Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
02.03.2017г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
състав
На 30
януари
В публично заседание в
следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: Е.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия ТАНЯ
ИЛКОВА
гр. дело
№ 3451, по описа за 2016 година.
Предявени са следните обективно кумулативно
съединени искове: по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, чл. чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ.
Ищецът И.Д.М., чрез пълномощника си адв. Й.-***,
твърди в исковата си молба, че ответникът системно забавял изплащането на
месечните му трудови възнаграждения. Твърди, че на 09.05.2016г. лично отишъл в
отдел ТРЗ и връчил на служителка на фирмата заявление, което не било входирано,
с което на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ищецът уведомявал работодателя
си, че прекратява трудовия договор поради неизплащане в срок на няколко трудови
възнаграждения за м. ноември 2015г. в размер на 750лв., за м. декември
Ищецът
твърди, че на 27.05.2016г. е издадена Заповед № 14/27.05.2016г., с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, както и
Заповед № 65/27.05.2016г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, на
основание чл.33О, ал.2, т.б от КТ. Счита, че издадените заповеди са
незаконосъобразни, издадени в нарушение на процесуалните и материално-правните
норми, имайки предвид следното:Трудовото му правоотношение било прекратено по
дисциплинарен ред за неспазване на чл. 187, т.1 от КТ- неявяване на работа.
Твърди, че е ходил на работа до последния ден, а именно 05.05.2016г /за което
представя доказателства/. Заявлението,
което работодателят отказал да получи било от 09.05.2016г. год., с което ищецът
поискал прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.327, ал.1,
т.2 от КТ - поради неплащане в срок на няколко трудови възнаграждения за 2016г.
Това заявление работодателят отказал да получи няколко пъти. Счита също, че
Заповед № 14/27.05.2016г. не е съобразена с изискванията на чл. 190, ал.1, вр.
чл. 89 от КТ. Според ищеца, издадената Заповед № 65/27.05.2016г е
незаконосъоразна, тъй като към момента на издаването й трудовото правоотношение
на ищеца вече е било прекратено. Освен изложеното, заповедта се явява
немотивирана, както и при неспазване изискванията на чл. 194, ал.1 от КТ.
Твърди, че
дисциплинарното уволнение се налага при наличието на основания посочени в
чл.190, ал.1 от КТ и то при съобразяване с критериите по чл.89, ал.1 от КТ, а
те са: при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя.
Счита, че
по разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Не бил
използвал полагащият му се платен отпуск от десет работни дни за 2015г. и шест
работни дни за 2016г. и претендираното от обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ е в
размер на 450 лв. Моли ответникът да му заплати дължимото обезщетение.
Съгласно
чл.86 от ЗЗД смята че,ответникът следва да му заплати и лихва за забава върху
дължимата главница. Такава лихва се дължи при неизпълнение на парично
задължение, като когато денят за изпълнението е определен длъжникът изпада в
забава след изтичането му, за обезщетения по чл.224 ал. 1 от КТ е общо в размер
на 22,64 лева.
Твърди още,
че ответникът не му е заплатил и трудови възнаграждения: за м. ноември 2015г. в
размер на 750 лв., за м. декември
С оглед
предоставената му от съда възможност, ищецът уточнява петитума на исковата
молба, като моли съдът да отмени Заповед №65/27.05.2016г. и Заповед № 14/25.05.2016г.,като
незаконосъобразни, издадени в нарушение на материално процесуалните норми; да
осъди ответника да му заплати посочените трудови възнаграждения, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното им изплащане; да му заплати посочените суми за лихви за
забавено плащане; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. и за 2016г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 09.05.2016г. до окончателното й изплащане. Моли да бъде
постановено ответникът да извърши поправка на основанието за уволнение, /след
като то бъде признато за незаконно/ вписано в трудовата му книжка, както и
поправка в нанесения неправилно трудов стаж, в продължение на периода когато е бил на работното си място, а вписано, че не
е работил.
Ответникът
„Пътстрой” ООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си адв. С. ***, е депозирал писмен отговор на
исковата молба, като заявява, че твърденията, изложени в исковата молба са
несъстоятелни, напълно недоказани и в противоречие с действителното правно и
фактическо положение, поради което и предявеният иск се явявал неоснователен. Сочи,
че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със Заповед № 14/27.05.2016 г.
за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", връчена на същата
дата с двама свидетели при отказ, като на същата дата е издадена и Заповед №
65/27.05.2016 г., за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание
чл.330,ал.2,т.6 от КТ във връзка с чл.190,ал.1,т.2 от КТ "дисциплинарно
уволнение за неявяване на работа в течение на два последователни дни". На
07.06.2016 г. Заповед № 65/27.05.2016 г. била връчена на ищеца, който
собственоръчно се подписал под текста - "Не
съм съгласен с така издадената заповед, няма основание за чл.190,ал.1,т.2 от
Кодекса на труда". Твърди, че действията на Работодателя са били
законосъобразни, заповедта била издадена в писмена форма и регистрирана в
изискуемия седемдневен срок в ТД на НАП в съответствие с разпоредбите на КТ
относно прекратяването на трудово правоотношение. Твърденията на ищеца, че към
момента на издаването и връчването на процесните Заповед № 14/27.05.2016 г. и
Заповед № 65/27.05.2016 г., между него и ответното дружество вече не е съществувало
трудово правоотношение, тъй като то било прекратено с едностранното му
изявление от 09.05.2016 г., на основание чл.327,ал.1,т.2, били несъстоятелни.
Твърди, че работодателят не е получил писменото изявление на ищеца за
прекратяване на трудовото правоотношение и за него не било възникнало
задължение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се
удостоверява прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Твърдението
в исковата молба, че уволнението е извършено при вече липсващо субективно
потестативно право на работодателя за това, липса на съществуващо трудово
правоотношение и по тази причина било незаконно е неоснователно. Към датата на
налагането на ищеца дисциплинарно наказание "уволнение", 27.05.2016
г., между страните съществувало валидно трудово правоотношение. Спазена била
процедурата за налагане на дисциплинарно наказание предвидена в КТ. Посочва, че
в настоящия случай процесната заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидения за това срок, спазени са изискванията за форма и съдържание.
Твърди също,
че с Рапорт от Димчо Генов Димов -ВРИД
Началник - "Механизация" работодателят е информиран за извършени
дисциплинарни нарушение на ищеца - "отказ за изпълнение на поставени
задачи" и "неявяване на работа". В изпълнение на задълженията си
по чл.193 от КТ, Работодателят отправил
покана до ищеца за писмени обяснения. Отбелязва, че ищецът не се е възползвал
от правото си да даде писмени обяснения и да изложи своята гледна точка и
аргументи по отношение на твърденията за извършени от него нарушения.
Ответникът
моли, съдът да постановите решение, с което да отхвърли като неоснователен иска
за отмяна на Заповед № 14/27.05.2016 г. и Заповед № 65/27.05.2016г. издадени от
Сашо Желязков, в качеството му на Управител на ответното дружество
"ПЪТСТРОИ" ООД гр. Стара Загора, с които на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено трудовото му
правоотношение, тъй като същите са законосъобразни и правилни.
Относно
претенцията в исковата молба за изплащане на трудови възнаграждение на ищеца,
твърди че е неоснователна; трудовото
възнаграждение за м. 11 и 12 на 2015г. било начислено по ведомост, а за
месеците януари 2016г., февруари
Трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено със Заповед № 14/27.05.2016 г. за
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като на същата дата
била издадена и Заповед № 65/27.05.2016 г , за прекратяване на трудовите
правоотношения на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ във връзка с чл. 190,ал.1
,т.2 от КТ /дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в течение на два
последователни дни/.
Цитира
разпоредбата на чл.221 ал.2 от КТ,
според която при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. В процесния
случай дължимото обезщетение от страна на ищеца И.М. спрямо работодателя било
брутното трудово възнаграждение в размер на 750 лв./седемстотин лева./,
прихванато от дължимото трудово възнаграждение. Счита още, че недължимо се
явява и претендираното по чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение.
В проведеното на 30.01.2017г.
съдебно заседание, съдът, на осн. 214 от ГПК е допуснал изменение на
предявените искове, в частта относно претендирано трудово възнаграждение и
лихва за забавено плащане, както следва: Ищецът претендира неизплатено трудово
възнаграждение за: за м. октомври 2015г.
- сумата 434.46 лв., за м. ноември
2015г. - сумата 353.55 лв., вместо първоначално предявената сума от 750
лв.; за м. декември 2015г. – сумата 487.92 лв., вместо първоначално предявената
сума от 750 лв.; за м. февруари 2016г. –
сумата 83.98 лв., вместо първоначално предявената сума от 750 лв. Претендира
заплащане на моратора лихва за неизплатените трудови възнаграждения от датата
на изискуемостта на всяко едно вземане до
датата на завеждане на исковата молба – 17.07.2016г. – за м. октомври
2015г. сума в размер на 20.30 лв., за м.
ноември сума в размер на 16.37 лв., за м. декември сума в размер на
16.45 лвц и за м. февруари – сума в
размер на 0.40 лв. Претендира заплащане на дължимо обезщетение по чл. 224, ал.
1 КТ в нетен размер от 450 лв.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с пълномощника
си, като поддържа предявените искове.
Ответникът се представлява от упълномощения си представител, който поддържа
доводите си за неоснователност на претенциите.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът,
считано от 22.07.2015г., е работил по
трудов договор № 49/22.07.2015г. при ответника на длъжност “машинист ПСМ”, с продължителност
на работното време от 8 часа, с основно месечно възнаграждение от 750 лв., като
с договора е определен 6 месечен срок на изпитване в полза на работодателя.
Трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено със Заповед № 14/27.05.2016 за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение” и Заповед № 65/27.05.2016г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, на осн. чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, вр. чл. 190, ал.1, т.2 от КТ,
двете издадени от управителя на „Пътстрой” ООД гр. Стара Загора.
С Рапорт от 05.05.2016г. Димчо
Димов – временно изпълняващ длъжността „Началник Механизация” в ответното
дружество, е уведомил управителя на дружеството, че И.М. от 01.04.2016г.
отказва да изпълнява поставените му задачи, а от 03.05.2016г. не се явява на
работа.
Видно от приложената към личното
трудово досие на ищеца покана изх. № 94/09.05.2016г. управителят на ответното
дружество е поискал обяснения от ищеца относно неявяването му на работа от
01.04.2016г. до момента на изготвяне на поканата – 09.05.2016г., както и
относно отказа на ищеца да изпълнява възложените му от прекия ръководител
задачи. Върху поканата има отбелязване, че И.Д.М. е получил поканата, с положен
подпис, без дата.
По делото са изслушани свидетелите Н.М.
и Димчо Димов.
Първият свидетел твърди, че до
25.04.2016г. ищецът е работил заедно с него- в ЛОТ 29, кв. Болярово, Хасковски
минерални бани, с. Славеево – Ивайловград,
Мъглиж - Тулово.Св. Димов е временно изпълняващ длъжността „Началник
Механизация”, като през 2016г. е бил пряк ръководител на ищеца. Твърди, че И.М. „почти никога не е изпълнявал” поставените му
задачи.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите – същите са последователни и в резултат на преки
наблюдения.
Ищецът твърди, че преди издаването
на уволнителните заповеди от работодателя, поради системно забавяне изплащането
на трудовите възнаграждение, е отправил до ответника Заявление от 09.05.2016г. за
прекратяване на трудовия му договор, на осн. чл. 127, ал.1, т.2 от КТ. В тази
връзка, представя копия от обратни разписки с дати 04.05.2016г., 05.05.2016г. и
09.05.2016г., както и Писмо изх. № 16201928/29.06.2016г. от Дирекция»Инспекция
по труда» гр. Стара Загора. В същото писмо се посочва, че работодателят не е
представил молба от 09.05.2016г. за поискано от ищеца прекратяване на трудово
правоотношение, като се представят единствено издадената от работодателя
заповед за налагане на дисциплинарно наказание «уволнение».
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
Искът за отмяна на Заповед № 14/27.05.2016год., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и
Заповед № 65/27.05.2016г. е допустим, тъй като е предявен в законоустановения в чл. 358 ал.1 т.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.327
ал.1 т.2 от КТ
работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без
предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото
възнаграждение или на обезщетение. В посочената разпоредба е предвидено
субективно преобразуващо право на работника /служителя да предизвика
едностранно, независимо от
волята на работодателя, изменение на съществуващото
правоотношение, поради което с достигането му до ответното дружество то произвежда
целеното действие.
От представените по делото доказателства не се установява ищецът да е отправил
такова волеизявление до работодателя. Съгласно чл. 335, ал. 2,
т. 3 КТ моментът на прекратяване на трудовия
договор без предизвестие е моментът на получаване на писменото изявление за
прекратяването на договора. В случая от
представените обратни разписки от куриерска фирма «Спиди» не може да се
обоснове извод, че тези разписки са по повод връчване на заявление на ищеца за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. Всъщност
ищецът не представя по делото такова писмено заявление, нито пък такова се
съдържа в материалите в трудовото му досие. Ето защо, съдът счита, че такова
волеизявление липсва.
Даже да се приеме, че съществува
отправено до работодателя волеизявление от ищеца за едностранно прекратяване на
трудовия му договор, то липсват доказателства, че това волеизявление е
достигнало до работодателя. Поради това същото не е произвело действие.
От доказателствата по делото се установява,
че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с издадените от работодателя
заповед за дисциплинарно наказание „уволнение” и заповед за прекратяване на
трудово правоотношение, на осн. чл. 190, ал.1, т.2 от КТ.
Разпоредбата на чл.186 от КТ дефинира
като нарушение на трудовата дисциплина виновното неизпълнение на трудови
задължения от страна на работника или служителя. Съгласно същата, нарушителят
се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания. По отношение налагането
на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от работника нарушение на
трудовата дисциплина законът въвежда императивни процесуални изисквания по
чл.193 и чл.195 от КТ, за чието спазване съдът следи служебно при разглеждане
законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Това са нормите на
чл.195, ал.1 от КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на уволнителната
заповед, чл.193, ал.1 от КТ, съдържаща задължение на работодателя да изслуша
устните или приеме писмените обяснения на работника преди налагането на
дисциплинарното наказание, нормата на чл.194, ал.1 от КТ, съгласно която се
извършва преценка относно това, наложено ли е наказанието в преклузивните
срокове, установени в закона и чл.189, ал.1 от КТ – норма, установяваща
задължението за съответствие по степен на наложеното наказание с извършеното
нарушение. Неспазването на тези императивни норми води до отмяна на
постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да
проверява нейната материална законосъобразност.
За да се упражни съдебният контрол върху наличието на
предпоставките, мотивирали дисциплинарното наказание, за да се прецени –
представляват ли те действително нарушение на трудовата дисциплина, както и за
да се съобрази съответствието на конкретното нарушение с тежестта на наложеното
наказание, следва да се изходи от фактическите основания, посочени в заповедта
за уволнение. Именно поради това императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ
изисква дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана писмена заповед в
която, освен наказанието следва да се посочат нарушителят, нарушението и кога е
извършено, както и законовият текст, въз основа на който се налага.
Чл.193 от КТ съдържа императивното изискване преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изиска и приеме писмени
или устни обяснения на работника по повод нарушението. За да се спази това
изискване работодателят следва изрично да
изиска обясненията по повод наличието на дисциплинарна преписка срещу
работника.
От събраните по делото доказателства се установява, че
след информирането, по инициативата на ВИД „Началник механизация” с рапорт от
05.05.2016г., на управителя на ответното
дружество за неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца,Управителят
на дружеството е поискал писмени обяснения от ищеца – за неявяването му на работа
за периода 01.04.- 09.05.2016г., както и относно неизпълнение на поставените му
от прекия ръководител задачи.Липсват данни за дадени обяснения. Така на
27.05.2016г. управителят на ответното дружество е издал двете оспорвани
заповеди.
Както е посочено по- горе, съгласно разп. на чл.195 от КТ дисциплинарното наказание са налага под формата на писмена заповед. В
случая, прекратяването на трудовия договор е обективирано с две заповеди:
Заповед № 14/27.02.2016г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и Заповед № 65, с която трудовото правоотношение е прекратено, поради
наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Фактът, че волеизявлението на
работодателя за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на
трудовия договор е обективирано с две заповеди, не води до незаконосъобразност
на уволнението, при положение че същото е постановено при спазване на
императивните законови изисквания. Законът предявява определени изисквания и
към съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Задължителни нейни реквизити са сведенията относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните си признаци, времето на
извършването му, вида на наказанието и правното му основание, т.е законовият
текст, въз основа на който се налага. Нарушенията на трудовата дисциплина, с
техните обективни и субективни признаци, очертават рамките на съдебния спор.
Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение съдът
може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на
закона, свързани с процедурата по наказание, както и тези по същество – налице
ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и
правилно ли са приложени критериите по чл.189, ал.1 от КТ за определяне на
наказанието. Липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, посочено в ал.1 от чл.195 от КТ, има за последица
незаконосъобразност на същото. Изискването за включване на посочените реквизити
в заповедта за дисциплинарно наказание е по същество изискване за мотивирането
й, за обосноваване на наложеното наказание. По отношение задължителните реквизити на заповедта е
налице задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, част от която са:
Решение № 379/24.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 410/2009 г. на IV г.о; Решение №
201/17.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 38/2009 г. на IV г.о на ВКС;
Решение № 647/11.10.2010 г., постановено по гр. дело № 1348/2009 г. на ВКС IV г.о.
В Заповед № 14/27.05.2016г. на управителя на ответното
дружество са посочени следните осъществени от ищеца нарушения: неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила;
неизпълнение на законните нареждания на работодателя; неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни.
В конкретният случай в процесната
Заповед не са посочени конкретните два последователни дни, не са
посочени конкретните обстоятелства при които ищецът не е спазил техническите и технологични правила;обстоятелства, при които не е
изпълнил нареждания на работодателя. Изискването за включване на посочените реквизити в
заповедта за дисциплинарно наказание е по същество изискване за мотивирането й,
за обосноваване на наложеното наказание. Яснотата в отношенията на страните
изисква работникът или служителят да знае фактическите и правни основания за
уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на трудовите си
права. От друга страна изискването е
гаранция, че съдът ще може да провери начина, по който е формирана волята на работодателя
за прекратяване на трудовото правоотношение. Нарушенията на трудовата
дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамките на
спора, а само при конкретното им описание съдът може да извърши проверка за
това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата
по наказване (изслушване или приемане на обяснения и преклузивни срокове),
както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите
задължения и правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието,
респ. правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от
работодателя основание.
По изложените съображения съдът намира, че
уволнението на ищеца е незаконосъобразно и конститутивният иск за отмяната му
следва да се уважи.
В конкретния случай, трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № 14/27.05.2016г., като
впоследствие издадената Заповед №
65/27.05.2016г. само констатира извършеното вече уволнение и има значение
единствено относно визираните в нея обезщетения. С оглед констатираната
незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение, то такава се явява
и Заповед № 65/27.05.2016г.
Предявеният иск за отмяна на посочените две заповед е основателен и следва
да бъде уважен.
ПО иска за заплащане на трудово
възнаграждение и лихва за забава:
Ищецът
претендира осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер на 1359.91 лв.,
представляваща сбора от дължимите му и неплатени трудови възнаграждения за м.
октомври, ноември и декември 2015г., както и за м. февруари 2016г.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Видно
от заключението на изслушаната по делото съдебно – икономическа експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че за периода м. октомври 2015г. – м.
май 2016г. ищецът не е получил трудови възнаграждения, както следва: за м.
октомври 2015г. – 434.46 лв.; за м. ноември 2015г. – 353.55 лв.; за м. декември
2015г. – 487.92 лв.; за м. февруари
С оглед
акцесорността на претенцията за заплащане на лихви за забава, то същата се
явява изцяло основателна. Видно от заключението на съдебно икономическата
експертиза дължимата лихва за забава при изплащането на трудовите
възнаграждения, считано от датата на изискуемост на всяко от вземанията до
датата на предявяване на иска е както следва: за м.
октомври 2015г.в размер на 20.30 лв., за м.
ноември сума в размер на 16.37 лв., за м. декември сума в размер на
16.45 лв и за м. февруари – сума в
размер на 0.40 лв. Именно в такъв размер е и предявения от ищеца иск, поради
което същият следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ:
Искът е конститутивен, като се постига правна
промяна по силата на съдебното решение, като трябва да се установи
несъответствие между основанието, вписано от работодателя и действителното
правно положение. В този смисъл цитираната норма е приложима при оспорване на
правната квалификация за прекратяване на трудовото правоотношение, но не и
самото прекратяване на трудовото правоотношение. Искът по чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за уволнение, не е
средство за защита на работника или служителя срещу незаконно уволнение, за
което е предвиден искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. С иск по чл.344, ал.1, т.4
от КТ разполага работникът (служителят), когато не оспорва прекратяването на
трудовия договор, а само вписаното в трудовата книжка основание за
прекратяването му - например е вписано едно основание за дисциплинарно
уволнение, а се твърди, че действителното основание е друго, т.е. обстоятелствената
част на исковата молба следва да съдържа твърдения, че работодателят е издал
заповедта за уволнение, след като е бил осъществен фактическият състав на
друго, конкуриращо се основание, довело до прекратяване на трудовото
правоотношение, респ. е вписал в трудовата книжка основание, различно от
действително осъщественото. В конкретния случай в исковата молба са изложени
фактически твърдения, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено чрез
едностранното му волеизявление по см. на чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. Тъй като по
делото не се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на соченото
от ищеца основание, то искът по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ се явява
неоснователен.
В случая, след като с решението е констатирана
незаканосъобразност на издадените от работодателя заповеди за прекратяване на
трудовото правоотношение, то съобр. разп. на чл.346, ал.1 от КТ, последният
следва да впише настъпилата промяна в трудовата книжка, а при
отказ от негова страна – вписването се извършва от инспекцията по труда. Същото
важи и относно искането за вписване на поправка относно неправилно нанесен
трудов стаж. Такава поправка не е в правомощията на съда. Същата подлежи на
извършване от работодателя.
С оглед изложеното съдът счита, че исковата
претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
По иска с правно осн. чл. 224, ал.1 от КТ:
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 450 лв. Съдът, като
съобразява изхода на делото по
предявения иск с основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, намира,че в случая не са
налице елементите от фактическия състав на чл.224,ал.1 от КТ. За да бъде уважен
този иск следва да е налице прекратено трудово правоотношение с ищеца. В случая
след като заповедта, с която трудовото правоотношение се отменя, то не
съществува основание за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ, поради
което искът подлежи на отхвърляне. Тъй като с претенцията е направено искане за
заплащане на законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2016г. до
окончателното й изплащане, то същата подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.1 от КТ следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно
с уважената част от исковете – сумата от 528 лв., за заплатен адвокатски
хонорар.
На осн.
чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете – сумата от 200 лв. за
адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.1
от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Старозагорския районен съд сумата 244.40 лв., от
които 154.40 лв. - държавна такса, съгл.
чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК, вр.чл. 72, ал.1 от ГПК и 90лв. – възнаграждение за
вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 14/27.05.2016г. на Управителя на ”ПЪТСТРОЙ” ООД, ЕИК
********* Със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона „Голеш”, представлявано
от Сашо Петков Желязков, с която на И.Д.М., ЕГН ********** ***4, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Й. ***, е наложено дисциплинарно наказание „ Уволнение”,
както и Заповед № 65/27.05.2016г. на
Управителя на „”ПЪТСТРОЙ” ООД гр. Стара Загора за прекратяване на трудово
правоотношение с И.Д.М., на осн. чл. 330, ал.2, т.6, вр. чл. 190, ал.1, т.2 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ОСЪЖДА ”ПЪТСТРОЙ” ООД, ЕИК ********* Със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, зона „Голеш”, представлявано от Сашо Петков
Желязков, да заплати И.Д.М., ЕГН ********** ***4, сумата от 1 359.91 лв., представляваща неизплатени трудови
възнаграждения, както следва: за м. октомври 2015г. – 434.46 лв.; за м. ноември
2015г. – 353.55 лв.; за м. декември 2015г. – 487.92 лв.; за м. февруари
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.М., ЕГН **********
***4, против ”ПЪТСТРОЙ” ООД, ЕИК ********* Със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, зона „Голеш”, представлявано от Сашо Петков Желязков, иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г. в размер на 450 лв., ведно
с искането за законна лихва, считано от 09.05.2016г. до окончателното изплащане
на сумата, както и предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 4 КТ за промяна на вписаното в трудовата книжка на И.М. основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, както и вписване на поправка на
неправилно нанесен трудов стаж, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.Д.М., ЕГН ********** ***4,
да заплати на ”ПЪТСТРОЙ” ООД, ЕИК ********* Със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, зона „Голеш”, представлявано от Сашо Петков Желязков, сумата
от 200 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ”ПЪТСТРОЙ” ООД, ЕИК ********* Със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, зона „Голеш”, представлявано от Сашо Петков
Желязков, да заплати в полза на Държавата сумата
от 154.40 лв., представляваща дължима държавна такса, както и да
заплати по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд сумата от 90
лв., представляваща възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му, пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: