№ 986
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203771 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от *** с ЕИК*** против НП № К20_159-F575389/29.12.2020 г.,
издадено от Директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което му е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 820 лева на осн. чл. 182, ал.2 от ЗДДС.
С жалбата се оспорва процесното постановление, като се излагат доводи за нарушение на
материалния и процесуалния закон.В съдебно заседание въззивникът не се представлява.
Представителят на АНО, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
От фактическа страна:
След извършена проверка от служители на НАП Бургас се установило, че дружеството-
жалбоподател не е включило в дневника си за продажби за данъчен период м.05.2020г.издадена от
него фактура 154/20.05.2020г. с данъчна основа от 16400 лв. и ДДС 3280 лв. Прието е, че не е
спазена разпоредбата на чл.124 ал.2 ЗДДС. Установено било, че фактурата е била включена в
следващия данъчен период.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмени
доказателства по АНП.
От правна страна:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от оправомощено лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.
На първо място липсва ясно посочване на коя дата е извършено нарушението.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН
урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. С
нормите на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН е въведено изрично
1
задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване на нарушението.
Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като
индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете
по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон,
съгласно чл. 3 от ЗАНН. В АУАН и в НП липсва посочване до кога е следвало да се отразят в
дневника за покупки посочените фактури. Вписано е, че фактурата следвало да се отрази в
дневника за продажбите за м. 05. 2020 г., но това не е достатъчно ясно посочване на датата на
извършване на нарушението. Датата е елемент от обективната страна на нарушението и не следва
същата да се извлича по тълкувателен път, тъй като по този начин се ограничава правото на
соченото за нарушител лице да разбере фактическите рамки на обвинението.
Отделно от това нестава ясно кое е нарушението, тъй като в НП на места се сочи, че е
осъществен състава на чл.124 ал.2 ЗДДС, а в диспозитива на НП е прието, че е нарушена нормата
на чл.124 ал.4 ЗДДС. Тази неяснота също представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като не става ясно каква е била волята на АНО.
Отделно от това, посочено е че неотразяването на фактурата в отчетните регистри за
данъчен период месец май 2020 г. представлява нарушение задължението по чл. 124, ал. 2 от
ЗДДС. Така извършеното деяние е подведено под хипотезата на чл. 182, ал. 2 (без да се направи
задължителната привръзка с ал. 1 от ЗДДС), като според АНО, неотразяването на издадената
фактура в дневника за продажби за съответния данъчен период, води до определяне на данъка в
по-малък размер от дължимия, т. е. налице е второто предложение на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, но
понеже фактурата е била включена в следващия данъчен период, то и санкцията следва да е в
намален размер. В конкретния случай в АУАН и НП въобще не е посочено, че невключването на
фактурата в съответния дневник за продажбите е довело до определяне на данъка в по-малък
размер – т. е. липсват твърдения за съставомерен признак от обективния състав на нарушението,
който признак да е вменен на нарушителя и срещу който той да може да организира защитата си.
Следва да се отбележи, че невинаги неотразяването на данъчен документ в отчетните
регистри води до определяне на данък в по-малък размер за съответния период, какъвто е
изискваният от чл. 182, ал. 1, предл. второ от ЗДДС вредоносен резултат /напр. възможно е
резултатът за периода да е данък за възстановяване съгласно чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, и при вземане
предвид невключените в отчетните регистри фактури/. Това навежда на мисълта, че е възможно
дори да не е налице нарушение, но тези обстоятелства са останали неизследвани по същество.
С тези мотиви НП следва да бъде отменено.Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К20_159-F575389/29.12.2020 г., издадено от
Директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което на *** с ЕИК*** е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 820 лева на осн. чл. 182, ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2