№ 293
гр. Сливен, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Елена Г. Христова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500429 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 619 от 05.07.2024 г.. постановено по гр. дело №
4557/2022г. по описа на Районен съд Сливен, с което е отхвърлен като
неоснователен предявения от Д. Г. Г. с ЕГН: ********** и съдебен адресат
адв.Мл.Д. от СлАК да бъде осъдено „ОЗК-З."АД, с ЕИК ***, със седалище
гр.София и адрес на управление на дейността-*** да й заплати обезщетение в
размер на 5 000лв., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2020г. до
окончателното му изплащане, за претърпените от нея неимуществени вреди,
настъпили в следствие пътно-транспортно произшествие от 18.10.2020г.,
когато пътувайки в такси в гр.Сливен- л.а."Дачия Сандеро" с ДК№ ***,
последното било блъснато в предния ляв калник от идващ от лявата му страна
л.а. „Пежо 206 ЦЦ" с ДК№ ***, с водач Ж.Д.Ж..
Подадена е въззивна жалба от ищцата, чрез представител по пълномощие, в
която се поддържа, че първоинстанционният съд е нарушил принципа на
справедливост, обективиран в чл. 52 от ЗЗД, като е преценил, че на Д. Г. не се
следва обезщетение в претендирания размер. На първо място, при
постановяване на съдебния акт не е отчетено, че въззивницата е претърпяла
1
сериозни болки и страдания, които не могат да бъдат покрити от изплатеното
до момента обезщетение в размер на 7 000 лева. Не са съгласни и с правния
извод на съда, че обезщетението следва да бъде намалено с 30% -стойност
равна на съпрчиняването на инцидента от страна на въззивницата, тъй като
въззивният съд не е посочил, че трябва да се извършва такова намаляне на
размера.Не на последно място признатото и изплатено обезщетение от
застрахователя е твърде ниско съобразно повишените цени на стоки и услуги в
обществото. В обобщение се иска да се присъди сумата от 3 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 03.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, представляваща разликата между присъдената парична сума ( 7
000 лева) и претендираната ( 10 000 лева).
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че
жалбата е неоснователна. Правилно съдебният състав приел, че доколкото във
връзка с процесното пътно транспортно произшествие вече е било образувано
гр.д. 20212230104372, III с-в по описа на PC - Сливен, както и в.гр.д.
20222200500374, I възз. с-в по описа на ОС - Сливен с цена на иска от 5
000лв., частично предявен от 12 000 лв., по които има постановени влезли в
сила решения, то същият не следва да прерашава въпросите, свързани с
насъпване на вредите и размера на съпричиняване от страна на ищцата. С
Решение № 248/29.09.2022г. I възз. с-в по описа на ОС - Сливен е определен
справедлив размер за репариране на вредите в размер на 10 000 лв. Също така
въззивният състав приел, че съпричиняването е в размер на 30%. От горното
следва, че дължимото застрахователно обезщетение, което следва да бъде
изплатено на ищцата е в размер на 7 000 лв. Доколкото обаче първоначалният
иск е предявен за сумата от 5000 лв като частичен от 12 000 лв. и спазвайки
забраната за присъждане plus petitum, въззвинят съд приема, че дължимото
обезещетение за търпените от ищцата неимуществени вреди, е в размер на
5000 лв. Още с отговора на исковата молба е направиено признание на иска до
размер от 2000 лв., като са представени доказателства за извършеното
плащане на главница и законна лихва или остатъка от цялото дължимото
застрахователно обезщетение, определено с Решение № 248/29.09.2022г. I
възз. с-в по описа на ОС -Сливен. В тази врзка, правилно настоящият съдебен
състав приел, че искът за допълнително обезщетение следва да бъде
отхвърлен, защото оставащите 2000 лв от тези общо 7000 лв. вече са били
изплатени от ЗАД ,.ОЗК-З.'' АД. Следва да се отбележи, че с Решение №
2
248/29.09.2022г. I възз. с-в по описа на ОС - Сливен второинстанционният съд
ясно определя разликата между действителния размер на претърпяната вреда,
която се определя от съда и дължимия рамер, до който е намален
действителния след прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и който не може да е
повече от претендирания. Излагат се аргументи и в обобщение се иска да се
потвърди решението.
В с.з. въззивницата не се явява, не се явява и процесуалния представител.
За въззиваемата страна е постъпило писмено становище от представител по
пълномощие, с което се иска да се потвърди решението.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Няма спор, че във връзка с процесното пътно транспортно произшествие вече
е било образувано гр.д. 20212230104372, по описа на PC - Сливен, както и
в.гр.д. 20222200500374, I възз. с-в по описа на ОС - Сливен с цена на иска от 5
000лв., частично предявен от 12 000 лв., по които има постановени влезли в
сила решения. С Решение № 248/29.09.2022г. I възз. с-в по описа на ОС -
Сливен е определен справедлив размер за репариране на вредите в размер на
10 000 лв. Също така въззивният състав приема, че съпричиняването е в
размер на 30%. От горното следва, че дължимото застрахователно
3
обезщетение, което следва да бъде изплатено на ищцата е в размер на 7 000 лв.
Доколкото обаче първоначалният иск е предявен за сумата от 5000 лв. като
частичен от 12 000 лв. и спазвайки забраната за присъждане plus petitum,
въззвинят съд приема, че дължимото обезещетение за търпените от ищцата
неимуществени вреди, е в размер на 5000 лв. Настоящото дело е образувано
във връзка със същото събитие и се претендира изплащане на обезщетение в
размер на още 5000 лв. Още с отговора на исковата молба ответникът е
направил признание на иска до размер от 2000 лв., като е представил
доказателства за извършено от него плащане на главница и законна лихва или
остатъка от цялото дължимото застрахователно обезщетение, определено с
Решение № 248/29.09.2022г.
Там е прието, че в резултат на настъпилото на 18.10.2020 г., около 04,15 часа
пътнотранспортно произшествие на бул. „Цар Симеон“ в гр. Сливен, в
близост до кръстовището с бул. „Братя Миладинови“ въззивницата Д. Г. Г. е
получила автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания:
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло с
общомозъчна и вегетативна неврологична симптоматика, линейна охлузна
рана в лявата слепоочно-теменна област, над лявото ухо, с дължина 0,7-0,8 см
с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта, оток и
кръвонасядане в областта на долния клепач на дясното око, контузия в
областта на устата с наличие на разкъсно-контузна рана по лигавичната
повърхност на горната устна, в нейната лява половина; контузия на двете
ръце, изразяваща се във функционална болезненост в областта на
предмишниците им, без наличие на видими травматични изменения; контузия
на левия крак с наличие по предно-страничната повърхност на бедрото, в
неговата горна трета, на масивно дифузно кръвонасядане върху площ с
размери 10/20 см и травматичен оток на меките тъкани в областта с изразена
функционална и палпаторна болезненост; контузия на десния крак с наличие
по предната повърхност на бедрото му, в неговата горна и средна трета на
масивно кръвонасядане върху площ с размери 20/15 см, с неясни граници,
мораво-синкав цвят и изразен травматичен оток на меките тъкани с
функционална и палпаторна болезненост; контузия на левия крак, в областта
на неговата подбедрицата, с наличие на две дълбоки охлузни рани с размери
1,5-2 см с елипсовидна форма, разположени по предната й повърхност, в
нейната горна трета, с кръвонасядане с размери 7-8/15 см и болезнен
4
травматичен оток на меките тъкани в областта; повърхностно охлузване на
кожата по предно-страничната повърхност на коляното на левия крак с
дължина около 2 см и болезнен травматичен оток на меките тъкани в
областта; масивно кръвонасядане с размери 8/10 см по страничната
повърхност на подбедрицата на левия крак, на границата между нейната
средна и долна трета, с болезнен травматичен оток на меките тъкани в
областта. Тези увреждания са такива, които се характеризират като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Касае за множество
травматични увреждания, които в началото, непосредствено след травмата, са
свързани със страдания, като при тях величината на търпените болки и
тяхната продължителност са различни.
Лечението и възстановяването е свързано с различен период – от няколко дни
до няколко седмици. Поради множеството увреждания е безспорно, че
пострадалата е търпяла не само дискомфорт, но и болки и страдания. Така
също е прието, че съпричиняването е в размер на 30 %. Това е така, тъй като в
случай, че въззивницата е пътувала на задна дясна седалка в лекия автомобил,
с правилно поставен и изправен триточков предпазен колан, имайки предвид
механизма на процесното пътно-транспортно произшествие тя не би получила
голяма част от уврежданията, описани в медицинските документи по делото, а
именно не би получила уврежданията в областта на главата, бедрата и
коленете на двата крака. Уврежданията на ръцете и подбедриците е възможно
да се получат и при поставен колан.
Няма представени нови доказателства, които да сочат на ексцес на някои от
получените травми, което да е наложило допълнително лечение, а от там и
необходимостта за допълнително репариране на вреди.
Поради това правилно е отхвърлена претенцията.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
5
присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 619 от 05.07.2024 г.. постановено по гр. дело №
4557/2022г. по описа на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Мл.Д. от СлАК да
заплати на „ОЗК-З."АД, с ЕИК ***, със седалище гр.София и адрес на
управление на дейността-*** сумата от 300 /триста/ лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6