РЕШЕНИЕ
№ 422
гр.Бургас, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 18 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 17 по описа на съда за 2021г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Г.М.П., ЕГН:********** *** 85. Жалбоподателят участва
в производството чрез пълномощник - адв. А.А..
Ответник по жалбата е Първо РУ МВР Бургас. Ответникът по
жалбата не взема участие в касационното производство, редовно уведомен.
Жалбата е насочена срещу решение № 260515/27.11.2020г. по
АНД № 4306/2020г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление № 20-0431-000123/24.09.2020г. на началник сектор към
ОД МВР Бургас, РУ 01 Бургас, с което на П., за нарушение по чл.175 ал.3 предл.1
от ЗДП, е наложено наказание глоба 200лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за
установено, че на 03.09.2020г., около 22,10ч. в
гр.Бургас, на бул. Мария Луиза, Г.П. управлявал лек автомобил Рено Меган с рег.
№ СВ9905НХ, собственост на Б.Н., който автомобил бил със служебно прекратена
регистрация.
В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена
фактическата обстановка по постановлението. Приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, а нарушението било безспорно доказано. Наказанието било
правилно определено.
В касационната жалба се оспорва изводът за извършено нарушение.
Жалбоподателят твърди, че не е знаел за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила, тъй като бил собственост на неговата майка. По делото
не било изяснено дали автомобилът е спрян от движение, къде се намира
регистрационният талон, свалени ли са регистрационните табели, има ли издадена
ПАМ. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, а делото върнато за
ново разглеждане. Не се сочат нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност
на жалбата. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи
нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за
която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока
съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на съдебното решение касационната инстанция проверява в пределите
по чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а
относно правилното приложение на материалния закон и служебно.
Обжалваното съдебно решение е неправилно. Настоящата инстанция не намира за
обоснован извода на първоинстанционния съд относно наличието на безспорни
доказателства, установяващи извършване на посоченото в наказателното
постановление административно нарушение.
Действително, разпоредбата на чл.145
ал.2 от ЗДП урежда задължение за лицето, придобило собствеността върху вече
регистрирано в страната пътно превозно, в срок до един месец от придобиването,
да го регистрира в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния си адрес или адреса на регистрация, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба. Наред с това, нормата на чл.143 ал.15 от ЗДП предвижда, че служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Анализът на тези правни норми обосновава извод, че за да
се приеме наличието на неизпълнение на задължение за регистрация на придобито
МПС, от съществено значение е датата на която е придобито същото, от която дата
започва да тече едномесечният срок по чл.145
ал.2 от ЗДП, респективно двумесечният срок по чл.143 ал.15 от ЗДП. Доказването на този
значим за отговорността по чл.175 ал.3 от ЗДП юридически факт – дата на
придобиване, става посредством прилагане на документ – надлежно съставен и
нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС, официална справка или
извадка от информационната система, която да удостовери, че на определена дата
лицето е придобило собствеността върху конкретно МПС. В административнонаказателната
преписка такова доказателство липсва. Тази доказателствена непълнота поставя в
невъзможност съда да установи първо кога е придобит автомобила и второ – дали и
кога указаната в чл.143 ал.15 от ЗДП служебна дерегистрация
е настъпила. Действително, по делото са били разпитани актосъставителят и
свидетелят по АУАН, които дават показания, че дерегистрацията била установена
при служебна електронна справка на място при извършената проверка, както и, че
автомобилът е бил с регистрационни табели. Независимо от свидетелските
показания, твърдяните проверки и справки в информационната система за регистрация
на МПС не са обективирани по никакъв начин, т. е. в подкрепа на твърденията не
са ангажирани надлежни и годни доказателства, които да ги удостоверят по
безпротиворечив начин. В АУАН контролните органи са посочили, че автомобилът е
на лицето Б.Н., но АНО не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН да
извърши проверка на това обстоятелство чрез събиране на съответните писмени
доказателства, които служебно са били на разположение на длъжностното лице.
С оглед доказателствената тежест на АНО касационната инстанция намира за
непълно доказването, при което при налични писмени доказателства,
обстоятелствата по придобиване на собственост върху МПС и регистрацията им в
съответните служби на МВР се доказва със свидетелски показания. Тези обстоятелства,
чрез посочването им в мотивите на наказателното постановление, са с били
включени в предмета на образуваното съдебно дело и съдът е следвало служебно да
събере доказателства за тях, което не е сторено. Така, поради неизпълнение на задълженията на
районния съд като инстанция по същество да събере всички относими и необходими
доказателства за разкриване на обективната истина, в случая са останали
неизяснени факти от обективната страна, част от състава на посоченото в НП
административно нарушение. Предвид забраната по чл.220
от АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция,
оспореното решение следва да бъде отменено като неправилно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон, явяващо се следствие на допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд, при което да бъдат изяснени описаните
по-горе спорни обстоятелства и въз основа на това да се извърши нова преценка
относно правилното приложение на материалния закон – осъществен ли е съставът
на посоченото в наказателното постановление административно нарушение и
правилно ли е ангажирана отговорността на касатора за извършването му.
Предвид изложеното и на основание чл.222 ал.2 т.1 от АПК, Административен съд
Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260515/27.11.2020г.
по АНД № 4306/2020г. на Районен съд Бургас.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :