№ 40285
гр. С., 04.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20241110126223 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. П. Б., гражданин на Р.
Ф., роден на ********** г. в СССР, паспорт № 77 0081208, издаден на 18.01.2023 г. от МВД
69004 - Р. Ф., чрез адвокат Г. И. С., със съдебен адрес - гр. С., ул. *********** против
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, представлявано от министъра на правосъдието г-
жа Мария Павлова, с адрес – град С., ул.“Славянска“ № 1.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок
последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
исковата претенция.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от
лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния
проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че е лице с българско национално съзнание и е молител по преписка
№ 10501/2021 г. образувана по реда на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското
гражданство в Министерството на правосъдието на Република България по молба за
придобиване на българско гражданство на основание българския произход на молителя.
Твърди се, че на дата 22.12.2023 г. в информационната система на Министерството на
1
правосъдието е обективиран акт /текст/ с информация, че Съвета по гражданство „не е
уважил молбата“ за придобиване на българско гражданство, с посочване в текста, че „налице
са противоречиви данни за българския произход на лицето“.
Твърди се, че при запитване, министерството отказало да издаде писмен акт, от който
да е видно, че предложението на министъра на правосъдието е за отказ за предоставяне на
българско гражданство на молителя.
Твърди се, че била подадена молба до министъра на правосъдието с цел
преразглеждане на преписката за положително произнасяне от министъра с предложение за
издаване на указ за придобиване на българско гражданство на основание чл. 34 от ЗБГ.
Твърди се, че в получения отговор на същата молба, министърът е посочил, че е
направил предложение до Вицепрезидента за отказ за издаване на указ за придобиване на
българско гражданство от молителя, като в писмото е посочено, че молителят разполага с
правна възможност да кандидатства отново за придобиване на българско гражданство, като
представи за това всички нормативно определени документи.
Твърди се, че при подаване на молбата за придобиване на българско гражданство през
2021 г., молителят е приложил всички документи доказващи българския му произход
съобразно Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското
гражданство, включително удостоверение издадено от Държавна агенция за българите в
чужбина (ДАБГ, сега ИАБЧ) от което е видно, че същото лице е от български произход.
С оглед на горното се твърди, че за молителя съществува правен интерес от
предявяването на настоящия иск.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът А.
П. Б., гражданин на Р. Ф., роден на ********** г., е от български произход по смисъла на
Закона за българското гражданство, Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета
от Закона за българското гражданство и Закона за българите, живеещи извън Република
България.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на исковата
претенция.
Ответникът оспорва твърденията, че ищецът А. П. Б., роден на ********** г. в СССР,
село К., К. О., както и неговия баща П. И.ич Б., са българи по произход и притежават
българско национално самосъзнание по смисъла на чл. 2 от Закона за българите, живеещи
извън Република България (ЗБЖИРБ).
Твърди се от ответника, че въз основа на законовите разпоредби в областта на
гражданството при МП е създаден Съвет по гражданството. Сочи се, че съгласно чл. 34 от
закона е посочено, че министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по
гражданството прави предложение до Президента/Вицепрезидента на Република България за
издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване,
освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на
натурализация.
2
Твърди се, че разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗБГ предвижда, че когато е необходимо да се
изяснят факти и обстоятелства, свързани с представените доказателства по молбите и
предложенията, Съветът по гражданството може да изиска от молителите да представят
допълнителни документи или да възложи на представителя на съответната институция по
чл. 33, ал. 1 ЗБГ да извърши проверка.
Твърди се, че с измененията в ЗБГ (обн. ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 16.03.2021
г.)беше отменена възможността по чл. 15, ал. 2 Държавната агенция за българите в чужбина
(ДАБЧ) да издава удостоверения за български произход. Съгласно редакцията на чл. 15, ал. 2
ЗБГ (ДВ бр. 108/2013 г.) “5 производството по придобиване на българско гражданство по
натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство се представя и
удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в
чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен
българският произход.
Сочи се, че съгласно новата редакция на чл. 15, ал. 2 ЗБГ се предвижда като
задължително условие в производството по придобиване на българско гражданство на
основание български произход, лицата да представят официални документи, издадени от
български или чуждестранни органи, с които удостоверяват, че имат родствена връзка с поне
едно лице - негов възходящ до трета степен включително, което е от български произход.
Изискването, на което трябва да отговарят тези документи, е да съдържат информация за
имената на възходящия и родствената му връзка с молителя.
Твърди се, че описаната нормативна промяна и отпадането на
изискването/възможността за издаване на удостоверение за български произход от ДАБЧ
(сега ИАБЧ) е провокирана от констатации на Върховната касационна прокуратура за
извършвани закононарушения и злоупотреби при издаването на удостоверения за български
произход от страна на Агенцията.
Твърди се от ответника, че във връзка с констатирана тенденция за представяне на
подправени или фалшиви документи в процедурите по придобиване на българско
гражданство от лица, граждани на страни от бившата СССР, към 49-тото Народно събрание
е създадена Временна комисия за събиране и проверка на факти и обстоятелства за
дейността на лицето Г. М., свързана с данни за евентуално осъществяване на неправомерно
предоставяне на българско гражданство.
Сочи се, че в доклада за дейността на Временната комисия са констатирани липса на
капацитет на ИАБЧ да извършва в нужната степен проверка за автентичност на
представените документи, за да установят недвусмислено наличието на български произход;
наличие на голям процент преписки, по които са представени подправени документи, но
същите са минали процедурата за установяване на български произход пред ДАБЧ и имат
издадени удостоверения за български произход на основание фалшиви документи;
определен е като ключов проблем в работата на институциите в процедурата по
придобиване на българско гражданство липсата на изискване на владеене на български език,
3
както и липсата на достатъчно капацитет на Националният институт по криминалистика
(НИК) към МВР за извършване на документни експертизи по преписки, по които експертите
от Съвета по гражданството и/или дирекция „Българско гражданство“ към МП са се
усъмнили, както и други констатации.
Не се спори, че на 09.07.2021 г. в ДБГ към МП е постъпила молба от А. П. Б.,
гражданин на Р. Ф., за придобиване на българско гражданство по натурализация на
основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) - български
произход. Не се спори, че във връзка с молбата е образувана преписка с рег. № 10501/2021 г.
и съответно е стартирано производството за придобиване на българско гражданство.
Описва се, че от страна на заявителя Б. по преписката са представени следните
документи: 1. Молба за придобиване на българско гражданство; 2.Квитанция за платена
държавна такса; 3. Придружително писмо от Посолството на Република България в Москва;
4. Въпросник; 5. Декларации по образец приложение № 4 и № 4а от Наредба № 1; 6.
Свидетелство за раждане на А. П. Б., издадено на 27.02.1969 г. от завеждащ бюро за актовете
по гражданско състояние в гр. К., К. О. на СССР, рег. № П-ГИ № 360132; 7. Удостоверение
от ДАБЧ № 14628010020200327; 8. Свидетелство за съдимост; 9. Медицински документи;
10. Автобиография; 11. Копие на документ за самоличност - 2 бр.
Твърди се, че в Свидетелство за раждане на А. П. Б. неговият баща е вписан с
българска народност, но пред министъра на правосъдието не са представени други
документи, в подкрепа на сочената в удостоверението народност на бащата, а имено такива,
които да удостоверят, че последният е имал изградена връзка с българската държава, че е
владял български език или че е имал отношение към българския бит, култура и обичаи, че е
имал българско самосъзнание и че се е определял като българин.
Сочи се в отговора на исковата молба, че към молбата за придобиване на българско
гражданство е представено и удостоверение за български произход на ДАБЧ №
14628010020200327 като в същото е посочено, че произходът на възходящите на А. Б. се
установявал от 1/ нотариално заверена декларация за българско самосъзнание, 2/
свидетелство за раждане на лицето, издадено от РСФСР (без посочен номер и дата на
издаване), в което е вписано, че неговият баща П. Б. е българин, както и вАкт за раждане №
86/1969 без посочване на издател и дата на издаване на документа.
Описва се в отговора на исковата молба, че преписката, образувана по молбата за
придобиване на гражданство от А. П. Б., е разгледана на проведеното на 20.12.2023 г.
заседание на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието, който дал
единодушно мнение молбата за придобиване на българско гражданство да не бъде уважена,
тъй като са налице противоречиви данни за българския произход на лицето.
Твърди се, че въз основа на мнението на Съвета по гражданството министърът на
правосъдието е направил предложение на основание чл. 34 ЗБГ до Президента на Република
България за отказ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство, с което
процедурата пред Министерството на правосъдието е приключила.
4
Твърди се, че съображенията за отрицателното произнасяне на министъра в
производството за придобиване на българско гражданство по молбата на А. Б. произтичат от
липсата на категорични данни за българския произход на неговите възходящи, в частност на
неговия баща, тъй като към молбата на А. Б. не са били представени други документи, в
подкрепа на сочената в удостоверението народност на бащата, а имено такива, които да
удостоверят, че последният е имал изградена връзка с българската държава, че е владял
български език или че е имал отношение към българския бит, култура и обичаи, че е имал
българско самосъзнание и че се е определял като българин.
Твърди се от ответника, че след промените в ЗБГ - ДВ бр. 21 от 2021 г. представеното
от заявителя удостоверение за български произход на ДАБЧ № 14628010020200327, не само
не е изискуемо, но в светлината на новата редакция на чл. 15, ал. 2 ЗБГ то не удостоверява
български произход на възходящ на лицето П. Б..
Ответникът твърди, че в попълнения въпросник от проведеното интервю с лицето А.
П. Б. е посочено, че същият не владее български език, което не кореспондира по никакъв
начин е твърденията му в административното производство, че от дете притежава българско
самосъзнание и чувство за принадлежност към българската народност.
С отговора на исковата молба, ответникът твърди, че ищецът не доказва български
произход на посочените в исковата молба като възходящи нему лица П. И.ич Б. - баща на
ищеца и И. Ф. Б. и А. А. Б.а - дядо и баба на ищеца, в контекста на разбирането за
понятието „българин”, застъпено в съдебната практика.
Твърди се, че в приложените документи е вписана само „националност“/“народност“ на
лицата. Сочи се от ответника, че в тази хипотеза, при липса на възходящи с българско
гражданство, ищецът също не е българин и няма такъв произход.
Твърди се, че нито един от представените от ищеца документи като писмени
доказателства не доказват по безспорен начин, че самият той или негови възходящи имат
съзнание за принадлежност към исторически обособилата се на територията на страната
група с общ език, обща история, обичаи, именни и културни традиции, т. е български етнос.
Твърди се, че обстоятелството, че в акта за раждане на А. П. Б. е вписана народност
„българин“ по отношение на неговия баща П. И.ич Б., не е достатъчно, за да бъде направен
извод, че последният е лице с български произход тъй като вписаното в акта обстоятелство
не е подкрепено от нито едно друго доказателство, приложено към исковата молба.
Ответникът сочи, че към исковата молба не са приложени доказателства, че П. И.ич Б.
има изградена връзка с българската държава, че владее български език или че има
отношение към българския бит, култура и обичаи, че има българско самосъзнание и че се
определя като българин.
Ответникът твърди, че доколкото не се установява българският произход на П. И.ич Б.,
не може да се признае такъв и на неговият низходящ А. П. Б..
С оглед на заявените възражения с отговора на исковата молба се иска от съда да
отхвърли заявената установителна претенция като неоснователна и присъди разноски з
5
полза на ответника.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявен установителен иск с правна квалификация чл.124,
ал.4, изречение второ от ГПК във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за българите, живеещи извън
Република България.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, че: същият има възходящ, който е лице с български произход или има възходящ,
който е българин, както и следва да докаже твърденията си в исковата молба, относно
наличието на българско самосъзнание и изградена връзка с бит, култура, обичаи, традиции с
българската държава, както и фактите, от които черпи права – че посоченото в акта
зараждане, че баща му е „българин“ е вярно – с оглед възраженията а ответника.
За ответника е тежестта заявените оспорвания, от които черпи права.
По доказателствените искания
По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на
представените писмени такива с исковата молба - съдът счита, че същите са относими следва
да бъдат допуснати от съда.
По заявените оспорвания на ответника, съдът приема, че следва да се произнесе в
първото по делото съдебно заседание, след като даде възможност на ищеца да заяви дали ще
се ползва от представените с исковата молба писмени доказателства.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по заявените от ответника доказателствени искания
съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, като УКАЗВА НА ИЩЕЦА
не по-късно от първото по делото съдебно заседание да заяви дали ще се ползва от
оспорените с отговора на исковата молба писмени доказателства, като в противен случай
съдът ще ги изключи от доказателствата по делото.
6
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл.186 от ГПК да представи в оригинал не по-
късно от първото по делото съдебно заседание представените с исковата молба писмени
доказателства, като му указва, че в противен случай съдът ще ги изключи от доказателствата
по делото.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ: По искането за допускане и назначаване на
съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно
заседание, като даде възможност на страните да изразят становище по проекта за доклад и
възложената им доказателствена тежест.
Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които
не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна практика – така
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния
характер на договорните клаузи относно неравноправността на клаузите на процесния
договор за потребителски кредит като съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143
– 147а от Закона за защита на потребителите.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не
изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово
отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да
ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно
преодолима пречка.
7
٧ Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.Когато посочените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени
/чл.40 ГПК/.
٧ Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и
се смята за връчени /чл.41 от ГПК/. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от
ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази
процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса -
чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че
медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
8
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК -
когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез
системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
9
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
Указва на страните, че: когато електронните изявления до съда се подават от
пълномощник, към изявлението се представя електронен образ на пълномощното, снет по
реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи
възпроизвеждането му, освен ако упълномощаването не се извършва от страната по
електронен път. В случай, че упълномощаването е извършено по електронен път,
пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин,
позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до
година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат.
Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако
са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в
информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за
плащането.
Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда
изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и
след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са
заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да
получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна
форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал.
3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК.
Указва на страните, че по смисъла на чл.102з, ал.3 от ГПК за изготвени служебни
преписи то електронно подадени документи се събира държавна такса в размер на 0,10 лева
за всяка страница, като за неплатените суми се издава служебен изпълнителен лист в полза
10
на бюджета на съда на основание чл.109 от Правилника за администрацията в съдилищата и
на основание чл.404, т.1 ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.12.2024 година
от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11