№ 14760
гр. София, 18.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110106723 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр.ч л. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Н. С. чрез адв. Н., с която
срещу [община] са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на
решение № 20148254/29.06.2021 г., постановено по гр.д. № 14557/2021 г. по
описа на СРС, III ГО, 85 с-в, с което е признато за установено по отношение
на [община], ЕИК [ЕИК], че ищцата не дължи сумата от 200 лева – глоба,
наложена с наказателно постановление № 321641/27.102017г., влязло в сила
на 30.04.2018г., издадено от кмета на [община], и за събирането на която е
било образувано изп.дело № [номер] по описа на ЧСИ рег.№ [номер] от
КЧСИ. Поддържа, че в хода на изпълнителното производство и доколкото
исковият съд не е уважил искането й за допускане на обезпечение на
предявения иск по чл. 439 ГПК чрез спиране на изпълнението, сумата в
размер на 200 лева е била принудително събрана, заедно със сумата от 96 лева
- такси и разноски по изпълнителното дело. Сочи, че на 27.04.2021 г.
изпълнителното дело е било приключено с постановление на ЧСИ поради
1
пълно погасяване на вземанията, предмет на същото. Поддържа, че със сумата
от 200 лева ответникът се е обогатил неоснователно, доколкото вземането е
било погасено по давност, но въпреки това е било принудително събрано от
нея. Пояснява, че сумата от 96 лева е била събрана от нея и ЧСИ я е
разпределил в своя полза, доколкото община не внася предварително
авансови такси по изпълнителните дела и в конкретния случай СО не е внесла
такива при образуване на изпълнителното дело. В своя полза ЧСИ е събрал и
възнаграждение, дължимо му по изпълнителното производство. Счита, че
събраните от нея принудително такси и разноски по изпълнението
представляват имуществена вреда от действията на ответника, който е провел
незаконосъобразно изпълнение на погасено по давност вземане. Претендира
лихва за забава върху двете главници, както следва: в размер на сумата от
16,11 лева за периода 27.04.2021 г. - 10.02.2022 г., както и сумата 7,73 лева за
периода 27.04.2021 г. - 10.02.2022 г.
Ответникът оспорва предявените искове, като излага съображения, че
вземанията на СО не са погасени по давност. В условията на евентуалност
излага съображения, че задълженията на ищцата продължават да
съществуват, тъй като само е отпаднала възможността за принудителното им
събиране.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е
указал на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти по отношение на главните искове,
а именно: че с влязло в сила съдебно решение е признато за установено, че
вземанията, предмет на изпълнителното производство, са били погасени по
давност, че същите са принудително събрани в хода на изпълнението, че в
резултат от действията на служители на ответника по образуване на
изпълнително производство за погасени по давност вземания за ищцата са
възникнали имуществени вреди в размер на сумата от 96 лева - принудително
събрани такси и разноски по изпълнителното производство. По отношение на
акцесорните искове в тежест на ищеца е да установи наличието на главни
вземания и изпадането на ответника в забава.
2
В тежест на ответника по предявените искове е да докаже в производството,
че е налице основание за задържане на сумата в размер на 200 лева, както и да
обори законоустановената презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. По исковете по чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи погасяване на главните
задължения на падежа, каквито твърдения не са ангажирани в
производството.
По делото е представено решение № 20148254/29.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 14557/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 85 с-в, с което е признато за
установено по отношение на [община], ЕИК [ЕИК], че ищцата не дължи
сумата от 200 лева – глоба, наложена с наказателно постановление №
321641/27.102017г., влязло в сила на 30.04.2018г., издадено от кмета на
[община], и за събирането на която е било образувано изп.дело № [номер] по
описа на ЧСИ рег.№ [номер] от КЧСИ. Решението е представено с
отбелязване за влизането на съдебния акт в сила на 18.09.2021 г. Ответникът
не е ангажирал в производството твърдения решението, постановено по
предявения от ищцата установителен иск по чл. 439 ГПК, да е било
обжалвано, респ. отменено от горната инстанция. Ето защо и съдът приема,
че със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че правото на
принудително изпълнение за процесното вземане в размер на 200 лева е било
погасено по давност. Ответникът е обвързан от влязлото в сила съдебно
решение, с оглед което и макар да навежда с отговора на исковата молба
доводи, че вземането не е погасено по давност, в настоящото производство
съдът не следва да обсъжда същите.
Установено е на следващо място, че в производството по предявения иск по
чл. 439 ГПК съдът с определение от 15.03.2021 г. е отхвърлил искането на
ищцата за допускане на обезпечение на иска чрез налагане на обезпечителна
мярка спиране на изпълнението по изпълнителното дело.
Представено е удостоверение, издадено от ЧСИ А. П., рег. № [номер] в
регистъра, воден от КЧСИ, съгласно което по изпълнително дело № [номер]
по описа на този съдебен изпълнител е постъпила сума в размер на 296 лева.
Същата е била разпределена за погасяване на задължението по делото, както
следва: 200 лева – глоба, 72 лева – разноски по делото и 24 лева – такса по т.
26 ТТРЗЧСИ. С постановление на ЧСИ от 27.04.2021 г. делото е обявено за
приключено поради пълно погасяване на изпълняемото право. Въз основа на
3
това доказателство съдът приема, че ответникът като взискател по
изпълнителното дело е получил плащане на сума в размер на 200 лева,
представляваща принудително събрана в хода на изпълнителното
производство глоба, наложена на ищцата наказателно постановление, по
отношение на което вземане съдът е признал за установено, че е погасено по
давност.
Установява се на следващо място, че с покана, получена от ответника на
22.11.2021 г., ищцата е поискала да й бъде възстановена сума в общ размер на
296 лева, както и лихви за забава в размер на 17,27 лева, като е посочила и
банкова сметка, по която плащането да бъде извършено. С поканата на
ответника е предоставен 14-дневен срок да изпълни задължението си.
Въз основа на анализа на представените по делото доказателста следва да се
приеме, че искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 200 лева е
основателен. Ответникът не оспорва факта на получаване на процесната сума
като удържана принудително от длъжника в хода на изпълнителното
производство, а с влязло в сила съдебно решение е установено, че правото на
принудително изпълнение за същото вземане е било погасено поради
изтичане на давност преди образуване на изпълнителното дело. Ето защо и
тази сума подлежи на връщане. Неотносимо към конкретиката на случая е
позоваването от страна на ответника на правилото на чл. 118 ЗЗД, доколкото
погасяването е било извършено принудително – в този смисъл Решение №
1483 от 17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г., ВС, I г. о., Определение № 392 от
2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 179/2009 г., III г. о. и др. Ответникът не е
установил основание за задържане на получената от принудителното
изпълнение сума, предвид което и този иск следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 5/2017
г. ВКС, ОСГТК, падежът на задължението, изискуемостта на вземането и
забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно,
в определени хипотези, моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се
определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от
длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта.
Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение -
било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск
4
за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно
закъснение, за което длъжникът отговаря. При неоснователното обогатяване
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на
съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са
определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в
закона. При неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата
на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма
уговорен срок за изпълнение. Изключението е изрично предвидено в чл. 84,
ал. 3 ЗЗД – само при задължения от непозволено увреждане, когато
длъжникът се смята в забава и без покана. Въз основа на така цитираните
разяснения настоящият съдебен състав приема, че за изпадане на длъжника в
забава за връщане на вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване е
необходимо изпращането на покана до длъжника да изпълни задължението
си.
С посоченото тълкувателно решение е възприето още, че когато кредиторът е
дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с
изтичането на този срок. В случая с изпратената до ответника покана,
получена от него на 22.11.2021 г., ищцата е предоставила допълнителен 14-
дневен срок, в който длъжникът да изпълни задължението си. Този срок е
изтекъл на 06.12.2021 г., следователно длъжникът е изпаднал в забава за
връщане на сумата от 200 лева, считано от 07.12.2021 г., от който момент до
09.02.2022 г. се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. На
основание чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор съдът
определи размера, за който този иск е основателен, на сумата от 3,61 лева. За
остатъка до пълния предявен размер от 16,11 лева и за периода 27.04.2021 г. –
06.12.2021 г., както и за датата 10.02.2022 г. /доколкото ищцата претендира
присъждане на лихва за забава от предявяване на иска, считано от тази дата/
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде уважен и предявеният иск по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 96 лева, представляваща такси и разноски по изпълнението,
инициирано от ответника, които ЧСИ е събрал от длъжника и е разпределил в
своя полза.
В случая взискателят в качеството му на публичноправен субект е предявил
за събиране публично общинско вземане и съгласно разпоредбите на чл. 162,
5
ал. 2, т. 7 ДОПК, вр. чл. 84 и чл. 79, ал. 2 ГПК не е внесъл авансови такси по
изпълнителното производство. Същите са били начислени и събрани от
длъжника, а ЧСИ ги е разпределил в своя полза, предвид че взискателят, с
оглед особения си статут и характера на предявеното за събиране вземане не
дължи внасянето им, респ. такива не му се следват за изпълнителното
производство.
От представеното удостоверение, издадено от ЧСИ, по делото е доказано, че
размерът на тези такси възлиза на сумата 96 лева. Удържаните от ищцата
разноски по изпълнителното дело за нея съставляват имуществени вреди от
проведеното от страна на ответника изпълнение, след като за вземането е
било погасеното правото същото да бъде принудително събрано. Ответникът
е предявил за принудително събиране вземане, което е било погасено по
давност към момента на образуване на изпълнителното производство, т.е.
липсвало му е вече онова качество, овластяващо кредитора да използва
принуда, за да се удовлетвори. Следва да се посочи също така, че вземането е
било събрано, след като длъжникът се е позовал на изтичането на давността,
предявявайки иск пред съда. От тези действия, извършени от лице, на което
ответното дружество е възложило извършване на принудително изпълнение,
за ищцата са произтекли имуществени вреди с посочения размер. Налице е
причинно-следствена връзка между проведеното изпълнение и настъпването
на вредите, доколкото без конкретното поведение вредите за нея не биха
настъпили, т. е. същите са неизменен, обективно и закономерно настъпил
резултат от противоправното поведение. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното, с оглед което и съдът приема, че са
налице всички предпоставки, включени във фактическия състав на
непозволеното увреждане. Искът е доказан по основание и размер и същият
следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид изводите на съда, че се касае за вземане от непозволено увреждане,
то длъжникът изпада в забава и без покана /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Обезщетение за
забава се дължи за периода от 27.04.2021 г. /датата, на която съгласно
издаденото от ЧСИ А. Петров удостоверение изпълнителното производство е
обявено за приключено/ до датата, предхождаща предявяването на иска –
09.02.2022 г., доколкото от предявяването му ищецът претендира присъждане
6
на законна лихва до плащането. На основание чл. 162 ГПК съдът приема иска
за основателен за сумата от 7,71 лева, който определи с онлайн лихвен
калкулатор, достъпен на следния електронен адрес:
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html. За разликата до размера от
7,73 лева и за датата 10.02.2022 г. искът следва да се отхвърли по изложените
съображения.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважените, респ. отхърлените части на исковете.
На ищеца се следват разноски за държавни такси и адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на тази страна следва
да се присъди сумата от 317,56 лева. За ответника, съобразно изявлението в
отговора на исковата молба, възниква право на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът с огед ниската фактическа и правна сложност на
спора и обстоятелството, че разглеждането на делото е приключило в едно
съдебно заседание, определя в размер на 100 лева. На основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 ГПК в полза на тази страна следва да се присъди сумата от 3,91 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [община], ЕИК [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], да
заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД на Р. Н. С., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк],
[жилищен адрес], сумата от 200 лева, преставляваща принудителна събрана
по изпълнително дело № [номер] по описа на ЧСИ А. П., рег.№ [номер] от
КЧСИ, за която с влязло в сила решение № 20148254/29.06.2021 г.,
постановено по гр.д. № 14557/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 85 с-в, на
основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че не се дължи на [община],
ведно със законната лихва от предявяване на иска /10.02.2022 г./ до
окончателното плащане; сумата от 3,61 лева, представляваща обезщетение за
забава върху тази главница в размер на законната лихва за периода 07.12.2021
г. – 09.02.2022 г.; сумата от 96 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на ищцата от провеждането на принудително
7
изпълнение по изпълнително дело № [номер] по описа на ЧСИ А. П., рег.№
[номер] от КЧСИ, ведно със законната лихва от предявяване на иска
/10.02.2022 г./ до окончателното плащане; сумата от 7,71 лева,
представляваща обезщетение за забава върху тази главница в размер на
законната лихва за периода 27.04.2021 г. – 09.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Н. С., ЕГН **********, с адрес: [населено
място], [жк], [жилищен адрес] срещу [община], ЕИК [ЕИК], с адрес: [населено
място], [улица] искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 3,61 лева до пълния предявен размер от 16,11 лева /обезщетение за
забава/ и за периода 27.04.2021 г. - 06.12.2021 г. и за датата 10.02.2022 г.,
както и за разликата над 7,71 лева до пълния предявен размер от 7,73 лева
/обезщетение за забава/ и за датата 10.02.2022 г.
ОСЪЖДА [община], ЕИК [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р. Н. С., ЕГН **********, с адрес:
[населено място], [жк], [жилищен адрес] сумата от 317,56 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Н. С., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк],
[жилищен адрес], да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на
[община], ЕИК [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица] сумата от 3,91 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8