Определение по дело №155/2019 на Апелативен съд - Бургас

 

 

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     № 189

14.05.2019г.

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД –БУРГАС, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав :

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова

                                                             ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова-Кочовска                                                                                            

                                                                                              Иван Воденичаров

                             

като разгледа докладваното от съдия Манкова  ч.гр.дело №155/2019 г. на Апелативен съд –Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по частната жалба на П. К. Н. от гр. Б. против определение № 318 от 20.02.2019 г. по гр.д. № 336/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 800 лв. по подадена въззивна жалба против постановеното по делото решение. Иска се отмяна на атакуваното определение и уважаване на искането. Като аргумент е цитирано определение на ВКС, според което при съмнение в истинността на декларираните от страната-молител данни по чл.83, ал.2 ГПК, могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни, а ако въпреки изричните указания страната не представи доказателства, то следва да се приеме, че самата страна е създала пречки да се установи действителното имуществено състояние, поради което не следва да се освобождава от внасянето на такси и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Подаден е отговор от насрещната страна, „М“ О. , гр. Б., с който частната жалба е оспорена и се претендира потвърждаване на обжалваното определение, като правилно, постановено при съобразяване на закона и съдебната практика.

Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежни страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

От фактическа страна се установява, че в хода на първоинстанционното производство по гр.д. № 336/2017г. на БОС, ищецът Н. е направил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса с приложена декларация от 09.04.2017г., в която е посочил, че семейството му е тричленно – има съпруга Г. дете Е. на 2 г., като семейният доход е от заплата на съпругата от 508 лв., не притежават имоти и МПС. С разпореждане от 19.04.2017г. окръжният съд е указал на Н. да представи доказателства за декларираните обстоятелства. В изпълнение на указанията ищецът е приложил удостоверение за раждане на детето Е. , род. на 30.07.2014г. Съдът се е произнесъл с определение № * от 21.06.2017г., с което е оставил без уважение искане по чл. 83, ал.2 ГПК на П. Н. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото в размер на 1600 лв., като е посочил, че единствено имущественото състояние на лицето е установено от подадената декларация, като относно декларирания доход, липсата на трудова заетост и др. не са представени доказателства. Низамов е подал частна жалба, към която отново липсват приложени доказателства за декларирания доход на семейството. С определение № 276 от 31.07.2017г. по ч.гр.д. №246/2017г. на Бургаския апелативен съд, отказът по чл.83, ал.2 ГПК е потвърден с мотива, че въпреки указанията на съда, молителят не е представил доказателства, установяващи, че е безработен, както и такива, установяващи точния размер на трудовото възнаграждение на съпругата му, а Н. е в трудоспособна възраст, без данни за заболявания, ограничаващи възможността му да работи. Въззивното определение не е обжалвано и е влязло в сила. С молба от 18.08.2017г. държавната такса от 1600 лв. е внесена.

По депозираната против постановеното по делото решение №334 от 29.10.2018г. на БОС въззивна жалба, първоинстанционният съд е разпоредил внасяне на държавна такса от 800 лв. С молба от 19.02.2019г. Низамов отново е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса, поради липса на финансова възможност да я заплати. Приложил е декларация за материално и гражданско състояние, в която е декларирал, че не получава месечен доход, има сключен граждански брак и тричленното му семейство се издържа със средства, осигурени от съпругата му, с която живеят във фактическа раздяла и същата получава месечен доход от около 600 лв., не притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, дялове и акции в търговски дружества, парични влогове, страда от заболяване. Декларирал е още, че е студент, има извършена данъчна проверка с констатации към 08.06.2018г. за установени за 5- годишен период разходи в размер на 1688 лв. и приходи от 247 лв., като представя доказателства за задължения по сключен договор за банков кредит от 02.06.2014г. При тези данни, първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, в което са изложени съображения за липса на промяна на обстоятелствата след постановения първоначален отказ по чл.83, ал.2 ГПК, както и за липса на доказателства за материалното положение на Н.

Настоящото инстанция намира горното определение за правилно, като обосновано от доказателствата по делото и съобразено с приложимия закон. Разглежданата частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Декларираните от Н. доходи за издръжка на семейството от трудово възнаграждение на съпругата – около 600 лв. не са подкрепени с доказателства, въпреки известната на молителя необходимост от тяхното доказване, съобразно дадените от съда при първоначалното искане по чл.83, ал.2 ГПК указания. С разглежданата частна жалба отново не са ангажирани доказателства за въпросния доход, макар изрично залегналия в мотивите на обжалваното определение довод в тази насока. При тези обстоятелства, следва да се приеме, че страната е създала пречки да се установи доходът на семейството, поради което молителят не следва да се освобождава от внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба.

Освен това, при липсата на промяна в останалите обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК от постановения предходен отказ от освобождаване на Н. от заплащане на държавна такса, сега декларираният доход от около 600 лв. сочи на разполагане с повече средства от декларираните при предходното отхвърлено искане– 508лв. Лицето е в млада трудоспособна възраст, посочил е в исковата молба, че се занимава с бизнес /“загубих партньори в бизнеса“/, не установява заболявания, които да му пречат да работи и да получава доходи.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. К. Н. от гр. Б. против определение № 318 от 20.02.2019 г. по гр.д. № 336/2017 г. на Бургаския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ: