№ 302
гр. Пловдив, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20225300900578 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във
вр. с чл.429 КЗ.
Ищецът А. П. П. ЕГН ********** от ****, със съдебен адрес ****, чрез
адвокат Н. Д. и адвокат Г. Р., иска осъждане на ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ПК 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „ Г.М. Д.“ № 1, чрез
адвокат В. П., да плати 60 000лв., предявен частичен иск в пълен размер от
100 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, и 1461лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 15.08.2022г. около 23.50 часа в град А. на ул. „Околовръстно
шосе“ №, причинено от В. В. П. при управление на МПС лека кола, марка
БМВ, модел 530 Д, с рег. № ****, ведно с обезщетение за забава в размер на
законна лихва върху главницата от 16.09.2022г. до изплащане на сумата.
Твърди, че на 15.08.2022г. пътува като пътник на задна дясна седалка в
лека кола, марка БМВ, модел 530 Д, с рег. № ****, управляван от В. В. П., в
гр. А.. На ул. „Околовръстно шосе“ се движи с несъобразена скорост с
пътните условия и релеф и при десен завой губи контрол над управляваното
МПС, излиза в ляво на пътното платно и се блъска в скален скат.
Ищецът по спешност е откаран в УМБАЛ Св. Г. ЕАД, където след
преглед е установено счупване на тялото на дясна лъчева кост, опериран е на
22.08.2022г., изписан е на 24.08.2022г. за домашно лечение без пълно
възстановяване.
Първи спомен има след събуждане в болницата, бил замаян, притеснил
1
се какво се случва, не осъзнавал сериозността на ситуацията, след това се
притеснил дали има сериозни травми, засегнати органи, дали ще продължи
нормален живот. Имал много силни болки в болницата в гърба, рамото и
ръката, синини и охлузвания по цялото тяло. Първоначално имало отказ за
операция на ръката, тя била шинирана, бил под наблюдение и лечение поради
съмнения за травми на вътрешни органи. Два дена и половина бил
обездвижен, с непоносими болки, на много силни обезболяващи и
успокоителни. Денонощно имал нужда от придружител, натоварвал близките
си. На третия ден е поставена ортеза на ръката, след което можел да се движи,
но с много силни болки и големи усилия. На четвъртия ден е преместен в
клиниката по ортопедия и травматология. Страхувал се дали предстоящата
операция ще е успешна и как ще се възстанови; притеснявал се за близките си
и как се чувстват. След операцията изпитвал отново много силни болки в
ръката, първите два дена не можел да спи, едва е ходил до тоалетната, не
можел да поддържа никаква хигиена, чувствал се ужасно.
Изпитвал страх да се вози в кола, а трябвало на всеки 3 дена да ходи до
болницата за смяна на превръзките, което било допълнителен стрес и болки,
отделно натоварвал близките си да го закарат и се чувствал некомфортно.
Още имал болки и дискомфорт и при най – простите движения. Имал чувства
за неползотворност поради трудности в ежедневни дейности.
Настъпило влошаване на емоционалното функциониране, влошило се
вниманието и паметта му, изпитвал безпокойство, бил тревожен, депресивен,
не желаел да общува, имал влошени настроения без видима причина. Тежко
изживял ПТП. Има още кошмари, изпитва страх.
От лечението е останал загрозяващ белег на ръката, още изпитва болка,
движенията са ограничени, при ежедневни нужди се налага подпомагане.
Преди ПТП бил изключително жизнен, добронамерен, деен, отзивчив,
инициативен, ценен от всички, полагал грижи за семейството си, а сега
всичко това се променило в отрицателна насока, станал като друг човек,
избухлив е, меланхоличен, няма желание, избягва общуване, не полага
същите грижи към семейството си, често създава скандали.
Заплатил е общо 1461лв. на УМБАЛ Св. Г. ЕАД за заключващи плаки за
проксимална тибия в комплект с винтове, потребителски такси и такса за
изготвяне на копия от история на заболяването.
Управляваното от В. П. МПС има валидно сключена застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника, пред който на
16.09.2022г. предявил писмено искане за плащане на обезщетение за
имуществените и неимуществени вреди.
Уточнява, че в хода на размяна на книжа срокът от 3 месеца по чл.380
КЗ е изтекъл без да получи плащане.
Вината на извършителя се предполага до доказване на противното.
Механизмът на ПТП е онагледен в представения от него Протокол за
2
ПТП с пострадали лица.
Всички здравословни увреждания и разходи, които претендира, са
настъпили като пряка последица на ПТП и се намират в причинно –
следствена връзка с него.
Заявеният размер намира да отговаря на принципа на справедливост.
Не признава възражението за съпричинява, защото няма твърдения по
какъв начин пряко е съпричинено от него увреждането.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът не признава исковете по основание и размер. Признава
съществуване на договор по задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите за процесното МПС и образуваната пред
него щета по заявление на ищеца.
Не признава отговорността на водача на МПС за настъпване на ПТП и
за вредоносния резултат.
Не признава наведените в исковата молба факти за настъпване на
произшествието, механизъм, за неговия причинител, за вината му,
противоправността на поведението на шофьора, нарушаване на правилата на
ЗДвП, за настъпилите за ищцата травматични увреждания, причинно –
следствената връзка между уврежданията и произшествието, преживените по
вид, обем и продължителност болки и страдания.
Възразява, че ищецът е съпричинил настъпване на уврежданията
поради, защото е пътувал без поставен предпазен колан, при наличие на който
не биха настъпили или биха настъпили в по – малък обем травматичните
увреждания.
Не признава неимуществените вреди по вид и обем, както и
имуществени вреди по основание и размер. Не признава интензитета и
продължителността на болките и страданията, степента на възстановяване,
емоционалното отражение и последиците за ищеца.
Възразява, че искът е завишен по размер и не е съобразен с изискването
за справедливо репариране.
Възразява, че липсва забава.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид въведените
доводи и възражения, приема за установено следното:
От постъпилите материали по ДП 535/2022г. по описа на РУ – А., пр.пр.
№ 9146/2022г. на РП А. - Протокол за оглед на местопроизшествие от
3
16.08.2022г., Албум за посетено местопроизшествие, Констативен протокол
за ПТП с пострадало лице № 56 от 15.08.2022г., план – схема, от показанията
на изслушаните по делото свидетели В. В. П., извършител на ПТП, Д. К.П. и
П.А. П., **** на ищеца, чиито показания кореспондират на писмените
материали по делото, и от заключението по САвТЕ на в.л. Т. П., дадено
обективно, компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като кореспондиращо на писмените материали и гласните
показания, се доказва, че на 15.08.2022г. към 23.00 часа вечерта св. В. П.,
ищецът А. П. и техен приятел Г. тръгват с лекия автомобил на св. В. П. марка
БМВ, модел 530 Д, с рег. № ****, управляван от същия, по платното за
движение на Околовръстен път на А. в посока от запад на изток. Автомобилът
е с включен ляв фар на къси светлини, десният не работил, тъй като по – рано
през деня е изгорял. Ищецът А. П. седи на задна дясна седалка. Св. В. П. при
тръгване вижда, че ищецът е без поставен предпазен колан, докато той и
приятелят им Г., стоящ на предна дясна седалка, са с поставени предпазни
колани. Времето е сухо, през тъмната част на деня, с ограничена видимост
поради липса на улично осветление и работещ само ляв фар на къси светлини.
Пътното платно е с асфалтова настилка, суха, св. В. П. управлява МПС със
скорост от около 111 км/ч.
Лекият автомобил достига участък от пътя с десен завой и когато се
намира на разстояние около 103 – 104 метра от мястото на удара или 55 – 56
метра от мястото на напускане на платното за движение, св. В. П. реагира и
задейства спирачната система на колата. В този момент автомобилът се
намира преди началото на десен завой с радиус 49.23 метра. Когато лекият
автомобил се намира на разстояние 39 – 40 метра от мястото на напускане на
платното за движение и на 88 – 89 метра от мястото на удара, поради
движението си със скорост по – висока от критичната при странично плъзгане
за завой с радиус 49.23 метра, водачът на лекия автомобил губи контрол
върху управлението и се насочва към източната граница на платното за
движение, където напуска пътното платно като оставя следи от гумите и от
спирачния си път върху асфалта, съгласно протокола за оглед и снимките от
фотоалбума. В момента на напускане на пътното платно лекият автомобил се
намира на около 49 – 50 метра от мястото на удара. След напускане на
платното за движение по направлението на следите от гуми, лекият
автомобил се насочва към мястото на удара. При достигане на скат, който е
по – висок от земната повърхност, настъпва удар в предната част на лекия
автомобил. След удара МПС се завърта около вертикалната си ос в посока по
часовниковата стрелка и се установява на мястото, отразено в протокола за
оглед и видно от снимковия материал.
В.л. Т. П. изчислява, че в момента, непосредствено преди да се
задейства спирачната система от водача, МПС се движи със скорост около
111 км/ч, в който случай дължината на пълния спирачен път /т.нар. опасна
зона/ е 118,53 метра, която може да измине за 6.09 секунди. От мащабната
скица в.л. П. измерва и изчислява, че разстоянието от мястото на реакция на
4
водача на МПС до мястото да удара е 103.83 метра, което означава, че е по –
малко от дължината на пълния спирачен път и че от момента на реакцията на
водача до мястото на удара автомобилът не е можел да спре. Разстоянието от
мястото на загуба на контрол до мястото на напускане на платното за
движение е 39.73 метра, което също е по – малко от дължината на пълния
спирачен път. От мястото на реакция на водача чрез задействане на
спирачната система до мястото на напускане на платното, автомобилът е
изминал 55.61 метра, което също е по – малко от дължината на опасната зона
за спиране
В резултат на горното в.л. П. дава заключение, че от техническа гледна
точка основната причина за настъпване на ПТП е, че водачът В. П. при
движение със скорост от 111 км/ч е загубил контрол върху управлението на
автомобила и така се е насочил към лявата граница на платното за движение,
след което е напуснал платното. Водачът е имал техническа възможност да
избегне напускането на платното за движение, ако следва траекторията на
пътя и да предотврати напускането на платното за движение при движение
със скорост, по – ниска от 66 км/ч.
След ПТП, съгласно показанията на изслушаните свидетели и
медицинската документация по делото, на мястото на произшествието много
бързо се отзовава екип на полицията и на бърза помощ. Водачът на
автомобила св. В. П. и приятелят им Г. не са пострадали от удара, извадени са
от колата адекватни, но ищецът А. П. е бил в безсъзнание, поради
невъзможност да бъде изведен от купето неговата врата е рязана. Поставен е
на носилка и е откаран от екип на Бърза помощ по спешност в УМБАЛ „Св.
Г.“ гр. Пловдив.
От представената по делото, както и от наличната медицинска
документация в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД Пловдив и изслушаното заключения по
СМЕ на в.л. д-р Д. М., неоспорено от страните, дадено обективно,
компетентно и безпристрастно, след личен преглед на ищеца, което съдът
кредитира, се доказва, че след постъпване в болницата ищецът е прегледан
от ортопед, хирург, неврохирург, интернист, анестезиолог и са направени
ренгенови снимки, КАТ и Ехо – графия. Установява се закрито счупване на
дясна лъчева кост, фрактура на дясна лопатка,контузия на главата с разкъсно
– контузна рана на челото в ляво и контузия в гръдно – коремната област.
След обработка на раната на челото и поставяне на ръкавна шина и Митела се
приема от 16.08.2023г. за наблюдение и консервативна терапия във Втора
хирургия на болницата. След стабилизиране на състоянието се изписва на
19.08.2023г. и се насочва във КОТ за лечение, където постъпва на същата
дата. След направена предоперативна подготовка е опериран на 22.08.2023г.
под обща анестезия: открито наместване и вътрешна фиксация – плака и
винтове. Има гладък следоперативен период. Проведена е антитромботична,
антибиотична и болкоуспокояваща терапия. Изписан е на 24.08.2023г. с
указания за два контролни прегледа и с указания за сваляне на конците на 14
5
– я ден и гипсовата имобилизация на втория месец, след което нов контролен
преглед. След сваляне на гипсовата имобилизация е провел двукратно
амбулаторни прегледи на 26.10.2022г. и на 04.11.2022г. За тази увреда е бил в
отпуск по болест 70 дни.
От представените от ищеца фактури: № **********/19.08.2022г. за
заключващи плаки за проксимална тибия в комплект с винтове – десни, с 9
отвора, на стойност 1 345лв., № ********** от 19.08.2022г. за потребителска
такса от 17.40лв., № ********** от 24.08.2022г. за потребителска такса от
29лв., № ********** от 13.09.2022г. за платени услуги за копиране на
история на заболяване и изготвяне на 1 брой СД, на стойност 70.80лв., всички
издадени от УМБАЛ Св. Г. ЕАД на ищеца, и от представените фискални
бонове за плащането им се констатира, че ищецът е сторил разходи за
горните дейности в общ размер на 1462.20лв.
От извършения клиничен преглед на 28.05.2023г. на ищеца вещото лице
Д. М. установява, че е напълно възстановен. Има напълно раздвижени стави
на дясна ръка и единствено се оплаква от болки в дясната гривнена става при
продължително натоварване и промяна на времето. Има наличие на остатъчни
белези от вторично зараснали рани в областта над лявата вежда и в предно –
задната част на таза. Констатира наличие на оперативен цикатрикс в областта
на дясна предмишница по оста на крайника в средна трета с големина 15 – 16
см.
В.л. д-р М. дава заключение, че уврежданията на ищеца са настъпили по
повод на ПТП като пътник на задна седалка на лек автомобил на 15.08.2023г.,
по начин, описан от него, поради което е наличе причинно – следствена
връзка между ПТП и травматичните му увреждания. Те са получени при
директно или тангентциално съприкосновение с твърд, тъп предмет, като
контактът се е осъществявал между лицето и вътрешното оборудване на
купето като предна седалка на автомобила и странични части.
Причинените телесни повреди на ищеца са: закрито счупване на дясна
лъчева кост; фрактура на дясна лопатка; контузия на главата с разкъсно –
контучна рана на челото в ляво; контузия в гръдно – коремна област. Налице
е трайно ограничение на движенията на десен горен крайник за период повече
от един месец. Лечението на счупената дясна лъчева кост е оперативно, с
последваща гипсова имобилизация и рехабилитация за период от три месеца,
хирургична обработка на раните и консервативна терапия за останалите
травми. Причинени са били болки със силно изразен характер, травмите са
довели до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето, като са
изтърпяни силно изразени страдания поради засягане на десен горен крайник,
водещо до трудно самообслужване. Интензивността на болките е била най –
силна непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и след
започване на рехабилитацията, като са били покрити с болкоуспокояваща
терапия.
Травматичните увреждания са възпрепятствали първоначално напълно
6
и в различна степен са ограничавали възможността за нормална физическа
дейност за период от четири – пет месеца: нормалният възстановителен
период за фрактура на дясна лъчева кост е около 4 -5 месеца, а за счупване на
лопатка около 2 – 3 месеца. Оперативната интервенция е била напълно
необходима за правилно протичане на оздравителния процес като по Здравна
каса не се покриват остеосинтезни средства в областта на ортопедията и
травматологията. Препоръчва се планово оперативно отстраняване на
металната плака на дясната лъчева кост. Констатираните белези се
възстановяват единствено с пластична операция.
Ищецът е провел рехабилитаци двукратно, амбулаторни курсове
физиотерапия и рехабилитация.
От показанията на свидетелите Д. П., далечна братовчедка на ищеца, и
П.П., **** на ищеца, които кореспондират на медицинската документация и
СМЕ на д-р М., поради което съдът ги кредитира, се доказва, че след приема
на ищеца в болницата в Пловдив същият първоначално не бил много
адекватен при комуникация, не ги разпознавал, смеел се, плачел, търсел
други хора, задавал странни въпроси, поради което имало отказ за операция
на дясната ръка. Ищецът бил настанен в хирургично отделение и поставен
под наблюдение няколко дни, където само лежал, не трябвало да се движи
изобщо и да става, дясната ръка била обездвижена, бил изцяло зависим и
обслужван от двамата си родители, които се редували на смени да стоят при
него в болницата. Имал обработена рана в лявата част на челото, охлузвания
по цялото тяло, по краката, по лицето, дясна предмишница, гърди и корем в
дясната част, изпитвал много силна болка. Поради невъзможността да става
от леглото ползвал подлога и уринатор, от което се срамувал, изпитвал силно
притеснение и безпокойство, че родителите му го обслужват за хигиена и
тоалет, поставили системи с цел стимулиране отделянето на течности от
тялото, плачел, губел краткотрайната си памет, пиел силни
болкоуспокоителни. С помощта на родителите си ищецът бил изправен от
леглото да стане, което преминало много трудно, първоначално залитал,
виело му се свят, ходел бавно, придвижването до банята отнемало около 40
минути, внимавало се да не падне.
След стабилизиране се извършила операция, около четири часа, на
дясната лъчева кост. След операцията болките в ръката били много силно,
ищецът плачел пред родителите си от болката, което те до тогава не били
виждали като поведение при него. След операцията родителите останали като
придружители за лична хигиена и обслужване, от което не се чувствал
комфортно.
След излизане от болницата дясната ръка била обездвижена с ортеза за
около два месеца, което причинявало дискомфорт в ежедневието за
обслужване, хранене, обличане, спане. След махането й започнал
раздвижване с физиотерапия и рехабилитация, провеждани около два месеца.
Първоначално ръката била оттекла, с изкривяване на дясно рамо леко
7
наведено надолу, с остеопороза на китката, движел само пръстите. В началото
на януари 2023г. китката се раздвижила като окончателно раздвижване
настъпило през пролетта на 2023г
След изписване от болницата за дълъг период от време ищецът сънувал
кошмари, викал на сън, събуждал се. Първоначално не шофирал, страхувал се,
реагирал негативно когато се вози в кола, след това управлявал МПС, но
бавно. Променил се, станал тъжен, меланхоличен, не излизал с приятели по
заведения, станал домошар.
До ПТП живеел на квартира с приятелката си, сам се издържал от
заплата като плащал наем и два кредита, които има. Работел във фирма в А. за
металорежене, която била силова, с физическо натоварване и усилия. След
ПТП вече не можел да я изпълнява, поради което трудовото правоотношение
с работодателя било прекратено по взаимно съгласие. Наложило се да
освободи квартирата и да се прибере с приятелката си при родителите му,
които поели издръжката му и първоначално плащане на заемите като
изплатили единия. Това допълнително повлияло негативно на ищеца,
притеснило го и го натоварило, понижило самочувствието му. През януари
2023г. започнал нова работа с компютър, в резултат на което продължил сам
да изплаща остатъка от кредит.
От изслушаната СПХЕ на в.л. д-р Д. К., изготвено компетентно,
обективно и безпристрастно въз основа материалите по делото и преглед и
събеседване с ищеца, неоспорена от страните, поради което съдът й дава вяра,
се доказва, непосредствено след ПТП ищецът преживява реакция на остър
стрес, преминал в разстройство на адаптацията, продължило близо четири
месеца. Ищецът е посещавал психолог за период от два – три месеца.
Разстройството на адаптацията при него е със смесено безпокойство и
смущение на настроението със значими негативни характеристики –
тревожност, страх, малоценностови изживявания. Непосредствено след
травмата е имал интензивно безсъние и болков синдром. Това е преходно
състояние и е отзвучало към момента на експертизата като е преодоляно
напълно от ищеца към момента. Сега е психически и психологически здрав,
запознат с необходимостта от последваща оперативна интервенция за
изваждане на импланта и отношението към тази бъдеща процедура е разумно,
с информирано съгласие на този етап за провеждането й. Запознат е с
необходимостта от проследяване на състоянието на ръката – остеопороза,
както и спазване на определен режим. Не е приемал психотропни
медикаменти. Продължително време е приемал аналгетици.
От СТЕ на в.л. П. се доказва, че процесното МПС фабрично е снабдено
с предпазни колани за всички седалки. Предпазните колани имат значение
при челен сблъсък с установяване на автомобила на място след
произшествието и при сравнително по – ниска скорост. Предпазният колан
придържа торса към седалката като крайниците и главата са свободно
стоящи. Вещото лице М. дава заключение, че в медицинската документация
8
на ищеца липсват данни за наличието на характерните белези от поставен
предпазен колан като се предполага, че получените травматични увреждания
биха липсвали или щяха да са ограничени по интензитет. Вещото лице П.
сочи, че при поставен предпазен колан тялото на пострадалия следва да е
задържано към седалката и не би трябвало да осъществи контакт с части от
вътрешността на автомобила. При непоставен предпазен колан тялото на
ищеца вероятно е извършвало свободно движение в купето на автомобила и е
контактувало с увредените си части с вътрешността на автомобила.
За непоставен предпазен колан от ищеца са показанията на св. В. П.,
които сами по себе си, с оглед заинтересоваността му, не могат да се
кредитира напълно. Но съгласно Протокола за ПТП и показанията на св. П., в
резултат на ПТП най – тежко е пострадал ищеца, който има нанесени
травматични увреждания, посочени в СМЕ. Св. П., водач на МПС, е с
натъртен десен глезен, охлузвания по ляк крак, без опасност за живота;
приятелят им Г. Н.Г. е без данни за травми в протокола за ПТП, където е
посочено, че е отказал медицински преглед в УМБАЛ Св. Г. Пловдив. Видно
от фотоалбума /снимка 10, снимка 11 и снимка 12/, процесното МПС след
удара е със силно увредена предна част, задна дясна част на купето няма
деформации с изключение на липсващата задна дясна врата.
Въз основа становището на вещите лица д-р М. и инж. П.,
свидетелските показания, протокола за ПТП с пострадало лице, СМЕ и
установените от същата по вид и характер на настъпване травматични
увреждания на ищеца, както и СТЕ, съдът приема, че по време на настъпване
на ПТП ищецът е бил без поставен предпазен колан, в резултат на което
тялото му се движи свободно и се удря в интериора на автомобила – предна
седалка, врата, таван, и получава констатираните увреждания, а не е
задържано към задната седалка.
Ответникът признава, че за лекия автомобил марка БМВ, модел 530 Д, с
рег. № ****, има сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите по полица № BG/30/122000474495 с
ответника. Признава, и това се потвърждава от приложената от ищеца писмен
отговор на ответника до него, че на 16.09.2022г. ищецът е предявил пред
ответника претенция за плащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди и че ответникът е образувал щета с рег. № 239000 –
15150/05.09.2022г., по която не е извършил плащане.
При тези данни исковете са доказани по основание и частично по
размер.
Приетата фактическа обстановка налага извода, че лицето В. В. П. ЕГН
**********, като водач на лекия автомобил марка БМВ, модел 530 Д, с рег. №
****, на 15.08.2022г. около 23.00 часа нарушава правилата на чл.5 ал.1 т.1 от
ЗДвП и чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост
9
причинява настъпване на процесното ПТП.
Посочените норми от ЗДвП задължават водач на МПС с поведението си
не да създава опасности и пречки за движението, да не да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. В случая В. П. поради управление с
несъобразена с пътните условия скорост от около 111 км/ч при навлизане в
десен завой с радиус от 49.23 метра губи контрол върху управляваното, в
резултат на което МПС напуска траекторията на движение на дясно платно,
насочва се към източната граница на платното за движение, напуска пътното
платно, насочва се към мястото на удара и настъпва челен удар в предната
част на автомобила.
Това поведение представлява деликт по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД
като вината на извършителя се презюмирана от чл.45 ал.2 от ЗЗД. Фактите по
делото не опровергават презумпцията.
От изслушаното заключение на медицинската експертиза се доказа вида
и броя на причинените на ищеца травматични увреждания и факта, че
травматичните увреждания са настъпили като пряк и непосредствен резултат
от ПТП, предизвикано от водача В. П..
Гласните показания и медицинската експертиза установиха вида,
интензитета и продължителността на изживените от ищеца болки и страдания
от преживяното ПТП и от причинените му травматични увреждания, както и
периода на възстановяване. Същите поради това са пряка вреда за ищеца от
деликта, извършен от В. П..
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането като то може да
бъде платимо еднократно или периодично. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Съдът приема за доказано, че от ПТП на А. П. са причинени закрито
счупване на дясна лъчева кост, фрактура на дясна лопатка, контузия на
главата с разкъсно – контузна рана на челото в ляво и контузия в гръдно –
коремната област. Към момента лицето е възстановено от тези травми като
има налични остатъчни белези от вторично зарастнали рани в областта над
лява вежда, в предно – задната част на таза и оперативен цикатрикас в
областта на дясна предмишница по оста на крайника в средна трета с
големина 15 – 16 см.
Възстановителният период за закрито счупване на дясна лъчева кост
10
при ищеца е протекъл до шест месеца, за счупване на лопатката до три
месеца.
От експертните заключение и свидетелските показания се доказва, че за
периода на болнично лечение и за периода на домашно възстановяване чрез
рехабилитация и физиотерапия ищецът е изживял много силни по интензитет
и продължителност болеви усещания, намалявали с времето и в резултат на
употребени аналгетици. Изживени са различни по вид, обем и
продължителност негативни емоции в периода на възстановяване, интензивно
безсъние и болков синдром. Налице е влошаване качеството на живот за
периода от два месеца поради обездвижване на дясната ръка и около два
месеца при раздвиждането й, периодична необходимост от чужда помощ в
ежедневието, временна социална изолация, преустановяване на трудови
функции за 70 дни ползван болничен, преустановени трудови
правоотношения със стария работодател след това, започване на нова работа,
промяна в начина на живот поради влошено физическо, психическо и
материално положение чрез загуба на социална и материална
самостоятелност /напускане на обитавана квартира и връщане за гледане и
издръжка при семейството, напускане на досегашна работа и започване на
нова/. Преживяна е реакция на остър стрес, която е преминала в разстройство
на адаптацията със смесено безпокойство и смущение на настроението със
значими негативни характеристики.
Към датата на ПТП ищецът е на 23г., работещ, съжителстващ на
съпружески начала с партньор. Съдът, съобразявайки се с вида и характера на
доказания вредоносен резултати, настъпилите по вид, характер и
продължителност от това неимуществени вреди, възрастта на ищцата към
датата на деликта, периода на възстановяване, изживените физически и
психически болки и страдания, промените чрез влошаване качество на живот,
указанията на ВКС за съобразяване на социалните и икономически условия,
като съдът приема за доказани и прилага тези в страна към 15.08.2022г. /МРЗ
към датата на деликта е 710лв., ищецът е имал осигурителен средно 1 700лв.
преди инцидента/, намира за справедлив размер на обезвреда на
неимуществените вреди следните суми: 25 000лв. закрито счупване на дясна
лъчева кост, 15 000 фрактура на дясна лопатка, 15 000 лв. контузия на главата
с разкъсно – контузна рана на челото в ляво и 2 000 контузия в гръдно –
коремната област, общо 57 000лв.
От представените от ищеца фактури, издадени от УМБАЛ Св. Г. ЕАД
Пловдив, и фискалните бонове за плащането им, се доказват сторени от
ищеца разноски по лечението му в болничното заведение, които, с оглед
данните от СМЕ, че по Здравка каса не се покриват разходи за остеосинтезни
средства в областта на ортопедията и травматологията, както и факта, че ЗОЛ
плащат потребителска такса при престой в болнично заведение, съдът приема
за необходими и нужни за извършване и намиращи се пряка причинно –
следствена връзка с проведеното болнично лечение на ищеца от процесните,
11
нанесени при ПТП, травматични увреждания. Ответникът е изискал от ищеца
медицинската документация от болницата и по този начин е станал повод за
разхода по снабдяване с нея. За това съдът приема за доказани както по
основание, така и по размер имуществените претенции от 1 461лв.,
представляващи направени от ищеца разходи по лечението му.
Общо ищецът доказва обезщетение в размер на 58 461лв.
Доказано и поради това основателно е възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради непоставен
предпазен колан. Съгласно трайно установената съдебна практика,
съпричиняването по чл.51 ал.2 от ЗЗД е обективен факт и при него не се
изисква и не се изследва вина на пострадалия. При съпричиняването е
достатъчно да има принос на пострадалия чрез конкретни действия и/или
бездействия, с които е способствал за настъпване на увреждащото действие
или неговия вредоносен резултат. Нужно е доказване на причинно –
следствена връзка между действията на пострадалия и настъпване на
увреждането и/или неговите последици. Принос има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредата или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и вредите. Поради това практиката приема и е
възможно съпричиняване както от малолетни, така и от лица, които не
разбират и не могат да ръководят действията и постъпките си.
В горния смисъл са ППВС № 17/1963г., Решение № 12 от 14.07.2022г.
на ВКС по т.д. № 194/2021г., I т.о., ТК, докладчик Мадлена Желева, Решение
№ 198 от 03.02.2017г. на ВКС по т.д. № 3252/2015г, II т.о., ТК, докладчик
председателя Ваня Алексиева, Решение № 165 от 26.10.2010г. на ВКС по т.д.
№ 93/2010г., II т.о., ТК, докладчик Бонка Йонкова.
В случая, съгласно СМЕ и САвТЕ, приносът на пострадалото лице към
настъпване на телесните увреждания се изразява в непоставен предпазен
колан, в резултат на което при настъпилия челен удар тялото му не е останало
прикрепено и задържано към седалката на лекия автомобил, а е осъществило
контакт с неговия интериор – предна седалка, врата, таван, при което
директно или тангентиращо съприкосновение с тези твърди, тъпи предмети са
се получили процесните телесни увреждания. Т.е. налице е пряка причинно –
следствена връзка между поведението на ищеца като пасажер и настъпилото
телесно увреждане на здравето му.
При определяне на приноса съдът дава тежест от 85 % на поведението
на водача на МПС, който управлява с несъобразена скорост от 111 км/ч в
тъмната част на денонощието, при работещ само ляв фар на къси светлини, в
резултат на което губи управление, колата излита от пътя, удря се челно в
земната неравност и се завърта по оста си, а съпричиняването на ищеца е 15
%, тъй като точно при челен удар поставеният предпазен колан би го
фиксирал към седалката и по този начин би предотврати почти всички тежки
или основната част от тежките увреждания. Поради това редуцира
12
обезщетението на 49 691,85лв., от които 48 450лв. неимуществени вреди и
1241.85 лв. имуществени вреди.
Доказаната сума се дължат от ответника с обезщетение за забава от
16.09.2022г. – датата на извънсъдебно предявената претенция,
представляваща покана по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД. В срока за
доброволно изпълнение от три месеца от тази дата ответникът не е платил,
поради което е изгубил преимуществото на този срок.
При този изход на делото – 83 % уважен размер на претенциите и 17 %
отхвърлен размер на претенциите, ответникът дължи на съда за уважените
искове ДТ от 1987,67лв. На ищеца, по съразмерност, се дължат разноски от
1162лв. На адвокат Г. Р., предоставил безплатна правна защита по делото, се
дължи по съразмерност на уважената претенция възнаграждение по НМРАВ,
с начислено ДДС според приложените данни за регистрация по ЗДДС, от
5428,20лв. При отхвърлени претенции от 17 % на ответника се дължат по
съразмерност сторените разноски от 170лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1172, район
Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „ Г.М. Д.“ № 1, да плати на А. П. П. ЕГН
********** от ****, със съдебен адрес ****, чрез адвокат Н. Д. и адвокат Г.
Р., сумата от 48450лв. /четирдесет и осем хиляди четиристотин и петдесет
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и
1241.85лв. /хиляда двеста четиридесет и един лева и осемдесет и пет
стотинки/ обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило
на 15.08.2022г. около 23.50 часа в град А. на ул. „Околовръстно шосе“ №,
причинено от В. В. П. при управление на МПС лека кола, марка БМВ, модел
530 Д, с рег. № ****, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главниците от 16.09.2022г. до изплащане на сумата и направените по
делото разноски от 1987,67лв. /хиляда деветстотин осемдесет и седем хиляди
лева и шейсет и седем стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 48 450лв. до
предявения от 60 000лв., частичен иск при пълен размер от 100 000лв., за
иска за имуществени вреди за разликата над уважения размер от от 1241.85лв.
до предявения от 1461лв. и за обезщетението за забава върху тези главници
от 16.09.2022г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1172, район
Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „ Г.М. Д.“ № 1, да плати на адвокат Г. Г. Р. ЕГН
**********, със служебен адрес ****, ****, възнаграждение от 5428,20лв.
/пет хиляди четиристотин двадесет и осем лева и двадесет стотинки/.
13
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1172, район
Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „ Г.М. Д.“ № 1, да плати на Окръжен съд
Пловдив ДТ от 1987,67лв. /хиляда деветстотин осемдесет и седем лева и
шейсет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА А. П. П. ЕГН ********** от ****, със съдебен адрес ****,
чрез адвокат Н. Д. и адвокат Г. Р., да плати на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ПК 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „ Г.М. Д.“ № 1, разходи за
отхвърлената част от исковете от 170лв. /сто и седемдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14