, намери за правилно да
ги кредитира в по-голямата им част. Единствено съдът прецени, че не следва да
ползва с доверие изложеното от подсъдимия твърдение, че е не е имал конфликт
относно дървата с пострадалото лице и че не го познава и не го е виждал.
Въз основа на изложеното съдът кредитира
в посочените части приобщените гласни доказателства като достоверни,
последователни, непротиворечащи си и установяващи сравнително еднотипна
фактическа обстановка, от която съдът не успя да установи по безспорен начин
съпричастността към инкриминираното деяние на подсъдимия З..
По отношение на писмените доказателства
съдът ползва с доверие приобщената медицинска документация, коментирана в
настоящия акт като относима и установяваща съществени за наказателното
производство обстоятелства.
При извършване на анализа на доказателствената
съвкупност съдът следва да обсъди задълбочено процесуално-следствените действия
по разпознаване на извършителя на престъплението, както и самата процедура по
разпознаване. При преценка относно това дали са спазени изискванията,
обективирани в процесуални закон, относно процесуално-следственото действие по
разпознаване съдът констатира, че компетентните органи не са спазили
изискването на чл. 171, ал. 2 от НПК. Съгласно правилото на чл. 171, ал. 2 от НПК лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, сходни с
него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи предварително пряк
контакт с разпознаващия. В процесуалния закон точно и ясно е формулиран
критерият, който е от значение за решаване на въпроса за идентичността.
Изискването предявените лица да имат „сходство по външност“, въведено във
визираната разпоредба, означава че между тях не трябва да има съществени
различия като раса, пол, възраст, видими белези, татуировки, физически недъзи,
големи различия във височината. Сходството се преценява не като еднаквост,
каквато е известно, че не може да се търси, а в смисъл на липса на отличаващи
съществено лицата белези и характеристики едно от друго. От приложения по
делото фотоалбум е видно, че лицата, с които подсъдимият е предявен, № 1, № 2 и
№ 4 са по-високи на ръст от него, поне с 10 сантиметра. Отделно съдът
констатира и още едно съществено несходство между предявените лица, видима разлика
във възрастта между представените лица. Лицето под № 2
е видимо по-млад /17 години по-млад от подсъдимия /, а лицата под № 1 и № 3 са с 10 години по-млади от
подсъдимия. Друго съществено различие, което съдът констатира е свързано с
окосмяването на представените на пострадалия лица, видно от представените
снимки лицето под № 2 е с къса тъмна коса без признаци на оплешивяване, докато съгласно даденото
описание от страна на пострадалия неговият нападател е със степен на
оплешивяване. В този смисъл предявеното лице под № 1 също не съответства на
това изискване, същият е изцяло без коса. Съществено несходство във външните
признаци съдът констатира във външния вид на подсъдимия и предявените лица,
които са значително по-едри мъже от подсъдимия. С оглед на което допуснатото
нарушение на чл. 171, ал. 2 от НПК при извършване на процесното действие по
разследването, което поради спецификата му е невъзможно да бъде санирано,
дискредитира валидността на същото. Като следва да се обърне внимание, че
изискванията на процесуалния закон в тази насока са с императивен характер
именно, за да се гарантира обективен извод за идентичност на разпознатото лице
с извършителя на деянието. Липсата на валидно проведено разпознаване, от своя
страна предпоставя и негодност на писмения доказателствен източник, обективиращ
процесното действие по разследване – протокол за разпознаване на лица от
05.03.2013 г., поради което възпроизведените в него фактически данни, нямат
доказателствена стойност. Предвид изложеното протоколът не може да се цени като
годен доказателствен източник, тъй като процесуално-следственото действие е
било опорочено.
По отношение на съдебното
минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото справка за
съдимост, от която изведе
данни за настъпила реабилитация
по право на осн. чл. 86 от НК спрямо
подсъдимия, с оглед на което към момента на осъществяване на престъпното деяние
подсъдимият е с необременено съдебно минало.
За
изясняване на получените увреждания на пострадалия са били назначени и
изготвени съдебномедицински експертизи, с оглед на приобщените документи,
даващи информация за здравословното съС.ие на пострадалия Х.Г. и получените
увреждания. Съдът даде вяра на заключението на изготвените експертизи, тъй като
същите са изготвени от компетентни и незаинтересовани от изхода на делото лица,
вещи в съответната област на науката. С оглед на което съдът приема, че
увреждания от инкриминираното деяние, които пострадалият е получил по
съвкупност представляват и реализират медико-биологичния признак разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
В
хода на наказателното производство е извършена съдебно-психиатрична експертиза,
от чието експертно заключение се установява че подсъдимият З. е вменяем към
момента на инкриминираното деяние. Съдът кредитира изготвената експертиза като
компетентна.
С оглед на изложените по-горе фактически
съображения съдът счита депозираната въззивна жалба от страна на подсъдимия за
основателна.
Предвид изложените факти и анализа на
събраните доказателства, доказателствени средства и данните от способите за
доказване съдебният състав на СГС достигна до различен краен извод от този на
проверяваната инстанция.За да отговори на основния въпрос по чл. 303, ал. 1
от НПК дали подсъдимият З. е автор на престъплението, за което е бил привлечен,
съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се
гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка.
Извършеният анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
логическа връзка не обуслови извод за несъмнена доказаност на авторството на
подсъдимия в извършване на инкриминираното престъпление. От
обективна страна безспорно се установява, че на 27.02.2013 г., около 17.30
часа, в гр. София, близост до строителен обект, находящ се от своя страна в
близост до бул. „*****шосе“, участъка около пресичането на този булевард с
Околовръстен път на гр. София, чрез нанасяне на удари с крака и юмруци в
областта на главата неизвестен
извършител е причинил средна телесна повреда на Х.С.Г., изразяваща се в
контузия на главен мозък с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, което
нараняване е реализирало медико-биологичния признак разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
От
обективна страна без всякакво съмнение се установява датата, времето и мястото
на извършеното деяние, всички тези обективни признаци на деянието се
установяват безусловно от събрания доказателствен материал в това число –
показанията на пострадалия, показанията на свидетелите, писмените
доказателства, приобщени по делото.
По безспорен начин се установи и вида и
характера на получените травми и увреждания от страна на Х.Г., които
осъществяват признаците на средна телесна повреда, като безспорно се установи и
причинно-следствената връзка между нанесения побой и получените увреждания.
От
обективна страна недоказано остана обстоятелството за съпричастността на подсъдимия З. към процесното
деяние. Както беше обсъдено по-горе извършеното процесуално следствено действие
по разпознаване е самостоятелен способ за събиране и проверка на доказателства,
който има за задача да установи тъждество между лицето, което е извършител на
престъплението и едно от лица, предявено за разпознаване. В случая сме изправени
пред опорочена процедура по разпознаване, която доведе до изключване на
протокола за разпознаване от доказателствената съвкупност при преценка за
авторството. Освен това, както беше обсъдено и по-горе наличието на
противоречието в показанията на пострадалия, както и липсата на какъвто и да е
доказателствен материал, извън свидетелските показания на Х.Г., относно
личността на извършителя прави за съда невъзможно да изведе с категоричност и
безусловност обективната връзка между извършителя на престъплението и
подсъдимия по настоящето производство.
По изложените съображения и след изчерпване на всички
възможни средства за доказване на обвинението, съдебният състав прие, че то не
е доказано по безспорен и категоричен начин съгласно изискванията на чл. 304 НПК
и оправда подсъдимия в извършване на престъплението по чл. 129, ал.2, вр.
ал. 1 от НК.
По отношение на предявения в
наказателното производство граждански иск, въззивният съд следва да отмени
присъдата на районния съд относно неговото уважаване, съобразявайки различния
краен извод, до който въззивната инстанция достигна относно липсата на
осъществено престъпление от страна на подсъдимия З..
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за сметка на
държавата.
Така мотивиран съдът постанови своята
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.