№ 89
гр. Пещера, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20225240101255 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град *** чрез адв.
Мирослайв М., против МАКРОАДВАНС АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул. „Г. С. Р Раковски" № 147, ап,14,
представлявано от В. Сергиев, Изпълнителен директор с предмет на иска:
чл.55 ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 500 лв.
В исковата си молба твърди, че е страна по договор за потребителски
кредит № 132277 сключен с „Макроадванс" АД, по силата на който, ищецът е
получил сумата в размер на 1500 лева. Съгласно този договор
кредитополучателят/ищецът/ дължи неустойка с обезщетителен характер, в
случай че в срок от 3 дни от сключване на настоящия договор не представи
обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице. В тази
връзка на ищеца е начислена неустойка в размер на 1000 лева. Ищецът твърди
че бил добросъвестен и на 10.11.2021г. е погасил предсрочно задължението
по договора , като по същият е заплатил и сумата от 500 лева, за неустойка.
Счита, че неустойката по договор за потребителски кредит № 132277
не е следвало да бъде заплащана, тъй като същата е недължима, на основание
чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Твърди че тази
неустойка накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3, от
ЗЗД. Сочи практика. Твърди и че поради накърняването на принципа на
„добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до увреждане интересите на ищеца с цел извличане на собствена
1
изгода на кредитора. Излага още и че неустойката по договор за
потребителски кредит № 132277 е недължима, тъй като била нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19
от ЗЗП, т.к. се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. С
неустоечната клауза се уговарял в полза на кредитора още едно
допълнително плащане за неизпълнението на акцесорно задължение.
Формулира петитум на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да се осъди
ответното дружество „Макроадванс" АД да заплати ищеца, сумата от 400
лева, недължимо платена като неустойка по договор за потребителски кредит
с № 132277, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Прави доказателствени
искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Макроадванс АД.
Не оспорва иска по допустимост. Излага съображения по основателността,
като твърди че действително е сключен договор за потребителски кредит №
132277/09.06.2021 г. с ищеца на стойност 1500 лева. като тази сума е била
изцяло усвоена. Твърди, че по тези обстоятелства липсва спор между страните
по делото.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва размера на
предявения иск, като твърди, че реално заплатената от ищеца сума за
неустойка е 471,12 лв., а не 500,00 лв.Твърди и че клаузата за неустойка не е
нищожна- същата се дължала като неизпълнение на задължение по договора
за предоставяне на обезпечение. Твърди и че уговарянето на неустойката е
резултат от автономията на волята на двете страни и свободата на договаряне.
Развива подробни съображения в тази посока. Моли искът да се отхвърли
като неоснователен, прави доказателствени искания, претендира разноски,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
С нарочна молба ищецът прави уточнение, че е цената на иска е 400
лева, а не 500 лева както е посочил на първата страница на исковата молба.
Ищецът твърди, че е погасил сумата в размер на 471,12 лв. за неустойка, а не
сумата в размер на 400,00 лв. за неустойка
В съдебно заседание е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
изменение на предявения от Д. С. Ч. осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, чрез увеличаване на размера му от 400,00 лева на 471,12
лева, представляващи недължимо платени като неустойка по Договор за
потребителски кредит № 132277/09.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Между страните не са спорни следните обстоятелства – сключването
на договора за потребителски кредит№ 132277/09.06.2021 г., усвояването на
сумата от 1500 лева по него, както и че е извършен плащане на неустойка в
размер на 471,12 лева, което се доказва и от събраните по делото по делото
писмени доказателства – справка за извършено плащане по процесния
договор, като и страните правят изявления в същия смисъл.
2
Единственото спорно обстоятелство е дали клаузата за неустойка е
нищожна.
В съдебно заседание не се явяват страните, излагат съображение по
същество с писмени молби на делото и претендират разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира , че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
По делото е представен Договор за потребителски кредит №
132277/09.06.2021 г. ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1500 лв.,
при фиксиран годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на
разходите от 49,65 %, като погасяването на кредита се извършва на 24
месечни вноски, съгласно приложен към договора погасителен план, с
падежна дата за внасяне на месечната вноска - 9-то число на месеца. Съгласно
чл. 10 от процесния договор ищецът Д. С. Ч. дължи неустойка, в случай че не
представи обезпечение, съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от
Договора. Неустойката е уговорена в размер на 10,35 лв. плюс 0,230 % от
усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,230 % от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.
В чл. 20 от Договора е предвидено, че вземането по него се обезпечава с
поръчителство за пълния размер на кредита, като кредитополучателят с
задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора, да обезпечи
кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора
„Микроадванс" АД. Физическото лице – поръчител следва да отговаря на
следните критерии : трябва да бъде дееспособно физическо лице, което поема
задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на
всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за
потребителски кредит, при условията на чл. 138 и следващите от ЗЗД и
следва да отговаря кумулативно на следните изисквания: 1/ физическо лице с
брутен осигурителен доход над 1400 лв.; 2/ работещо по трудов договор, с
най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; 3 / да няма
активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни;
4/ да не е страна по договор за кредит, сключен с „Микроадванс" АД.
Съгласно чл. 12 от договора начислената неустойка се изплаща на падежа на
всяка следваща вноска, съгласно погасителен план към договора.
От приложения погасителен план, всяка погасителна вноска е в размер
на 89,36 лв., като с предвиденото оскъпяване от 93,60 лв. за неустойка
общият размер на месечната погасителна вноска става - 182,96 лв., като
падежът на първата вноска е 09.07.2021г. , а на последната погасителна
вноска е 09.06.2023г.
От представената по делото от ответника справка за извършени
плащания от страна на кредитополучателя по договора за кредит се
3
установява, че ищецът е заплатил по кредита към 10.11.2021г. сумата в общ
размер на 2190,06лв., от които: 1500лв. - главница; сумата от 218,80 -
договорна лихва; 471,12 лв. - неустойка и 0,14 лв. - законна лихва.
Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Нищожна
е клаузата за неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК/ . Прието е че клауза за неустойка , уговорена в
договора, е проявление на принципа на автономия на волята в частното право
(чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Нищожността на неустойката поради накърняване на добрите нрави се
прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия случай
неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от
неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а евентуални такива
от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Непредоставянето на обезпечение , води до увеличение разходите по
кредита., т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение.
Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.
Следва да се посочи и че в случай че бъде включена при наличния уговорен
процент на ГПР, то същият ще надхвърли 50 %. Уговаряне на неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение с размер,
чиято стойност е по- висока от установеното договорно възнаграждение,
съдът намира за установено в противоречие с добрите нрави. Това
задължение всъщност представлява скрито, под формата на неустойка,
допълнително възнаграждение за кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение за
кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение,
4
доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски,
подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката
представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила
стойността на договора. Уговорената неустойка води до увеличаване на
подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на кредитополучателя. Тази клауза нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението .
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл. 10 от Договора за
потребителски кредит № 132277/ 09.06.2021г. , установяваща задължение за
заплащане на неустойка, с което задължение се увеличават разходите по
кредита, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Ищецът е платил тази
сума , но същата се явява недължимо платена от страна на ищеца като
престирана при начална липса на основание.
Ето защо предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
р. 1 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
уважения размер на иска, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските: Предвид изхода на делото право на разноски има
ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в размер на 50,00 лв. за заплатена
държавна такса. В производството по делото ищецът е представляван, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адв. М. М., видно от
представения договор за правна защита и съдействие на л. 54. В полза на
упълномощения процесуален представител - адв. М. М. следва да бъде
присъдено възнаграждение, което съдът определи в минималния размер от
400 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С.Раковски" № 147, ет. 5, ап. 14, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 471,12 лева, представляваща
недължимо платена при начална липса на правно основание по нищожна
клауза за неустойка, уговорена в Договор за потребителски кредит №
132277/09.06.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
5
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С.Раковски" № 147, ет. 5, ап. 14, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 50,00 лв. за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С.Раковски" № 147, ет. 5, ап. 14, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. - АК - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе" № 81, ет. 3, ап. „Б", на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, сумата в размер на 400,00 лв., адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, присъдени в
полза на ищеца Д. С. Ч., съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК:
BG02RZBB915510094736.
Банкова сметка, по която може да бъде платена сумата за адвокатско
възнаграждение на адв. М. В. М. - АК - Пловдив, съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7
от ГПК: B***
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6