Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 11.09.2018
год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На четвърти септември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Антония Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Минчо Танев
НАХД № 194 по описа на съда за 2018 год. за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е от административно наказателен характер, с
правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Люви Ж“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
наказателно постановление № 18-000475 от 08.12.2014 год. на Директор на дирекция
„Инспекция по труда“ с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1
от Кодекса на труда, на „Люви Ж“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300.00 лева, за
нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление
е неправилно и незаконосъобразно и се
иска от съда то да бъде отменено, алтернативно, да бъде намален размера на
санкцията. Претендира се изтекла давност
В съдебно заседание жалбоподателят, не се представлява, не взема
становище по делото.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който
поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска от
съда, същото да бъде потвърдено изцяло.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства.
Разпита се актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
На
02.08.2014 г. актосъставителя и негови колеги- служители на Дирекция “Инспекция
по труда” извършили проверка на търговеца- жалбоподател, стопанисващ заведение
в гр. Приморско. При извършената проверка се установило, че в заведението не се
съхранява екземпляр от документи свързани с разпределението на работното време
и организацията на труда- Правилник за вътрешен трудов ред. Проверяващите
връчили призовка, с която призовали представител на търговеца да представи
документи във връзка с проверката. Представител на търговеца се явил лично пред
длъжностните лица и не представил всички изискани за проверката документи. Такива
обаче, са приложени в кориците на делото от АНО.
Констатираното
при проверката нарушение, мотивирало актосъставителя да състави акт за
установяване на административно нарушение, в който нарушението е описано ясно,
точно и изчерпателно. Актът е бил съставен и предявен на представител на жалбоподателя,
в деня на издаването му, за което е положен подпис. Въз основа на съставения
акт, наказващия орган издал обжалваното наказателно постановление, в което
административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано
като нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ и на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в,
ал. 3 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 300,00 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на
актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка и след като
съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Настоящото производство е от административно наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление
като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за
вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е търговец- което не
може да има собствено психическо отношение към деянието. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да
бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването
на наказателното постановление.
В
конкретния казус съдът съобрази следното:
Актът
за установяване на нарушението е съставен от служител на Дирекция “Инспекция по
труда” а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на дирекция
„Инспекция по труда“ т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
В
същото време е налице материалноправна незаконосъобразност на наказателното
постановление, изразяваща се в неправилна квалификация на административното
нарушение, което от своя страна е довело до прилагането на неправилна административна
санкция.
Основанията
за това са следните:
От
събраните по делото доказателствата се установява по безспорен начин, че
жалбоподателя не е спазил изискването на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Това сочи на
съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 414,
ал. 3 от КТ. От събраните доказателства безспорно се установи, че
жалбоподателя, в качеството си на работодател, на датата на проверката не е
държал в обекта, на разположение на контролните органи, всички изискващи се по
закон документи. Тези документи обаче, са били представени пред контролните
органи, непосредствено след извършване на проверката.
По
тези съображения, настоящия състав счита, че състава на нарушението по чл. 403а,
ал. 1 от Кодекса на труда е осъществен от обективна страна от санкционираното лице, за което правилно е била
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
По
отношение претендираната давност:
Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН предвижда, че в административно-наказателното производство
относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат правилата
предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. Предвид това, в
случая приложение намира разпоредбата на чл. 81, ал. 3
от НК, уреждаща абсолютната погасителна давност за наказателно
преследване, която не е регламентирана в ЗАНН. Всички разпоредби на чл. 34 от ЗАНН, касаещи административнонаказателното преследване, засягат
единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на АУАН.
В настоящия случай, административнонаказателното
преследване е възбудено в срок, но наказателното постановление не е редовно
връчено, а съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3
от НК, към която препраща нормата на чл. 11 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2
срока, предвиден в предходния член. Следователно, в конкретния казус
абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3
от НК е четири години и шест месеца, предвид факта, че деянието се
наказва с глоба и съобразно приложимата редакция на чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК. Този срок е започнал да тече от довършване на
деянието на 02.08.2014 г. и не е изтекъл на 29.05.2018 г. към която дата
наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице.
От
друга страна, правилно административно-наказващият орган е изследвал по
задълбочено тежестта на извършеното нарушение, както и действията на жалбоподателя
след проверката и последиците за работника, и е стигнал до извода, че с
деянието си, макар и формално да е
осъществил признаците на предвиденото в Кодекса на труда административно
нарушение, са били налице предпоставките за квалифициране на нарушението като
маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ,
съответно за налагане на наказание по реда на тази норма, а не по чл. 414, ал. 3
от КТ.
Съдът
също счита, че в конкретния случай предпоставките на чл. 415в от КТ са налице:
Съгласно
цитираната правна норма, нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни
последици за работници или служители, се наказва с глоба или имуществена
санкция от 100.00 лв. до 300.00 лв. по отношение на работодателя и глоба от
50.00 лв. до 100.00 лв. по отношение на виновното длъжностно лице. За
приложимостта на тази разпоредба е необходимо нарушението да е налице, т.е. да
са изпълнени всички признаци от обективна и субективна страна, същото да е
надлежно установено по реда на КТ, да е отстранимо и от него да не са
произлезли вредни последици.
В
случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на
работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана
отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на
труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се
установява, че нарушението е отстранено в първия възможен ден след
установяването му, чрез изпълнението на задължението, и то преди започване на
административно-наказателното производство със съставения АУАН, а именно чрез представяне
на всички изискващи се по закон документи, на проверяващите лица. Тези
обстоятелства не се оспорват от АНО. Не са представени и не са събрани
доказателства, за работника да са произтекли каквито и да било вредни последици
от нарушението.
Въз основа на изложеното дотук и
съобразно задължителното за прилагане Тълкувателно
решение № 3 от 10 май 2011 год. на ВАС, съдът следва да измени НП в
частта му досежно размера на санкцията, което с оглед тежестта на нарушението,
следва да бъде в размер от 100.00 лв. /Вж. Решение
№ 83 от 10.01.2013 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1132/2012 г./.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-000475 от 08.12.2014
год. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“ с което на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, на „Люви Ж“ ЕООД, ЕИК *********,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300.00
лева, за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, като за извършеното нарушение НАЛАГА
на „Люви Ж“ ЕООД, ЕИК *********, административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 100.00 лв. на основание чл. 415в от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата му част като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: