№ 288 / 9.5.2019 г.

  Р  Е  Ш  Е  Н  И.  Е

   гр. Монтана 09.05.2019 г.

 

         В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание Н. 02.04.2019 г. в състав:

                                                                   Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря  Димитър Цветанов, като разгледа докладваното о. съдия Петкова гр.д.№ 1898 по описа З. 2018г., З. да се произнесе взе предвид следното :

 

              Искът е З. установяване вземане Н. Заявител в заповедно производство по реда Н. чл.422, ал.1, вр.чл. 415 и. чл. 410 ГПК.

              Ищецът- „А. З. К. Н. П. З. О. със седалище и. адрес Н. управление г. С. 1. р. О. б. Л. 1. е. М. Е. 2., чрез Н.А.С.– упълномощен юрискосулт, е предявил иск  против В.Т.К., ЕГН: xxxxxxxxxx, Постоянен адрес: xxx, З. положително установяване вземане Н. ищеца в размер Н. сумите: 500лв- главница до погасяване Н. кредита; б/ 59.95лв- договорна лихва о. 09 март 2016 г. до  06.08. 2016г.; в/ 13.81 лв- лихва  З. забава о. 07.08. 2016г г. до 22 март 2018 г.; г/ законна лихва З. забава, считано о. подаване Н. Заявлението  в съда- 28.03.2018 г. до изплащане Н. вземането; г/ 295.05 лв- гаранция по кредитната сделка; д/ 100 лв- такси З. извънсъдебно събиране, З. които  в Заповедното производство по ч.гр.д. № 668/ 2018 г. Н. РС- гр. Монтана е издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК № 391 / 29.3.2018 г.

            Счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.4 о. ГПК, тъй като е получил съобщение о. съда, че Заповедта З.  изпълнение  е връчена Н. длъжника- кредитополучател при усл. Н. чл.47, ал.5 о. ГПК.

              Ищецът се позовава Н. фактите по подаденото о. него Заявление по ч.гр.д.№ 668/ 2018г. Н. РС-Монтана, посочени като основание З. издаване Н. заповедта по чл.410 ГПК, приети о. съда: Н.  01 декември 2017 г. е  сключен Договор З. Покупко-продажба Н. отписвания Н. необслужвани потребителски кредити (цесия) и. Приложение Г о. 01.12.2017 г. между “ А. З. К. Н. П. З. ООД(цесионер) и. ,. Б. А. (цедент), по силата Н. който вземането, произтичащо о. Договор З. кредит с №   345159 о.   08 февруари 2016 г. с длъжника В.Т.К., ведно с Общите условия, приложими към него е прехвърлено изцяло в полза Н. Заявителя по делото/наред с други вземания/.  Длъжникът е усвоил  предоставената му сума о. 500 лв, която сума е следвало да ползва и. върне съгл. договора Н. месечни вноски, което не е изпълнил в срок, като вземането Н. кредитора / Н. Заявителя/ е станало предсрочно изискуемо.

                В исковата молба се твърди, че между отв. В.Т.К. - заемополучател и. ,. България” ЕООД като Заемодател е сключен Договор З. кредит № 345159 о.   08 февруари 2016г. чрез средствата З. комуникация о. разстояние във формата Н. електронен документ. Длъжникът /ответникът/ е усвоил предоставената му сума 500 лв, със задължението да я върне съгласно условията Н. сключения договор. Подписвайки договора, кредитополучателят удостоверява, че е запознат и. се е съгласил предварително с всички условия Н. индивидуалния договор и. тарифа, приложими към него.

            Н. 01.12.2017 година е  сключен Договор З. Покупко-продажба Н. отписвания Н. необслужвани потребителски кредити (цесия) и. Приложение Г о. 01.12.2017г. между “А. З. К. Н. П. З. ООД(цесионер) и. ,. Б. А. (цедент) Н. основание чл.99 ЗЗД, по силата Н. който вземането е прехвърлено в полза Н. заявителя изцяло, с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности. Длъжникът е  уведомен З. извършената продажба Н. вземането по реда Н. чл.99 ЗЗД Н. 14.12.2017г о. „. Б.”, А. посредством уведомително писмо с обратна разписка.

              Не е изплатено задължението. Вземането е изискуемо и. ликвидно.    

              По договора З. паричен заем, отв. В.Т.К. не е извършвал/а плащания. Към настоящия момент дължимата главница е в размер Н. 500 лв.              

              Кредитополучателят е преустановил плащане Н. месечните погасителни вноски, в резултат Н. което и. съгл. сключения договор З. кредит е Н. лице  неизпълнение- изискуемо и. ликвидно. Натрупано е задължение към дружеството-ищец, като в размера му са включени главница, гаранция, такси и. лихва З. забава.

              З. ищеца-цесионер е възникнало право да предприеме действия с оглед удовлетворяване Н. вземането си, изразяващи се в подаване Н. Заявление З. издаване заповед З. изпълнение по чл.410 о. ГПК. Последното е входирано в РС- Монтана Н. 28.03.2018г. и. въз основа Н. него е образувано ч.гр.д. № 668/ 2018 г. с издадена Заповед З. изпълнение  по чл.410 ГПК.

             Претендира З. присъждане Н. направените в заповедното и. настоящото производство разноски, З. които представя списък по чл.80 ГПК.

              Ответникът- В.Т.К., ЕГН: xxxxxxxxxx, Постоянен адрес: xxx е подал писмен отговор Н. исковата молба в рамките Н. указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 о. ГПК чрез назначен по реда Н. чл.47, ал.6 ГПК особен процесуален представител- адв. Н.А. xxx, вписана под № 1077 при НРП. Счита, че исковете са допустими, но с исковата молба не са представени доказателства З. уведомяване Н. ответницата З. настъпилата предсрочна изискуемост Н. вземането. Не оспорва представените с исковата молба доказателства и. доказателствени искания.

      В открито съдебно заседание особеният представител Н. ответницата се явява, като поддържа становището си по подадения о. него отговор Н. исковата молба. Не се оспорва Рамковия договор З. продажба и. прехвърляне Н. вземания /цесия,/ сключен между ,. Б. А. (цедент) и. „А. З. К. Н. П. З. О./АКПЗ/цесионер/ Н. основание чл.99 ЗЗД, както и. сключването Н. процесния Договор З. кредит между „. България” ЕООД като Заемодател и.  ответницата /заемополучател/.

             Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение Н. съдебно- счетоводна експертиза.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища Н. страните и. съобр. чл.235 о. ГПК приема следното:

             Съдът намира исковата молба З. допустима, като подадена о. легитимирана страна-заявител в заповедното производство против ответник- длъжник в същото и. в рамките Н. указания о. закона едномесечен срок.

             Безспорно е между страните и. о. приложеното ч.гр.д. № 668/ 2018 г. Н. Районен съд-Монтана се установява, че е издадена Заповед №  391 / 29.3.2018 г. З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК г. по повод подадено Заявление по чл.410 ГПК о. „АКПЗ” ООД- ищец по настоящето дело, с която е разпоредено: Длъжникът В.Т.К., ЕГН: xxxxxxxxxx, Постоянен адрес: xxx- кредитополучател, да заплати Н. кредитора  ”А. З. К. Н. П. З. О. Е. 2., със седалище и. адрес Н. управление: гр. С., бул. „Васил Л.“ № 1. е. М. п.к. 1527:, законен представител Росен Георгиев Антов- управител, чрез пълномощник: юриск. Н.А.С., СУМИТЕ: а/ 500лв- главница до погасяване Н. кредита; б/ 59.95лв- договорна лихва о. 09 март 2016 г. до  06.08. 2016г.; в/ 13.81 лв- лихва  З. забава о. 07.08. 2016г г. до 22 март 2018 г.; г/ законна лихва З. забава, считано о. подаване Н. Заявлението  в съда- 28.03.2018 г. до изплащане Н. вземането; г/ 295.05 лв- гаранция по кредитната сделка; д/ 100 лв- такси З. извънсъдебно събиране; е/ 25.00 лв- платена държавна такса и. сумата 150  лв- юриск. възнаграждение  съобр. чл.26 о. НЗПП- разноски.

              Прието е че вземането произтича о. обстоятелствата по заявлението Н. кредитора, които са изложени и. в исковата молба по настоящето дело. В Заповедта изрично е записано, че паричното вземане произтича о. следните обстоятелства: „Н.  01 декември 2017 г. е  сключен Договор З. Покупко-продажба Н. отписвания Н. необслужвани потребителски кредити (цесия) и. Приложение Г о. 01.12.2017 г. между “ А. З. К. Н. П. З. ООД(цесионер) и. ,. Б. А. (цедент) , по силата Н. който вземането, произтичащо о. Договор З. кредит с №   345159 о.   08 февруари 2016 г. с длъжника В.Т.К., ведно с Общите условия, приложими към него е прехвърлено изцяло в полза Н. Заявителя по делото/наред с други вземания/.  Длъжникът е усвоил  предоставената му сума о. 500 лв, която сума е следвало да ползва и. върне съгл. договора Н. месечни вноски, което не е изпълнил в срок, като вземането Н. кредитора / Н. Заявителя/ е станало предсрочно изискуемо.”. 

             О. събраните по делото писмени доказателства се установяват твърденията в исковата молба относно възникнали между страните правоотношения, в частност-облигационни. По- конкретно между отв. В.Т.К. - заемополучател и. ,. България” ЕООД като Заемодател е сключен Договор З. потребителски кредит № 345159 о.   08 февруари 2016г. чрез средствата З. комуникация о. разстояние във формата Н. електронен документ, при усл. Н. ЗПФУР. Длъжникът /ответникът/ е усвоил предоставената му сума 500 лв, със задължението да я върне съгласно условията Н. сключения договор и. тези, посочени в Общите условия. Подписвайки договора, кредитополучателят удостоверява, че е запознат и. се е съгласил предварително с всички условия Н. индивидуалния договор, ОУ и. тарифа, приложими към него.

              Длъжникът е усвоил предоставената му сума в размер Н. 500 лв, със задължението да я ползва и. върне съгласно условията Н. сключения договор. Подписвайки договора, кредитополучателят удостоверява, че е запознат и. се е съгласил предварително с всички условия Н. индивидуалния договор и. тарифа, приложими към него. С подписването Н. договора З. потребителски кредит, кредитополучателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Този договор е доказателство З. възникналото между страните облигационно правоотношение.

            Н. 08.02.2016 г. между В.Т.К. /Кредитополучател/ и. ,. Б.“ ЕООД /Гарант/ е сключен Договор З. гаранция с № 345159, по силата Н. който Гарантът се задължава в полза Н. Кредитора да гарантира изпълнението Н. задълженията Н. Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 о. Общите условия, при неизпълнение Н. Задълженията Н. Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им о. Кредитополучателя.

           Съгласно чл. 5 о. Общи условия, които се прилагат кьм Договор З. гаранция № 345159, сключен между В.Т.К. и. ,. Б.“ ЕО. Кредитополучателят се е задължил да плати Н. Гаранта такса З. предоставяне Н. гаранцията в размер, определен в Договора З. гаранция, като в настоящия случай таксата З. гаранция е 295.05 лв.

           Отв.В.Т.К. не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение о. солидарно задълженото дружество-гарант ,. Б.“ ЕООД. Вследствие Н. това, Дружеството-гарант ,. Б." ЕО. е погасило дължимата сума в пълен размер кьм ,. България“ ЕО. с което е встьпило в правата Н. Кредитор и. о. този момент З. него възниква правен интерес З. предявяване Н. претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.

              По договора З. паричен заем, отв. В.Т.К. не е извършвал/а плащания. Към настоящия момент дължимата главница е в размер Н. 500 лв.  Датата Н. последна вноска по кредита е била Н. 06.08.2016 г., респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.

              Н. 01.12.2017 година е  сключен Договор З. Покупко-продажба Н. отписвания Н. необслужвани потребителски кредити (цесия) и. Приложение Г о. 01.12.2017г. между “А. З. К. Н. П. З. ООД(цесионер) и. ,. Б. А. (цедент) Н. основание чл.99 ЗЗД, по силата Н. който вземането е прехвърлено в полза Н. заявителя изцяло, с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности. Уведомлението З. цесията е  връчено Н. ответника заедно с преписа о. исковата молба и. доказателствата.          

            Задължението Н. ответника В.Т.К. към Дружеството-Гарант ,. Б.“ ЕО. произтича о. заплатеното о. страна Н. последния спрямо ,. България“ ЕООД изискуемо задължение по Договор З. кредит с № 345159, формирано о. усвоената, но непогасена част о. кредита - главница, договорна лихва, административна такса в общ размер Н. 659.95 лева, ведно с дължимата такса З. гаранция по Договор З. гаранция с № 345159 в размер Н. 295.05 лева, З. която длъжникът се е задължил, но не е заплатил.

           Ответникьт е трябвало да изплати целия заем до 06.08. 2016 г. -последната падежна дата, което не е сторил. Налице е неизпълнение З. заплащане Н. погасителни вноски. Сроковете по всички падежи Н. тези остатьчни вноски са отдавна изтекли, а ответникьт по делото продължава да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и. обезщетение З. забава /мораторна лихва/. Задължението  му е станало изискуемо с изтичане срока Н. договора, З. което кредитодателят не е длъжен да уведомява кредитополучателя и. да го обявява З. предсрочно изискуем.

    О. приложените към исковата молба по настоящето дело доказателства се установява твърдението Н. ищеца относно извършената цесия. В случая прехвърлянето Н. вземането поражда действие З. длъжника, Н. основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД, в подкрепа Н. който извод е практиката Н. ВКС, в постановените Н. осн. чл. 290 и. 291 о. ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.д. № 1711/2013 г. Н. І т. о. и. Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. Н. ІІ т. о. Когато в производство се установи, че задължението Н. ответника, произтичащо о. посочения договор З. паричен заем не е погасено, то фактът кога и. Н. кого е връчено уведомлението З. прехвърленото вземане не е о. значение З. основателността Н. иска. Уведомлението по реда Н. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза Н. длъжника с цел да го предпази о. двойното плащане Н. едно и. също задължение.

            Обстоятелства относно сключените договори, размери Н. сумите, както и. внесените/невнесени о. длъжника суми-погасителни вноски не се оспорват, както и. това, че ответникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Както по-горе е посочено сумата, която е заплатена до момента е в размер Н. 0 лв.

             З. изясняване Н. фактическата обстановка в настоящето производство е назначена счетоводна експертиза, изпълнена о. вещото лице К.И... О. заключението й се установява, че няма различия в претендираните суми по Исковата молба и. тези в приложеното заповедно производство по ЧГД № 668/2018г.  О. заключението е видно, че остатъкът о. задължението Н. ответника по процесния договор З. потребителски кредит е в общ размер Н. сумата 955.00 лв., о. която:

главница - 500 лв.

договорна лихва - 59.95 лв

такса гаранция            - 295.05 лв

административна такса-100 лв.

             По сключения договор З. предоставяна Н. потребителски кредит Кредитополучателя не е извършвал плащания. Вещото лице пояснява, че лихвата о. 59.95 лв е възнаградителна, договорена. Тя е разпределена З. погасяване във всяка една о. вноските. Лихвеният % 11.99 % е годишна лихва и. въз основа Н. него е изчислена възнаградителната лихва .

             Съдът приема заключението Н. счетоводната експертиза като обективно и. безпристрастно. Не е оспорено о. страните.

             С оглед изложеното по-горе съдът намира възраженията Н. особения представител Н. ответника, отнасящи се до уведомяване Н. ответницата З. настъпилата предсрочна изискуемост Н. вземането З. необосновани и. неоснователни.   Отделно о. това съдът не намира основания З. наличие Н. неравноправни клаузи по см. Н.  ЗПК във вр. ЗЗП.

              По изложените съображения съдът приема исковите претенции З. доказани и. основателни.

              С оглед изхода Н. спора и. Н. осн. чл.78, ал.1 о. ГПК, следва да бъдат присъдени направените о. ищеца разноски в настоящето производство по представен списък по чл.80 ГПК, а именно: 25,00 лв- платена държавна такса в исковото;  180,00 лв- депозит/възнаграждение З. вещо лице; 300,00- депозит/ възнаграждение особен представител Н. ответника и. 350.00 лв- юрисконсултско възнаграждение съобр. Наредбата З. заплащане Н. правната помощ.  Следва да бъдат присъдени и. разноски в заповедното производство, по посочения списък: 25.00 лева- държавна такса и. сумата о. 150.00 лева- юрисконсултско възнаграждение.

              Водим о. горното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И.  :

 

              ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение Н. ответника В.Т.К., ЕГН: xxxxxxxxxx, Постоянен адрес: xxx,/чрез адвокат Н.А. xxx, вписана под № 1077 при НРП - особен процесуален представител/, че същата има задължение към ищеца „А. З. К. Н. П. З. О. Е. 2., със седалище и. адрес Н. управление г. С. 1. р. О. б. Л. 1. е. М. З. сумите: 500лв- главница; б/ 59.95лв- договорна лихва о. 09 март 2016 г. до  06.08. 2016г.; в/ 13.81 лв- лихва  З. забава о. 07.08. 2016г г. до 22 март 2018 г.; г/ законна лихва З. забава, считано о. подаване Н. Заявлението  в съда- 28.03.2018 г. до изплащане Н. вземането; г/ 295.05 лв- такса З. гаранция по кредитната сделка; д/ 100 лв- адм. такса З. извънсъдебно събиране Н. вземането, З. които  в Заповедното производство по ч.гр.д. № 668/ 2018 г. Н. РС- гр. Монтана е издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК № 391 / 29.3.2018 г.

              Осъжда В.Т.К. / адрес и. ЕГН по-горе/ да заплати Н. „А. З. К. Н. П. З. О. Е. 2.  /седалище и. адрес Н. управление по-горе/, сумите:  25,00 лв- платена държавна такса;  180,00 лв- депозит/възнаграждение З. вещо лице; 300,00- депозит/ възнаграждение особен представител Н. ответника и. 350.00 лв- юрисконсултско възнаграждение съобр. Наредбата З. заплащане Н. правната помощ- разноски в исковото производство, както и. сумите: 25.00 лева- държавна такса и. сумата о. 150.00 лева- юрисконсултско възнаграждение- разноски в заповедното производство.

               Решението подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок о. връчването му Н. страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: