Решение по в. гр. дело №9800/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20201100509800
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. София , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир И. Василев
Членове:Калина К. Анастасова

Евелина О. Маринова
при участието на секретаря СТЕФКА И. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Любомир И. Василев Въззивно гражданско
дело № 20201100509800 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9800/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба
на А. Л. Ш. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №66072 от
11.03.2020 г постановено по гр.д.№36162/2019 г на СРС , 53 състав ;
поправено с решение №161253 от 27.07.2020 г по същото дело , в частта , с
което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 от ГПК
във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София , че
въззивникът дължи сумата от 854,65 лева главница за топлинна енергия за
периода м.12.2015 г – м.04.2018 г за ап.№62 в гр.София ж.к.**** , ведно със
законната лихва от 17.01.2019 г до окончателното й заплащане ; сумата от
63,36 лева лихви за забава за периода 14.09.2016 г - 31.12.2018 г ; и сумата от
36,66 лева за дялово разпределение за периода м.12.2015 г – м.04.2018 г , за
които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
24.01.2019 г по ч.гр.дело №2602/2019 г. по описа на СРС , 53 състав.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/ , тъй като същото е необосновано , а исковете са
1
недоказани .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по
въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Основното решение на СРС е връчено
на въззивника на 08.05.2020 г, поради което въззивната жалба от същата дата
е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на
посочената част от решението на СРС .
Решението за поправка на очевидни фактически грешки не е обжалвано
от страните .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна
:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност на съдебното решение , а на недопустимост в обжалваната част от
него , като такива основания не се констатират .
Решението на СРС е правилно .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . В случая въззивната жалба е
бланкетна като не са изложени никакви доводи по съществото на спора , нито
е поискано събиране на доказателства или други действия на съда . Няма
основание за прилагане на императивна норма .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в
обжалваната част. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
разноски от 150 лева депозит за особен представител , както и 75 лева
2
държавна такса в полза на СГС .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №66072 от 11.03.2020 г постановено по
гр.д.№36162/2019 г на СРС , 53 състав ; поправено с решение №161253 от
27.07.2020 г по същото дело , в частта , с което е признато за установено по
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на
“Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София , че А. Л. Ш. ЕГН ********** от гр.София
дължи сумата от 854,65 лева главница за топлинна енергия за периода
м.12.2015 г – м.04.2018 г за ап.№62 в гр.София ж.к.**** , ведно със законната
лихва от 17.01.2019 г до окончателното й заплащане ; сумата от 63,36 лева
лихви за забава за периода 14.09.2016 г - 31.12.2018 г ; и сумата от 36,66 лева
за дялово разпределение за периода м.12.2015 г – м.04.2018 г , за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.01.2019 г по
ч.гр.дело №2602/2019 г. по описа на СРС , 53 състав.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3