ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Сливен, 31.07.2020г.
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито
заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
разгледа
докладваното от съдия Нейчева ВЧНД № 298 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 243 ал.
5 от НПК- за проверка на
постановление на ОП - Сливен за прекратяване на наказателно производство.
Образувано е
по жалба на повереника на С.В.Н.,
пострадала по досъдебно производство № 534/2019г. по описа на РУ на МВР
– Сливен, вх. № 1022/2019г., пор. № 102/2019г. на ОП – Сливен, против
постановление на ОП – Сливен от 06.04.2020г., с което на основание чл. 243, ал.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК е прекратено наказателното производство по
същото досъдебно производство, водено за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
обжалваното постановление. Твърди се, че направените правни изводи за вината на
починалия водач се основавали на предположение в заключението на
автотехническата експертиза. Твърди се още, че не били налице достатъчно
доказателства, че водачът на МПС „Волво” виновно е нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП и че тези нарушения се намират в причинна връзка с настъпване на процесното
ПТП, респ. с неговата смърт. Искането е съдът да постанови съдебен акт, с който
да отмени постановлението на ОП – Сливен и да върне делото на прокурора с указания
за прилагането на закона, като за да се установи точното място на удара, да
бъде назначена тройна повторна или допълнителна автотехническа експертиза, ката
експертите да отговорят освен на поставените от ОП – Сливен въпроси по
изготвената вече автотехническа експертиза и на посочените в жалбата такива.
Въз основа на събраните
доказателства, като взе предвид изложените в жалбата доводи и
провери правилността на атакуваното постановление, съдът
направи следните ФАКТИЧЕСКИ И ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е
процесуално допустима. Изхожда от процесуално легитимирано за подаването й
лице и е депозирана в предвидения в
чл. 243, ал. 4 от НПК 7-мо дневен срок. Разгледана по същество, е
основателна.
Досъдебно производство № 534/2019г. по описа
на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1022/2019г., пор. № 102/2019г. на ОП – Сливен
е образувано на 19.04.2019г. за това, че на същата дата, при км.412 на път I-6, до разклона за с. Горно
Александрово, общ. Сливен, при управление на МПС, са нарушени правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на В.Т.Н. на
59 години – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „ в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Пострадалият
В.Т.Н. бил разведен. Имал две деца: от
първия му брак - С.В.Н. на 33 години,
която живее и работи в гр. Свиленград и от последващ брак – П. В.Н. на 12 години, с която живеели заедно в с.
Пъдарево, общ. Котел. От около четири години пострадалият работел в пицария „Да
Марко“, находяща се на площад „Васил Левски“ в гр. Сливен, като работното му
време било през нощта – от 01:00 ч. до около 08:00 ч. и сутрин след като
приключвал работа, ежедневно пътувал със собствения си лек автомобил м.“Волво
460“ с рег. № СН 3558 СА към дома си в с. Пъдарево, общ. Котел. Постр. Н. бил правоспособен водач на моторно превозно средство
от 2010г., притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********, категория В, издадено на 09.09.2010г. На 04.12.2018г., управлявания
от него автомобил м. „Волво 460“ е преминал периодичен годишен технически
преглед и заключението било, че техническата изправност на пътното превозно
средство допуска то да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.
На
19.04.2019г. както обичайно, след като приключил работа постр. Н. потеглил с автомобила си от гр. Сливен и пътувал по
път I-6 в посока гр.
Бургас, за да се прибере в с. Пъдарево, общ. Котел. Когато стигнал до км. 412,
непосредствено преди с. Горно Александрово той управлявал автомобила със
скорост от около 92 км/ч. В същото време, по път I-6, в обратна посока към гр. Стара Загора със скорост от
около 88 км/ч. се движил служебен товарен автомобил м. „Мерцедес Спринтер“, с
рег. № В 5051 ВР, собственост на „АБЦ България“ ЕООД – гр. Варна, нает от
„Монарх 96“ ЕООД – гр. Варна, управляван от свид. Н. . В зоната на прав участък на пътя, при нормална
за деня видимост и мокра пътна настилка, преминавайки и напускайки с. Горно
Александрово, свид. Н. забелязъл, че срещу него, в
обратната посока на движение се движат два автомобила, един след друг – „Волво“
и „Ситроен“. Автомобилът „Ситроен Берлинго“ с рег. № СТ 7886 НН бил управляван
от свид. Д.Б., който пътувал в командировка, заедно с колегите си –
свидетелите Г. С., М. И. и Н.И. за с. Церковски, общ. Карнобат. Когато двата
автомобила се приближили към „Мерцедеса“, изненадващо лекия автомобил „Волво“,
управляван от постр. Н. променил посоката си на движение и от дясната лента
навлязъл в насрещната лява лента за движение. В този момент товарният
автомобил, управляван от свид. Н. се намирал на около 54 м. от мястото на удара, а
дистанцията между двата автомобила била около 111 м. След пълното навлизане в
насрещната лента постр. Н. предприел промяна на посоката на
движение, чрез завъртане на волана надясно и направление на връщане към
собствената лента за движение. Свид. Н. възприел навлизащия в неговата лента за движение лек
автомобил „Волво“, но за времето на движение на „Волвото“ той нямал
техническата възможност да предотврати удара. Именно поради това настъпил челен
удар между двата автомобила „Волво“ и „Мерцедес“ в лявата лента т.е. в лентата
за движение на „Мерцедеса“, съответно между челните леви части на двата
автомобила. Видно от протокола за оглед на местопроизшествието, мястото на
удара е определено на базата на обективно намерените протривни следи и спрямо
платното за движение то е на ниво 47,8 м след мерната линия и на ниво от 1,7 м
до 2,2 м вляво от разделителната линия. При този удар автомобилът „Мерцедес“
продължил движението си напред спрямо неговата посока, като настъпила ротация
около вертикалната му ос, в посока обратна на часовниковата стрелка, както и
ротация около собствената му надлъжна ос. Товарният автомобил се обърнал върху
дясната си странична повърхност, като на практика заел и двете платна за
движение на пътя. Лекият автомобил „Волво“ продължил движението си назад и
надясно спрямо неговата посока, завъртайки се около вертикалната ос в посока
обратна на часовниковата стрелка, гледана отгоре. В същият момент движещият се
зад автомобила „Волво“ лек автомобил „Ситроен“ бил управляван от свид. Б. със скорост около 95 км/ч, при опасна зона за спиране
от около 90 м. Водачът на автомобила „Ситроен“ – свид. Б. възприел навлизащия в лентата на „Мерцедеса“
автомобил „Волво“ и съответно опасността от челен удар и предприел ефективно
спиране. Въпреки, че възприел опасността своевременно, той нямал техническата
възможност да предотврати удара с обърналия се надясно и плъзгащ се по платното
товарен автомобил „Мерцедес“. В резултат на това настъпил удар между тях, като
„Ситроена“ се ударил в дясната горна част на кабината на товарния автомобил
„Мерцедес“, който след обръщането му заел и двете ленти за движение. След
настъпилите удари и спирането на автомобилите, пътуващите в автомобила
„Ситроен“ четирима пътници слезли от него, като всеки от тях се оплакал от
различни леки наранявания, вследствие
настъпилия удар. От товарния автомобил, през левия прозорец успял да се
измъкне водача – свид. Н., който също имал леки телесни
наранявания. От разстояние той погледнал смачкания автомобил „Волво“ и разбрал,
че водача е починал, непосредствено след удара. На мястото на инцидента се
насъбрали случайно преминаващи хора, които се обадили на тел. 112. Изпратени
били екипи на Спешна помощ към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД – гр. Сливен, които
откарали свид.Н. и четиримата пострадали от
„Ситроена“ в болницата, за оказване на медицинска помощ. На място била
констатирана смъртта на постр. Н. и тялото му
било откарано в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр. Сливен за извършване на
аутопсия. На място бил изпратен екип от полицейски служители от РУ на МВР - Сливен,
който извършил оглед на местопроизшествието, както и проверка на водачите на
автомобилите „Мерцедес“ и „Ситроен“ за алкохол с техническо средство „Дрегер“,
при която уреда отчел отрицателен резултат. В МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр. Сливен на водачите на автомобилите
била взета кръвна проба за изследване за наличие на алкохол и наркотични
вещества.
От
заключенията на назначените химически експертизи се установява, че:
- в изпратената за изследване проба кръв,
взета от водача на автомобила „Волво 460“ – постр. В.Т. Н. е доказано наличие на етилов алкохол в концентрация
0,36 промила;
- в
изпратената за изследване проба кръв, взета от водача на автомобила „Ситроен“ –
Д. Х.Б.не е доказано наличие на етилов
алкохол;
- в изпратената
за изследване проба кръв, взета от водача на автомобила „Мерцедес“ – Н.И. Н. не е доказано наличие на етилов алкохол.
От
заключението на назначената съдебна химико-токсикологична експертиза се
установява, че от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина
от водача на автомобил „Мерцедес“ Н.И. Н. не е установено наличие на наркотични вещества.
Видно от
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, непосредствената
причина за настъпването на смъртта на постр. В.Т.Н. е тежката
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош,
корема и крайниците. Това е довело до остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност. Непосредствено след произшествието пострадалият е изпаднал в
състояние на остро шоково състояние, вследствие множествените травми в
посочените области на тялото. Настъпването на смъртта на пострадалия е било
неизбежно и неминуемо. Животът му е бил неспасяем. Установените увреждания са
били тежки, съчетани с обхващане на почти цялото тяло и са били несъвместими с
живота.
При
аутопсията на трупа на постр. Н. е констатирана автомобилна травма – травма вътре в лек
автомобил, като водач при неговото блъскане по време на движение, при което
пострадалият е получил тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане
на главата, гърдите, корема и крайниците. Травмата на главата се изразява в
наличието на масивни разкъсно-контузни наранявания, както в областта на
лицевия, така и в областта на мозъчния череп, с натрошаващи счупвания на всички
черепни кости и деформация на главата, като същата е била намерена сплескана в
предно-задно направление. Установени са били множество разкъсно-контузни
наранявания в областта на лицето и главата, натъртвания и размачквания на
тъканите.
Според
установеното в експертизата, гръдната травма се изразява в наличието на
охлузвания, разкъсно-контузни наранявания и натъртвания на меките тъкани в
областта на гърдите, предимно в областта на лявата половина на гръдния кош и
множествените счупвания на всички леви и десни ребра в областта на предните и
страничните им части. Установено е и разкъсване на околосърцевата торбичка
отпред, както и разкъсвания на сърцето отпред и основата на аортата. Коремната
травма се изразява в наличието на повърхностни травми в областта на лявата
половина на корема, разкъсвания и размачквания на слезката и на черния дроб.
Травмата на
крайниците се изразява в наличието на масивна разкъсно-контузна рана в областта
на лявата мишница с размачквания на тъканите и многофрагментно счупване на
раменната кост, както и масивни разкъсно-контузни рани с размачквания на
тъканите в областта на лявото бедро и лявата подбедрица. Установени са и други
по-малки охлузвания и наранявания в областта на тялото и крайниците на постр. Н..
Описаните
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са
получени по механизма на удряне с такива предмети и притискане на тези
травмирани области на тялото между такива предмети. Всички получени травми се дължат
на автомобилната травма и настъпването на смъртта е пряка и непосредствена
последица на възникналото пътнотранспортно произшествие.
Локализацията
на уврежданията сочи, че ударите по тялото на пострадалия са били предимно
отпред и отляво в областта на главата, двустранно в областта на гръдния кош,
корема и крайниците. Според локализацията на уврежданията ударът по автомобила,
който е бил управляван от пострадалия е бил отпред, вляво и отстрани отляво.
Установената
чрез съдебномедицинската експертиза концентрация от 0,36 промила етилов алкохол
в кръвта на постр. Николов е незначителна и няма влияние върху организма.
От
заключението на съдебно автотехническата експертиза е видно, че скоростта на
движение на лекия автомобил марка „Волво“ преди пътнотранспортното произшествие
и към момента на удара е била около 92 км/ч. Скоростта на движение на товарния
автомобил „Мерцедес“ преди пътнотранспортното произшествие, както и към момента
на удара е била около 88 км/ч. Скоростта на движение на автомобила „Ситроен“
преди пътнотранспортното произшествие е била около 95 км/ч. Опасната зона за
спиране на лекия автомобил „Волво“ при определената скорост на движение е около
83 м. Опасната зона за спиране на товарния автомобил „Мерцедес“ при
определената скорост на движение е около 97 м. Опасната зона за спиране на
автомобила „Ситроен“ е около 90 м. Мястото на удара между автомобилите „Волво“
и „Мерцедес“ е в лявата лента за движение (лентата за движение на „Мерцедеса“)
на 47,8 м след мерната линия и на ниво от 1,7 м до 2,2 м вляво от
разделителната линия, описана в протокола за оглед на местопроизшествието. Към
момента на удара автомобилът „Волво“ е бил изцяло в насрещната лента, а
автомобил „Мерцедес“ изцяло в собствената лента за движение. Навлизането на
автомобила „Волво“ в насрещната лента е било на не по-малко разстояние от около
57 м преди мястото на удара. В момента на навлизане на „Волвото“ в лентата за
насрещно движение, автомобилът „Мерцедес“ е бил на 54 м от мястото на удара.
Водачът на „Мерцедеса“ не е имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортно произшествие към момента на навлизане на „Волвото“ в неговата
лента за движение. Мястото на втория удар е в дясната пътна лента и е между
автомобила „Ситроен“ и борда на товарния автомобил „Мерцедес“, като той е на
11,6 м след мерната линия и на 2,3 м до 3,2 м вдясно от разделителната линия на
лентите за движение. Водачът на „Ситроена“ е възприел опасността на разстояние
88 м от мястото на удара. Навлизането на автомобила „Волво“ в лентата за
насрещно движение е резултат от конкретни действия на водача на автомобила –
постр. Николов и възможно отклоняване на вниманието. В момента на навлизане на
автомобила „Волво“ в лентата за насрещно движение, двата автомобила „Волво“ и
„Мерцедес“ са били на 111 м един от друг. Водачът на автомобила „Мерцедес“ е
нямал техническата възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие.
Водачът на автомобила „Волво“ е предприел технически неправилни действия, като
е навлязъл в сбора на опасните зони за спиране на двата автомобила и е създал
опасност от челен удар между двата автомобила – „Волво“ и „Мерцедес“ в лентата
за движение на „Мерцедес“. Технически правилно е водачът на „Волво“ да запази
движението си направо и в собствената лента, при което не би настъпил удар. Настъпилият
първи удар между „Волво“ и „Мерцедес“ е довел до настъпването на втория удар
между „Мерцедес“ и „Ситроен“.
Според
заключението на автотехническата експертиза, основната техническа причина,
довела до възникването на пътнотранспортно произшествие е навлизането на лекия
автомобил „Волво“ в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ
се автомобил „Мерцедес“. Технически правилно е водачът на „Волво“ да контролира
непрекъснато автомобила и запази движението си по дясната лента за движение,
както и да предприеме спиране. Навлизането в насрещната лента е резултат от
конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала внезапна
техническа неизправност. Възможно е навлизането на автомобила „Волво“ в
насрещната лента да е резултат от отклоняване на вниманието на водача.
Техническата причина, довела до възникването на втория удар е настъпилият първи
удар. Водачът на „Ситроен“ е възприел опасността своевременно като е предприел
спиране, запазвайки движението в собствената лента за движение.
Въз основа
на гореописаната фактическа обстановка, с Постановление от
06.04.2020г., на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК
/поради смърт на дееца/
прокурорът прекратил наказателното производство.
Съдът счита
обжалвания прокурорски акт за незаконосъобразен и необоснован, тъй като е
постановен при неизяснена фактическа
обстановка.
Действително,
както се твърди в жалбата, изводите за вината на починалия са изведени от
заключението на автотехническата експертиза. За това заключение прокурорът е
приел, че се потвърждава от показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели - очевидци на пътнотранспортното произшествие Н., Б., С., И. и И.. Прокурорът е приел още, че в конкретния казус се касае
за извършено по непредпазливост деяние, осъществяващо престъпния състав на чл. 343,
ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК, тъй като починалия водач на лекия
автомобил „Волво“ виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП доколкото технически правилно е
било той да контролира непрекъснато автомобила и запази движението си по
дясната лента за движение, както и да предприеме спиране, вместо навлизане в
насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ се товарен
автомобил. Според прокурора, при така предприетите действия, водачът на лекия
автомобил „Волво“ сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати
настъпването на пътнотранспортното произшествие, доколкото технически правилно
е било да запази движението си направо и в собствената пътна лента, при което
не би настъпил удар между лекия автомобил „Волво“ и товарния автомобил
„Мерцедес“, което от своя страна е довело до настъпването на втория удар между
товарния автомобил „Мерцедес“ и лекия автомобил „Ситроен“.
От така
формулираните изводи в обжалваното постановление, възприети от заключението на
автотехническата експертиза, не става ясно какво е следвало да бъде дължимото
законосъобразно поведение на водача на
лекия автомобил „Волво” – да „запази движението си по дясната лента за
движение, както и да предприеме спиране, вместо навлизане в насрещната лента за
движение при наличие на насрещно движещ се товарен автомобил” или само „да
запази движението си направо и в собствената пътна лента”, респ. каква е
основната техническа причина, довела до възникването на пътнотранспортното
произшествие. По тези въпроси от съществено значение за предмета на делото,
обсъжданото заключение не е достатъчно обосновано, а и са налице противоречия. Така,
при обосноваване отговора на пета задача в констативно - съобразителната част,
експертите са приели, че „автомобилът Волво е навлязъл в насрещната лента по –
рано, а след това водачът е предприел връщане към собствената лента”, въпреки
че приемат също че „при огледа не са фиксирани характерни следи от гумите
описващи тази траектория”, а и свидетелите – очевидци също не споменават за
това, а напротив - според свид. Н. /водач на Мерцедеса/ автомобилът „Волво като ме
доближи излезе от неговата лента и
тръгна срещу мен”, а според свид. Б. /водач на Ситроена/, автомобилът Волво трънал към
камиона челно и „нямаше никаква реакция
от водача да се върне обратно в лентата, в която се движехме”, т.е.
свидетелските показания не кореспондират със заключението на автотехническата
експертиза.
Експертите
са стигнали до извод, че „водачът на Мерцедес не е имал техническата възможност
да предотврати пътнотранспортното произшествие, тъй като автомобилът Волво е
навлязъл в сбора на опасните зони за спиране”, което означавало, „че при
навлизане на Волво в лентата за движение на Мерцедес и предприето спиране от
двамата водачи ударът не би бил предотвратим със спиране”. Т.е. от една страна
въпреки, че експертите приемат за технически правилно водачът на Волво да
запази движението си по дясната лента за
движение, както и да предприеме спиране, от друга страна считат, че ударът не
би бил предотвратим със спиране. Освен това те приемат, че автомобилът Волво е
навлязъл в сбора на опасните зони за спиране на двата автомобила и водачът на
Мерцедес не е имал техническа възможност да предотврати пътнотранспортното
произшествие, въпреки че в момента на отклоняване на автомобила Волво към насрещната
лента, двата автомобила са се намирали на разстояние 111 м, което е по - малко
от сумарната опасна зона за спирането им, възлизаща на около 180 м. Липсват аргументи защо за времето на движение
на автомобила Волво в насрещната лента водачът на Мерцедес не е имал техническа
възможност да предотврати удара.
По изложените
съображения относно заключението на автотехническата експертиза, което не е
обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, на основание чл. 153 от НПК се налага назначаването на повторна автотехническа ексепртиза, като вещите лица следва да
изготвят подробно и мотивирано заключение освен на поставените с
постановлението от 14.06.2019г. на разследващия орган въпроси и на допълнително
поставените в настоящата жалба от повереника на пострадалата С.Н., като на
последния се предостави възможност да ги прецизира, тъй като някои от тях са
неясно формулирани.
На повторната ескпертиза могат
да бъдат поставени и други задачи от прокурора или пострадалите.
Предвид горното, съдът счете,
че в хода на
досъдебното производство не са положени всички процесуални усилия, за да бъдат
изяснени обстоятелствата по делото, имащи значение за разкриване на обективната
истина и разследването не е проведено пълно и всестранно. Съдът намира постановлението за прекратяване на
наказателното производство за незаконосъобразно, а изводите на прокурора за
необосновани. С прекратяване на наказателното производство, ОП – Сливен е
постановила незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а
делото върнато с указания за правилното приложение на закона и изясняване на
всички относими към предмета на доказване факти, тъй като въпросът за наличието
на предпоставки за прекратяване на наказателното производство се обсъжда едва
след тяхното изясняване.
Относно
искането в жалбата повторната експертиза да бъде изготвена от съдебни експерти
от друг съдебен район, съдът не е компетентен да се произнесе по това искане.
Същото следва да се отправи към съответния орган – разследващ или орган по
ръководство и контрол на досъдебното производство.
Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т.
3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО Постановление на ОП - Сливен от 06.04.2020г.,
с което на основание чл. 243, ал. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 534/2019г. по
описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1022/2019г., пор. № 102/2019г. на ОП –
Сливен, водено за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА на
ОП - Сливен досъдебно производство № 534/2019г. по описа на РУ
на МВР – Сливен, вх. № 1022/2019г., пор. № 102/2019г. на ОП – Сливен за изпълнение на дадените в мотивите на определението
указания.
Определението
може да бъде обжалвано и/или протестирано пред Апелативен съд -
Бургас, в 7-мо дневен срок от
съобщаването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: