Решение по дело №898/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 287/03.06.2024г., постановено по а.н.д. № 867/2024г., Районен съд Плевен, шести наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 24-0257-000066/27.02.2024г. на Началник РУ Д. Д. при ОДМВР Плевен, с което на А. Д. К. с [ЕГН] и адрес [населено място], [жк], вх.А, ет.2, ап.4, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – А. Д. К., страна по а.н.д. № 867/2024г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на съдебния акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на закона. Доводите са, че съдът неправилно е възприел описаната от органа фактическа обстановка, приложените по делото писмени документи не са събрани по допустимия процесуален ред, а административният орган не е събрал по делото доказателства дали процесното МПС подлежи на регистрация или не, както и че жалбата не е разгледана в нейната цялост. Оспорва се умисълът на деянието. Излагат се твърдения за непълно описание на нарушението. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и НП, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

С оспореното решение въззивният съд приел за установено, че на 22.09.2023г. в 10:42 часа в [населено място], [улица]до дом №53, с посока на движение към центъра на селото, А. Д. К. е управлявал мотоциклет KTM SPORTMOTORCYCLE GMBH ST 200 (оранжев на цвят), с рама № VBKGSA2031M207888 по асфалтов път, който е част от републиканската пътна мрежа и представлява път, отворен за обществено ползване по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП във вр. §6, т.1 от ДР на ЗДвП, като мотоциклетът не е бил регистриран по надлежния ред и е бил без поставени регистрационни табели на определените за тази цел места. За нарушението на К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 869883 от 22.09.2023г., който бил подписан от него без възражение. Такова не е постъпило и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на цитирания АУАН било издадено оспореното пред РС Плевен наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът установил по несъмнен и категоричен начин след анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и въз основа на показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитирал с доверие като обективни, логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и възпроизвеждащи преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, въззивният съд приел, че то е издадено в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административнонаказателната фаза на процеса. По отношение на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът приел, че в случая правилно е определен субектът на отговорността, а процесното нарушение е безспорно доказано, квалифицирано е правилно от административнонаказващия орган и наложените административни наказания съответстват на закона. Обосновал е и извод за липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

В разглеждания случай, отговорността на А. Д. К. е ангажирана за това, че на 22.09.2023г., в 10:42 часа, в [населено място], [улица]до дом №53, с посока на движение към центъра на селото, управлява двуколесно МПС – мотоциклет KTM SPORTMOTORCYCLE GMBH ST 200, с рама № VBKGSA2031M207888, което не е регистрирано по надлежния ред.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, допуска по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на тази забрана е обективирано като административно нарушение в санкционната норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно който се наказват с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водачи, които управляват моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, за наличието на съставомерно от обективна страна деяние е необходимо да бъде установено и доказано, че К. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което пълно доказване в конкретния случай административнонаказващият орган е провел. От показанията на свидетелите – актосъставител и свидетел по констатиране на нарушението и съставяне на АУАН, по несъмнен начин се установява, че касаторът е управлявал двуколесно МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил правилото на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същото се потвърждава и от писменото обяснение, дадено от К. в деня на установяване на нарушението. Фактическото описание на деянието съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател не сочи нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно обсъдени при постановяване на решението, и които да водят до нови изводи, различни от тези на решаващия състав.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено, а предхождащият го акт за установяване на административно нарушение, е съставен от компетентни органи, спазени са сроковете, формата и редът при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл.57 и чл.42 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно. От своя страна процесното НП съответства в пълна степен на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН, съдържа достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и всички обстоятелства, при които е извършено. За нарушителя не е налице неяснота по отношение на обстоятелството, какво точно нарушение му е вменено, за да се отрази това на ефективното упражняване на правото му на защита. Противно на доводите в касационната жалба, доказателствата са събрани по приложимия процесуален ред и изводите на решаващия състав са базирани на тези доказателства.

Неоснователно е и възражението на касатора за незаконосъобразност на решението, свързано с това, че по делото не са събрани доказателства дали процесното МПС подлежи на регистрация или не. Дори да се приеме, че процесното превозно средство е състезателен мотор и попада сред изключенията по чл.1, ал.5, т.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата), това изключение е относимо за моторни превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут, и то единствено в случаите, когато същите не се използват по пътищата за обществено ползване. Изключението по Наредбата не означава, че за тази категория превозни средства е позволено да се движат без регистрация и регистрационни табели по пътищата, отворени за обществено ползване. Обратното тълкуване изцяло противоречи на целта на ЗДвП и подзаконовите актове по приложението му. В настоящия случай, установеното от контролните органи управление на двуколесно МПС е осъществено по път, отворен за обществено ползване – в населено място [населено място], по [улица]до дом №53, което изключва приложението на изключението, предвидено в чл.1, ал.5, т.3 от Наредбата. С факта на движение по път, отворен за обществено ползване, по силата на закона процесното МПС е подлежало на регистрация.

По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 287/03.06.2024г., постановено по а.н.д. № 867/2024г. по описа на Районен съд Плевен.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.