№ 75
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова ВъЗ.ивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602500 по описа за 2021 година
С Присъда № 104/19.10.2021 г., постановена по НОХД № 3018/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, 1-ви н.с., подсъдимият ИВ. Г. Н. за виновен
в това, че в периода от 03.04.2017 г. до 26.06.2019 г., в с. К., обл. Пловдив, в с.
Р.К., обл. Пловдив, в гр. Х., обл. Пловдив и в гр. Пловдив, като длъжностно
лице, в кръга на неговата длъжност – управител на „****“ ООД, гр. Пловдив,
с ЕИК: ****, при условията на продължавано престъпление, повторно в
немаловажен случай, като е извършил престъплението, след като е бил осъден
с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица и с
това е причинил имотна вреда на: ИВ. Р. Ч., В. ИВ. Ш., К. В. М. и ИВ. В. Ш.
/последните трима като наследници на Р. Ш.а/, Б.А.Г., Б. Д. Ф., ИВ. СТ. Д., К.
СТ. Г. и Н. СТ. Г., В.Б.С., П.С.В., Б.И.В., Р. М. Н., М. ИВ. Н., Н.Д.М., А.М.А,
Н.П.М К.С.В., М.Р.Н.Т.Д.М., Н.С.Т. В.Т.В., Г.И.В. и В.Т.В., като общият
размер на причинената имотна вреда е 28 167 лв. – престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 93, т.
1, б. „б“ от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, го
е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, съдът е определенаил така наложеното
наказание лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
С Присъдата, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е
групирал осъжданията на подсъдимия ИВ. Г. Н. по това дело и по НОХД №
983/2020 г., по описа на ПРС, като е определенаил едно общо най-тежко
1
наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода, което
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС е постановил да изтърпи при
първоначален „строг“ режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът е
приспаднал от изпълнението на определенаеното едно общо най-тежко
наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода,
времето, през което подсъдимият е търпял наказание „пробация“ по НОХД №
983/2020 г., по описа на ПРС, като два дни „пробация“ се зачитат за един ден
лишаване от свобода. Приспаднал е на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от
НК при изпълнение на определенаеното едно общо най-тежко наказание в
размер на две години и осем месеца лишаване от свобода, времето, през което
подсъдимият е бил задържан по настоящото делото, считано от 27.05.2020 г.
до 29.05.2020 г. и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 29.05.2020 г. до 11.03.2021 г., като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
С Присъдата съдът е постановил, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, вр.
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, определенаеното по НОХД № 969/2014 г., по
описа на РС – П. и НОХД № 127/2014 г., по описа на РС – П., на ИВ. Г. Н.,
ЕГН **********, общо най-тежко наказание в размер на една година и шест
месеца лишаване от свобода, да се изтърпи при първоначален общ режим,
изцяло и отделно от наложеното едно общо най-тежко наказание по НОХД №
20215330203018/2021г. по описа на РС – Пловдив, и по НОХД № 983/2020 г.,
по описа на ПРС.
Осъдил е подсъдимият да заплати на частните обвинители по делото
разноски, както следва: на М. ИВ. Н. сумата от 300 лева, на Р. М. Н. сумата от
300 лева, на К. СТ. Г. сумата от 660 лева, на Н. СТ. Г. сумата от 660 лева и на
ИВ. СТ. Д. сумата от 400 лева.
Постановил е веществените доказателства по делото – оригинали на
официални документи, да останат по делото до влизането на Присъдата в
сила, като бъдат върнати на правоимащите лица след поискване от
съответното правоимащо лице.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпил протест от Районна
прокуратура – Пловдив, с който се излагат съображения за неправилност на
Присъдата в частта относно размера на наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“. Твърди се същото да е занижено, с оглед степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Иска се изменение на Присъдата и
налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, което да
се намали с една трета, на основание чл. 58а от НК.
Постъпила е и въззивна жалба от адв. М.М. – защитник на подсъдимия
Н. с твърдения за необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост на
Присъдата в частта относно наложеното наказание. Иска се същата да бъде
изменена и размерът на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ да бъде намален. В допълнение към въззивната жалба, се отправя
искане наказанието на подсъдимия да бъде определенаено при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като обстойно се сочат смекчаващи отговорността
обстоятелства. Алтернативно се аргументира искане, наказанието да бъде
2
определенаено при превес на смекчаващи вината обстоятелства.
В съдебно заседание на 01.02.2022 г. подсъдимият и неговият защитник
се явяват лично, като поддържат изложените твърдения във въззивната жалба
и в допълнението към нея. Подс. Н. прави и ново искане – за отмяна на
Присъдата и връщане делото за ново разглеждане на първоинстанционния
съд, доколкото твърди, че приетите в обвинителния акт фактически
положения, драстично се разминават с реално случилите се събития.
Представя писмени доказателства в тази насока.
Частните обвинители – И.Ч., И.Ш., В.Ш., К.М., Б.Ф., Н.Г., И.Д., Р.Н. и
К.Г. не се явяват. За Н.Г. и К.Г. се явява адв. Б., за Р.Н. – адв. Н., а за И.Д. –
адв. Л..
Повереникът на частните обвинители Г. и Г. – адв. Б. споделя
съображенията, изложени в протеста. Повереникът на частният обвинител Н.
– адв. Н., намира депозираната въззивна жалба и допълнението към нея, за
неоснователни.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа
подадения протест по изложените в него съображения, пледира за
уважаването му. Акцентира върху лошите характеристични данни на
подсъдимия. Депозираната въззивна жалба и допълнението към нея – намира
за неоснователни.
В хода на настоящото въЗ.ивно производство е изискана справка от ГД
„Изпълнение на наказанията“ – Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – гр. П. за изтърпяната част от наказанието „пробация“,
наложено на подсъдимия по НОХД № 983/2020 г. по описа на РС Пловдив,
както и заверено копие на съдебния акт по същото дело от РС Пловдив.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените по
делото доказателства, съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на Присъдата, съобразно изискванията
на чл. 313 и 314 от НПК, намира следното:
С оглед естеството на диференцираната процедура, в нейната
разновидност по т. 2 на чл. 371 от НПК, въззивният съд дължи проверка, на
първо място, дали са били налице основания за провеждане на съкратено
съдебно следствие и на следващо – дали действително самопризнанието на
подсъдимия се явява подкрепено от събраните в досъдебното производство
доказателства. При извършването на тази проверка, която поначало е
служебна /независимо от факта, че в случая подсъдимият изложи твърдения и
представени писмени доказателства именно в тази насока/, настоящият
съдебен състав намира, че предходната инстанция е провела законосъобразно
и правилно процедурата без да допусне съществени процесуални нарушения.
Първостепенният съд е разяснил на подсъдимия последиците от
провеждането на съкратено съдебно следствие по смисъла на чл. 371, т. 2 от
НПК, като същият е направил ясно изявление, съдържащо всички реквизити,
очертани в процесуалния закон – че разбира обвинението, че признава всички
факти, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти. Изрично обективирано е
3
изнесеното от подс. Н. знание, че съдът ще ползва самопризнанието при
постановяване на присъдата.
За всеобхватното и правилно изясняване на обстоятелствата по делото и
за разкриването на обективната истина в пълнота, в случая не е било
необходимо провеждането на съдебното следствие по общия ред. Събраните в
хода на разследването доказателства, не съдържат противоречия, налагащи
личната им и непосредствена проверка от съда в хода на съдебното следствие.
Проследени поотделно и в съвкупност, те подкрепят направеното от
подсъдимия самопризнание.
Разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК предписва, че в случаите по чл.
372, ал. 4 от НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят. Логиката на закона е ясна: за да постанови присъда по
този ред, съдът следва да е отчел липсата на значими и съществени
противоречия в доказателствата, подкрепящи самопризнанието на
подсъдимия. В настоящия случай, събраните в досъдебното производство
доказателства подкрепят напълно еднопосочно самопризнанието на
подсъдимия, поради което и не се е налагало разглеждането на делото по
общия ред. Този извод на съда не се опровергава и от твърденията на
подсъдимия пред настоящата инстанция, както и от представените от същия
писмени доказателства, доколкото при прочита им не се установява да
противоречат на направеното пред първоинстанционния съд самопризнание.
Още повече, в светлината на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на
ОСНК на ВКС, следва да се отбележи, че незначителните противоречия в
доказателствените материали не представляват процесуална пречка за
прилагане на процедурата. Предявените от законодателя изисквания по чл.
372, ал. 4 от НПК са изпълнени и при установени несъответствия в
определена категория доказателствени средства, но при налични други
доказателствени източници, достатъчни за категоричното и безусловно
обосноваване на направеното самопризнание. Предвид изложеното,
направеното от подсъдимия искане за отмяна на Присъдата и връщане делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, е
неоснователно.
Въз основа на направеното от подсъдимия признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и въз основа
на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, след
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК, е
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият ИВ. Г. Н., с ЕГН **********, е роден на 12.12.1975 г., в
гр. П., ****, **** гражданин, със средно образование, управител на
дружеството „А****“ ООД, гр. Пловдив, с постоянен адрес: гр. П., ул. „*****
“ №***, ет.5, ап. 26. Подсъдимият Н. е криминално проявен и осъждан.
От значение на правната квалификация на извършеното от него по
настоящото производство е осъждането му с Присъда № 219/08.10.2014 г. по
4
НОХД № 969/2014 г. по описа на РС – П., влязла в сила на 24.10.2014 г. за
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК с наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца, чието
изпълнение, на основание чл. 66 от НК, е отложено с изпитателен срок от 4
години.
Подсъдимият Н. заемал ръководна работа в юридическо лице – бил
управител на фирма „А****" ООД , гр. Пловдив, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „****" № 31, ет. 1, ап. 1. Основният
предмет на дейност на дружеството включвал: придобиване на земеделска
земя, отдаване под аренда и наем, търговия със земеделска земя;
посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти.
Посредством сключените сделки за изкупуване на земеделска земя
чрез управляваното от него дружество, подс. Н. създал впечатление на
коректен и изпълнителен съконтрахент сред лицата, чиито имоти изкупувал.
Възползвайки се от обстоятелството, че се е утвърдил сред клиентите си и
техните близки като лице, изпълняващо ръководна работа в добре
функциониращо дружество, през месец април 2017 г. подсъдимият подел
изпълнението на поредица от престъпни деяния, довели до причиняването на
имотна вреда на лицата, които изявили желание да се ползват от услугите му.
Престъпният замисъл на подс. Н. бил улеснен и от обстоятелството,
че същият познавал повечето от ппострадалите лица, тъй като преди това бил
изкупил чрез фирмата си „А****" ООД от тях или техни роднини, земеделски
земи.
По-голямата част от ппострадалите били въведени в заблуждение по
идентичен начин, като подсъдимият ги уверявал, че те, или техни
наследодатели, са собственици на земи, без това да е истина и срещу
заплащане, би могъл да ги снабди с необходимите документи, с които да
могат да се разпореждат с тези земи.
В други от случаите, въвеждал в заблуждение свидетелите-собственици
на земи, които реално притежавали, че ще ги снабди с необходимите за
сключване на сделките документи срещу заплащане, вследствие на което
собствениците му връчвали различни парични суми.
Още изначално обаче, подс. Н. нямал намерение да изпълни поетите
ангажименти за снабдяване с документи, като целта му била неправомерно да
се облагодетелства от получените от ппострадалите лица суми.
В други случаи, по инициатива на подсъдимия, част от ппострадалите
лица подписвали пълномощно, с което го упълномощавали да извършва
действия на разпореждане с техните имоти. Впоследствие, подсъдимият без
да има намерение още изначално да се задължава по някакъв начин към
поетите задължения, продавал недвижимите имоти на трети лица-купувачи,
като така получените суми Н. Пелтековедавал на упълномощилите го
собственици съгласно уговореното, а задържал за себе си, изтъквайки
различни оправдания.
По-конкретно действията на подсъдимия се състояли в следното:
5
По пункт 1: Свид. И.Ч. и сестра му Р. Ш.а притежавали недвижими
имоти, придобити по наследство, находящи се в с. Р.К., общ. К., обл.
Пловдив. От съселяните си в с. Р.К., свид. Ч. разбрал, че в селото има човек,
който изкупува земеделски земи.
В тази връзка, свид. Ч. се запознал с подс. Н., пред когото разкрил, че
двамата със сестра му Р. Ш.а възнамеряват да продадат притежаваните от тях
наследствени земи. От своя страна, подс. Н. се съгласил да посредничи при
продажбата, като за целта ги убедил да му подпишат нотариално заверено
пълномощно, чрез което да може да извърши продажбата от тяхно име. Така,
на 03.04.2017 г. в гр. Пловдив, свид. Ч. и сестра му Р. Ш.а писмено
упълномощили подс. Н. да извършва действия на разпореждане с
притежаваните от тях идеални части от горепосочените имоти, който
документ подс. Н. целял да получи, с оглед възможността да се
облагодетелства материално, като ги продаде и задържи за себе си
получените пари. Пълномощното било нотариално заверено от З..к.,
помощник-нотариус при нотариус В.З., с рег. № **** от НК на РБ, с район на
действие PC – Пловдив / л. 75, т. 2/. При подписването на едностранната
сделка, подсъдимият въвел в заблуждение собствениците на земеделска земя,
че след няколко дни ще ги извика в офиса на дружеството, където обещал да
им връчи парите от реализираната сделка по продажба на земите им, като
изначално нямал никакво намерение да изпълни поетия ангажимент.
На следващия ден – 04.04.2017 г., подс. Н., действащ като
пълномощник на Р. Ш.а и И.Ч., продал притежаваната общо от тях 1/5 от
наследствените им недвижими имоти на свид. С.Д.. За извършената продажба
бил съставен нотариален акт № 1, том I, рег. № 2202, нотариално дело № 191
от 2017 г. по описа на нотариус В.З., рег. № **** на НК на РБ, с район на
действие гр. Пловдив /л. 36, т. 2/. Купувачът – свид. ДД. предал на подс. Н.
продажната цена от 3310,00 лв. при изповядването на сделката. От своя
страна, подсъдимият нито уведомил свид. Ч. и сестра му за състоялата се
покупко-продажба на имотите им, нито им предал връчените му от свид. ДД.
пари, тъй като от самото начало имал намерение да се облагодетелства лично
с получената от продажбата на имотите сума.
Тъй като подс. Н. не предоставил на ппострадалите лица парите от
продажбата на имотите, свид. Ч. многократно разговарял с него по мобилния
му телефон и го посещавал в офиса му, за да разбере какви са причините за
това, но подсъдимият всеки път отлагал даването на парите.
На 22.05.2019 г. Р. Ш.а починала, поради което нейните наследници –
свид. В.Ш., свид. К.М., и свид. И.Ш. се конституирали в правата й на постР.л
по воденото наказателното производство.
Причинена имуществена щета на свид. Ч. била в размер на 1655 лв., а
на свид. Ш., М. и Ш. в качеството им на наследници на св. Р. Ш.а, била в общ
размер на 1655,00 лв. или по 551,67 лв. за всеки един от наследниците.
По пункт 2: На 15.01.2018 г. свид. Ч., заедно със сестра си Р. Ш.а,
посетили офиса на подсъдимия в гр. Пловдив. В хода на проведения разговор,
подс. Н. решил за пореден път да ги въведе в заблуждение с цел да получи
6
имотна облага, като им изтъкнал ново обстоятелство, че е необходимо да се
извадят актуални скици и данъчни оценки на имотите, и им поискал сумата от
110,00 лв., обстоятелство, което не отговаряло на обективната истина, тъй
като сделката по продажбата вече била осъществена, като по този начин
подсъдимият въвел в заблуждение свид. Ч. и Р. Ш.а. В резултат на това, Р.
Ш.а дала поискана суми Н. П**** Н. в размер на 110 лв. За връчването на
посочената сума, подсъдимият издал квитанция към приходен касов ордер №
103/15.01.2018 г. /л. 12, т. 2/, подписана от него и подпечатана с печата на
фирмата му „А****” ООД, гр. Пловдив. Впоследствие, свид. Ч. върнал
половината от сумата в размер на 55 лв. на сестра си. Поради изминалия
дълъг период от време, в който не последвало изпълнение от страна на
подсъдимия, свид. Ч. и сестра му, разбрали, че са били измамени, поради
което подали жалба пред РП – Пловдив.
На 22.05.2019 г. Р. Ш.а починала, поради което нейните наследници –
свид. Ш., М., и Ш. се конституирали в правата й на постР.л по воденото
наказателното производство.
Причинената на свид. Ч. имуществена щета възлиза на 55 лв., а на
свид. Ш., М. и Ш., в качеството им на наследници на св. Р. Ш.а, била в общ
размер на 55,00 лв., или по 18,33 лв. за всеки един от наследниците.
По пункт 3: Свид. Б.Г. бил собственик на поземлен имот, находящ се
в землището на с. К.. Имотът му бил дарен от неговия дядо – Б.Б.Г., който
починал през 2002 г.
През пролетта на 2017 г. бащата на свид. Б.Г. - свид. А.Г., който стР.л
от „сънна апнея“, бил във влошено здравословно състояние и имал нужда от
финансови средства за закупуване на апарат за лечение. В тази връзка, бащата
обсъдил със сина си възможността за продажба на горепосочения имот. Тъй
като въпросът касаел здравето на свид. А.Г., свид. Б.Г. се съгласил с
продажбата на имота.
По същото време, в центъра на село К., имало офис на „А****” ООД ,
за която фирма било известно, че се занимава с изкупуването на земеделска
земя в района.
По този повод, свид. А.Г. се свързал с управителя на дружеството –
подс. Н., с когото се разбрали за ден и час, в които да изповядат сделката пред
нотариус. На уречената дата подсъдимият свид. А.Г. и свид. Б.Г. посетили
нотариална кантора, находяща се на ул. „О****“, гр. Пловдив. Служителите,
работещи в кантората, заявили, че в момента нотариусът отсъствал. Тогава,
подс. Н. предложил на свид. Б.Г. да му подпише пълномощно, за да може на
по-късен етап да се разпорежда с недвижимия имот. Същевременно,
подсъдимият веднага предложил сумата от 1051,00 лв., което устройвало
свид. А.Г. и свид. Б.Г. и последният упълномощил писмено подсъдимия да
извършва действия на разпореждане с имота от негово име. Подс. Н. дал
посочената сума на св. А.Г.. От своя страна, свид. А.Г. връчил на подсъдимия
нотариалния акт на имота.
Впоследствие, на 30.06.2017 г. подсъдимият представил подписаното
7
пълномощно пред нотариус В.З. – района на действие PC – Пловдив, рег. №
**** на НК на РБ, където била извършена нотариална заверка на подписите и
съдържанието му.
На 12.09.2017 г. подс. Н., действащ като пълномощник на Б.Г., продал
притежавания от него поземлен имот, находящ се в землището на с. К., общ.
К., обл. Пловдив, на фирма „****“ ЕООД, представлявана от управителя и
едноличен собственик на капитала С.Х.П. За извършената продажба бил
съставен нотариален акт № 44, том 2, рег. № 2268, нотариално дело № 224 от
2017 г. по описа на нотариус В.З., рег. № **** на НК на РБ, с район на
действие гр. Пловдив. Подс. Н. получил от купувача продажната цена от
213,20 лв. при изповядването на сделката.
Тъй като тази сума била значително по-малка от парите, които подс.
Н. дал на св. А.Г., подсъдимият решил чрез въвеждане в заблуждение на св.
А.Г. да си възвърне дадените 1051 лв.
В тази насока, на неустановена дата през месец септември 2017 г.
/след 12.09.2017 г./ подс. Н. посетил дома на свид. А.Г. в с. К.. С цел да
набави за себе си имотна облага, подсъдимият умишлено въвел свид. А.Г. в
заблуждение, заявявайки му, че се налага да развалят сделката, т.е. да получи
обратно сумата от 1051.00 лв., под претекст, че бъдейки дарение,
притежаваният от свид. Б.Г. имот предоставя по-занижена защита на
приобретателя си и прави сделките с имота лесно атакуеми. Първоначално
свид. А.Г. заявил на подсъдимия, че вече не разполага с тези пари, тъй като си
е закупил апарат за нощно дишане. Впоследствие обаче, подсъдимият
неколкократно посещавал дома на свид. А.Г., настоявайки да му бъде връчена
сумата от 1051.00 лв., изтъквайки същата версия, като по този начин
поддържал създадената неправилна представа за обективната истина у свид.
А.Г., че трябва да се развали сделката.
В резултат на това, свид. А.Г. споделил със сина си — св. Б.Г.. който
от своя страна осигурил сумата от 1051 лв. и я дал на баща си. При поредното
посещение на подс. Н. в дома на св. А.Г., на 13.12.2017 г., последният предал
на подсъдимия сумата от 1051.00 лв., която взел от сина си – Б.Г..
При предаването на парите присъствала и свид. ЯЯ.М.а. С цел да
затвърди създаденото у свид. А.Г. заблуждение, подсъдимият му издал
квитанция към приходен касов ордер № 99/13.12.2017 г., отразяваща
извършеното плащане във връзка обратна сделка с имот № 031047.
Издаденият частен документ бил подписан от подсъдимия и подпечатан с
печата на фирмата му „А****” ООД.
След въпросния ден, подс. Н. не извършил никакви действия,
насочени да се възстанови на свид. Б.Г. собствеността върху поземления
имот, тъй като изначално нямал каквото и да било намерение да се задължава
по поетия ангажимент.
В началото на 2018 г. свид. Б.Г. направил справка в Агенцията по
вписванията, гр. Пловдив, от която ставало ясно, че няколко месеца по-рано –
на 12.09.2017 г. парцелът е бил продаден на фирма „****“ ЕООД, с управител
8
С.П.. По този начин, подс. Н. причинил на св. Б.Г. имотна вреда в размер на
1051 лв.
По пункт 4: На 26.06.2017 г. в кметството на с. Р.К., свид. Б.Ф. и
нейният баща – Д.Т. се срещнали с подс. Н., за когото знаели, че изкупува
земеделска земя от хората в селото. Д.Т. възнамерявал да продаде
собствените си земеделски земи и с тази цел подписал пълномощно на
подсъдимия, което било заверено при кметицата на селото. Свид. Ф. и баща й
се доверили на подсъдимия, тъй като същият обещал още на следващия ден
да сключат сделката по продажба на земите. Поради напредналата възраст и
влошеното здравословно състояние на Д.Т., свид. Ф. лично се заела с
придвижване на сделката по продажба на имотите му. На 27.06.2017 г., в
10:30 ч. по предварителната уговорка с подсъдимия, свид. Ф. и съпругът й
пристигнали пред кантората на нотариус В.З. в гр. Пловдив. В посочения ден
и час подсъдимият не дошъл на срещата, като съобщил по телефона на свид.
Ф., че бил служебно възпрепятстван. В действителност, подсъдимият изобщо
нямал намерение да съдейства на свид. Ф. за продажба на имотите, като
единствената му цел била да набави за себе си имотна облага. Св. Ф. нямала
контакт с подс. Н., тъй като последният избягвал срещите.
Впоследствие, подсъдимият Н. отново се свързал със св. Ф. и заявил,
че са необходими пари за приготвяне на документи за продажба на земите.
По-конкретно на 27.01.2018 г. св. Ф. се срещнала с подсъдимият Н. в офиса
му в гр. Пловдив, където последният й казал, че са необходими пари за
сдобиването на съответните документи за сделката, без да има каквото и да
било намерение на се задължава по поетия ангажимент, а целта му била
единствено имуществено облагодетелстване. В резултат на това и с цел да се
финализира сделката, свид. Ф. предоставила на подс. Н. в офиса му в гр.
Пловдив, сумата от 440 лв., за което подс. Н. издал квитанция №
111/27.01.2018 г., подписана и с печат на фирмата му / л. 41, т. 3/. След това,
използвайки обстоятелството, че свид. Ф. държи на продажбата, подс. Н. на
няколко пъти й казвал, че са необходими суми за различни документи, в
резултат на което получил от пострадалата в офиса му в гр. Пловдив,
следните суми:
-на 10.09.2018г. - 145,00 лв. за което издал ПКО № 185, което
подписал и с печат на фирмата му / л. 39, т. 3/;
-на 09.01.2019 г. - 75,00 лв. с квитанция № 52 / л. 38, т. 3/;
-на неустановена дата /в периода 27.01.2018 г. - 21.06.2019 г./ - 110,00
лв.;
-на 21.06.2019 г. - 274,00 лв. с квитанция към ПКО от същата дата / л.
39, т. 3/, подписани от подсъдимия и подпечатани с печата на „А****“ ООД.
Всеки път подсъдимият изтъквал пред свид. Ф. несъществуващи
основания за разпореждане, а именно, че посочените суми, които искал от нея
са необходими за издаването на документи във връзка с продажбата, като по
този начин поддържал създадената у свидетелката невярна представа, че
изпълнява задължението си, свързано с финализиране на сделката.
9
Впоследствие, свид. Ф. установила, че посредством даденото му от
баща й пълномощно, подсъдимият е продал имотите на свид. ДД., който
обработвал всички земи в землището на с. Р.К.. За продадените имоти, с
постановление на прокурор от 08.03.2021 г. са отделени материали и е
образувано ново досъдебно производство. Последвалите многократни опити
на свид. Ф. да получи парите си обратно от подсъдимия, останали
безуспешни. Причинената на свид. Ф. имотна вреда била в общ размер на
1044.00 лв.
По пункт 5: Свид. И.Д. познавал подс. Н. във връзка с
посредничеството, което последният извършил при продажбата на
притежавани от свид. Д. и съпругата му имоти в периода 2016 г. – 2017 г.
В началото на 2018 г. подсъдимият отново се свързал със свид. Д.,
уведомявайки го, че е сънаследник на земеделски земи в землището на с. Р.К.,
които били наследени от неговия прадядо – А.. Въпреки че бил изненадан от
този факт, свид. Д. се съгласил да се срещне с подсъдимия в офиса на
фирмата му в гр. Пловдив, за да получи повече подробности. При провелата
се помежду им среща, подс. Н. разяснил на свид. Д., че притежава идеални
части от няколко ниви и овощни градини, находящи се в с. Р.К., общ. К., обл.
Пловдив. Въпросните имоти били съсобственост на много наследници, като
не била извършвана делба. Въпреки това, подсъдимият обяснил на свид. Д.,
че няма пречка да продаде своите идеални части от тези земи, като му
предложил съдействието си. Било необходимо само да се подготвят и извадят
нужните документи, като подс. Н. настоявал лично да се заеме с това. Тъй
като при предходните пъти, в които свид. Д. се ползвал от услугите на
подсъдимия, последният бил коректен при подготовката на документите и
изплащането на парите от продажбите, свид. Д. решил, че може да му се има
доверие и се съгласил с предложението му.
На 09.02.2018 г. подсъдимият извикал свид. И.Д. в офиса си на ул.
„О****" № 9, гр. Пловдив. С цел да набави за себе си имотна облага, подс. Н.
поискал от свид. Д. сумата от 270.00 лв., възбуждайки заблуждение, че
въпросните пари ще послужат за издаването на скици и данъчни оценки на
имотите, обстоятелство което не отговаряло на обективната истина, тъй като
купувача – свид. ДД. поел разходите по издаване на съответните документи, в
това число и посочените от подс. Н..
В резултат на това, свид. Д. му връчил парите на ръка, а на свой ред,
подсъдимият му издал квитанция към приходен касов ордер № 120/09.02.2018
г. /л. 19, т. 5 /, подписана от него и подпечата с печата на фирма „А****”
ООД.
На 19.02.2018 г. свид. Д. се срещнал с подс. Н. в кантората на
нотариус В.З., рег. № **** на НК на РБ, с район на действие – гр. Пловдив,
където присъствали и свид. С.Д. и свид. А.К. – бъдещите купувачи по
сделката. Свид. Д. подписал нотариално заверено пълномощно, с което
упълномощавал свид. ДД. и свид. КоК. да се разпореждат заедно и поотделно
с притежаваните от него 1/10 идеални части от 4 бр. поземлени имоти,
находящи се в с. Р.К.. Докато били в нотариалната кантора, свид. ДД. връчил
10
на подс. Н. сумата от 1200 лв., а подсъдимият от своя страна предал на място
посочената сума на свид. Д..
Междувременно, свид. ДД. със собствени средства се снабдил със
всички необходими документи за изповядване на сделката, в т.ч. скици и
данъчна оценка на имотите и на 21.03.2018 г., чрез издаденото му
пълномощно се явил пред нотариус В.З., рег. № **** на НК на РБ, с район на
действие гр. Пловдив, където покупко-продажбата на закупените от свид. Д.
имоти била оформена по нотариален ред. По този начин, подс. Н. причинил на
св. Д. имотна вреда в размер на 270 лв.
По пункт 6: На следващия ден – 20.02.2018 г., подс. Н. се свързал по
телефона със свид. Д., заявявайки му, че е станало някакво объркване при
пресмятането на парите, които получил и се налагало свид. Д. да отиде до
офиса на подсъдимия в гр. Пловдив, за да върне сумата от 1200.00 лв., която
пострадалият получил за продажбата на неговия дял от недвижимите имоти.
В действителност, подсъдимият изтъкнал пред свид. Д. несъществуваща
причина, тъй като единствената му цел била да се облагодетелства
имуществено за сметка на свид. Д., като по този начин отново го въвел в
заблуждение.
На същия ден свид. Д. отишъл до офиса на подс. Н. в гр. Пловдив и
там му предал исканата сума. За да затвърди невярната представа за
действителната фактическа обстановка, която създал у свид. Д., подсъдимият
му издал квитанция към приходен касов ордер № 129/20.02.2018 г. /л. 18, т. 5/,
удостоверяваща връчването на посочената сума. Издаденият частен документ
бил подписан от подсъдимия и подпечатан с печата на фирма „А****“ ООД.
По този начин, подс. Н. причинил на свид. Д. имотна вреда в размер на 1200
лв.
По пункт 7: Впоследствие, подсъдимият Н. решил, че може за
пореден път неправомерно да се облагодетелства имуществено от свид. Д.,
като отново го въведе в заблуждение относно другите наследствени имоти на
пострадалия. В тази насока, на 18.06.2018 г. подс. Н. се свързал по телефона
със свид. Д., като му казал, че за реализиране на сделка за другите му имоти
на свид. Д. е необходимо издаване на преписи на различни документи и
констатиране на идеални части от наследствените ниви. Тъй като същия ден
св. Д. се намирал в гр. Пловдив, посочил на подсъдимия къде се намира и Н.
се срещнал с пострадалия. В резултат на заявеното от подс. Н., с което създал
неправилна представа у пострадалия за действителната фактическа
обстановка, последният му дал сумата от 110 лв. От своя страна, подс. Н.
издал ПКО № 167/18.06.2018г., удостоверяващ предадената сума.
На 25.07.2018 г. свид. Д. отишъл в офиса на подс. Н. в гр. Пловдив,
където му дал сумата от 703 лв., в резултат от измамливите действия на
подсъдимия, изразяващи се в поддържане на вече създадената у пострадалия
неправилна представа за обективната действителност, а именно, че
първоначално дадените пари не достигат, във връзка с изтъкнатите по-рано от
подс. Н. несъществуващи основания – за констатиране на идеални части на
наследствените ниви. За предаването на парите, подсъдимият издал ПКО №
11
177/25.07.2018 г.
Използвайки вече създадената невярна представа у съзнанието на св.
Д., на 01.09.2018 г., подс. Н. се свързал с него по телефона и му съобщил, че
дадените до момента пари не са достатъчни и е необходима сумата от 165 лв.
за свидетелски показания във връзка с имотите на пострадалия. В този
момент, свид. Д. се намирал в гр. Пловдив, поради което още същия ден се
срещнал с подс. Н. и му дал поисканата сума, за което подсъдимият издал
ПКО № 174/01.09.2018 г. Всички издадени ПКО били подписани от
подсъдимия и подпечатани с печата на фирма „А****“ ООД.
Свид. Д. така и не получил каквито и да е пари от подс. Н., за
продавани имоти, като причинената му имуществена вреда възлизала общо на
978 лв.
По пункт 8: Свид. К.Г. и сестра му Н.Т. притежавали наследствени
имоти – земеделски земи в землището на с. Р.К., общ. К.. В тази връзка, през
лятото на 2018 г. подс. Н. се свързал по телефона със свид. Г., представил се и
пояснил, че е собственик на фирма „А****” ООД. Подсъдимият разбрал, че
свид. Г. и сестра му търсят купувач на земите си, поради което предложил да
съдейства при продажбата.
По предварителна уговорка, на 03.09.2018 г. свид. К.Г. и съпругата му
– свид. Н.Г. се срещнали с подсъдимия в офиса на фирмата му в гр. Пловдив.
Тогава, подс. Н. въвел свидетелите в заблуждение, като им заявил, че ще
подготви всички необходими документи за сключването на покупко-
продажбата – скици, данъчни оценки и др., като за услугата поискал сумата
от 630.00 лв. Подс. Н. целял да се облагодетелства имуществено, без да има
изначално намерение да изпълни поетите ангажименти. Тъй като не
разполагал с посочената сума, свид. Г. връчил на подсъдимия само 200.00 лв.
Плащането било отразено в издадена от подсъдимия квитанция към приходен
касов ордер № 182/03.09.2018 г. /л. 76, т. 10/, носеща неговия подпис и печата
на фирмата му. Няколко дни по-късно /на 17.09.2018 г./, свид. Г. превела по
банков път от клон в гр. Пловдив. останалата сума в размер на 430 лв., от
първоначално посочената от подс. Н., по сметка на съпругата на подсъдимия.
Оттогава, подсъдимият спрял да отговаря на обажданията на свид. К.
и Н. Г. и същите разбрали, че са били измамени. В резултат от измамливите
действия на подс. Н., причинената на свид. К.Г. имотна вреда била в размер
на 200 лв., а на св. Н. Г. имотна вреда била в размер на 430,00 лв.
По пункт 9: На неустановена дата през месец юни 2018 г., в Р.К.,
свид. В.С. се запознала с подсъдимия, който се представил за брокер на
недвижими имоти. Свид. С. обяснила на подсъдимия, че има намерение да
закупи земеделски земи, намиращи се в землището на с. Р.К., които били
собственост на братовчедка й Й.П.Д. и нейната сестра.
Подсъдимият възбудил у свид. С. заблуждение, че ще й съдейства,
като я снабди с необходимите за сключването на сделката документи – скици,
данъчни оценки, констативни нотариални актове и др. документи за
въпросните имоти, като изначално нямал намерение за се задължава по
12
поетия ангажимент, а единствено да получи имотна облага.
За извършване на горното, първоначално подсъдимият поискал от
свид. С. сумата от 210,00 лв., връчването на която било осъществено в с. Р.К.
и обективирано в издадена квитанция към приходен касов ордер № 163,
подписана от подсъдимия и подпечатана с печата на фирмата му.
Впоследствие, на неустановена дата през м. юни 2018 г. подс. Н.,
възползвайки се от създадената у св. С. невярна представа за обективната
истина, във връзка с подготовка на документите за сделката с имотите,
посетил св. С. на работното й място в с. Р. и й казал че са необходими още
пари, като поискал допълнително 450 лв. В резултат на това пострадалата му
дала поисканата сума, за което подс. Н. й издал квитанция към ПКО № 164.
На 15.06.2018 г. за пореден път подс. Н. отишъл до работното място
на свид. С. като й казал, че парите за снабдяване на необходимите документи
не достигат и трябва да даде още 450 лв. В резултат на поддържаното от подс.
Н. заблуждение, свид. С. му дала още 450 лв., а той й дал квитанция към ПКО
№ 166/15.06.2018 г.
На 22.06.2018 г. подс. Н. отново посетил свид. С. на работното й
място в с. Р.К. и поискал сумата от 1100 лв., като посочил че дадените до
момента пари не достигат за уреждане на документите, като по този начин
продължил да поддържа създадената у съзнанието й неправилна представа, че
прави необходимото във връзка със сделката за имота. В резултат на това,
свид. С. му дала сумата от 1100 лв., за което подсъдимият й дал квитанция
към ПКО № 169/22.06.2018 г.
На 02.07.2018 г. подс. Н. отново отишъл при свид. С. в с. Р.К. и
поддържайки заблуждението, което създал у нея относно покупката на
недвижимия имот, й поискал още 150 лв., като този път изтъкнал
обстоятелството, че парите били необходими за свидетелски показания за
констатиране на имота. В резултат на това, свид. С. дала на подс. Н. сумата от
150 лв., за което той й дал квитанция към ПКО от 02.07.2018 г.
За последно, подс. Н. посетил свид. С. на 13.07.2018 г. отново на
работното й място в с. Р.К., като й поискал още 450 лв., изтъквайки причина,
че парите не достигали за оформяне на документите за сделката, като по този
начин продължил да поддържа заблуждението на пострадалата относно
действителната фактическа обстановка. В резултат на тези измамливи
действия, пострадалата дала на подс. Н. исканата сума, а именно 450 лв. За
това, подсъдимият оформил разписка от 13.07.2018 г.
Основанията за разпореждане от страна на пострадалата с посочените
суми, които подсъдимият посочвал, били недействителни, тъй като
подсъдимият не предприел каквито и да е действия за издаването на
посочените документи, а неговата цел била единствено да се
облагодетелствал лично от получените суми.
При последната си среща със свид. С. на 13.07.2018 г., подсъдимият й
заявил, че на 29.07.2018г., в 10:30 ч. има запазен час за изповядването на
сделката в кантората на нотариус В.З. в гр. Пловдив. В уговорения ден и час,
13
свид. С. заедно със съпруга си посетили нотариалната кантора, но
подсъдимият така и не се появил. Установили още, че нямат запазен час за
изповядването на сделката при нотариуса, както и че не са представяни
никакви документи в тази връзка.
След като установила, че сделката няма да се състои, свид. С.
многократно се свързвала чрез телефонни разговори с подс. Н., с оглед
връщане на парите, като всеки път подсъдимият давал обещание да го
направи, но това така и не се случило.
Причинената на свид. В.С. имотна вреда била в общ размер на
2810.00 лв.
По пункт 10: Свид. Б.В. притежавала наследени от баба си и дядо си
земи в с. Р.К.. Освен нея, съсобственици на въпросните имоти били сестра й -
Н.В., както и братовчед й – Н.М.. Между горепосочените лица, не била
извършвана делба, поради което същите не притежавали реално обособени
дялове, а само идеални части от имотите.
През месец ноември 2018 г. подсъдимият Н. се обадил на свид. В. по
телефона, като й заявил, че е научил за земите, които притежава в наследство
и й предложил съдействие при продажбата и/или прехвърлянето им. Двамата
се познавали по повод предишна сделка с недвижими имоти на семейството,
която била осъществена с помощта на подсъдимия. Свид. В. веднага приела
предложението на подсъдимия, като му заявила, че иска да прехвърли своя
дял от съсобствените имоти на сина си.
На неустановена дата през месец ноември 2018 г. подсъдимият
посетил свид. В. и нейния съпруг – свид. П.В. в дома им в с. Р.К.. На срещата
помежду им, подс. Н. показал на съпрузите скици на наследствените имоти и
поискал от тях сумата от 2000 лв., въвеждайки ги в заблуждение, че тези пари
са необходими за издаването на документи във връзка с прехвърлянето на
имотите. Подсъдимият изначално нямал намерение да се ангажира с
изпълнението, а единствено целял материално облагодетелстване. Тъй като на
момента не разполагали с тези пари, свид. В. изтеглил поисканата сума от
2000 лв. по банков клон в с. К. и занесъл на неустановена дата през месец
ноември 2018 г. парите на подсъдимия в гр. Пловдив, където му ги предал на
доверие.
Във връзка с така създаденото заблуждение от подсъдимия у
ппострадалите лица, че прави необходимото за осъществяване на сделката,
последният посетил свид. В. в дома й в с. Р.К. на 02.01.2019 г., когато й казал,
че са необходими още пари във връзка подготовката на документи относно
прехвърлянето на имотите, като посочил причина, че първата сума е била
недостатъчно и поискал от свид. В. още 310 лв. От своя страна, свид. В. му
дала посочената сума, за което подс. Н. и дал квитанция към ПКО №
180/02.01.2019 г.
След това, на неустановена дата, за времето от 02.01.2019 г. до
24.06.2019 г., подс. Н. отново посетил дома на свид. В. и поискал от нея
сумата от 282 лв., като изтъкнал същата причина, неотговаряща на
14
обективната истина, че предходно дадените пари не са достигнали за
подготовката на документите, в резултат на което ги получил от
пострадалата. И за тази сума подс. Н. издал квитанция към ПКО № 93/2019 г.,
без посочена дата.
На 24.06.2019 г., за пореден път подс. Н. посетил свид. В. в с. Р.К. и
поддържайки създадената у последната неправилна представа за обективната
истина, за пореден път й казал, че са необходими още 55 лв. за преписите на
документите, във връзка с предстоящата сделка, тъй като първоначално
дадените суми не достигали. В резултат на това, свид. В. дала поисканата от
подс. Н. сума, а той й дал квитанция към ПКО от 24.06.2019 г.
Всяка една от квитанциите към приходен касов ордер, в които били
отразени предадените суми, била подписана от него и подпечатана с печата
на фирмата му.
До прехвърляне на идеалните части от притежаваните от свид. В.
наследствени имоти така и не се стигнало. Подсъдимият не бил предприел
никакви действия в насока издаване и подготовка на съответните документи
за изповядване на сделката, нито върнал на сем. В. и получените от
ппострадалите суми, тъй като изначално нямал каквото и да било намерение
да се задължава по поетия ангажимент.
В резултат на измамливите действия на подсъдимия, на свид. Б.В.
била причинена имотна вреда в размер на 647 лв., а на свид. П.В. имотна
вреда в размер на 2000,00 лв.
По пункт 11: През 2016 г. свид. Р.Н. и нейният баща – свид. М.Н.,
продали притежаваните от тях наследствени имоти с посредничеството на
фирмата на подс. Н. – „А****” ООД. Тогава сделката преминала успешно и
продавачите получили от подсъдимия обещаните им пари.
През месец декември 2018 г. подс. Н. се свързал със свид. Н., живуща
в гр. Пловдив, осведомявайки я, че са останали още 17 дка наследствени земи
от майка й в с. Р.К., като предложил да ги продаде. След като обсъдили
предложението помежду си, свид. Р.Н. и свид. М.Н. се съгласили отново да
работят с подсъдимия. Възползвайки се от гласуваното му доверие, на
06.12.2018 г. в гр. Пловдив, подс. Н. се свързал по телефона със св. Р.Н. и в
хода на разговора възбудил заблуждение у нея, като й заявил, че ще подготви
документите необходими за сключването на сделката за продажба на имота,
като изначално нямал никакво намерение да се задължава по този
ангажимент, а целял единствено неправомерно имуществено
облагодетелстване. Подс. Н. поискал авансово да му се заплати сумата от
1680 лв. за услугата, като единствената му цел била да набави за себе си
имотна облага.
Тъй като свид. Н. разполагала у дома с поисканата сума, съобщила на
подс. Н., че веднага може да му я даде. Парите били общи на нея и баща й –
св. Н.. Същият ден подс. Н. отишъл до дома на свид. Н., находящ се в гр.
Пловдив ул. „****“ № 22, тя слязла долу пред блока и се качила в автомобила
на подсъдимия и там му дала исканата сума. За това, подс. Н. й дал квитанция
15
№ 41/06.12.2018 г. /л. 8, т. 9/, подписана от него и подпечатани с печата на
фирмата му.
В колата подс. Н. казал на свид. Н., че има начин да си намали
разхода за издаване на документите по сделката, можел да се обади на
братовчедките на свид. Н. и да им предложи и те да си продадат земите и за
целта като дадат по 560 лв. всяка, така и разходът на свид. Н. ще се намали до
тази сума. Свид. Н. нямала нищо против. Пред нея подс. Н. се обадил на
едната братовчедка на свид. Н. – ЕЕ.Р. и разговарял с нея и й казал, че има
земи за продаване и ако всички братовчедки се обединят за обща сделка, по-
малки ще бъдат разходите. След това подсъдимият и свид. Н. се разделили.
По-късно, свид. Н. се свързала с двете си братовчедки и те се
съгласили на условията, но й казали, че в момента не разполагат със сумата от
по 560 лв. и ако може свид. Н. да плати и за тях, а после при продажбата на
земите ще си оправят сметките. Свид. Н. се свързала с подс. Н. и му казала за
това, а той от своя страна й отговорил, че сумите следва да бъдат дадени и
оформени в отделни документи, като изтъкнал счетоводен проблем,
обстоятелство, което не отговаряло на обективната истина, като по този начин
поддържал вече формираното у свид. Н. заблуждение, във връзка с
осъществяване на сделката.
В тази насока, на 12.12.2018 г. подс. Н. отново се срещнал с
пострадалата Н., като отишъл до работното й място в гр. Пловдив, където тя,
в резултат на измамливите му действия, му дала сумата от 1120 лв. /парите
били нейни и на баща й/.
Така, подс. Н. получил общо сумата от 2800 лв. от свид. Н.. Подс. Н.
й дал и ПКО № 43/12.12.2018 г. / л. 9 т. 9/ подписан от него и подпечатан с
печата на фирмата му. В документа подс. Н. посочил само сумата от 560 лв.
от името на Е.А.Р., като казал на свид. Н., че по-късно ще даде документ и за
другата братовчедка, но не предоставил такъв на свид. Н..
По този начин, подсъдимият, възбуждайки и поддържайки
заблуждение у свид. Н., причинил имотна вреда на нея в размер на 1400 лв. и
на свид. Н. също в размер на 1400 лв., тъй като двамата живеели в едно
домакинство и парите им били общи.
По пункт 12: От разговорите си със свид. Н., подсъдимият разбрал, че
баща й притежава земи в с. Б., общ. К.. Горното обстоятелство било
използвано от подсъдимия, който решил, че отново може да въведе в
заблуждение свид. Н. и Н. и по този начин да получи неправомерна имотна
облага. На неустановена дата през месец февруари 2019 г. /за времето от
01.02.2019 г. до 27.02.2019 г./ подс. Н. се срещнал със свид. Н. и нейния баща
– свид. Н. в гр. Пловдив. Той ги въвел в заблуждение, като им заявил, че ще
им посредничи при продажбата на имотите в с. Б., общ. К. и от получената
комисионна ще им върне сумата от 2800,00 лв. /имотната вреда в резултат на
престъпление по пункт 11 от обвинението/, без да има каквото и да било
намерение да изпълни и този ангажимент, както и да им връща пари. Двамата
– свид. Н. и баща й се съгласили.
16
В резултат на това, на 28.02.2019 г. свид. Р.Н. посетила офиса на
подс. Н. в гр. Пловдив, където му дала сумата от 350 лв., поискана от
последния за разходи по сделката. От своя страна, подс. Н. и дал Квитанция
№ 27/28.02.2019 г., подписан от него и подпечатан с печата на фирмата му /л.
11 т. 9/.
С цел имотна облага, подсъдимият продължил да поддържа
заблуждението у свид. Н., като за целта на 08.03.2019 г. се свързал с нея и
поискал още 208 лв., като основание за имущественото разпореждане,
посочил че вече дадените пари не достигат за подготовка на документите.
Още същия ден, подс. Н. дошъл до дома на свид. Н. в гр. Пловдив, където
последната му дала исканата сума, а той й дал квитанция № 36/08.03.2019г. ,
подписана от него и подпечатан с печата на фирмата му.
Подс. Н. преценил, че може да придобие още имотни облаги от
обстоятелството, че е въвел в заблуждение ппострадалите лица, че ще им
съдейства за изкарване на необходими документи и осъществяване на сделка
с имота находящ се в землището на с. Б.. В резултат на това и поддържайки
неправилно формираната у ппострадалите представа за обективната истина,
подс. Н. се свързал със свид. Н. на 11.03.2019 г. и й поискал 95 лв., като
посочил, че парите дадени до момента не са достатъчни. Още същия ден,
подс. Н. отишъл до дома на свид. Н. в гр. Пловдив, където получил от
последната исканата сума в размер на 95 лв., в резултат на измамливите му
действия. Подсъдимият й дал квитанция № 37/11.03.2019 г., подписана от
него и подпечатана с печата на фирмата му.
На 29.03.2019 г. подс. Н. се свързал със свид. Н. като й казал, че за да
има сделка, трябват още пари, а именно 630 лв., като за пореден път изтъкнал
причина, че дадените до момента пари не достигали. На същия ден, свид. Н.
дала на подсъдимия поисканата сума в размер на 630 лв., за която получила
от него квитанция № 40/29.03.2019 г.
На неустановена дата през м. май 2019 г. подс. Н. се за пореден път се
обадил на св. Н. и й казал, че парите не са достатъчни и трябва да се дадат
още 235 лв. На неустановена дата през месец май 2019 г. св. Н., в резултат на
изтъкнатите от подс. Н. несъществуващи причини, му дала поисканата сума в
гр. Пловдив пред дома й, като за целта получила от подсъдимия квитанция №
44 без посочена дата, подписана от него и подпечатана с печата на фирмата
му.
По този начин, подс. Н. поддържал заблуждението у ппострадалите,
че е предприел съответните действия по издаване на необходимите документи
и за финализиране на сделката.
Така, подсъдимият възбуждайки и поддържайки заблуждение у свид.
Н. и Н., им причинил имотна вреда общо от 1518 лв., или на свид. Н. в размер
на 759 лв., а на свид. Н. също в размер на 759 лв., тъй като двамата живеели в
едно домакинство и парите им били общи.
По пункт 13: На неустановена дата през месец декември 2018 г. подс.
Н. се срещнал със свид. Н.М. в гр. Пловдив, с която се познавали по повод
17
оказаното от подсъдимия съдействие при продажбата на земеделска земя,
собственост на свид. М.. В разговора помежду им, подсъдимият напомнил на
свид. М. за притежаваната от нея наследствена земя в с. Р.К., като й заявил, че
от продажбата на имотите може да получи 8 000,00 лв., като й предложил
услугите си за посредничество при реализиране на сделката. Същевременно,
подс. Н. целял единствено да получи имотна облага от пострадалата, поради
което нямал каквото и да било намерение да се задължава по този
ангажимент. Предвид успешното реализиране на предходната сделка с
посредничеството на подсъдимия, свид. М. се съгласила той отново да й
сътрудничи срещу комисионна от 1100 лв. В резултат на измамливите
действия на подс. Н., на неустановена дата през месец декември 2018 г., св.
М. превела сумата от 1100 лв. по сметка на подс. Н., от банков клон в гр.
Пловдив, а той от своя страна впоследствие й издал следните квитанции:
квитанция към приходен касов ордер № 44/14.12.2018 г., подписана от подс.
Н. и подпечатана с печата на фирмата му, квитанция № 48/17.12.2019 г. и
квитанция към приходен касов ордер № 51/20.12.2018 г. /всички квитанции на
л. 35, т. 7/, подписани от подс. Н. и подпечатани с печата на фирмата му.
С течение на времето, подсъдимият не предприел каквито и да е
действия за осъществяване на сделката, тъй като изначално нямал намерение
да действа в тази насока и по този начин причинил на свид. М. имотна вреда в
размер на 1100,00 лв.
По пункт 14: Свид. А.А. се запознала с подс. Н. през 2016 г., когато
същият спомогнал за продажбата на земите, притежавани от нейната баба.
Към онзи момент, подсъдимият бил коректен и изплатил дължимите по
продажбата суми.
През 2019 г. свид. А. получила обаждане от подсъдимия, в което
същият й заявил, че са останали още наследствени земи от покойната й вече
баба в землището на с. Р.К.. Попитал я дали иска да продаде и тях и си
уговорили среща в неговия офис, находящ се в гр. Пловдив на кръстовището
на бул. „К****“ с ул. „Г****“.
На 31.01.2019 г. се състояла първата им среща в офиса на подс. Н. в
гр. Пловдив, на която подсъдимият възбудил заблуждение у свид. А., че ще
подготви документи във връзка с продажбата на наследствени имоти и
съдействие за продажбата на имотите, за което поискал и получил от свид. А.
сумата от 600,00 лв. Връчването на парите било удостоверено с издадена от
подсъдимия квитанция към приходен касов ордер № 14/31.01.2019 г. /л. 20, т.
6/, подписана от него и подпечатана с печата на фирмата му.
Подс. Н. изначално нямал никакво намерение да изпълни поетия
ангажимент, а единствено целял да получи имотна облага. По този начин,
създал у пострадалата невярна представа за обективната истина.
Възползвайки се от вече формираната неправилна представа за обективната
истина у свид. А., на 27.02.2019 г. подс. Н. се свързал с нея и си уговорили
среща в неговия офис в гр. Пловдив. На тази среща подс. Н. й казал, че при
подготовката на документите се установило, че едната граница на имота
навлизал в друг имот и в тази насока следвало чрез разпит на свидетели пред
18
нотариус да се изготви констативен протокол, но следва да се заплати сумата
от още 721 лв. По този начин, подс. Н. поддържал заблуждението у
пострадалата, че подготвя необходимите документи, за да се осъществи
сделка. Свид. А. дала на подс. Н. сумата от 721 лв., за което последният й
издал квитанция № 26/27.02.2019 г. / л. 20, т. 6/.
След втората им среща, свид. А. започнала да подозира действията на
подс. Н. и в тази насока извършила проверка в кметствата на с. Р.К. и с. К..
Св. А. установила, че баба й Е. е продала всички свои земи преди смъртта си,
поради което разбрала, че твърденията на Н. са неверни и е била измамена от
последния. Когато поискала от подсъдимия да й върне връчените му пари,
той обяснил, че няма тази възможност, а впоследствие спрял да отговаря на
обажданията й.
Причинената на свид. А. имотна вреда била в общ размер на 1321,00
лв.
По пункт 15: Свид. Н.М. притежавал в съсобственост с братовчедките
си – свид. Б.В. и свид. Н.В. наследени от предците им земи в с. Р.К., общ. К.,
обл. Пловдив. През месец декември 2018 г. свид. М. получил обаждане от
подсъдимия, който го уведомил, че делът на свид. М. в общите имоти се
равнява на 38 дка. Подсъдимият предложил на свид. М. да закупи земята и да
му съдейства за подготовката на документите за продажбата. От своя страна,
свид. М. се доверил на подсъдимия, тъй като преди години отново му продал
земя и сделката преминала успешно.
На 02.01.2019 г., в с. Р.К., подс. Н. се обадил на свид. М. и тогава го
въвел в заблуждение, че са необходими пари за да изготви документи, за
продажба на наследствени имоти. Същевременно, подс. Н. нямал никакво
намерение да се ангажира, а единствено целял да получи имотна облага.
Свид. М. му отговорил, че има парите. Още същия ден подсъдимият отишъл в
дома на свид. М. в с. Р.К. и получил от последния сумата от 620,00 лв. За
връчването на горепосочената сума, подсъдимият издал квитанция към
приходен касов ордер № 181/02.01.2019 г., подписана от него и подпечатана с
печата на фирмата му.
На 04.03.2019 г. подс. Н. отново отишъл до дома на свид. М. в с Р.К. и
поддържайки вече формираната неправилна представа у пострадалия за
обективната истина, му казал, че е необходимо доплащане за издаването на
документите, в размер на 115 лв., тъй като първоначалната сума не достигала.
В резултат на това, свид. М. връчил на подсъдимия още 120,00 лв., като казал
на подс. Н., да се почерпи с 5 лв. а останалите за документите. За връчването
и на тази сума, подсъдимият издал квитанция към приходен касов ордер №
80/04.03.2019 г., подписана от него и подпечатана с печата на фирмата му.
Подсъдимият постоянно протакал сключването на сделката,
изтъквайки различни оправдания. Впоследствие, когато за пореден път
поискал от свид. М. да му предостави сумата от 900 лв. последният отказал и
решил да повече да не му се доверява, тъй като се усъмнил в намеренията му.
Причинената на свид. Н.М. имотна вреда била в общ размер на 735,00
19
лв.
По пункт 16: Междувременно, по повод същите имоти, подсъдимият
установил контакт и със свид. Н.В., като предложил да й съдейства при
продажбата на нейния дял от общите имоти. Свид. В. познавала подсъдимия
отпреди и се съгласила с предложението му. На 10.01.2019 г., в гр. Пловдив,
подсъдимият въвел свид. В. в заблуждение, че се налага да внесе такси за
задействане на процедурата по подялба на земята, като поискал от нея сумата
от 310,00 лв. за тази цел.
Подс. Н. целял единствено лично облагодетелстване. без да има
каквото и да било намерение да се задължава по поетия ангажимент. Подс. Н.
посочил, че същата сума е взел и от сестра й – свид. Б.В., а от братовчед й –
свид. Н.М. 620 лв. Тъй като свид. В. не разполагала с посочената сума, тя
помолила сина си – свид. К.В. да плати вместо нея. На същата дата в гр.
Пловдив, свид. В. се срещнал лично с подсъдимия в гр. Пловдив и му връчил
поисканата сума от 310,00 лв., за което му била издадена квитанция, носеща
подписа на подсъдимия и печата на фирмата му.
Впоследствие, подс. Н. на няколко пъти се свързвал със свид. В., като
й съобщавал. че са насрочени дати за изповядване на сделката при нотариус.
без въобще да е предприемал действия в тази насока, като в последния
момент изтъквал оправдания за отлагането на срещата и проваляне на
сделката. Причинената на свид. К.В. имотна вреда била в размер на 310,00 лв.
По пункт 17: Свид. М.Н., заедно с брат си Т. Ч., притежавали
земеделска земя в с. Р.К., за продажбата на която използвали услугите на
„А****” ООД. с управител подс. Н..
Около година и половина по-късно, на 21.01.2019 г., подсъдимият се
свързал по телефона със свид. Н., която била в дома си в гр. Пловдив, като
възбудил заблуждение у нея, че прадядото на покойния й баща притежавал
наследствена земя в с. Р.К., която била наследена от нея и брат й,
обстоятелство, което не отговаряло на обективната истина.
Подс. Н. предложил да уреди документите за тази земя и
впоследствие да я продаде. При разговора по телефона, подс. Н. заявил на
свид. Н., че за да подготви всички необходими документи трябва да получи
от нея сумата от 430,00 лв. Подс. Н. нямал каквото и да било намерение да се
задължава по този ангажимент, а целял единствено имуществено
облагодетелстване.
В резултат на измамливите действия на подс. Н., свид. Н. се
съгласила, като по-късно на същата дата се срещнала с него пред дома си в гр.
Пловдив. На тази среща, свид. Н. предала на подсъдимия сумата от
430.00 лв., срещу която той й издал собственоръчно подписана от него
квитанция № 43/21.01.2019 г. /л. 53, т. 1/.
Подсъдимият заявил на свид. Н., че на следващия ден — 22.01.2019 г.
в 09:00 ч. двамата с брат й трябва го чакат пред кантората на нотариус В.З. в
гр. Пловдив за изповядване на сделката, обстоятелство, което не отговаряло
на обективната истина. В уречения ден и час свид. Н. и брат й посетили
20
кантората на нотариус В.З., но подсъдимият не се появил. Когато свид. Н. му
звъннала по телефона, подсъдимият й заявил, че се намира в гр. София по
служебни дела. При проведения разговор с нотариус З., същата заявила, че
при нея няма насрочена среща със подс. Н.. От този момент нататък свид. Н.
многократно звъняла по телефона на подсъдимия, за да иска връщане на
получените от него суми, като подсъдимият постоянно отлагал.
Междувременно, свид. Н. и брат й Ч. посетили земеделската кооперация в с.
Р.К., откъдето разбрали, че не притежават наследствена земеделска земя и са
били измамени от подсъдимия. Причинената на свид. М.Н. имотна вреда била
в размер на 430.00 лв.
По пункт 18: Свид. Т.М. случайно забелязала табелата на офиса на
подс. Н.. на ул. „****“ № 31, гр. Пловдив. откъдето разбрала, че това е фирма
за изкупуване на земеделски земи. Тъй като притежавала земеделски земи в
наследство заедно с други наследници, решила да проучи възможността за
продажба на своя дял от общите имоти. Така, свид. М. се запознала с подс. Н.,
на когото разяснила местонахождението на имотите - с. Ц., обл. П. и по
негово искане му представила документите, с които разполага, а именно –
удостоверение за наследници и скици на земите. Подсъдимият обещал да се
занимае с нейния случай, но повече не се свързал с нея.
След като изминали няколко години от разговора им, един ден в края
на месец януари 2019 г. подсъдимият позвънил на свид. М. и я попитал дали
все още продава наследствените си земи. Свид. М. отговорила утвърдително,
при което подс. Н. предложил да й съдейства при продажбата. като я поканил
да се срещнат за уточняване на подробностите. На 06.02.2019 г. по
предварителна уговорка, свид. М., придружавана от сестра си – свид. Ж., се
срещнали с подсъдимия в ж.к. „Тракия“, в гр. Пловдив. Тогава, подсъдимият
въвел свид. М. в заблуждение, че ще подготви необходимите за сключване на
сделката документи, за което поискал от нея сумата от 653,00 лв., като
изначално нямал намерение за се задължава по поетия ангажимент, а целял
единствено имуществено облагодетелстване.
В резултат на измамливите действия на подс. Н., свид. М. му дала
сумата от 653 лв. За връчената сума, подсъдимият написал квитанция към
приходен касов ордер от 06.02.2019 г., подписана от него и подпечатана с
печата на фирмата му. При предаването на парите, свид. М. предоставила на
подсъдимия удостоверение за наследници и скици на имотите.
Подсъдимият обещал да подготви документите до две седмици, след
което щял да извика свид. М. и сестра й да подпитат договора за продажба.
До продажба на земите така и не се стигнало, нито до изваждането на
посочените документи, тъй като подс. Н., целял единствено да получи имотна
облага.
Впоследствие, свид. М. търсила подсъдимия в офиса му, но
установила, че същият се е изнесъл. Свид. М. посетила и посочения от подс.
Н. друг адрес, на който по думите му се намирал новият му офис, но
установила, че и там няма такъв офис. След извършени справки в
Поземлената комисия в с. К. и в кметството на с. Ц., общ. П., свид. М.
21
установила, че никой освен нея не може да се снабди с документи за
въпросните имоти без да разполага с пълномощно. Тогава свид. М. разбрала,
че е била измамена от подс. Н..
Причинената на свид. Т.М. имотна вреда била в размер на 653,00 лв.
По пункт 19: Свид. Н.Т. притежавала в съсобственост с брат си –
свид. К.Г. наследствени земеделски земи в землището на с. Р.К.. Същата се
познавала с подс. Н., тъй като преди години му продала наследените от майка
й земи, като тогава подс. Н. изпълнил коректно своята част от сделката.
През месец февруари 2019 г. свид. Т. получила обаждане от подс. Н.,
в което последният изразил готовност да й съдейства за продажбата на
земите, които притежавала в съсобственост с брат си – свид. К.Г..
Подсъдимият я уведомил още, че предварително е обсъдил с нейния брат
подготовката на документите във връзка с продажбата. Тъй като знаела, че
брат й не се доверява лесно, а и предвид факта, че вече била договаряла с
подсъдимия, свид. Т. приела предложението на подс. Н..
На 25.02.2019 г. в гр. Пловдив, подс. Н. възбудил у свид. Т.
заблуждение, че ще й съдейства при сключването на договор за доброволна
делба на притежаваните от нея наследствени имоти и с това й причинил
имотна вреда в размер на 750,00 лв., които тя му предала същия ден,
вследствие на създадената у нея от страна на подс. Н. невярна представа
относно основанието за разпореждане. Подсъдимият изначално нямал
никакво намерение да се задължава по поетото задължение, тъй като неговата
цел била неправомерно облагодетелстване.
Връчването на сумата било отразено в квитанция към приходен касов
ордер, подписана от подсъдимия и подпечатана с печата на фирмата му. На
гърба на квитанцията подсъдимият написал, че доброволната делба ще се
извърти на 11.03.2019 г. в кантората на нотариус на ул. „О****“ № 9, като не
предприел каквито и да било действия в тази насока, тъй като същият
изначално целял имотна облага и нямал намерение да се задължава, както
беше посочено по-горе. Това била и причината да не се състои и среща при
нотариуса. Въпреки многократните обаждания на свид. Т. и обещания от
страна на подсъдимия, така и не последвало връщане на дадените му пари.
На свид. Н.Т. била причинена имотна вреда в размер на 750,00 лв.
По пункт 20: През месец юни 2019 г. подс. Н. направил предложение
на свид. Г.В. и дъщерите й – свид. В.В. и свид. В. В.а да им помогне за
извършване на доброволна делба на наследствени земеделски земи, които
покойният й съпруг Т.В. притежавал в землището на с. Р.К.. Тъй като свид.
Г.В. познавала подсъдимия отпреди и знаела, че съпругът й е разговарял
приживе с него по същия въпрос, решила, че може да му се има доверие.
На 10.06.2019 г. в дома на св. Г.В. в гр. Х., обл. Пловдив,
подсъдимият се срещнал с трите пострадали и възбудил заблуждение у тях, че
ще им съдейства при подготовката и извършването на делба на наследствени
имот, като поискал от всяка една от тях сумата от 1000,00 лв., или общо
3000,00 лв., като изначално нямал никакво намерение да се задължава по
22
поетия ангажимент.
По този начин, подс. Н. въвел в заблуждение трите пострадали, че ще
им съдейства за извършване на делба и подготовка на документи. В резултат
на измамливите действия на подс. Н., св. Г.В., В.В. и В. В.а му дали по 1000
лв. всяка, или общо 3000 лв.
На място свид. Г.В. му подписала и пълномощно от дата 10.06.2019
г., за да може да извади необходимите документи, което заверили при кмета
на Община Х.. За дадените му пари, подс. Н. написал собственоръчно три
квитанции към приходен касов ордер, които били издадени от името на
фирмата му „А****“ ООД и подпечатани с печата на фирмата му /л. 11,12,13
т. 8/, в които документи подс. Н. посочил дати различни от реалната, която
била – 10.06.19 г.
На 26.06.2019 г. подсъдимият отново посетил дома им в гр. Х. и
поискал допълнителни пари, а именно по 500 лв. от всяка, като посочил, че
първоначално дадените **** разходите по издаване на документи, във връзка
със сделката. По този начин, подс. Н. поддържал вече формираната
неправилна представа за обективната истина у ппострадалите, че прави
необходимото за осъществяване на сделката. В резултат на това, свид. Г.В.,
свид. В. В.а и свид. В.В. дали на подсъдимия по 500,00 лв. всяка, или общо
1500,00 лв. На свой ред, подсъдимият подписал и връчил на всяка от трите
жени квитанция към приходен касов ордер за сумата от 500,00 лв.,
изхождаща от фирмата му „А****“ ООД и подпечатана с печата на фирмата
/л. 14,15,16 т. 8/. Въпреки многобройните си обещания, подсъдимият не
изпълнил нищо от обещаното, не върнал и предадените му суми от
ппострадалите лица. На свид. Г.В., свид. В. В.а и свид. В.В. била причинена
имотна вреда в размер на 1500,00 лв. на всяка една от тях, или общо 4500 лв.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка, като същата е в съответствие със
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства. Районният съд законосъобразно е ценил както
показанията на всички разпитани свидетели, така и писмените доказателства
и доказателствени средства, събрани в хода на разследването Правилно съдът
е приел, че в събрания доказателствен материал не се съдържат съществени
противоречия, а дори напротив – налице е абсолютна еднопосочност и
безпротиворечивост, поради което и /както бе казано и по-горе/ условията за
приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, са
налице в настоящия случай.
При тези установени фактически положения, изводът на
първоинстанционния съд, че в периода 03.04.2017 г. – 26.06.2019 г., в с. К.,
обл. Пловдив, в с. Р.К., обл. Пловдив, в гр. Х., обл. Пловдив и в гр. Пловдив,
подсъдимият, като длъжностно лице в кръга на неговата длъжност –
управител на „А****“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК ****, при условията на
продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай, като е
извършил престъплението, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е
23
възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, с което им е причинил
имотна вреда, както следва:
1. На 03.04.2017 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у ИВ. Р. Ч. и Р. Р. Ш.а /починала/ и с това е
причинил имотна вреда на ИВ. Р. Ч. в размер на 1655 лв. и на В. ИВ. Ш., К. В.
М. и ИВ. В. Ш. в размер на 1655,00лв. / като наследници на Р. Р. Ш.а или в
размер на 551,67 лв. за всеки от наследниците/
2. На 15.01.2018г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у ИВ. Р. Ч. и Р. Р. Ш.а /починала/ и с това е
причинил имотна вреда на ИВ. Р. Ч. в размер на 55 лв. и на В. ИВ. Ш., К. В.
М. и ИВ. В. Ш. в размер на 55,00лв. / като наследници на Р. Р. Ш.а или в
размер на 18,33 лв. за всеки от наследниците/
3. На неустановена дата през месец септември 2017г. в с. К., обл.
Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до 13.12.2017
г. е поддържал заблуждение у А.Б.Г. и с това е причинил на Б.А.Г. имотна
вреда в размер на 1051,00 лв.
4. На 27.01.2018 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 21.06.2019 г. е поддържал заблуждение у Б. Д. Ф. и с
това й е причинил имотна вреда в размер на 1044,00 лв.
5. На 09.02.2018 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у ИВ. СТ. Д. и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 270,00 лв.
6. На 20.02.2018 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у ИВ. СТ. Д. и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 1200,00 лв.
7. На 18.06.2018 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 01.09.2018 г. е подържал заблуждение у ИВ. СТ. Д. и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 978,00 лв.
8. На 03.09.2018 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у К. СТ. Г. и Н. СТ. Г. и с това им е причинил
имотна вреда на К. СТ. Г. в размер на 200.00 лв. и на Н. СТ. Г. в размер на 430
лв.
9. На неустановена дата през месец юни 2018 г. в с. Р.К., обл.
Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до 13.07.2018
г. е поддържал заблуждение у В. Б. С. и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 2810 лв.
10. На неустановена дата през месец ноември 2018 г. в с. Р.К., обл.
Пловдив и в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
и до 24.06.2019 г. е поддържал заблуждение у Б.И.В. и П.С.В. и с това е
причинил имотна вреда на П.С.В. в размер на 2000 лв. и на Б.И.В. в размер на
647 лв.
11. Ha 06.12.2018 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 12.12.2018 г. е поддържал заблуждение у Р. М. Н. и с
24
това е причинил имотна вреда на Р. М. Н. в размер на 1400 лв. и на М. ИВ. Н.
в размер на 1400 лв.
12. На неустановена дата през месец февруари 2019 г. в гр. Пловдив с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до неустановена дата
през месец май 2019 г. е поддържал заблуждение у Р. М. Н. и М. ИВ. Н. и с
това е причинил имотна вреда на Р. М. Н. в размер на 759 лв. и на М. ИВ. Н. в
размер на 759 лв.
13. На неустановена дата през м. декември 2018 г. в гр. Пловдив, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Н.Д.М. и с
това й е причинил имотна вреда в размер на 1100,00 лв.
14. На 31.01.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 27.02.2019 г. е подържал заблуждение у А.М.А и с това
й причинил имотна вреда в размер на 1321,00 лв.
15. На 02.01.2019 г. в с. Р.К., обл. Пловдив, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и до 04.03.2019 г. е поддържал заблуждение у Н.П.
М. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 735,00 лв.
16. На 10.01.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у Н.И. В. и с това е причинил на К.С.В.
имотна вреда в размер на 310,00лв.
17. На 21.01.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у М.Р. Н. и с това й е причинил имотна вреда
в размер на 430,00 лв.
18. На 06.02.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у Т.Д. М. и с това й е причинил имотна вреда
в размер на 653,00 лв.
19. На 25.02.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у Н.С. Т. и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 750,00 лв.
20. На 10.06.2019 г. в гр. Х., обл. Пловдив, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и до 26.06.2019 г. е поддържал заблуждение у
В.Т.В., Г.И.В. и В.Т.В. и с това е причинил имотна вреда на В.Т.В. в размер на
1500,00 лв., на Г.И.В. в размер на 1500,00 лв. и на В.Т.В. в размер на 1500,00
лв.
като общият размер на причинената имотна вреда е в размер на 28 167
лв. – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. „б" от НК.
Престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК се характеризира с няколко
особености от обективна страна. На първо място, е необходимо деецът да е
проявил активни действия за въвеждане на пострадалото лице /в случая
ппострадалите лица/ в заблуждение или за поддържане на заблуждение,
както и да е вършил тези действия с цел да си набави имотна облага. От
значение за обективната страна е поведението на измаменото лице, което
извършва акт на фактическо или юридическо разпореждане с имуществото,
25
което като пряко следствие ще доведе и до осъществяване на съставомерния
резултат – причиняване на имотна вреда, която не би настъпила, ако
измаменият е бил наясно, че е въведен в заблуждение. Изпълнителните
деяния, които са предвидени законодателно, са възбуждане на заблуждение и
поддържане на такова. Следва да се отбележи, че първостепенният съд
правилно е констатирал, че не съществува пречка двете форми на
изпълнителното деяние – възбуждане и поддържане на заблуждение, да се
осъществяват от едно и също лице, какъвто е и настоящият случай.
Съдът правилно е преценил, че извършеното от подсъдимия е
„продължавано престъпление“ по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото са
извършени повече от две деяния, които осъществяват поотделно един състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващите деяния се явяват от обективна и от субективна страна
продължение на предшестващите. Престъплението е довършено с акта на
последното имуществено разпореждане на дата 26.06.2019 г. /пункт 20 от
обвинението/.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя обстойния анализ на
всяко едно от включените в обвинителния акт деяния, извършен от
първоинстанционния съд, като въпреки това ще се спре на всеки пункт от
обвинението, макар и не толкова подробно. въззивният съд не намира за
нужно да преповтаря изложеното от първия такъв досежно идентичността на
„заблудените“ и пострадали лица за всяка точка от обвинението, доколкото
тя е еднозначно изяснена още в обстоятелствената и заключителна част на
обвинителния акт, а след това и във фактическата обстановка, приета за
установена от първостепенния съд и в диспозитива на постановената
Присъда.
По пункт 1 – Законосъобразно е приел районният съд, че деянието е
извършено само чрез възбуждане на заблуждение от страна на подс. Н. у
свидетелите Ч. и Ш.а, в резултат на което същите, подписвайки пълномощно
в негова полза, са извършили акт на юридическо разпореждане. Деянието е
довършено на 03.04.2017 г. – датата, на която е подписано пълномощното,
като в случая, от доказателствата по делото се установява, че подс. Н. още
изначално не е имал намерение да предаде на ппострадалите сумата, получена
от продажбата на имота им. Вследствие на активните действия на
привлеченото към наказателна отговорност лице, на съответните пострадали
лица по този пункт на обвинението, е причинена имотна вреда в размер на
3310 лв.
По пункт 2 – Отново деянието е извършено чрез възбуждане на
заблуждение у ппострадалите лица Ч. и Ш.а, като същото се явява довършено
на 15.01.2018 г. – датата, на която те са предали на подсъдимия сумата от 110
лв. По негови твърдения, тази сума му е била необходима за снабдяване с
документи, с цел придвижване процедурата по продажбата на процесния
имот. Тук е налице акт на фактическо разпореждане чрез предаването на
подс. Н. на сумата от 110 лв., какъвто е и размерът на имотната вреда,
26
причинена на Ч. и Ш.а, по този пункт на обвинението.
По пункт 3 – Тук са осъществени и двете форми на изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 209 от НК – възбуждане и поддържане на
заблуждение у свид. А.Г.. Престъплението е довършено на 13.12.2017 г. –
датата, на която свид. Г. е извършил акт на фактическо разпореждане със
сумата от 1051 лв., като я е предал обратно на подсъдимия, под предлог, че
това е необходимо с цел разваляне на по-рано сключена сделка. Вследствие
на възбуждането и поддържането на заблуждение от страна на подс. Н., на
пострадалото лице Б.Г. е причинена имотна вреда в размер на 1051 лв.
По пункт 4 – Подсъдимият е възбудил заблуждение у постр. лице –
Б.Ф., твърдейки, че срещу определена сума пари ще й набави документи,
необходими за извършване на сделка с недвижим имот и е поддържал същото
чрез неколкократното поискване на допълнителни суми. Деянието е
довършено на 21.06.2019 г. – датата, на която свид. Ф. е извършила акт на
фактическо разпореждане, предавайки сумата от 1044 лв. на подс. Н., колкото
е и размерът на причинената на Ф. имотна вреда вследствие на деянието.
По пункт 5 – Деянието е осъществено чрез възбуждане на
заблуждение у постр. Д. от страна на подсъдимия, доколкото Н. е твърдял, че
ще набави на свидетеля документи, с цел осигуряване на възможност за
извършване на сделка с недвижим имот. Престъплението е довършено на
09.02.2018 г. – датата, на която постр. Д. е извършил акт на фактическо
разпореждане, предавайки на подсъдимия сумата от 270 лв. /имотната вреда,
причинена на Д. в резултат на деянието/.
По пункт 6 – Подсъдимият е възбудил заблуждение у свид. Д.,
излагайки твърдения, че е необходимо сключената между тях на по-ранен
етап сделка, да бъде развалена и Н. да получи обратно сумата от 1 200 лв.
Деянието е довършено на 20.02.2018 г. – датата, на която Д. е извършил акт на
фактическо разпореждане, предавайки на подсъдимия сума в размер на 1 200
лв., представляваща и имотната вреда вследствие на деянието.
По пункт 7 – Деянието е извършено чрез възбуждане и поддържане на
заблуждение у постр. Д. от страна на подсъдимия. Последният, твърдейки, че
му е необходима определена сума пари, отново с цел снабдяване с документи,
е възбудил заблуждение у свидетеля и е поддържал същото чрез
неколкократното поискване на тази сума. Престъплението е довършено на
01.09.2018 г. – датата, на която свидетелят е извършил акт на фактическо
разпореждане, предавайки на подс. Н. сумата от 978 лв. – размерът на
имотната вреда, причинена на Д..
По пункт 8 – Подсъдимият е извършил престъплението, възбуждайки
заблуждение у лицата К.Г. и Н.Г., отново излагайки твърдения, че ще ги
снабди с документи, необходими във връзка с притежаван от тях недвижим
имот, като им е причинил имотна вреда в общ размер на 630 лв.
Първостепенният съд правилно е констатирал, че по този пункт е налице
изминал период между възбуждането на заблуждение и настъпването на
съставомерния престъпен резултат.
27
По пункт 9 – Деянието е осъществено чрез възбуждане на
заблуждение – чрез твърдения на подс. Н., че определена сума пари му е
необходима от свид. С., с цел осигуряване на документи срещу определена
сума пари. Заблуждението е поддържано чрез неколкократното поискване на
тази сума пари от пострадалата. Престъплението е довършено на 13.07.2018 г.
– датата, на която С. е извършила акт на фактическо разпореждане,
предавайки на подсъдимия сумата от 2810 лв. – размерът на причинената й
вследствие на деянието имотна вреда.
По пункт 10 – Подсъдимият е възбудил заблуждение у свидетелите В.
и В., отново с твърдения, че му е необходима определена сума пари, за да
набави документи, необходими за продажба на земи. Заблуждението е
поддържано от страна на подс. Н. чрез неколкократното поискване на сумата.
Двете пострадали лица, макар въведени в заблуждение в един и същи ден, са
предали на подсъдимия отделни суми в различни дни, като отново е налице
фактическо разпореждане, доколкото свид. В. е предал на подсъдимия сумата
от 2000 лв., а свид. В. – сумата от 647 лв., размерът на имотните вреди,
причинени на двамата вследствие на деянието.
По пункт 11 – Деянието е осъществено чрез възбуждане на
заблуждение у свид. Р.Н., отново с твърдения от страна на подсъдимия – че
му е необходима определена сума пари, с цел снабдяване с документи за
сключване на сделка с недвижим имот, което заблуждение впоследствие е и
поддържано. Извършен е акт на фактическо разпореждане със сумата от 2800
лв. – размерът на имотната вреда, причинен на ппострадалите Н. и Н..
Деянието е довършено на 12.12.2018 г.
По пункт 12 – Подсъдимият е извършил деянието чрез възбуждане и
поддържане на заблуждение у свидетелите Н.и, твърдейки, че след като му
предоставят определена сума пари, ще им осигури съдействие за продажба на
недвижим имот. Заблуждението е поддържано чрез изявленията на подс. Н. –
че следва да му се предаде допълнителна сума пари. Извършен е акт на
фактическо разпореждане чрез предаване на сума в размер на 1518 лв.
/размерът на причинената на Н.и имотна вреда вследствие на деянието/ от
ппострадалите на подсъдимия. Деянието е довършено на неопределена дата
през месец май 2018 г.
По пункт 13 – Деянието е осъществено чрез възбуждане на
заблуждение у свид. М. – с твърдения от подсъдимия, че ще й окаже
съдействие за продажба на недвижим имот. Деянието е довършено на
неустановена дата през месец декември 2018 г. – когато е извършен акт на
фактическо разпореждане – предаването на сумата от 1 100 лв. / колкото е и
размерът на причинената на М. имотна вреда/ от пострадалата на подс. Н..
По пункт 14 – Подсъдимият е извършил деянието чрез възбуждане и
поддържане на заблуждение у свид. А.. Отново с твърдения, че му е
необходима определена сума пари с цел снабдяване с документи за продажба
на недвижим имот, подс. Н. е възбудил заблуждение у пострадалата, като е
поддържал същото чрез поискване на допълнителна сума. Деянието е
довършено на 27.02.2019 г. – датата, на която А. е извършила акт на
28
фактическо разпореждане и е предала на подсъдимия сума в размер на 1321
лв., какъвто е и размерът на причинената на пострадалата имотна вреда
вследствие на деянието.
По пункт 15 – Деянието е осъществено чрез възбуждане и
поддържане на заблуждение у свид. М. – с твърдения от страна на подс. Н., че
му е необходима определена сума пари с цел снабдяване с документи за
извършване на сделка с недвижим имот. Заблуждението е поддържано чрез
поискване на допълнителна сума от подсъдимия. Деянието е довършено на
04.03.2019 г. – датата, на която М. е извършил акт на фактическо
разпореждане и е предал на подс. Н. сумата от 735 лв., представляваща и
размера на причинената имотна вреда.
По пункт 16 – Подсъдимият е осъществил деянието чрез възбуждане
на заблуждение у свид. В., доколкото Н. е твърдял, че следва да му бъдат
предадени суми, с цел извършване на процедура по делба на имот на В..
Деянието е довършено на 10.01.2019 г. – датата, на която е предприет акт на
фактическо разпореждане със сумата от 310 лв., размерът на имотната вреда,
причинена на свид. В..
По пункт 17 – Деянието е извършено чрез възбуждане на заблуждение
у свид. Н., като подсъдимият отново е изложил твърдения, че му е
необходима определена сума пари, с цел снабдяване с документи за
извършване на сделка с недвижим имот на Н.. Престъплението е довършено
на 21.01.2019 г. – датата, на която е извършен акт на фактическо
разпореждане със сумата от 430 лв., представляваща размерът на причинената
по този пункт на обвинението имотна вреда.
По пункт 18 – Подсъдимият е осъществил деянието чрез възбуждане
на заблуждение у свид. М. – с твърдения за необходимост от набавяне на
документи с цел продажба на недвижим имот. Престъплението е довършено
на 06.02.2019 г. – с акт на фактическо предаване на подс. Н. на сума в размер
на 653 лв. – причинената имотна вреда на постр. М..
По пункт 19 – Деянието е осъществено чрез възбуждане на
заблуждение у свид. Т. – че подс. Н. ще й съдейства за извършване на делба
на неин недвижим имот. Престъплението е довършено на 25.02.2019 г. –
датата, на която сумата от 750 лв. е фактически предадена на подсъдимия,
вследствие на което на Т. е причинена имотна вреда в размер на 750 лв.
По пункт 20 – Подсъдимият е осъществил деянието чрез възбуждане
и поддържане на заблуждение у свид. Г.В., В.В. и В.а, с твърдения, че ще им
осигури съдействие за извършване на делба на техен съсобствен недвижим
имот, като е поддържал заблуждението, искайки допълнителни суми от
свидетелките. Престъплението е довършено на 26.06.2019 г., когато
фактически е предадена сума в размер на 4500 лв. – общият размер на
причинената на Г.В., В.В. и В.а имотна вреда, в резултат на извършеното от
подс. Н..
От субективна страна, правилно е приел първият съд, че деянието е
извършено при форма на вина „пряк умисъл“, като подсъдимият е съзнавал,
29
че липсва правно основание за получаване на съответните суми и въпреки
това е желаел и пряко е целял настъпването на конкретния общественоопасен
резултат – имотните вреди, причинени на ппострадалите лица, вследствие на
осъществените от тях имуществени разпореждания.
въззивният съд споделя преценката на първоинстанционния такъв
относно индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства, законосъобразно са отчетени
изразеното от подсъдимия съжаление и възстановяването на съставомерните
вреди. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът е посочил извършването
на деянието при две самостоятелни квалифициращи обстоятелства – по чл.
210, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, особеностите на деянието, надхвърлящи
минимално необходимото за съставомерността на деянието и по-конкретно –
броят на деянията, броят на ппострадалите лица, извършването на
престъплението чрез двете алтернативни форми на изпълнителното деяние;
периодът на продължаваното престъпление; стойността на предмета на
престъплението; данните за съдимостта на подсъдимия извън осъждането,
обуславящо повторност. В тази насока, изложените във въззивната жалба и в
допълнението към нея доводи, досежно определенаяне на наказанието при
условията на чл. 55 от НК, са несъстоятелни. В случая, първостепенният съд
правилно е приел, че липсват изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 55 от НК.
Действително, е налице баланс между смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Възстановяването на съставомерните вреди е отчетено от
районния съд, но същото не може да се приеме като изключително
смекчаващо вината обстоятелство, доколкото вредите са възстановени в
съдебната фаза на процеса, години след началото на инкриминирания период.
Правилно е приел съдът и че при протичане на производството по реда на
глава 27-ма от НПК, признанието на подсъдимия следва да се третира като
смекчаващо вината обстоятелство само ако е направено още на досъдебна
фаза и е съдействало съществено за разкриване на обективната истина.
Настоящият случай не е такъв, доколкото подс. Н. е признал вината си в
проведеното по делото разпоредително заседание. Районният съд обстойно е
обсъдил защо не следва да се третират като смекчаващи вината обстоятелства
семейната ангажираност на подсъдимия и необходимостта същият да полага
грижи за своите родители, като въззивният съд изцяло споделя тази теза и не
намира за нужно да я преповтаря.
Според настоящия съдебен състав, така определенаеното на
подсъдимия наказание в размер на две години и осем месеца „лишаване от
свобода“ е правилно отмерено, съобразно изложените по-горе смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и съответно на тежестта на деянието и
личността на дееца. Наказанието е годно да постигне и целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК. В случая, липсва диспропорция между
определенаения от първостепенния съд размер на наказанието „лишаване от
свобода“ и обществената опасност на деянието и дееца, която да е обусловена
от несъответна и неизчерпателна преценка на значимите за отговорността на
подсъдимия фактори. определенаеното наказание, според настоящия съдебен
30
състав на въззивния съд, ще окаже дисциплиниращ ефект спрямо конкретния
извършител и предупредителен и възпиращ ефект спрямо останалите членове
на обществото. В този смисъл, размерът на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ не е и занижен, както се твърди в депозирания протест.
Увеличаването му би било несъответно на обществената опасност на
деянието и дееца, предвид констатираните индивидуализиращи
отговорността обстоятелства и би имало обратен ефект, несъвместим с целите
на наказателната репресия.
Предвид факта, че производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2
от НПК, законосъобразно е приложена разпоредбата и на чл. 58а от НК, като
наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, е намалено с
една трета.
По тези съображения, въведените в протеста и във въззивната жалба
възражения относно наказанието, са неоснователни.
Първостепенният съд правилно е преценил, че престъплението, за
което подсъдимият е подведен под отговорност, е извършено в съвкупност с
деянието по НОХД № 983/2020 г. по описа на ПРС, поради което и е
приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Законосъобразно, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК, е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан: за 72 часа по
реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 29.05.2020 г. до 11.03.2021 г.
Правилно е приложил първостепенният съд и разпоредбата на чл. 68, ал.
1 от НК, доколкото в случая са налице изискуемите от закона предпоставки
за привеждане в изпълнение изцяло и отделно на наложеното на подсъдимия
по НОХД № 969/2014 г. по описа на Районен съд – П. и НОХД № 127/2014 г.
по описа на Районен съд – П. общо най-тежко наказание в размер на една
година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
Решението на Пловдивския районен съд за разпореждане с наличните по
делото веществени доказателства и за възлагане на направените разноски за
процесуално представителство е съобразено със закона и също не подлежи на
корекция от въззивния съд, като правилно и законосъобразно.
Следва отново да се отбележи, че възражението на подсъдимия – за
отмяна на Присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, е неоснователно по изложените по-горе
съображения /л. 4-5 от настоящото Решение/. Предвид това и доколкото
настоящата инстанция не констатира да са допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, обжалваната присъда като правилна и
законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Воден от горните съображения и на осн. чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от
НПК, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
31
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 104/19.10.2021 г., постановена по НОХД
№ 3018/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд, I-ви н.с.
Да се уведомят страните за постановеното решение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32