Решение по дело №14503/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261143
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330114503
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер    261143                        Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                          VІІІ граждански състав

На 12.04                                                                                        Година 2021

В публично заседание на 24.03.2021 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: КАТЯ ГРУДЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 14503 по описа за   2020     година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .

Ищецът Г.Н. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 132, 35 лева, представляваща недължимо платена от него на ответника възнаградителна лихва по сключен между страните в гр. Пловдив Договор за паричен заем № ***/14.04.2016 г.; сумата 797, 53 лева, представляваща недължимо платена от ищеца на ответника неустойка по Договора за паричен заем, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Изи Асет Мениджмънт” АД – гр. Пловдив оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително писмено становище съображения. Претендира  разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за пълномощника му

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява,  че действително в гр. П. между страните е бил сключен Договор за паричен заем № ***/14.04.2016 г., с който ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 2 600 лева. Съдът констатира, че от събраните по делото доказателства не се установява на ищеца да са били предоставени Общи условия на хартиен носител, подписани от страните по Договора не само на всяка страница, но и в края на тези Общи условия – което само по себе си прави Договора недействителен с оглед разпоредбата на чл.11, ал.2 във връзка чл.22 от ЗПК, а оттук - заплатените от ищеца на ответника суми по този Договор се явяват платени без основание и недължими. Както се установява от представената от ответника справка, ищецът му е заплатил през периода 22.04.2016 г. - 14.06.2016 г. възнаградителна лихва в размер общо на 132, 35 лева и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер общо на 797, 53 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че исковете се се явяват доказани по основание и по размер (доколкото претендираните от ищеца размери – съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 24.03.2021 г. изменение на размерите на обективно съединените искове, съвпадат с действително платените от него), поради което следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху двете главници от 03.11.2020 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 100 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. - адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на пълномощника на ищеца – *** Д.Б., като с оглед фактическата и правна сложност на спора, общата цена на обективно съединените искове и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 на ВАдв.С, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джавахарлал Неру” № 28 - “Силвър център”, ет.2, офис 40-46, представлявано от *** Г.Т.Т., ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Н.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, *** Д.Б., СУМАТА 132, 35 лева, представляваща недължимо платена от ищеца на ответника възнаградителна лихва по сключен между страните в гр. П. Договор за паричен заем № ***/14.04.2016 г.; СУМАТА 797, 53 лева, представляваща недължимо платена от ищеца на ответника неустойка по по сключен между страните в гр. П. Договор за паричен заем № ***/14.04.2016 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете главници, начиная от 03.11.2020 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв.  „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА *** Д.Г.Б.,***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ