Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. София, 18.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в публичното заседание на двадесет и
трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 3 583 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът – Б.п.ц.– Б.п.твърди,
че с влязла в сила присъда постановена по н.о.х.д. № 15/2021 г. по описа на PC
– Пазарджик, ответниците са признати за виновни за извършеното престъпление по
чл. 172б, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и
т. 2 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО, за това, че на 16.01.2020г. в с. Карабунар,
обл. Пазарджик, без съгласието на притежателите на изключителните права върху
търговските права, които са собственост на ищеца - „БПЦ – БП С.с.“ и „Б.п.С.С.Ц.М.СПК И.“:
- словна национална
търговска марка, която представлява надпис „.БПЦ – БП С.с.“ и
- комбинирана
национална търговска марка, която представлява надпис „Б.п.Н.С.Ц.М. СПК „И.“
като са поставили тези знаци върху произведени от „С.Х.“ ООД стоки и техните
опаковки както следва:
- първата описана по-горе марка върху
32 118 броя свещи с единична цена от 1, 00 лв. или на обща стойност 32 118 лв.,
- първата описана
по-горе марка върху 6 200 броя свещи с единична цена от 0, 40 лв. или на обща
стойност – 2 480 лв.,
- първата описана
по-горе марка върху 92 800 броя свещи с единична цена от 0, 20 лв. или на обща
стойност – 18 560 лв., както и втората марка върху 48 пакета със свещи.
Ищецът твърди, че в
резултат на извършеното престъпление е претърпял имуществени вреди в размер на
53 158 лева, представляващи стойността на описаните по-горе свещи, която стойност
е определена по реда на чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Посочва се, че описаните
свещи са използвани за продажба в църквите, като по този начин ищецът е лишен
от приход в размер на стойността на свещите. Доколкото в посочената присъда е
установено, че описаното престъпление е извършено при условията на съучастие от
двамата ответници се претендира солидарна отговорност от тях. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се осъдят ответниците солидарно да
заплатят:
- 53 158 лева,
представляваща претърпени вреди /загуби/, които са настъпили в резултат на
извършеното от ответниците престъпление по чл. 1726, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО,
за което са признати са виновни с влязла в сила присъда постановена по н.о.х.д.
№ 15/2021 г. по описа на PC - Пазарджик, заедно със законната лихва върху тази
сума от 16.01.2020г. /датата на извършване на деянието/ до окончателното й
изплащане. Претендира направените по делото разноски, като е представен списък
на разноските по чл. 80 ГПК. /лист 68/ В определения от съда срок процесуалният
представител на ищеца е депозирал писмена защита.
Ответниците - З.Н.Р. и Е.Н.Р. в
депозирания от тях отговор не оспорват, че с влязлата в сила присъда
постановена по н.о.х.д. № 15/2021 г. по описа на PC – Пазарджик са признати за
виновни за извършено престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК. Оспорват твърдението
на ищеца, че за него са настъпили имуществени вреди. Заявяват, че цялата
произведена продукция била задържана като веществено доказателство по делото в
ОД на МВР – Пазарджик и отнета в полза на държавата. Твърдят още, че цялата
производствена продукция или част от нея на дружеството не е договаряна и не е
доставяна в нито един православен храм, за да предизвика каквото и да било
объркване на потребителите и крайни получатели на стоките в производителя.
Молят да се постанови съдебно решение, с което да бъде отхвърлен предявеният
иск. Претендират разноски, за което по делото на лист 69 е представен списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представената на страници 10-12
присъда № 3 от 28.01.2021г., постановена по н.о.х.д. № 15/2021г. по описа на
Районен съд Пазарджик се установява, че Е.Н.Р. и З.Н.Р. са признати за виновни за
това, че на 16.01.2020г. в с. Карабунар, обл. Пазарджик, в съучастие като съизвършители,
без съгласието на притежателите на изключителните права върху - търговски марки
„+БПЦ - БП С.с.“ и „Б.п.С.С.Ц.М.СПК „И.“, и двете притежание на Б.П.Ц.-Б.П., са
използвали в търговската дейност на „С.Х.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление с. Карабунар, обл. Пазарджик и управители Е.Н.Р. и З.Н.Р.,
без правно основание, марки, обект на тези изключителни права, а именно:
1. Словна национална търговска
марка с рег.№ 97942/27Л 0.2016г. със срок на действие 27.10.2026г.,
регистрирана по национален ред с притежател Б.П.Ц.-Б.П., гр. София, ул. “*******, за стоки от клас 4 „восък
/суровина/, светилно масло, свещи, тънки свещи, фитили за лампи, фитили за
свещи, хартиени фитили за осветление, кандила, дебели къси свещи“, съгласно МКСУ /Международната класификация на стоките и
услугите, създадена със спогодбата от Ница от 15.06.1957 г./. Марката
представлява надпис „+БПЦ - БП С.с.“;
2. Комбинирана национална търговска марка с рег.№
97937/27.10.2016г. със срок на действие 27.10.2026г., регистрирана по
национален ред с притежател Б.П.Ц.-Б.П.,
гр. София, ул. “*******, за стоки от клас 4 „восък /суровина/, светилно масло,
свещи, тънки свещи, фитили за лампи, фитили за свещи, хартиени фитили за
осветление, кандила, дебели къси
свещи“, съгласно МКСУ /Международната
класификация на стоките и услугите, създадена със спогодбата от Ница от
15.06.1957 г./. Марката представлява надпис „Б.п.С.С.Ц.М.СПК „И.“, като са
поставили тези знаци върху произведени от „С.Х.“ ООД, ЕИК ******* стоки и върху
техните опаковки, и са съхранявали стоките с тези знаци с цел предлагането им
за продажба, както следва:
1. 32 118 броя свещи, с поставени знаци, идентични със Словна национална
търговска марка с рег.№ 97942/27.10.2016г. със срок на действие 27.10.2026г.,
регистрирана по национален ред с притежател Б.П.Ц.-Б.П., гр. София, ул. “*******,
с единична цена от 1.0 лв., на
обща стойност 32 118,00 лева;
2. 6 200 броя свещи, с поставени знаци, идентични със Словна национална
търговска марка с рег.№ 97942/27.10.2016г. със срок на действие 27.10.2026г.,
регистрирана по национален ред с притежател Б.П.Ц.-Б.П., гр. София, ул. “*******,
с единична цена от 0,40 лв., на обща стойност 2 480 лева;
3. 92 800 броя свещи, с поставени знаци, идентични със Словна национална
търговска марка с рег.№ 97942/27.10.2016г. със срок на действие 27.10.2026г., и
с поставени върху 48 пакета със свещи, знаци, идентични с Комбинирана
национална търговска марка с рег.№ 97937/27.10.2016г. със срок на действие
27.10.2026г., и двете регистрирани по национален ред с притежател Б.П.Ц.-Б.П.,
гр. София, ул. “*******, с единична цена на свещ от 0,20 лв., на обща стойност
18 560 лева, всичко общо на стойност 53 158,00 лева, като знаците са поставени
върху стоки и техните опаковки, идентични с тези, за които марките са
регистрирани, водещо до наличие на възможност за объркване на потребителите -
престъпление по чл. 172б, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл.13
ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, т.1 и т.2 от ЗМГО. В присъдата изрично е вписано, че
така описаните веществени доказателства, както и други описани такива в нея се
отнемат в полза на държавата на основание чл. 172б, ал. 3 и чл.. 53, ал. 1, б.
„а“ и „б“ от НК.
На 16.01.2020г. е съставен протокол за претърсване и изземване /л. 61 – 64
от делото/ от ст. Разследващ полицай при ОД на МВР - Пазарджик, във връзка с
провеждано досъдебно производство №312 ЗМ – 5/20г. В него са описани, че са
иззети от ответниците – свещите, предмет на престъплението, които подробно са
описани по-горе в присъдата.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
Относно предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД
По делото не се
спори между страните, че по отношение на ответниците има влязла в сила присъда
за извършено от тях престъпление по чл. 172б, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО. Съгласно
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на
дееца.
Съгласно чл. 172б,
ал. 1 от НК „Който без съгласието на притежателя на изключителното
право използва в търговската дейност марка, изобретение, полезен модел,
промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително
право, или използва географско означение или негова имитация без правно
основание, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до
десет хиляди лева.“
Съгласно
Тълкувателно решение №1/31.05.2013г. постановено по т. д. №1/2013г. по описа на
ОСНК на ВКС обективният
признак на престъплението по чл.172б от НК „използване в търговската дейност”
намира легално определение в допълващата разпоредба на чл.13, ал.2 от ЗМГО, в която изчерпателно са изброени действията, при извършване
на които може да се допусне нарушаване на правото на маркопритежателя чрез
използване без негово съгласие на идентичен или сходен с регистрирания знак. Те
са: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2.
предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или
съхраняването им с тези цели, както и предлагането или представянето на услуги
с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4 4. използването на
знака в търговски книжа и в реклама.
От постановената
присъда се установява, че ответниците са използали знаци,
идентични на регистрирана марка на ищеца, при което вероятността от объркване на потребителите
винаги се предполага.
Независимо дали са
част от престъпния състав, на обезщетение подлежат вредите, които са
пряка и непосредствена последица от извършеното
престъпление. Съгласно посоченото по-горе Тълкувателно решение „престъплението
по чл.172б, ал.1 от НК е на просто извършване, без да е предвиден престъпен
резултат. Във всички случаи обаче престъплението води до отрицателно изменение
на условията за нормално съществуване и възможността за упражняване на
изключителното право върху марка. Засягат се постигнатият търговски статус и
репутацията на притежателя на изключителното право. В правнозащитената му сфера
настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение.
Признаването на вредите от престъплението по чл. 172б от НК съответства и на
приложимото международно законодателство и общностното право. Съгласно чл.45, пар.1
от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху
интелектуалната собственост, представляващо Приложение 1В от Маракешкото
споразумение за създаване на Световна търговска организация /Споразумението
ТРИПС/, съдебните власти следва да бъдат
упълномощени да разпоредят нарушителят да заплати на притежателя на правото
щетите в размер, компенсиращ вредата, понесена от него поради нарушаване на
правото върху интелектуална собственост. В същата насока е и чл. 13 от
Директива 2004/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, изискващ от
държавите – членки гаранции, че по заявление на увредената страна, съдебните
органи ще постановяват нарушителят да заплати на притежателя на правото
обезщетение съобразно претърпените действителни вреди. Тези ангажименти са
намерили израз в чл.76, ал.1, т.3 от ЗМГО, регламентиращ иск за обезщетение за
вреди при нарушение на правото върху марка“.
Предвид
така цитираното Тълкувателно решение следва, че за престъплението, за което са
осъдени ответниците се дължи заплащане на обезщетение на правото на притежателя
на интелектуална собственост, като за неговото определяне по размер приложение
намира уредбата на ЗМГО – „чл.76б, ал.1, т.2 от ЗМГО презумптивен
механизъм за оценка на вредите при нарушение на правото върху марка“. Съгласно чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗМГО „Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:
2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки,
идентични или сходни със стоките - предмет на нарушението“. Тази правна норма е идентична на посочената в
Тълкувателното решение на ВКС – чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗМГО /отм./, която е
била действаща към момента на неговото приемане, но сега е заменена от
цитираната по –горе чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗМГО.
В посоченото
Тълкувателно решение предвид приетото, че „престъплението
по чл. 172б от НК причинява реално вреди“, е посочено, че пострадало е
лицето /физическо или юридическо/,
притежател на право върху марка. В посочената присъда е
установено, че притежател на търговските марки, които са били нарушени, е
именно ищеца.
Предвид изложеното
се установяват всички елементи на предявения иск- извършен деликт
/престъплението, за което е постановена присъдата/, деликвентите – това са
ответниците по делото, претърпяване на вреди – това е стойността на
установените вещи, върху които е поставена марката на ищеца, които са на обща
стойност равна на цената на предявения иск, причинно – следствена връзка между
деликта и претърпените вреди, поради което предявеният иск следва да бъде
изцяло уважен.
В депозираната от
процесуалния представител на ищеца защита се признава фактът, че вещите, които
са предмет на престъпление са отнети в полза на държавата. Този факт е
ирелевантен за настоящото производство, предвид посоченото по-горе Тълкувателно
решение, което не поставя връзка или обусловеност между обстоятелството, че
предметът на престъпление е отнет в полза на държавата и правото на обезщетение
за претърпени вреди от пострадалото от престъплението лице.
Относно разноските по делото
При този изход на делото, право на разноски има ищецът. С оглед изхода
на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
производството по делото разноски в размер на 2 124, 74 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие – л. 3 от делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 126,
32 лв.
С тези мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Н.Р., ЕГН - ********** с адрес: ***, ж. к. *******и Е.Н.Р.,
ЕГН - ********** с адрес: *** да заплатят солидарно на Б.П.Ц.- Б.п.с адрес: гр.
София, ул. „*******- чрез адвокат С.С. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от
53 158 лева, представляваща претърпени вреди /загуби/, които са настъпили в
резултат на извършеното от ответниците престъпление по чл. 172б, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 и т. 2
от ЗМГО, за което са признати са виновни с влязла в сила присъда постановена по
нохд № 15/2021 г. по описа на PC - Пазарджик, заедно със законната лихва от
16.01.2020г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
2 124 лв.
ОСЪЖДА З.Н.Р., ЕГН - ********** с адрес: ***, ж. к. *******и Е.Н.Р.,
ЕГН - ********** с адрес: *** да заплатят солидарно на Софийски градски съд с
адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 2
126, 32 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ: