№ /17.02.2020 година, гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЯ
БАЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 478 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на Р.В.И. *** срещу Заповед № 20-0433-000002 от 21.01.2020 година на началника на Първо Районно управление - Варна при Областна дирекция – Варна (ОД – Варна) на Министерството на вътрешните работи (МВР), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - прекратяване регистрацията на моторно превозно средство лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № В 91 10 НР, за срок от една година.
В жалбата е обективирано искане за спиране изпълнението на заповедта. Жалбоподателката твърди, че постоянно живее в местност „Ракитника“ гр. Варна до която не е налице редовна автобусна линия. Твърди, че дъщеря и В. В. Б. е ученичка в 10 клас в Професионална гимназия по туризъм „Асен Златаров“ – Варна, което налага транспортирането и до учебното заведение, с цел осигуряване живота и здравето и.
Съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № 20-0433-000002 от 21.01.2020 година на началника на Първо Районно управление - Варна при ОД – Варна на МВР на Р.В.И. *** е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № В 91 10 НР, за срок от една година, на основание чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДП). За да постанови този резултат органът е приел, че И.И.И., ЕГН ********** от гр. Варна е управлявал лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № В 91 10 НР, собственост на жалбоподателката, след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство.
Заповедта е връчена
редовно на жалбоподателката на 21.01.2020 година, поради което с подаване на
жалбата по пощата на 07.02.2020 година е спазен 14-дневния срок за оспорването
и, арг. чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на АПК, а съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Сред заповедите по ал. 1 е и тази, с която са налага принудителната административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. „а“ от ЗДП – прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 година на Общо събрание на Върховния административен съд на Република България при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Анализът на текста предпоставя извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на значителна или труднопоправима вреда от изпълнението на обжалвания акт. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя.
Наведените твърдения не обосновават извод за причиняване на жалбоподателя на значителна или труднопоправима вреда. От представените с жалбата писмени документи не се установява обстоятелството, че процесното моторно превозно средство е единствено за жалбоподателката. Видно от представения Акт за раждане № 19156 детето на жалбоподателката В.В. Б. е на 17 години, което предполага достатъчната и самостоятелност да се придвижва сама. До местността е налице обществен транспорт – автобуси и таксита.
Предвид изложеното по-горе съдът прави извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като защитата на посочения частен интерес не е противопоставим на обществения интерес и не го преодолява.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.В.И., ЕГН ********** *** за спиране изпълнението на Заповед № 20-0433-000002 от 21.01.2020 година на началника на Първо Районно управление при Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд
на Република България в 7-мо дневен срок от датата на съобщаването му на
молителя.
СЪДИЯ: