Р Е Ш
Е Н И Е
№ 919
град Пловдив, 23.04.2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на двадесет
и пети март през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: Явор Колев
Членове: Янко Ангелов
Величка Георгиева
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Владимир
Вълев, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов
Касационно АНД № 236 по описа за
2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.
Делото е образувано по касационната жалба на ЕТ„***“, с ЕИК *********, чрез адв.Й., с адрес ***, офис 6, против Решение № 2227 от 21.12.2018г., постановено по АНД № 4421/2018г. по описа на Районен Съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 337972-F367355/21.05.2018
г. издадено от Директор на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП Пловдив, с което на ЕТ„***“, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от ***, с ЕГН **********, на основание чл. чл. 180, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 500 лв. /петстстотин лева/ за извършено
административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.102,
ал.3, т.2 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че е налице изтичане на предвидения в
чл. 34 ЗАНН 3-месечен срок
за съставяне на АУАН, тъй като според жалбоподателя обстоятелствата по
откриване на нарушителя са станали ясни на актосъставителя на 03.08.3018 г.,
когато в ТД на НАП Пловдив са били представени документи, между които и
спорните фактури.
На следващо място се сочи, че е налице погрешно
определяне на санкцията от административнонаказващия орган. В тази посока се
излагат доводи, че по време на съдебното дирене е представено „…доказателство,
че данъкът по процесната фактура е начислен с Ревизионен акт…“
Счита, че е налице маловажен случай по смисъла на
чл. 28 ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този вид нарушения.
Възразява се, че Районен Съд – Пловдив не е
компетентен да разгледа делото, с оглед разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Иска се отмяна на обжалваното решение на ПРС и
отмяна на потвърденото с решението НП.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, не взема становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага решението на ПРС да бъде оставено
в сила.
От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
*** действащ като Едноличен търговец с фирма - ЕТ
„***- ***“, е вписан в Търговския регистър на Агенция по вписванията на
27.01.2012г. със седалище и адрес на управление: ***. ЕТ е с основен предмет на
дейност извършване на услуги с фадрома.
Превозното средство, с което се осъществяла тази дейност било взето под наем,
за което имало сключен договор за наем със срок от пет години, между „Лъки
Трейд 2012“ ООД /като наемодател/ и ЕТ „***- ***“ /като наемател/.
Във връзка с получено в ТД на НАП Пловдив, писмо
от Централно управление на НАП, през месец Юни 2017г. следвало да се извършат
проверки, за спазване на разпоредбите на
действащото данъчно законодателство, спрямо фирми занимаващи се с транспортна
дейност. Проверка на ЕТ „***- ***“, била възложена на св. Живка Георгиева, като
това станало с Резолюция П-16001617104796-0РП-001/16.06.2017 г.
Установено е, че за периода от 01.02.2015г. до
31.01.2016г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на
чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000лв./ а именно 52 518.45 лева/
формиран от доставка на извършени услуги с фадрома, които са документирани с
издадени фактури и получени суми по банкова сметка ***. Предвид това ЕТ е
следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.02.2016г.
ЕТ продължило да развива дейност, като връзка с
реализирания оборот проверяващите са констатирали, че към 30.09.2016г.
облагаемия оборот е паднал под 50 000лв. /а именно 49 774.03 лева/
като за ЕТ е отпаднало задължението за регистрация по ЗДДС.
Предвид установеното, проверяващите счели, че за
периода от изтичане на срока за издаване на акт за регистрация по ЗДДС
/28.02.2016г./, в случай че ЕТ беше изпълнил задължението да подаде заявление
за регистрация по ЗДДС до датата предхождаща датата, на която за ЕТ е отпаднало
задължението за регистрация по ЗДДС /30.09.2016г./, ЕТ е следвало да начислява
ДДС за извършените облагаеми доставки.
В този срок попаднал и от периода 01.03.2016 г. -
31.03.2016 г. когато била извършена облагаема доставка на услуга с фадрома по фактура № 99/31.03.2016 г. на стойност 2 102.98
лв. и не е начислен ДДС в размер 350.49 лв. като приходите от продажбата на
услуги били получени по банковата сметка на едноличния търговец през м.04.2016
г., извод направен възоснова на представените банкови извлечения от задълженото
лице.
Посочено е, че тъй като ЕТ за посочения период от
време е имал облагаем оборот над 50 000лв. той е следвало да бъде
регистриран по ЗДДС, като във връзка с това е следвало и да начисли ДДС за
извършените от него облагаеми доставки, като отрази така издадените фактури в
дневника за продажби за месец март 2016 г. и включи размера на данъка в
справката-декларация за данъчен период м.03.2016 г., които е следвало да подаде
в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно: до 14.04.2016 г. включително.
Във връзка с установеното е съставен АУАН, в
който нарушението било квалифицирано по чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2 вр.
чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС. Освен необходимите обстоятелства в съставения АУАН е
било посочено, че нарушението е установено в ТД на НАП - Пловдив на 28.09.2017
г., и пояснено това, че във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно,
приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на
данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
За да
потвърди НП изцяло районният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са нарушили
правото на защита на оспорващия,
а от събраните по делото доказателства безспорно се установява изложената в АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, т.е. установен е фактът на нарушението на ЗДДС и неговия автор, правилно е приложена санкционна норма, вкл. и в аспекта на
определения размер на административното наказание. Изрично е прието и че случая
не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Районният съд е спазил принципите
на служебно начало и дирене на обективната истина, като е допуснал поисканите доказателства, приел е
писмените такива, допуснал е до разпит и е провел такъв на актосъставителя,
и въз основа
на така събраните доказателства е изложил
подробни и задълбочени мотиви по релевантните за спора факти и обстоятелства, включително
е изложил съображения и по всяко едно от повдигнатите
от процесуалния представител
на оспорващия възражения,
формулирани в жалбата с която е бил сезиран /колкото и лаконична да е тя/. Фактите по делото
са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както
фактическите констатации, така правните
изводи формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
Не се споделят възраженията в касационната жалба за
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да
доведе до извод за отмяна са съдебния акт.
Не се установява твърдяното от жалбоподателя съществено
процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Според посочената правна норма
не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН
в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Моментът, от който започва да тече срокът за
съставяне на АУАН, е този на откриване на нарушението и нарушителя.
Процесуалният закон разграничава понятията „откриване“ на
нарушението/нарушителя и „установяване“ на нарушението, като последното се
извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има
необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на
нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие
на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което
поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и
конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват
действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и
процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната
отговорност, които действия следват откриването на нарушението и представляват
част от дейността по установяването на нарушения и налагането на
административните санкции.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
неправилно е приложена разпоредбата на чл. 180, ал.2 от ЗДДС вместо ал.3 на чл.
180 ЗДДС, която е по благоприятна за жалбоподателя. От представените доказателства
не се установява, че данъкът по процесните фактури е начислен с РА.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба,
относно приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Следва в по-обща план да се посочи, че в чл.28 ЗАНН е
предвидено, че в "маловажни случаи" на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде
наложено административно наказание.
В Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. по тълк. н. д. №
1/2005г. ОС на НК на ВКС се приема, че преценката на административно-наказващия
орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.
Видно от оплакванията в касационната жалба,
жалбоподателят счита, че в случая са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, поради което и наказващият орган, като не ги е приложил е постановил едно
незаконосъобразно НП, респ. съдът от своя страна като е отказал да ги приложил
също е постановил един незаконосъобразен съдебен акт.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.93 т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при
който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на
първостепенния съд, че с оглед на конкретната тежест на нарушението, неговите
последици, водещи до загуба за фиска, фактът, че същото на практика не може да
бъде разгледано изолирано от развилите се в един значителен период от време
отношения – това не е единственият данъчен период, за който лицето като е било
длъжно не е начислило дължимия ДДС във връзка с осъществените от него облагаеми
доставки, случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Т.е. не може да се приеме, че липсват настъпили вредни
последици за фиска, че нарушението на практика е изолиран случай по отношение
спазване от едноличния търговец на задълженията му за начисляването на ДДС като
задължения към бюджета и неговото последващо разчитане по установения за това
ред, т.е. в случая не се касае до извършено административно нарушение с
незначителни общественоопасни последици и същото не съставлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28, б."а" ЗАНН.
Относно възраженията за неспазване на местната
подсъдност следва да се посочи, че подсъдността е процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на жалба, но местната подсъдност е
относителна, а не абсолютна процесуална предпоставка.
Съобразно
чл. 59, ал.1 от ЗАНН местно компетентен да разгледа жалбата против наказателно
постановление е районния съд по местоизвършване на
нарушението. На основание чл. 84 от ЗАНН, в производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу НП се прилагат разпоредбите на НПК. В чл. 36 ал.1 от НПК, е предвидено, че делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено
престъплението, респ. нарушението.
Видно от
практиката на ВКС по този въпрос /решение № 253/13.07.1999г по н.д.
№37/1999г./, при нарушаване на правилата за родова подсъдност, РС постановява
решение в незаконен състав. Нарушаване на правилата за местна подсъдност – по местоизвършване на деянието, няма такива последици във
всички случаи. Ако РС не изпълни задължението си да извърши проверка за местна
подсъдност и даде ход на делото, без страните да направят възражение за
прекратяване поради липса на подсъдност, се постига до саниране на
процесуалното нарушение, като на страните се отнема възможността да искат
отмяна на решението на РС на това основание /в този смисъл и Решение № 559 от
27.11.2012г., постановено по нак. дело № 1759/2012г.
по описа на ВКС, Решение № 102 от 09.04.2009 г. по нак.
д. № 665/2008 г. на ВКС и др./.
В случая в
хода на развилото се производство пред районен съд – Пловдив не се констатира
да е направено възражение за местна подсъдност.
При това положение
не са налице касационните основания по чл.348
ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде
оставено в сила.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 2 от
АПК, Административен съд-
Пловдив, ХХI състав :
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
2227 от 21.12.2018г., постановено по АНД № 4421/2018г. по описа
на Районен Съд – Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: