Определение по дело №36/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адв.С. Е. от АК В., в качеството й на пълномощник на Б. З. Т. от с.Д. О., общ.С. насочена против Решение № 3442/22.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1948/2007 г. по описа на РС Б. в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивницата против Г. Р. Т. иск с правно основание чл.28, ал.3 СК /отм./ - чл.29, ал.3 от действащия СК.

В жалбата се правят оплаквания за постановяване на атакувания съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и за необоснованост, които се поддържат и в с.з.

Във връзка с тях се иска отмяна на атакуваното решение на първостепения съд в посочената част и по съществото на спора постановяване уважаване на заявената при условието на евентуалност претенция по чл.28, ал.3 СК /отм./.

Пред настоящата инстанция страните не сочат нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази събраните в хода на производството пред районния съд доказателства, във връзка със задължителните указания на касационната инстация по приложението на материалния закон, намира за установено от фактическа страна следното:

В хода на производството не се е спорило по факта, че страните по делото са съпрузи от 04.09.1983 г., чийто брак не е прекратен с развод.

От брака си имат родени две деца – Р. Т. – роден на 19.04.1984 г. и А. Т. – родена на 17.01.1991 г.

Не е бил спорен и фактът, установен и от приобщените по делото писмени доказателства, че на 17.03.2006 г. са придобили по силата на покупко-продажба описаните в исковата молба поземлени имоти, ведно с построените в единия от тях двуетажна масивна жилищна сграда и две паянтови сгради.

Сделката е обективирана в нот.акт № 1, т.ІІ, лег. № 3653, дело № 191/2006 г. на нотариус № 241 от РНК.

Страните не са спорили и по фактът, че по време на брака си са придобили собственост и по отношение на два леки автомобила – м.”М.” с ДК № Е 7983 АМ и м.”М.” с ДК № Е 7983 АМ /два броя писма на Началник отдел сектор „ПП” при ОДП Б./.

Според първото от тях - писмо рег.№ 5417/09.07.2007 г. лекият автомобил м.”М.”, собственост на страните по делото, е с прекратена регистрация от 13.03.2007 г.

Последното е станало по искане /с декларация/ на въззиваемия от същата дата, с която е заявил, че лекият автомобил е негоден за употреба поради ПТП.

Порди това и е подал заявление за прекратяване на регистрацията на автомобила.

В хода на производството пред районния съд е била приобщена като доказателство копие от спестовна книжка на въззиваемия, вкл. фишове за получаваното от него възнаграждение като “шофьор-механик” и “шофьор” във фирма “Т.” ООД и фирма “А. Г. Б.” ООД, в които е работил в И. - за периодите 01.08.2006 г. – 31.10.2006 г., 01.10.2007 г. – 31.10.2007 г.

Анализът на първото от цитираните доказателства не може да наведе на категоричен извод кой е извършвал вносните операции на суми по спестовната книжка /т.к. са отрадени камо като вноска или вноска-превод/ с посочени дати.

Според копие от съобщение за суфит /л.39 от в.гр.д. № 969/2009 г. по описа на ОС Б./ се установява обаче, че на 05.06.2006 г. Б. Т. е превела по сметка на Г. Т. в Б. П. банка Б. сумата от 1 000 евро, а от друго такова - /л.60 от в.гр.д. № 969/2009 г./ се установява, че на 13.03.2006 г. същата е превела по сметка на въззиваемия сумата от 4 500 евро.

И в двете съобщения не е отразено основанието за превода.

От приложените фишове за заплата става ясно, че за периода м.август – м.октомври 2006 г. въззиваемият е получавал месечно възнаграждание в размер на между 1 130 – 1 150 евро, а за периода м.октомври 2007 г. – около 1 500 евро.

От ангажираните в хода на разглеждане на делото пред въззивната инстанция при предходното му разглеждане писмени зоказателства – фишове за получени заплати на въззивницата се установява, че за периода м.януари 2006 г. – м .юли 2006 г. се установява, че Б. Т. е получавала месечно възнаграждение в размер около 1 500 – 1 600 лв.

В хода на производството пред районния съд в качеството му на свидетел е бил разпитан сина на страните – Р. Г. Т..

Същият е заявил, че той и сестра му заминали за И. през 2001 г., а родителите им – една година по-рано.

Там въззивницата работела като чистачка, а ответникът – във фирма за плодове и зеленчуци.

Според свидетелят баща му се грижел за семейството, тъй като събирал всички средства, включително и заработеното от сина му.

Той сочи, че със средствата от неговите доходи и тези на майка му въззиваемият издържал семейството, а средствата, получавани от доходите си, Г. Т., изразходвал само за свои лични нужди.

Твърди, че през 2007 г. между страните се породил конфликт във връзка със заведеното от сестрите на Г. Т. дело.

Твърди и че имотите в с. Д. О. били закупени със семейни средства, а къщата в единия от парцелите била построена от баща му също със средства на семейството, като неговите лични пари /разб. на свидетеля/ също били похарчени за строежа на тази къща.

Този свидетел не е категоричен коя точно година е родена сестра му, но към момента на провежда на разпита /с.з. от 25.02.2009 г./ е заявил, че тя е ученичка и живее и се издържа от майка си.

Твърди, че не знае въззиваемият да предоставя средства за издръжка на сестра му.

Други релевантни за предмета на спора доказателства страните не са ангажирали.

Въззивната инстанция намира, че показанията на този свидетел следва да бъдат преценени в светлината на чл.136 ГПК /отм./, т.к. същият се намира в близки родствени отношения със страните по делото – техен син.

От друга страна по делото има и данни, че семейството на самия Р. Т. е в лоши отношения с въззиваемия, като по жалба именно на съпругата му /така и приобщените писмени доказателства за прекратеното досъдебно производство, водено срещу Г. Т./.

Ето защо съдът не кредитира показанията на посочения свидетел.

На самостоятелно основание установено е в теорията и практиката, че фактите по делото не могат да се установяват с показанията само на един свидетел.

Ето защо дори да бъдат кредитирани показанията на Р. Т., фактите, за които свидетелстват не следва да се приемат за установени, доколкото не се подкрепят от останалите приобщени по делото писмени доказателства.

При установеното пред него от фактическа страна районният съд приел от правна по отношение на иска по чл. 28, ал.3 от СК /отм./, че същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Този извод на първо място обосновал с неоснователността на главния иск – по чл.26, ал.2 СК /отм./.

В допълнение изложил съображения, че от установеното от събраните по делото доказателства се налагал извод, че по време на брака и двамата съпрузи са работили според квалификацията си, не са разпилявали имуществото си, живели са по стандарт съобразно доходите си и са поддържали домакинство – т.е. поведението им е било съответно с изискванията на чл. 18 от СК /отм./ по осигуряване благополучието на семейството.

Навел съображения, че присъждане на по-голям дял от общото имущество поради значителен принос на единия съпруг предполага наличието на значително по-големи доходи, получавани от него, като в същото време другият съпруг е разпилявал, водил е начин на живот, надхвърлящ възможностите на семейството, не е изпълнявал семейните си задължения.

Т.к. според районният съд и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си съобразно изискванията на чл. 18 от СК /отм./, дори и доходите на ищцата да са надхвърляли тези на ответника /за което в пре тази инстанция не са ангажирани доказателства/, не можел да се приеме, че приносът на съпругата значително надхвърля този на съпруга.

Допълнително съображение в тази насока било и обстоятелството, че значителното несъответствие в приноса трябва да се установява чрез съпоставяне на стойността на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло.

И т.к. преценката за основателност е винаги конкретна и се основавала на фактическите данни по делото, а в случая такива липсвали, доколкото не е доказал размера на приноса, изразен чрез математическо съотношение на същия спрямо стойността на придобитото общо имущество на страните, районният съд отхвърлил заявената претенця по чл.28, ал.3 СК /отм./.

При гореустановено и съобразявайки наведените доводи от страните, въззивната инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивницата е останала недоволна от решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея при условието на евентуалност иск за определяне на по-гомял дял от прекратената преди развода между страните по делото съпружеска имуществена общност.

Постановеното решение е валидно и допустимо, а разгледани по същество оплакванията против същото са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Районният съд е направил пълен и обстоен анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, след което правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и според решаващия състав правилно е приложил и материалния закон.

Неговит краен извод за неоснователност на предявената претенция по реда на чл.28, ал.3 СК /отм./ - чл.29, ал.3 СК се споделя и от настоящата инстанция и не се променя дори с оглед анализа от настоящата инстанция на приобщените при предходното разглеждане на делото пред въззивния съд писмени доказателства, касаещи трудовите доходи на въззивницата-ищца за първата половина на 2006 г.

Този извод се налага поради факта, че теорията и практиката са установили, че за да се присъди по-голям дял от прекратена съпружеска имуществена общност в полза на един от съпрузите, приносът на този съпруг за придобиването на прекратената СИО, значително следва да надхвърля приносът на другия съпруг, като следва да бъде установен не само по отношение на конкретна вещ, а като цяло спряво всички вещи /движими и недвижими/, включении в общността.

Соченият принос не следва да има само количественно изражение /в пари/, а включва и грижи за семейството – за другия съпруг и евентуално за родени от брака деца, както и изпълнение на семейните задължения по смисъла на чл.18 СК /отм./.

С горното уточнение в настоящия казус ищцата-въззивник не установи при условието на пълно и главно доказване, че нейният принос в придобиване на всички вещи, представляващи СИО по отношение на които последната е прекратена с влязлото в сила на ВКС, значително надхлъртя този на ищеца.

По този релевантен за предмета на настоящето производство факт страните са ангажирали доказателства единствено за периода на 2006 г. /а страните са съпрузи от 1983 г./, като последните /фишовете им за заплата/ водят на извод, че и двамата съпрузи са формирали почти идентични трудови доходи.

Горният факт, установен само аз един откъслечен период от време, не може да наведе на извод, че ищцата-въззивника е допринесла в значителна степен повече за придобиване на вещите, включени в СИО, която е прекратена преди брака, т.к. недвижимият имот, придобит на основание покупко-продажба на 17.03.2006 г. е придобит именно в този период от време.

В т.см. правнонесъстоятелно е твърдението на процесуалния представител на въззиаемата, че вещите, включени в прекратената СИО, били придобити сам със средства на въззивницата, т.к. тя превела по сметка на съпруга си близо 5 000 евро в периода на началото на 2006 г.

Решаващият състав счита, че фактът, че тази сума пари е преведена от въззивницата, когато тя се е намирала в И., по личната сметка на въззиваемия в България в периода, в който същите са били в брак и като семейство са живяли и работили заедно в И., в никакъв случай не води на извод, че преведените средства са били лични на въззивницата.

На самостоятелно основание по делото липсват данни /т.к. съдът не кредитира показанията на единствения разпитан по делото свидетел – син на страните по делото/ досежно факта дали и кой от двамата съпрузи е полагал грижи за семейството, изразяващи се в отглеждане, възпитаване и издръжка на родените от брака деца.

В т.см. ищцата не установи при условието на пълно и главно доказване в хода на процеса, че приносът й в придобиването на прекратена значително е надхвърил този на съпруга й.

Ето защо и районният съд правилно е отхвърлил заявената от нея при условието на евентуалност претенция по чл.28, ал.3 СК /отм./ и решението му следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на осн.чл.208, ал.1 ГПК /отм./, във вр. с § 2, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ГПК, Б.окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3442/22.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1948/2007 г. по описа на РС Б. в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. З. Т.с ЕГН * и с адрес: с. Д. О., община С., област Б., м. “Д.”, със съдебен адрес: Б., ул. “Т. А.” № 47, . 3, офис № 5, срещу Г. Р. Т. с ЕГН * и с адрес: с. Д. О., община С., област Б., м. “Д.” № 1, иск по чл. 28, ал. 3 от Семейния кодекс /отм./ - за прекратяване на съпружеската им имуществена общност по съдебен ред, през време на брака, за придобитите по време на същия недвижими имоти и лек автомобил, като се определи по-голям дял от общото имущество на Б. З. Т. - ¾ /три четвърти/ идеални части, а за Г. Р. Т. – ¼ /една четвърт/ идеална част, по отношение на: 1/ Поземлен имот пл. № 356 /триста петдесет и шест/ по плана на село Д. О., община С., с площ от 346 кв.м. /триста четиридесет и шест квадратни метра/, при граници и съседи: от север - улица, изток - общинско място, юг - река О. и запад - В. Б. Б.; 2/ МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, изградена до степен на завършеност “Груб строеж” в Поземлен имот № 356 /триста петдесет и шест/ по плана на село Д. О., община С., с площ от 346 кв.м. /триста четиридесет и шест квадратни метра/, при граници и съседи: от север - улица, изток - общинско място, юг - река О. и запад - В. Б.Бе.; 3/ Поземлен имот пл. № 209 /двеста и девет/ по плана на село Д. О., община Симитли, с площ от 660 кв.м. /шестстотин и шестдесет квадратни метра/, при граници и съседи: улица, имот № 414, имот № 208, имот № 210 и имот № 211; 4/ ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 48 кв.м. /четиридесет и осем квадратни метра/, представляваща два жилищни етажа и таван, построена в Поземлен имот пл. № 209 /двеста и девет/ по плана на село Д. О., община С., с площ от 660 кв.м. /шестстотин и шестдесет квадратни метра/, при граници и съседи: улица, имот № 414, имот № 208, имот № 210 и имот № 211; 5/ ПАЯНТОВА СГРАДА с площ от 20 кв.м. /двадесет квадратни метра/, построена в северната част на Поземлен имот пл. № 209 /двеста и девет/ по плана на село Д. О., община Симитли, с площ от 660 кв.м. /шестстотин и шестдесет квадратни метра/, при граници и съседи: улица, имот № 414, имот № 208, имот № 210 и имот № 211; 6/ ПАЯНТОВА СГРАДА с площ от 20 кв.м. /двадесет квадратни метра/, построена в западната част на Поземлен имот пл. № 209 /двеста и девет/ по плана на село Д. О., община Симитли, с площ от 660 кв.м. /шестстотин и шестдесет квадратни метра/, при граници и съседи: улица, имот № 414, имот № 208, имот № 210 и имот № 211 и Лек автомобил марка “МИЦУБИШИ ПАДЖЕРО ГЛС”, с ДК № Е * АМ, рама № * и двигател № *.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: