Р Е Ш
Е Н И Е № 221/9.12.2020
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският
административен съд, пети състав, в публично
заседание на 10 ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от
съдията адм.д № 132 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда
на чл.215 от Закона за устройство на територията(ЗУТ),
по жалба от „КОНТИНВЕСТ“ООД, гр.*, ЕИК *********, против Заповед №
ДК-02-Я-2/14.04.2020г. на Началник РДНСК-Ямбол. Със заповедта е разпоредено премахване на установен незаконен строеж
„Инсталация за производство на алуминиев сулфат“ в УПИ ХVІ, кв. 333 по плана на
гр. Ямбол, с административен адрес: ***, от собственика„КОНТИНВЕСТ“ООД, гр.*. Излагат се съображения за това,
че е невярна констатацията за незаконен строеж, като всъщност посоченият като
строеж обект представлява текущ ремонт на съществувало съоръжение още преди придобиването
на имота от „Континвест“ ООД. В тази връзка се представят писмени доказателства
към жалбата и се оспорва основната констатация, че в случая нареденият за
премахване обект е нов строеж. Сочи се и липса на индивидуализация в заповедта
кое от двете предложения в разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е имал
предвид административният орган – дали се касае за строеж без одобрени проекти
или без издадено разрешение за строеж.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Ч. ***. Застъпва се становище, че заповедта на РДНСК –
Ямбол е необоснована, недоказана и противоречи на материалния закон. Събраните
по делото доказателства, включително и материалите, представени от „Ямболен“
АД, не дават информация, от която може да се направи обоснован извод, че
инсталацията за алуминиев сулфат в цех „Алуминиеви соли“ е била демонтирана и
изнесена към 30.05.2005 г.. Свидетелят П. заявява, че част от елементите на
инсталацията във времето са били подменяни с оглед тяхното износване.
Посочените от него реактори, сборници, мерници, т.е. прибори, подлежат на
ежегодна проверка и съответно подмяна с нови, но за подмяната на тези машини и
съоръжения с нови не се изисква издаването на строителни книжа и съответно не
се осъществява контрол от ДНСК, а от Института по метрология. Свидетелят П.
изразява категоричното си становище, че за подмяната например на
кристализационната лента не следва да се иска каквото и да е съгласуване, още
по-малко изготвяне на проект, който да бъде одобрен. В съдебна зала вещото лице
Р.П. дава становище, че инсталацията, която е била огледана и проверена от
него, е същата инсталация, която е съществувала при Удостоверение акт 16 от
1988 г.. Той заявява, че инсталацията отговаря на технологичните изисквания,
дори недоумява защо да има разрешение за строеж, след като всичко е действало,
има Акт 16, има 72-часова проба, няма промяна нито технологична, нито
конструктивна. Така че, дори да се приеме, че във времето са били демонтирани
определени елементи от тази инсталация и са били заменени с нови, това по
никакъв начин не означава, че инсталацията в цялост е изнесена и бракувана. Съпоставяйки
събраните по делото доказателства се счита, че същите дават отговор на основния
за правилното решаване на делото въпрос, а именно подмяната на реакторите с
нови, на филтър преси, на кристализационна лента дали се явява строеж по
смисъла на ЗУТ, дали промяната на тези елементи засяга конструкциите на
сградите или това са машини и прибори, които трябва да бъдат подменяни и е
задължително да бъдат подменяни след тяхната амортизация. Доказателства в
подкрепа на жалбата, обосноваващи незаконосъобразността на атакуваната заповед,
са заключението на вещото лице Р.П. и изложеното от него в съдебна зала; Акт
образец 16 от 1988 г.; Протокол за проведени 72-часови проби; Технология за производство
на алуминиев сулфат. В противовес на тези доказателства са представеният
Протокол за въвод във владение и представените писмени документи от „Ямболен“
АД относно инициирането на процедура по бракуване на определени части и
елементи от инсталацията. Информацията в Протокола за въвод във владение е обща
и никъде не се коментира инсталацията за алуминиев сулфат. Не се говори и не се
описва инсталацията за алуминиев сулфат и в представените допълнителни
документи от „Ямболен“АД. Съпоставяйки всички събрани
по делото доказателства, се счита за установено, че никога и по никакъв начин
тази инсталация не е била изнасяна и не е била демонтирана от цех „Алуминиеви
соли“. След като това е така, въпрос на тълкуване на разпоредбите на ЗУТ и
въпрос на правен извод е дали поддържането на инсталацията във времето от 1988
г. до настоящия момент чрез подмяна на елементи от нея, но без засягане
конструкцията дали изисква създаването на строителни книжа, одобряването на
проект и издаването разрешение за строеж. Поддържа се категорично становище, че
такива не се изискват, тъй като този процес касае извършването на текущ ремонт,
а за такъв строителни книжа не се изискват. Това, че към 2002 г., а и след
това, инсталацията е била използвана и е работила се установява и от
представения по делото Договор за съвместна дейност между „Бо инженеринг“ и „Ямболен“
АД. В точка 2 от договора е записано, че „Ямболен“ АД се задължава да предаде
оборудването в цех „Алуминиеви соли“ и цех „Магнезиеви соли“. Това, че
оборудването е било предадено, се потвърждава
освен от договора, и от показанията на тримата свидетели, разпитани по
инициатива на жалбоподателя. Документите, които са представени от „Ямболен“, са
съставени няколко месеца след като „Бо инженеринг“ е сключил договора за
съвместна дейност и след като Б. П. е получил владението върху двата цеха. В
съдебна зала той категорично заявява, че е спасил оборудването в двата цеха,
включително и инсталацията за алуминиев сулфат, и съответно, че никога не е
давал съгласие тя да бъде демонтирана и изнасяна.Излагайки това, се моли съдът
с решението си да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна и
неправилна. Претендират се и направените по делото разноски по представен
списък.
Ответната страна, Началникът на РДНСК-Ямбол се
представлява от М.В.-правоспособен юрист. Счита, че по делото са събрани достатъчно
доказателства – гласни, писмени такива, които установяват, че инсталацията за
производство на алуминиев сулфат, предмет на процесната заповед, е била
демонтирана в периода 2002 – 2005 г. и към 30.05.2005 г. не е съществувала във
вида, в който е била приета с Акт образец 16 през 1988 г. и на нейно място е
изпълнена нова инсталация по начин, изчерпателно посочен в процесната заповед,
представена пред съда. За тази инсталация жалбоподателят не представя одобрени
проекти и разрешение за строеж, удостоверяващи законосъобразното изпълнение в
съответствие с нормите на ЗУТ. Моли съдът да постанови в този смисъл съдебен
акт, като отхвърли жалбата като неоснователна, а оспореният административен акт
да остави в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото дакозателства, съдът намира на установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед №
ДК-02-Я-2/14.04.2020г. на Началник РДНСК-Ямбол. Със същата е разпоредено премахване на установен незаконен строеж
„Инсталация за производство на алуминиев сулфат“ в УПИ ХVІ, кв. 333 по плана на
гр. Ямбол, с административен адрес: ***, от собственика „КОНТИНВЕСТ“ООД, гр.*. Заповедта
е връчена на собственика на строежа „КОНТИНВЕСТ“ООД, гр.*, чрез управителя на
дружеството на 29.05.2020г.Жалба срещу същата до Административен съд Ямбол е
депозирана чрез куриер на пощенски услуги на 12.06.2020г.С оглед на това съдът
счита, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна
страна(адресат на акта), неблагоприятно засегната, в рамките на 14-дневния срок за оспорване по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, пред съда по местонахождението на имота.
По съществото на спора съдът взе предвид следното:
Не е спорно, че „КОНТИНВЕСТ“ООД, гр.* е собственик на
ПИ с идентификатор 87374.515.60 по КК на град Ямбол, **, ***, целият с площ
14 849 кв.м.. Имотът е придобит от жалбоподателя по силата на Нотариален
акт №197, том ХІ, рег.№ 14256, дело 1423 от 2007г., регистриран с вх.
Рег.№14147/12.12.2007г. в СВ-Ямбол, ведно с находящите
се в същия: сграда(промишлена едноетажна сграда) с идентификатор 87374.515.60.1
със застроена площ 2151 кв.м., представляваща Цех „Алуминиеви соли“ с площ
2140кв.м., състояща се от: склад с
конструктивни размери 12/18м.; производствено помещение с конструктивни размери
42/12м.; склад за стружки с размери 42/12м. и монтиран мостов кран. Според
вписаното в нотариалния акт, Цех „Алуминиеви соли“, както и находящите
се в имота съоръжения и подобрения (водопроводи, канализации, технологични и междуцехови комуникации) са с година на построяване на
1985г..
Документите от административната преписка сочат, че
производството пред РДНСК-Ямбол е инициирано след постъпил в дирекцията Сигнал
вх. №51-39-00-081/06.02.2020г. от жител *** с искане за проверка на дейността
на Цех“Алуминиеви соли“ по повод подадено заявление за издаване на комплексно
разрешително на „ВЕРЕЯ-ХИМ“ООД, гр.* за експлоатация на „Инсталация за
производство на твърд и течен алуминиев сулфат“, производствена база-гр.*.С
писмо изх. №Я-39-00-086/20.02.20г. началникът на РДНСК-Ямбол е уведомил „КОНТИНВЕСТ“ООД,
гр.* за постъпилия сигнал и че във връзка с него ще бъде извършена проверка на Цех“Алуминиеви
соли“ – производствената площадка на „КОНТИНВЕСТ“ООД в град Ямбол, *** на
28.02.2020г. от 10.30ч..Писмото е връчено с ИД на 24.02.2020г. Такава проверка
е извършена от служители на РДНСК-Ямбол на 28.02.2020г. като за резултатите от
нея са съставени два констативни акта-Констативен акт №ДК-01-1/28.02.20г. и Констативен акт №Д К-01-2/28.02.20г., подписани от Ф.Б.
и К.К.(инспектори в РДНСК-Ямбол).И в двата
констативни акта се посочва като собственик на имота и възложител на
проверявания строеж в него„КОНТИНВЕСТ“ООД, гр.*, съотв.
и документа му за собственост(Нотариален акт №197, том ХІ, рег.№ 14256, дело
1423 от 2007г., регистриран с вх. Рег.№14147/12.12.2007г.
в СВ-Ямбол).
Констативен акт №ДК-01-1/28.02.20г. съдържа констатации,
както следва:
В Раздел ІІ.ПРЕДСТАВЕНИ СТРОИТЕЛНИ КНИЖА И ДОКУМЕНТИ: - за строеж „Инсталация за производство на алуминиев
сулфат“ не е представен одобрен проект. Представени са проекти от 1981г. за
„ЦЕХ ЗА АЛУМИНИЕВИ СОЛИ“ към строеж „ПРОИЗВОДСТВО НА МАЛОТОНАЖНИ ХИМИЧЕСКИ
ПРОДУКТИ“ В СХК „Д.Д.“ – *. Не е представено
разрешение за строеж.
В Раздел ІІІ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРОЕЖА: Инсталацията е изпълнена в промишлена едноетажна
масивна сграда с идентификатор № 87374.515.60.1 по Кадастралната карта на
гр.Ямбол, представляваща цех „Алуминиеви соли” с площ от 2140кв.м и е построена
през 1985г., съгласно документ за собственост: нотариален акт № 197, том XI,
рег.№ 14256, дело № 1423 от 12.12.2007г., вписан в
Служба по вписванията с вх.рег.№ 14147 от 12.12.2007г.
Строеж „Инсталация за производство на алуминиев сулфат“ е разположена в
производствено помещение на цех „Алуминиеви соли“ с конструктивни размери
42/12м и в помещение склад с конструктивни размери 12/18м. Сградата на цех
„Алуминиеви соли“ е въведена в експлоатация с протокол образец 16 от
15.01.1988г. за пусков комплекс на обект „Малотонажни
химически производства-Неорганични соли“ с подобект „Цех за алуминиеви соли без
сушилна инсталация“ и с протокол образец 16 от 13.12.1988г. за подобект „Цех за
алуминиеви соли - само сушилна инсталация“. При промяна на собствеността през
2005г. сградата на цех „Алуминиеви соли“ е предадена на купувача с демонтирано
и изнесено техническо оборудване, налични са бетонови и метални конструкции,
трайно прикрепени към сградата, съгласно Протокол за въвод
във владение от 30.05.2005г.
Съгласно устни данни на управителя на „КОНТИНВЕСТ”
ООД, гр. *, Инсталацията за производство на алуминиев сулфат е променена технологично
и частично подменена, в сравнение с въведената в експлоатация през 1988г.
Новите технологични елементи от инсталация представляват: монтаж на 2 броя
реактори за твърд алуминиев сулфат по 6,3м3 и 1 брой реактор за течен алуминиев
сулфат от 25 м3; монтаж на нова кристализаторна
транспортна лента; помпено оборудване от 2 броя помпи; подмяна и изграждане на
нова автоматика и електрическа инсталация, вкл. ел.табла и осветителна
инсталация; изграждане на оборотен цикъл на охлаждане от 4 броя помпи в т.нар.охладителна
кула, представляваща метална конструкция на две нива, като на първото е
изградена постройка от сандвич панели с размери 2,50/3,20м и височина 2,50м, а
на второто ниво са изпълнени събирателен съд и кула за вода; монтаж на
опаковъчна машина и мелница за смилане с два броя бункера за две различни
фракции в складово помещение; машина за преопаковане
на химически продукти в складово помещение; монтаж на 3 броя филтри за прахоулавяне в складово помещение.
Строеж ’’Инсталация за производство на алуминиев
сулфат”, включващ инсталация за производство на алуминиев сулфат в
производственото помещение, охладителна кула, изпълнена извън производственото
помещение, но технологично свързана с инсталацията и монтаж на опаковъчни
машини в складово помещение е изграден 2009г.-2010г., съгласно устни сведения
на управителя „КОНТИНВЕСТ“ ООД, гр.*.
Строежът е първа
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.1 „к” от Закона за устройство територията
/ЗУТ/ и чл.2, ал.10 и т.18 от Приложение № 1 към чл.2, ал.13 от Наредба № 1
30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Изготвена е Окомерна скица на разположението на
строежа в имота.
В Раздел ІV.УСТАНОВЕНИ НАРУШЕНИЯ: Строеж ’’Инсталация за производство на алуминиев
сулфат” е изграден без изискващите се строителни книжа - без одобрени
инвестиционни проекти, без разрешение за строеж.
В Раздел V. НАРУШЕНИ РАЗПОРЕДБИ: Чл.137, ал.3,чл.148, ал.1 от ЗУТ.
В заключителната част на акта е вписано, че предвид установените
нарушения на посочените нормативни разпоредби констативният акт е основание за
започване на административно производство по реда на чл.224, ал.5 ЗУТ за
спиране на строителството и за издаване на заповед за премахване по реда на чл.
225, ал.1 ЗУТ.
Констативен акт №ДК-01-2/28.02.20г. съдържа първо констатация,
че проверяваният строеж съответства на
предвижданията на подробния устройствен план
за имота – план за регулация и план за застрояване(за производство на
неорганични соли, при спазване на показателите за застрояване), следва
повторение на констатациите от Раздел ІІІ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРОЕЖА, Раздел
ІV.УСТАНОВЕНИ НАРУШЕНИЯ и Раздел V. НАРУШЕНИ РАЗПОРЕДБИ от Констативен акт №ДК-01-1/28.02.20г. и
заключение, че : Установените нарушения, че строеж ’’Инсталация за производство
на алуминиев сулфат”, намиращ се в гр.Ямбол, кв.333, УПИ XVI по плана на
гр.Ямбол, собственост на „КОНТИНВЕСТ” ООД, е изграден без изискващите се
строителни книжа - без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за
строеж, в нарушение на чл.137, ал.З, чл.148, ал.1 от ЗУТ, които квалифицират
строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.Предвид установените
нарушения на посочените нормативни разпоредби този констативен акт, заедно с
констативен акт № ДК-01-1 от 28.02.2020г. са основание за започване на
административно производство по реда на чл.225, ал.1 ЗУТ за премахване на
строежа. Констативен акт №ДК-01-2/28.02.20г. съдържа като приложение Копие от
ПУП-ПР и Копие от ПУП-ПЗ.
И в двата констативни акта е посочено, че проверката е
извършена в присъствието на г-н В.Ц.-управител на „КОНТИНВЕСТ“ООД, гр.*, но
подпис на същото лице върху констативните актове не е положен. Двата
констативни акта са връчени на „КОНТИНВЕСТ“ООД, гр.* с писмо
изх.№Я-83-00-133/18.03.2020г. с ИД от 20.03.2020г.
На 30.03.2020г. е съставен Констативен протокол от
същите служители в РДНСК-Ямбол, съставили Констативен акт №ДК-01-1/28.02.20г. и
Констативен акт №ДК-01-2/28.02.20г., за това, че е изтекъл 7-дневният срок за
подаване на възражения по констативните актове и след направена проверка в
деловодството е констатирано, че в РДНСК-Ямбол не са постъпвали възражения по
тях.
Въз основа на двата констативни акта е издадена
обжалваната Заповед № ДК-02-Я-2/14.04.2020г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която е разпоредено
премахване на установения незаконен строеж „Инсталация за производство на
алуминиев сулфат“ в УПИ ХVІ, кв. 333 по плана на гр. Ямбол, с административен
адрес: ***, от собственика „КОНТИНВЕСТ“ООД, гр.*. С оглед на изложеното,
съдът приема, че обжалваната заповед е издадена при спазване на процедурата по
чл.225, ал.3 от ЗУТ- въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица
на Дирекцията за национален строителен контрол, след връчване на акта на
заинтересованото лице, на което е осигурена възможност да подаде възражение.
Заповед № ДК-02-Я-2/14.04.2020г. е издадена от
компетентен орган. Съгласно чл. 225, ал.1
от ЗУТ, Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни
строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. В случая
Началникът на РДНСК-Ямбол е надлежно упълномощен със Заповед
№РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на ДНСК да издава заповеди за премахване
на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от първа до трета категория включително(т.9 от
заповедта). Строежът е първа категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.1 буква“к“
от ЗУТ и чл.2, ал.10 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи - представлява
инсталация в производствена сграда на химическата промишленост. При тези
установявания, административният акт е издаден при упражнена делегирана
компетентност, въз основа на изричен писмен акт за упълномощаване и съобразно компетентността на органите на
ДНСК да упражняват контрол върху строежи от първа до трета категория.
Обжалваната
заповед е издадена въз основа на два констативни акта - Констативен акт №ДК-01-1/28.02.20г. и Констативен акт
№ДК-01-2/28.02.20г.,
съставени от инспектори в РДНСК-Ямбол, с които е установен незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ в УПИ ХVІ, кв.333 по плана на гр.Ямбол(ПИ
87374.515.60 по КК, представляващ“Инсталация за производство на алуминиев
сулфат“, изграден от собственика „КОНТИНВЕСТ“ООД, гр.*, като фактическото
основание за незаконност на строежа е, че е изпълнен без изискващите се строителни книжа – без одобрени инвестиционни
проекти, без разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1
от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строежът е незаконен,
когато се изпълнява без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж, т.е. липсата както на единия така и едновременно на двата вида
строителни книжа е основание за
квалифициране на строежа като незаконен. В тази връзка като неоснователно съдът
счита възражението на жалбоподателя, че в обжалваната заповед е налице неяснота кое предложение в разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ е имал предвид административният орган – дали се касае за строеж без
одобрени проекти или без издадено разрешение за строеж. Ясно е посочено, че строежът
е изпълнен без строителни книжа – едновременно без одобрени инвестиционни
проекти и без разрешение за строеж, т.е. липсват и двата вида строителни книжа.
Главният предмет на спора се свежда до това дали в
административното производство са били изяснени и взети предвид всички относими
факти и обстоятелства, които да обосновават краен извод, че процесният
обект подлежи на премахване.
Настоящият
съдебен състав счита, че неправилно е прието от контролните органи, че не са
налице строителни книжа за т.нар. „Инсталация
за производство на алуминиев сулфат“ в УПИ ХVІ, кв. 333 по плана на гр. Ямбол.
Не подлежат на премахване като незаконни поради липса на строителни книжа
строежи, които са въведени в експлоатация. Безспорно е, че жалбоподателят
разполага с документ за собственост на ПИ с идентификатор 87374.515.60 по КК на
град Ямбол, **, ***, целият с площ 14 849 кв.м., придобит от него с
Нотариален акт №197, том ХІ, рег.№ 14256, дело 1423 от 2007г., регистриран с
вх. Рег.№14147/12.12.2007г. в СВ-Ямбол, ведно с находящите
се в същия: сграда(промишлена едноетажна сграда) с идентификатор 87374.515.60.1
със застроена площ 2151 кв.м., представляваща Цех „Алуминиеви соли“ с площ
2140кв.м., състояща се от: склад с
конструктивни размери 12/18м.; производствено помещение с конструктивни размери
42/12м.; склад за стружки с размери 42/12м. и монтиран мостов кран, съоръжения
и подобрения в имота. Именно в помещения от тази сграда(Цех „Алуминиеви соли“),
конкретно в производственото помещение с конструктивни размери 42/12м. и в склад
с конструктивни размери 12/18м. е установена изпълнена инсталация за
производство на алуминиев сулфат.Според вписаното в нотариалния акт, Цех
„Алуминиеви соли“, както и находящите се в имота съоръжения
и подобрения (водопроводи, канализации,
технологични и междуцехови комуникации) са с година
на построяване на 1985г..Жалбоподателят разполага и документ за въвеждане в
експлоатация на „Малотонажни химически
производства-Неорганични соли“ в ТХК „Д.Д.“ – Ямбол,
в състава на който се включва подобект“Цех за алуминиеви соли“. Процесната инсталация следва да се счита като част от Цех“Алуминиеви
соли“, който е бил въведен в експлоатация през 1988г. с Протокол образец 16 от
15.01.1988г. за пусков комплекс „Малотонажни
химически производства-Неорганични соли“ в ТХК „Д.Д.“
– *, тъй като недоказани по делото останаха констатациите, че инсталацията във
вида си, както е описана в констативните актове, е била изградена през периода
2009г.-2010г., че е променена технологично и частично подменена, в сравнение с
въведената в експлоатация през 1988г.. Изрично в двата констативни акта се
сочи, че това е установено съгласно устни сведения на управителя „КОНТИНВЕСТ“
ООД, гр.*. В констативните актове се посочва още, че проверката е извършена в
присъствието на г-н В.Ц. - управител на „КОНТИНВЕСТ” ООД, гр.*, което е в
противоречие с факта, че констативните актове не са подписани от управителя на
дружеството. Т.е. недоказан остава факта, че лицето е присъствало на
проверката, още по-малко, че е дало каквито и да са устни сведения.Обратно, в
настоящото производство се твърди, че инсталацията за производство на алуминиев
сулфат е била придобита с придобиването на имота, никога не е била демонтирана,
а е била единствено ремонтирана, поради което се счита, че в извършените през
годините подмени на отделни елементи от инсталацията представляват текущ ремонт
по смисъла на §5, т.43 от ДР на ЗУТ. Съдът счита възраженията в тази насока за
основателни и това се установява от изслушаното по делото заключение на вещо
лице-химик. По първия поставен въпрос от заключението “Инсталацията за
производство на алуминиев сулфат била ли е част от пусковия комплекс „Малотонажни химически производства-неорганични соли“, приет
с протокол обр.16 от 15.01.1988г., вещото лице
заявява категорично, че това е същата инсталация, която е съществувала в
комбинат „Ямболен“. На втория въпрос дава отговор, че инсталацията отговаря на
технологичните изисквания, на документите, които има за нея. Частите на
инсталацията са от 1988 г. Инсталацията представлява технологична композиция, в
нея няма елемент, който да не се използва за производството на течен и твърд
алуминиев сулфат. Институт в Димитровград е правил проекта, има Акт № 16 от
1988г., има 72-часова проба, работила е. След това се сменя собственикът, но няма
нито конструктивна, нито технологична промяна. Пусковата проба е от годината на
пускане на целия „Ямболен“, оттам нататък се работи,
единствено когато възникнат аварии или се износи някоя част, тя се подменя и се
ремонтира, но се подменя със себеподобна част.
Според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен
план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти. Според чл. 148, ал.1 ЗУТ
строежи могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон.
Одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж са част от
строителните книжа по смисъла на §5, т.36 ДР ЗУТ. Според категорията на
строежа(първа), за изграждането му са необходими както одобрен инвестиционен
проект, така и разрешение за строеж. Извършването на строежа не само в
съответствие с одобрените инвестиционни проекти, но и в съответствие с
разрешението за строеж го квалифицират като законен, по арг.
от обратното на чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ.
В случая не е констатирано несъответствие на строежа с
ПУП, но е констатирана липса на съгласуван и одобрен инвестиционен проект,
както и липса на разрешение за строеж за проверявания строеж, наименован от контролните органи „Инсталация за
производство на алуминиев сулфат“, изпълнен в промишлената сграда с идентификатор
87374.515.60.1. Същевременно е констатирано, че са налични проекти от 1981г. за
„ЦЕХ ЗА АЛУМИНИЕВИ СОЛИ“ към строеж „ПРОИЗВОДСТВО НА МАЛОТОНАЖНИ ХИМИЧЕСКИ
ПРОДУКТИ“ В СХК „Д.Д.“ – *. Не е спорно по делото, че
инсталацията е изпълнена в промишлената едноетажна масивна сграда с
идентификатор № 87374.515.60.1 по Кадастралната карта на гр.Ямбол,
представляваща цех „Алуминиеви соли” с площ от 2140кв.м. Тази сграда обаче(на
цех „Алуминиеви соли“) е била построена през 1985г., цехът е бил въведен в
експлоатация с протокол образец 16 от 15.01.1988г. за пусков комплекс на обект
„Малотонажни химически производства-Неорганични соли“
с подобект „Цех за алуминиеви соли без сушилна инсталация“ и с протокол образец
16 от 13.12.1988г. за подобект „Цех за алуминиеви соли - само сушилна
инсталация“. Спорни са констатациите от проверката за това, че при промяна на
собствеността през 2005г. сградата на цех „Алуминиеви соли“ е предадена на
купувача с изцяло демонтирано и изнесено техническо оборудване, спорно е и
какво означава в Протокола за въвод във владение
№0952/2001/030136/31.05.2005г, съставен от публичен изпълнител на Агенцията за
държавни вземания вписаното изречение с ръкописен текст: “Технологичното
оборудване е демонтирано и изнесено от сградите на двете отделения по нареждане
на представителите на „Ямболен“ АД“. В тази връзка
жалбоподателят твърди, че инсталацията е съществувало съоръжение в
Цех“Алуминиеви соли“ още преди придобиването на имота от „Континвест“
ООД и оспорва основната констатация, че в
случая нареденият за премахване обект е нов строеж. Посочва, че на съоръжението
е извършван единствено текущ ремонт.
По искане на жалбоподателя съдът откри производство по
оспорване истинността на Протокол за въвод във
владение № 0952/2001/030136 от 31.05.2005 г. на Публичен изпълнител при
Регионална дирекция гр. Бургас на Агенцията за държавни вземания, в частта му
относно удостоверителното изявление, че технологичното оборудване е демонтирано
и изнесено от сградата.След изявлението на ответната страна, че желае да се
ползва от този документ, производство по оспорване истинността на същия се
откри в проведеното по делото о.с.з. на 23.07.2020г., в тази връзка страните
ангажираха писмени и гласни доказателства и се изслуша заключение на вещо лице.Според
същите съдът счита, че Протокол за въвод във владение
№ 0952/2001/030136 от 31.05.2005 г. в частта на вписаното изречение с ръкописен
текст: “Технологичното оборудване е демонтирано и изнесено от сградите на двете
отделения по нареждане на представителите на „Ямболен“,
е неистински документ.Събраха се доказателства в обратна насока, различно от
приетото от контролните органи на РДНСК, за това, че инсталацията за
производство на алуминиев сулфат, която е била съоръжение на Цех „Алуминиеви
соли“ към датата на въвода във владение в имота на
купувача „БО Инженеринг“ ЕООД, гр.*, не е била демонтирана в нейната цялост като
състав от реактори, помпи, мостов кран, тръбопроводи, изпарители, лентов кристализатор, съдове(резервоари и цистерни), така както е
описана в технологията за производство на алуминиев сулфат от алуминиев
хидроокис на „Ямболен“, представена по
делото(л.42-47), а на съоръжението са извършвани ремонтни дейности с подмяна на
негови елементи с други себеподобни.
В тази насока
на първо място категорично е заключението на вещото лице-химик Р.П.. Същият е
извършил посещение на място и дава отговор, че инсталацията за производство на
алуминиев сулфат е била основно звено в цеха за неорганични соли, приет в протокол
обр.16 от 15.01.1988г..За инсталацията има добре
работеща технология, която произвежда алуминиев сулфат. Цех“Алуминиеви соли“ не
работи от 27.05.2017г. Не работи производството за течен и твърд алуминиев
сулфат, парогенераторите, сушилните, има около 15
човека поддържащ персонал. При изслушването си в с.з. на 24.09.2020г. вещото
лице пояснява, че е ходил поне два, три пъти на място в този обект, по повод
други дела. Няма разлика на обекта, когато е ходил преди и сега. Инсталацията е
абсолютно същата, само че не работи. Тази инсталация е била налична и преди
няколко години. Съоръжението, което сега е видял при посещението си е същото,
което е видял преди, като има едно изключение, че помпите не са 8 броя, а са 2
броя, другите са демонтирани. Иначе инсталацията, която видял, е същата, всичко
е същото. По първия въпрос от заключението“Инсталацията за производство на
алуминиев сулфат била ли е част от пусковия комплекс „Малотонажни
химически производства-неорганични соли“, приет с протокол обр.16
от 15.01.1988г. заявява категорично, че това е същата инсталация, която е
съществувала в комбинат „Ямболен“, тя отговаря на
технологичните изисквания, на документите, които има за тази инсталация. Няма
нищо ново, всичко е старото, което е работило. Частите на инсталацията са от
1988 г. Инсталацията представлява технологична композиция, в нея няма елемент,
който да не се използва за производството на течен и твърд алуминиев сулфат. Институт
в Димитровград е правил проекта, пускат инсталацията 1988 г., тя работи. Недоумява
защо да има разрешение за строеж сега, след като всичко е действало, има Акт №
16, има 72-часова проба, работило е толкова години. След това се сменя
собственикът. Няма промяна нито конструктивна, нито технологична. Пусковата
проба е единствена. Тя е на годината на пускане на целия „Ямболен“,
оттам нататък се работи, единствено когато възникнат аварии или се износи някоя
част, тя се подменя и се ремонтира, но се подменя със себеподобна част, пояснява,
че не може по тази технологична линия да се сменя напр.една помпа с друга.
За доказване на констатацията си, че инсталацията за
алуминиев сулфат, която е била въведена в експлоатация в цех“Алуминиеви соли“
през 1988г., е била демонтирана и в цеха не е имало технологично оборудване при
подписването на Протокол за въвод във владение №
0952/2001/030136 от 31.05.2005 г. на Публичен изпълнител при Регионална
дирекция гр. Бургас на Агенцията за държавни вземания, ответната страна
ангажира свидетелски показания на С.Д.Й. и В. Д. *** АД, подписали протокола за
въвод в качеството на свидетели.
Свидетелят С.Д.Й. заявява, че представителят на
Агенцията за държавни вземания прочел пред всички протокола, който бил написан
и след прочитането му тя лично поискала да бъде написано, че оборудването е демотирано, понеже демонтаж на оборудването било извършено
през 2002 г., далеч преди продажбата. Протоколът за въвод
във владение бил подписан в административната сграда на „Ямболен“,
на първия етаж, в кабинета на прокуриста, в нейно
присъствие(като свидетел на въвода), на П.Н.(публичния
изпълнител), Б. П.(новият собственик)и В. Б.(свидетел на въвода).
Преди да подпишат протокола ходили на място – свидетелите и тези, които са го
подписали – публичен изпълнител и представителя на дружеството, четиримата.
Ръкописните забележки били написани когато се подписвал протокола в „Ямболен“, в Агенцията за държавни вземания не са ходили.
Първо отишли на място, представителят на агенцията показал какво се продава,
след това отишли в стаята на прокуриста да прочете
протокола и да запишат забележки към съдържанието му.Подписали протокола след
като бил оформен по този начин и с ръкописния запис.Много пъти е влизала в цеха
за алуминиеви соли. Преди тази позиция, която има сега, е била топлотехник на завода, отговаряла за енергийното стопанство
в завода и много пъти е била в този цех, познава изцяло процеса. От 1986 г. е
на работа в завода, от 1992 г. фактически, защото до 1992 г. била в майчинство.Виждала
е инсталациите, които се намирали в цел „Алуминиеви соли“, познава ги добре.
Основните за алуминиеви соли са филтър преси, изпарители, сушилни, съдове за
резервоари. От 1992 г. е топлотехник на завода и
оттогава се занимава с енергийното стопанство. От 1992 г. до ден днешен работи
в този завод. Не е влизала в това производство откакто станало частно от 2005
г., когато е протоколът, който съдът й показва. От 1992 г. работи там, виждала
е оборудването, което е вътре. От 2002 г. има решение на Съвета на директорите
на „Ямболен“ да бъдат бракувани всички дълготрайни
материални активи в обособено производство „Неорганични соли“. След този
протокол на Съвета на директорите последвало демонтиране, рязане на всички
инсталации. Имат документи, спецификации и вносни бележки. Когато се подписала
на този протокол, нямало нищо в цех „Алуминиеви соли“ като технология, затова
написали и това допълнение, защото всичко било демонтирано.Последно ходила в цех „Алуминиеви соли“ когато подписали
протокола. Заявява, че там има нова линия - китайска. Имало договор за
съвместна дейност между „Бо инженеринг“ от март месец 2002 г. , понеже Б. П. казал, че техните инсталации не
му трябват, затова е взето решение да се демонтират и да се нарежат. Договорът
за съвместна дейност е от 30 март 2002 г., решението на Съвета на директорите е
от 30 септември. По време на въвода във владение била
на длъжност „И.Д.“, от 1986 г. работи в „Ямболен“, до
1992 г. била в майчинство, от 1992 г. била топлотехник
на завода, от 13 октомври 2004 г. е И.Д. на завода. В момента на въвода е била И.Д. на „Ямболен“
АД. В протокола е описано какво се предава. За цеха за алуминиеви соли се
предават сградите. Дописано е, че технологичното оборудване липсва в тези
сгради. Направено е за доуточнение, защото са
записани предадени питеен водопровод, пожарен водопровод и такива други
дълготрайни материални активи. Запозната е с постановлението на публичния
изпълнител за сградите. В него не е записано, че се продава на „Бо инженеринг“
технологичното оборудване. Оборудването било нарязано на скрап. През 2002 г. е
взето решение за бракуване и нарязване. Може да предостави документи за
нарязването, които се съхраняват в счетоводството при тях в завода. За всяко
нещо има спецификации, всеки камион с желязо, който излиза, излиза
със спецификация. Последвало нарязване не само на неорганични соли като
производство, тогава се нарязали и другите цехове.
Свидетелят В. Д. Б. дава показания, че протоколът за въвод бил подписан на място в „Ямболен“,
когато се явили представителят на Агенция за държавни вземания, на купувача, нея
записали като свидетел. Влизала е в цех „Алуминиеви соли“ тогава, когато все
още е бил собственост на „Ямболен“. Непосредствено
преди подписването бил направен последен оглед на място и след това бил
подписан протоколът. Ръкописната част била написана след огледа, непосредствено
преди да подпишат протокола. Когато се подписали, вече било написано.Като влизала
там не видяла налично оборудване, инсталации, нямало нищо, празна сграда. След
съставянето на протокола не било направено възражение от купувача „Бо
инженеринг“ за техническото оборудване, за състоянието, което е вътре.В момента
на въвода във владение била на длъжност „ФД“ и „ГС“.П.
работил на тази площадка след закупуването на обекта през 2005г., не й известно
преди това да е работил. Много преди 2005г. били празни цеховете, поне две
години. Виждала е по-рано съществувалите там инсталации, съоръжения вътре в
тази сграда – не е техническо лице, но имало линии, платна и силузи. Две, три години преди да се закупи този имот от
новия собственик оборудването, което било в този цех, било бракувано. Имало
решение на органа на управление на „Ямболен“. Виждала
е това решение. Бракувано е оборудването, отписано е след като има такова
решение. Описано е подробно. От две години преди това, може и повече, изнасяло
се оборудване, но се изнасяло разфасовано, нарязано като скрап. От цех
„Алуминиеви соли“ не е видяла точно как се изнася оборудване, но по документи е
отразено. Знае, че има решение за бракуване, знае, че счетоводно всичко е
отразено както трябва и тези инсталации са станали брак, поне по
документи.Възможно е П. две, три години преди това да е бил на тези площадки,
доколкото си спомня имало договор за съвместна дейност във времето преди въвода във владение. Няма представа какво е работил
там.Дописването с химикал в протокола госпожа Д. го предложила, да го допишат
за по-голяма коректност. Не може да каже кое е некоректно от записаното без
ръкописния текст, но тъй като винаги, говорейки за продажбата се е считало, че
„Ямболен“ продава сгради, производствени помещения,
дописването тръгнало по-скоро от момента за осигуряване на достъп на хората,
които ще работят в цеховете. След като го купува, трябва да имат достъп. Тъй
като все пак били останали малоценни малотрайни предмети – маси, столове, бюра
и т.нат., това са записали, че нямат претенции към
тях, но за по-голяма точност. От 2002 г. до 2005 г. не е работил цех
„Алуминиеви соли“.
Свидетелските показания на С.Д.Й. и на В. Д. Б. съдът
кредитира като достоверни в частта им за това, че е имало решение на органа на
управление на „Ямболен“АД за бракуване на ДМА от
Цех“Алуминиеви соли“, но не кредитира показанията им в частта за това, че
цялото налично технологично оборудване в цеха е било физически ликвидирано чрез
нарязване за скрап и предадено на вторични суровини, като сградата на цеха към въвода във владение на „Бо Инженеринг“ АД е била
празна.Тези показания не се потвърдиха от представените писмени доказателства
чрез трето неучастващо по делото лице „Ямболен“АД,
гр.*. Представиха се: Предложение за брак от 10.05.2002г., според което от
Инсталация алуминиеви соли с инв.№0446358 се
предлагат за брак елементи, описани в т.1 до т.12; Протокол №44 от заседание на
Съвета на директорите на „Ямболен“АД, гр.*, проведено
на 30.09.2002г., с взето решение по т.2 да се бракуват технологичните
съоръжения от ОП“Неорганични соли“ по опис; Протокол за бракуване на материални
дълготрайни активи и опис на бракувани ДМА от инв.№0446358,
както и опис на остойностяване на същите.Според Протокола за бракуване на
материални дълготрайни активи същите са технически неизправни и негодни за
производството.Жалбоподателят възразява, че тези представени документи сочат
единствено за намерение за бракуване, но няма доказателства, че активите са
били предадени на вторични суровини.Съдът счита възражението за основателно.Представените
на л.253-254 от делото опис на бракувани ДМА и опис на остойностяването им са
без дата и подпис, не е ясно дали са съставени от длъжностни лица на „Ямболен“АД, гр.*, в какво качество и по какъв повод, поради
което съдът не кредитира същите като официални документи по смисъла на чл.179 ГПК. Представеният на л.252 от делото Протокол за бракуване на материални
дълготрайни активи е подписан на първата си страница от 4 лица(комисия за
бракуване и ликвидиране на основни средства), извършили в „Ямболен“АД, гр.*
преглед на активите с инв.№0446358 и констатирали, че
същите са негодни.Този протокол е без дата.На втората страница от документа се
съдържа протокол за ликвидиране на бракуван материален дълготраен актив от
Инсталация алуминиеви соли с инв.№ 0446358 с
вписване, че в присъствието на комисията активът е ликвидиран чрез предаване на
вторични суровини.Този протокол също е без дата, липсват подписи на членовете
на комисията по бракуване и ликвидиране на актива.С оглед на тези пропуски във
формата на документите Протокол за бракуване на материални дълготрайни
активи(липса на дата) и Протокол за ликвидиране на бракуван материален
дълготраен актив(липса на дата и подписи на членовете на комисията) съдът не
кредитира тези документи като официални документи по смисъла на чл.179 ГПК и
обвързващи за съда.
Показанията на С.Д.Й. и на В. Д. Б. в частта им за това, че цялото налично
технологично оборудване в цеха е било физически ликвидирано чрез нарязване за скрап
и предадено на вторични суровини, като сградата на цеха към въвода
във владение на „Бо Инженеринг“ АД е била празна противоречат на показанията на
другите разпитани по делото свидетели И.К.И., П.С.С. и Б. П. Д..
Категорични, че инсталацията за производство на
алуминиев сулфат никога не е била демонтирана, а на същата са извършвани само
ремонтни дейности, са показанията на свидетелите И.К.И. и П.С.С. - това са лица,
пряко заети в производствения процес, поради което съдът кредитира показанията
им изцяло.
Свидетелят И.К.И.
заявява, че от 2002 г. до сега работи на площадката, на която се намира цех
„Алуминиеви соли“. Преди 2002 г. е била собственост на „Ямболен“
АД. Работи на длъжност „оператор“. Във връзка с работата си има постоянен
поглед върху цех „Алуминиеви соли“. Не е запознат с документите, но е присъствал
на площадката, когато „Бо инженеринг“ закупил този имот. В цех „Алуминиеви
соли“ всички съоръжения стояли, не били премахнати. Инсталацията за алуминиев
сулфат през цялото време, през което той е работил, от 2002 г. до сега не е
била демонтирана изцяло и отново монтирана. Правени са ремонти. Откакто е съществувал
завода „Ямболен“ тази инсталация си е там, видял я през
2002 г. вижда я и сега, понеже пак е там, това е същата инсталация. Не е
запознат с текста на протокола за въвод във владение.
Достъпът до тази площадка не е свободен. Не е виждал някой да идва, да описва,
да прави въвод. Инсталацията, която в момента е там,
е същата, изградена през 1988 г.. Правен е ремонт на реакторите и е монтирана
нова лента. Ремонтът на реакторите се прави на място. Местата, на които са
реакторите, са ремонтирани, с нови тухли и т.нат.. На
монтирането на новата линия за кристализация е присъствал. При ремонта на
реакторите не е присъствал, работниците, които сменяли тухли, му казали.Щял да
види, ако някой до 30.05.2005 г. е изкарвал тази инсталация навън. Изисква се продължително
време да се демонтира тази инсталация, например един месец. Не е виждал
извършване на демонтаж в този период 2005 г., с изключение на ремонтни
дейности, за които каза, че са правени по времето на П..
Свидетелят П.С.С. заявява, че работи в „Ямболен“
от 1975 г. (или 1976 г.) после (2001-2002г.) продължила да работи след като „Бо
инженеринг“ закупили имота.Работи като мениджър. Нейната работа била почти в
целия район, в производството както на цех „Магнезиеви соли“, така и на цех
„Алуминиеви соли“. Работи като ръководител, организатор на производството.Виждала
е инсталациите в цех „Алуминиеви соли“. Там е от момента от когато е трябвало
да се проектира това производство, участвала е в проектирането, както и в
пускането, ясни са й тези производства. Като мениджър на това производство няма
как да няма поглед върху тази инсталация и това е ежедневната й работа. В цех
„Алуминиеви соли“ има инсталация за алуминиев сулфат. Тази инсталация я е имало
1988 г., присъствала на процеса, когато се пуснал целият комплекс „Малотонажни производства“. През 2002 г., когато работили с
новия собственик, тази инсталация била там в този вид, в който е приета. До
2002 г. я е виждала. Оттам нищо не е махнато. Продължава да работя там до днес.
След 2002 г. нито е демонтирана инсталацията, нито е изнасяна. Във вида, в
който е пуснато това производство, така си е останала там инсталацията. Като дошла
демокрацията заводът си останал същият, със същите технологии и който е
купувал е купувал всичко налично там,
всичко така, както си е в самото производство.Имало един период, в който работили
съвместно „Ямболен“ и П., след това П. закупил от
Агенцията по приватизация това производство, станал собственик на имота, както
на „Алуминиеви соли“, така и на „Магнезиеви соли“, т.е. на двата цеха.Запозната
е изцяло с този протокол за въвод във владение от
30.05.2005г.. По този повод казва, че виждайки изготвения протокол за въвод във владение от Агенцията по приватизация, прочитайки го, направило й
впечатление, че никъде в този протокол не са вписани машини и съоръжения –
това, което останало както в „Алуминиеви соли“, така и в „Магнезиеви соли“,
както и на самата площадка. Като загрижен човек, както и към собственика П.,
решила да попита защо тези неща, които останали в цеха, съоръженията не са
вписани никъде в този протокол. Той й отговорил, че това не е нейна работа. Не
е свободен достъпът до площадката, това е химическо производство и не всеки би
могъл да влезе. Абсолютно категорично, който и да реши да посети тази площадка,
първо тя трябва да бъде информирана, че влиза, независимо кой е. Познава
визуално публичния изпълнител П.Н., носила е и е взимала документи. Не е
виждала в периода 2005 г. по някакъв повод госпожа П.Н. заедно с госпожа С.Д.Й.
и госпожа В. Б. там на площадката.Като всяко производство, минават години, има
обновяване на тръбопроводи, винтили, няма как да
няма. За реакторите и за кристализационна лента от
време на време са правени ремонти. Извършвани са ремонти на място, не са правени подмени на тези части. Само на помпи има
подмяна. За да се демонтира инсталацията, цялата инсталация за да се изнесе от
цеха, може би са нужни повече от един – два месеца.
По делото е разпитан като свидетел и Б. П. Д.,
представляващ „БО Инженеринг“ ЕООД, подписал
Протокола за въвод във владение № 0952/2001/030136
от 31.05.2005 г., в качеството на купувач.Същият, при предявяване на протокола
потвърждава, че подписът на 3 страница е негов.Подписал е този протокол, но не
помни къде. Помни, че постановлението за възлагане на имота подписал при
публичния изпълнител, въводът бил няколко дни след
това и вероятно го е подписал на коляно.Най-вероятно подписването е било на
площадката, защото провеждали ремонтна дейност. Заявява, че цехът работи от
2002 г., откогато е договорът му за съвместна дейност с „Ямболен“.
Преди да купи този цех го използвали съвместно, неговите задължения били да
обновят технологиите, да ремонтират съоръженията и да намерят пазари. Денонощно
е бил в сградата на цеха за алуминиеви соли. Инсталациите били там до момента,
в който той е бил там и в който продали цеха на „Континвест“.
Продали работещ цех, цялата инсталация била там, абсолютно всичко. Онова, което
трябвало да бъде извадено (по-точно било ограбено), са помпите, и то част от
тях, киповско оборудване, което не е хванато здраво
за инсталацията, както са например реакторите, защото киповското
оборудване ежегодно задължително се сваля и се носи в лаборатория в Ямбол. През
цялото време инсталацията работила. Когато подписали протокола за въвод във владение, не помни на последната страница
вписания текст дали го е имало, но и да се приеме, че го е имало, това не го
смущава. Той 2002 г. е влязъл в цеха, оборудването претърпяло ремонт в
продължение на три до пет месеца. Това, което пише с ръкописни букви в
протокола за въвод във владение на третата страница
не може да се тълкува като изваждане на цялата инсталация, това е абсолютно
невъзможно, защото реакторите, 6 на брой, са върху железобетонни фундаменти.
Единият реактор вътре има 15 мм метален кожух, 10 мм оловна облицовка и след
това 25 см киселинно-опорни тухли, абсолютно е невъзможно да се извади.
Инсталацията за производство на алуминиев сулфат заварил готова там,
съществувала и само ремонти са правили. Този цех го направил значим бизнесмен,
затова го купил. Започнал на площадката под
наем и го купил, защото това нещо било една „златна кокошчица“.
Всичко, което може да бъде преместено, е част от технологичното оборудване, но
инсталацията се състои от основни реактори, които не могат да се мръднат, и
подвижно киповско оборудване и помпи, които подлежат
на ежегоден ремонт, те не могат да се ремонтират на място. Апаратите се носят в
контролна лаборатория в Ямбол, а помпите се вадят и се носят в РМЗ.Ремонти
непрекъснато се извършват, тъй като производството на алуминиев сулфат е от
концентрирана сярна киселина.Тази инсталация е работела преди него, произвеждала
алуминиев сулфат, но на базата на стружки, които се купуват от вторични
суровини. Тези стружки дават замърсен алуминиев сулфат, който не върши работа
за питейни цели. Големият удар, който неговата фирма направила е, че изхвърлили
стружките, купили от Унгария чист алуминиев хидроокис и произвели качествен, за
питейни цели алуминиев сулфат, затова пробили пазара.Започнал такова
производство още през 2002 г., а то било и преди него, имало писани
технологични регламенти.От 2002 г. до 2005 г. категорично не е имало случай
инсталацията за алуминиев сулфат да е изнасяна на части или нацяло. Почеркът на
ръкописния текст в протокола за въвод във владение не
е неговият.Вписването„Технологичното оборудване е демонтирано“ категорично не
означава, че инсталацията е демонтирана. Това са съоръжения, които като
аварират трябва да се извадят, те не могат да се ремонтират в цеха – помпата
отива в РМЗ-то, уредите отиват в
лабораторията. Имало е решение инсталациите да бъдат нарязани на скрап, но това
решение не е изпълнено. Инсталацията била предвидена за нарязване на скрап, но той я взел да я
ползва и впоследствие я купил. Заслугата била на изпълнителния директор и
главния инженер (на завода Ямболен) – които спасили
цеха, давайки му го под наем. Затова имало съвместна дейност, при която те му
дават оборудването, а той дава технологични решения. Назначавал е хората в цеха
за алуминиеви соли. И.К.И.(свидетел по делото) е негов работник, оператор на
химическо оборудване. П.С.С.(свидетел по делото) била
негова дясна ръка, тя е бившият Началник на цеха за неорганични соли. Тя била
за него оперативен или производствен мениджър – помогнала да намери работници,
които са били в цеха, за да ги назначат, тя била неговата връзка с
ръководството на „Ямболен“, понеже е бивш служител на
„Ямболен“.Познава и посочените от ответната страна
свидетели С.Д.Й. и В. Д. Б., те не са негови служители, а на „Ямболен“. Съпругът на Й. имал фирма, която се занимавала с
газификацията на Ямбол, която му направила инсталациите за пропан-бутан.
Служителката му П. С. ги довела и чрез нея им поръчал и поддържали парогенератора.Счита за очевидно, че този текст в протокола
за въвод във владение е написан от лице, което е
непрофесионалист, за него няма разлика между степен и видове технологично
оборудване – основно и помощно.Освен
това на търга никой не се интересувал от тези неща. За него този текст, който е
подписал, касае онези елементи на оборудването, които са били увредени и които
по договора от преди това за съвместна работа „Ямболен“
не са били изнесени – тухлите, оловото, това са продукти, които могат да се
използват, те са на „Ямболен“, но стояли години наред
при него, защото в цеха никой не работи, те работили на инсталацията. Кристализаторна лента, филтър преси, центробежни помпи,
резервоари за разтвори, моновалкова дробилка са части
на инсталацията и те са били там, и днес са там. Не са били демонтирани, без
тях не може да се работи. Досежно предоставена от
него с писмо информация до РДНСК – Ямбол от 18.09.2007 г.(л.76-77 от делото) за
демонтажни работи обръща внимание, че реакторите били
шест на брой, два били пробити и не подлежали на ремонт, подменили ги с нови
реактори от неръждаема стомана, оригиналният
реактор бил направен от желязо, но в България никой не го произвежда, и от „Ямболен“ купили
от другите им производства два нови реактора, но неръждаеми. Това не е промяна
на оборудване. Лентовият кристализатор също бил
изгорял и конструкцията била подменена с нова, едно към едно по стария проект.
Не знае дали кристализаторната лента е била подновена
с нова по-късно от „Континвест“. Пояснява какво има
предвид под киповско оборудване, КИП значи
контролно-измерителни прибори – термометри, барометри, манометри, за измерване
на газове, на пара, на температури, всичко това е изнесено в самостоятелни
шкафове със съответните показващи и регулиращи уреди.Ежегодните ремонти засягали
всичко – реактори, помпи. При ремонтите износените части се подменяли с нови
задължително.На снимките от лист 126 до лист 132 от делото, изготвени като
снимки от проверката, извършена от РДНСК – Ямбол, свидетелят Д. разпознава
същата инсталация, на която е работил.
Обобщено, съобразно заключението на вещото лице П., показанията на свидетелите И.К.И., П.С.С. и Б. П. Д. съдът
приема, че Инсталацията за алуминиев сулфат, изпълнена в промишлена едноетажна
масивна сграда с идентификатор № 87374.515.60.1 по Кадастралната карта на
гр.Ямбол, представляваща цех „Алуминиеви соли” с площ от 2140кв.м и построена
през 1985г. не е била демотирана като съоръжение на
сградата към датата на Протокол за въвод във владение
№ 0952/2001/030136 от 31.05.2005 г., а на същата са извършвани ремонти преди
придобиване на имота от „БО Инженеринг“ ЕООД по силата на Постановление за
възлагане на недвижим имот №0952/2001/030126/27.05.2005г. на публичен
изпълнител при РД-Бургас на АДВ в периода на осъществявана съвместна дейност на
„БО Инженеринг“ ООД с „Ямболен“АД(2002-2005г.), за която
се представи договор за съвместна дейност от 01.03.2002г. , сключен между тях.
По делото останаха недоказани констатациите, че
инсталацията във вида си, както е описана в констативните актове, е била
изградена през периода 2009г.-2010г., че е променена технологично и частично
подменена, в сравнение с въведената в експлоатация през 1988г.. Изрично в двата
констативни акта се сочи, че това е установено съгласно устни сведения на
управителя „КОНТИНВЕСТ“ ООД, гр.*. В констативните актове се посочва още, че проверката
е извършена в присъствието на г-н В.Ц. - управител на „КОНТИНВЕСТ” ООД, гр.*,
което е в противоречие с факта, че констативните актове не са подписани от
управителя на дружеството. Т.е. недоказан остава факта, че лицето е присъствало
на проверката, още по-малко, че е дало каквито и да са устни сведения.Категорично
е заключението на вещото лице-химик П. - по първия поставен въпрос от
заключението “Инсталацията за производство на алуминиев сулфат била ли е част
от пусковия комплекс „Малотонажни химически
производства-неорганични соли“, приет с протокол обр.16
от 15.01.1988г., вещото лице заявява категорично, че това е същата инсталация,
която е съществувала като технология в комбинат „Ямболен“.
На втория въпрос дава отговор, че
инсталацията отговаря на технологичните изисквания и на документите, които има
за нея по делото. Частите на инсталацията са от 1988 г. Инсталацията
представлява технологична композиция, в нея няма елемент, който да не се
използва за производството на течен и твърд алуминиев сулфат. Институт в
Димитровград е правил проекта, има Акт № 16 от 1988г., има 72-часова проба,
работила е. След това се сменя собственикът, но няма нито конструктивна, нито
технологична промяна. Пусковата проба е от годината на пускане на целия „Ямболен“, оттам нататък се работи, единствено когато
възникнат аварии или се износи някоя част, тя се подменя и се ремонтира, но се
подменя със себеподобна част. С оглед на дадените отговори на вещото лице, че
инсталацията за производство на алуминиев сулфат, която е налична в имота на „Континвест“ООД, е същата като въведената в експлоатация
през 1988г. в цех“Алуминиеви соли“ в завод “Ямболен“,
в нея няма конструктивна, нито технологична промяна, съдът счита за основателно
възражението на жалбоподателя, че установеният при проверката на РДНСК-Ямбол
строеж не е нов строеж, а съществувало като част от производствената сграда с
идентификатор 87374.515.60.1 съоръжение, въведено в експлоатация през 1988г. с
Протокол на Държавна приемателна комисия от 15.01.1988г. за пусков комплекс „Малотонажни химически производства-Неорганични соли“ в ТХК
„Д.Д.“ – *. Не подлежат на премахване като незаконни
поради липса на строителни книжа, установена по-късно, строежи, които са
въведени в експлоатация.Фактът, че строежът е въведен в експлоатация сочи, че
за него са били налични строителни книжа
и същият е бил изпълнен в съответствие с тях, преди да бъде разрешено
ползването му. Безспорно са извършвани ремонтни дейности на съществувалото и
въведено в експлоатация съоръжение за производство на алуминиев сулфат като
част от обособеното производство на неорганични соли в ТХК“Д.Д.“-Ямбол(понастоящем „Ямболен“),
както сочат свидетелите Б. П. Д., И.К.И., П.С.С..
Същите свидетели дават показания, че съществувалата в завода инсталация за
производство на алуминиев сулфат никога не е била демонтирана, ремонтирани са
били отделни нейни елементи. Доколкото и вещото лице П. дава заключение, че това
е същата инсталацията от 1988г., няма конструктивна, нито технологична промяна,
като при огледа констатира замяна на износени части със себеподобни, това сочи
на извод за извършван текущ ремонт по смисъла на §5, т.43 от ДР на ЗУТ, с цел
поддържане в изправност на съоръжението, а не за новоизградено
съоръжение, за което са необходими нови строителни книжа. С оглед на това
заповедта за премахване на съоръжението се явява материално незаконосъобразна.
Извън горното,
съдът счита, че обжалваната заповед е с противоречиви и непълни мотиви, в
тази връзка с неясна разпоредителна част и постановена в нарушение на
изискването за писмена форма.От мотивите на заповедта не става ясно какво точно
съоръжение е наредено да бъде премахнато – дали изцяло ново или реконструирано
такова. Видно от описаните в заповедта обстоятелства на стр.1 строежът
представлява „Инсталация за производство на алуминиев сулфат -“ изпълнена в
промишлена едноетажна масивна сграда с идентификатор № 87374.515.60.1 по
Кадастралната карта /КК/ на гр.Ямбол, представляваща цех „Алуминиеви соли”, построена
през 1985г. и въведена в експлоатация с протокол образец 16 от 15.01.1988г. за
пусков комплекс на обект „Малотонажни химически
производства-Неорганични соли“ с подобект „Цех за алуминиеви соли без сушилна
инсталация“ и с протокол образец 16 от 13.12.1988г. за подобект „Цех за
алуминиеви соли - само сушилна инсталация“. Т.е. не се отрича, че сградата, ведно със съоръженията в нея е била
въведена в експлоатация през 1988г., но се
посочва, че при промяна на собствеността през 2005г. сградата на цех
„Алуминиеви соли“ е предадена на купувача с демонтирано и изнесено техническо
оборудване. Тази последна констатация е в противоречие с вписаните
обстоятелства на стр.2 от заповедта, че съгласно устни данни на управителя на
„КОНТИНВЕСТ” ООД, гр. *, Инсталацията за производство на алуминиев сулфат е
променена технологично и частично подменена, в сравнение с въведената в
експлоатация през 1988г. Не става ясно по какъв начин собственикът на сградата
се е сдобил с инсталацията за производство на алуминиев сулфат, въведена в
експлоатация през 1988г., която е била демонтирана през 2005г., за да може
технологично да я промени, още по-малко да подмени нейни елементи, при соченото
на стр.1 обстоятелство, че през 2005г. е предадена на купувача с демонтирано и
изнесено техническо оборудване. От изложеното не става ясно дали като краен
резултат издателят на заповедта приема, че наименованата
от него „Инсталация за производство на алуминиев сулфат“ е изцяло ново
съоръжение, състоящо се само от нови технологични елементи, както са описани на
стр.2, абзац първи от заповедта, или реконструирано съоръжение, което не е
описано в цялост - това препятства както защитата на жалбоподателя, така и
проверката за съответствие между фактически основания и разпоредителна част на
заповедта и като краен резултат не става ясно дали е наредено премахване на
изцяло ново съоръжение или на реконструирано такова.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва
да бъде отменена. Съобразно изхода на спора в полза на жалбоподателя се
следва присъждане на направените
разноски по представения списък по чл.80 ГПК за заплатена държавна такса в
размер на 50лв., за заплатен депозит за вещо лице в размер на 456лв. и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1500лв., общо в размер на 2006(две хиляди и шест) лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ Протокол за въвод
във владение №0952/2001/030136/31.05.2005г, съставен от публичен изпълнител на
Агенцията за държавни вземания, в частта на вписаното на стр.3 изявление с
ръкописен текст: “Технологичното оборудване е демонтирано и изнесено от
сградите на двете отделения по нареждане на представителите на „Ямболен“ АД“ и го изключва от доказателствата по делото.
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-Я-2/14.04.2020г. на Началник
РДНСК-Ямбол, с която е разпоредено премахване на
установен незаконен строеж „Инсталация за производство на алуминиев сулфат“ в
УПИ ХVІ, кв. 333 по плана на гр. Ямбол, с административен адрес: ***, от
собственика„КОНТИНВЕСТ“ООД, гр.*.
ОСЪЖДА
РДНСК-Ямбол да заплати на „КОНТИНВЕСТ“ООД, гр.*, ЕИК *********, разноски
по делото общо в размер на 2006(две хиляди и шест) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/ не се чете