РЕШЕНИЕ
№ 1448
гр. Варна, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501933 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ОС-Варна е образувано по жалба на А. Т. Т., ЕГН ********** и
Н. П. Н., ЕГН **********, срещу Решение №2344/27.06.2023г. по гр.д. №11494/21г. по
описа на ВРС, ХVІІ-ти с-в, с което са осъдени ввъззивниците да заплатят поравно на П. Н.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Я.Х.“ ***, и Е. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Ген. С.“ ***, (правоприемници на починалата в хода на процеса Ц. Й.
Н., ЕГН **********), следните вземания, произтичащи от сключен между страните писмен
Договор за наем на недвижим имот от 28.11.2019 г., както следва: 1/ разликата над сумата от
880 лв. до 1 200 лв., представляваща сбор от три месечни наема по 400 лв. за периода март,
април и май 2021 г., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; 2/ сумата в размер от 162,88 лв.,
представляваща заплатена от наемодателя сума за използвана от наемателите
електроенергия в имота за периода 28.03.2020г. – 16.04.2020г. по издадена от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД Фактура № ********** от 22.04.2020 г., на основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД; 3/ сумата в общ размер от 366,02 лв., представляваща заплатена от
наемодателя сума за използвани В и К услуги от наемателите в имота за периода 01.11.2020
г. – 30.05.2021 г. по издадени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД
Фактура № **********/08.12.2020 г., Фактура № **********/11.01.2021 г., Фактура №
**********/08.02.2021 г., Фактура № **********/16.04.2021 г. и Фактура №
**********/26.07.2021 г., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; 4/ сумата в общ размер от 4 006
лв., представляваща обезщетение за причинените от наемателите на наемодателя
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени повреди върху недвижимия имот и
намиращите се в него движими вещи, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата в
размер на 3 540 лв., представляваща средната пазарна стойност на разходите необходими за
1
извършване на ремонтни дейности за отстраняване на повредите, изразяващи се в измиване
и подготовка за боядисване и боядисване, грундиране и кърпежи със шпакловка във всички
стаи и в коридора; подмяна на ламината в дневна стая; смяна на пантите на шкафчетата и
поставяне на нова брава на вратата в малка спалня; подмяна на единични плочки, подмяна
на сифон за мивка и под, прогонка на врата в тоалетна до кухня; подмяна на казанчето на
тоалетната в банята; както и основно почистване на жилището; сумата в общ размер от 466
лв., представляваща средната пазарна стойност на следните увредени движими вещи: 1.
кухненски шкаф под мивка с размери 1.40x0.60x0.90 м. от ПДЧ плоскости; 2. Аспиратор
марка „Фабер”, закупен 2010 г.; 3. Готварски плот с 4 бр. котлони, закупен 2010 г.; 4.
Разтегателен диван с ръкохватки, тапициран с дунапрен и плат, размери 1.80x0.60 кв.м.,
размер в разтегнато състояние 1.80x.1.40 кв.м., счупена е разтегателната метална част; 5.
Фотьойл, тапициран с дунапрен и плат без ръкохватки 1 бр.; 6. Табуретка, тапицирана с
дунапрен и плат; 7. Плетени столове от дървени пръчки с ръкохватки — 2 бр.; 8. Столове от
дърво със струговани крака, тапицирана седалка с дунапрен и плат без ръкохватки- 2 бр. 9.
Врати към тераси — стъклени с PVC дограма с размери 1.80х0.80 м.; 10.
Плафониерастъклена; 11. Легло, правено по поръчка от ПДЧ плоскости с ракла и повдигащ
механизъм с размери 2x2 м., с матрак с тапицерия от плат, с челна стенна поставка от
дунапрен и плат; 12. Панти за вратички на шкаф — 8 бр. метални; 13. Вкопана брава с 2 бр.
дръжки за врата — закупена от Белгия, метална; 14. Плочки за баня — теракотни, с размери
20x20 см., сиви — 2 бр.; 15. Сифон за под — чугунен — 1 бр.; 16. Врата на тоалетна,
дървена, с размери 1.80 на 0.80 м.; 17. Шкаф за баня от ПДЧ плоскости с една вратичка и два
панела с чекмеджета, бял с размери 0.60х0.40х0.90 м., с мраморен плот и вградена
керамична мивка с батерия; 18. Тоалетно казанче - керамично с механизъм с поплавък; 19.
Спирателен кран на водата, метален; 20. Завеса на ленти със шнур за издърпване — 1 бр. с
размери 1.80x0.80, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на
исковата молба /06.08.2021 г./ до окончателното изплащане на задълженията, както и 1
309,03 лв., представляваща сторени от ищците разноски по делото и по ч.гр.д. № 8682/2021
г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че съдът е направил неверни изводи, тъй като е интерпретирал
погрешно свидетелските показания. Сочи, че не са коментирани свидетелските показания, че
в жилището не е имало конденз, както и не е съобразено, че свидетелят М. няма
впечатления от жилището през май 2021г., когато фактически наемателите са се изнесли.
Сочат, че суми за вода са заплащани на наемодателката на ръка. Твърди се наличието на
нови обстоятелства, а именно- след съдебното заседание въззивниците са узнали, че
наемодателката и с други наематели е действала по същия начин и ги е съдила. Молят да
бъде отменено решението и исковете отхвърлени.
В срока за отговор е депозиран такъв от П. Н. Н. и Е. Н. Н.. Същите оспорват жалбата
и сочат, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Твърдят, че са неоснователни възраженията, че за месец март се дължи наем само в размер
на 80 лв., тъй като е налице подписана от въззивниците разписка, в която цялото вземане за
март е признато. Така нар. документ „предупреждение“ е изрично оспорен от въззиваемите,
поради което е и неистински такъв. Сочат, че по отношение на вземането за незаплатена
вода не е наведено твърдение в отговора на исковата молба, че суми за вода са заплащани на
наемодателката на ръка. Затова и оспорват да бъде прието това възражение и събирани
доказателства в тази посока. Твърдят, че и останалите наведени възражения във връзка с
претенциите под номер 3 и 4 също са неоснователни, тъй като са събрани достатъчно
свидетелски показания и заключение на вещо лице. Молят решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба се излага от ищцата Ц. Н., заместена по реда на чл. 227 ГПК от
2
своите наследници по закон Е. Н. и П. Н., че на 28.11.2019 г., в качеството си на наемодател,
сключила с ответниците А. Т. Т. и Н. П. Н., в качеството им на наематели, писмен договор
за наем на недвижим имот – етаж от къща, находяща се в гр. Варна, м-ст Св. „Константин и
Елена“, ул. „13-та“ № 703, с нов административен адрес – гр. Варна, ул. „Л.Д.“ ***. Срещу
предоставената вещ наемателите се съгласили да заплащат месечна наемна цена от 400 лв.,
платима от 1-во до 3-то число всеки месец. Наемателите са се съгласили да заплащат за своя
сметка разходите по отстраняване на всички дребни повреди, текущите разходи за
обикновено ползване и ел.енергия. Постигнато е съгласие и за сметка на наемателите да
бъдат вредите, причинени виновно по време на ползване на имота. Сочи, че на 29.11.2019 г.
е подписан приемо-предавателен протокол, с който имотът е предаден на наемателите, като
са описани и вещите, които се предават. Излага, че първоначално договорът е сключен за 12
месеца, считано от 01.12.2019 г., но преди изтичане на срока му на 29.11.2020 г. страните се
договорили договорът да продължи при същите условия до 31.03.2021 г., а на 28.03.2021 г.
се уговорили да продължи с още една година при същите условия. Ищцата твърди, че по
време на ползване на договора ответниците били в забава за плащане на наем и
консумативи, поради което на 11.05.2021 г. ги предупредила да платят дължимите суми до
30.05.2021 г., като в противен случай ще прекрати договора. На 30.05.2021 г. ответниците
напуснали имота, без да върнат ключовете за жилището и да заплатят дължимите суми, за
което ищцата узнала след обаждане два дни по-късно. Сочи, че за времето на ползване на
имота ответниците не са заплатили три месечни наемни вноски за периода март,април и май
в общ размер от 1 200 лв. Излага, че не са заплатили и консумираната вода в обекта за
периода 01.11.2020 г. – 30.05.2021 г. в общ размер от 366,02 лв. Излага, че при наемане на
имота консумираната ел.енергия се е заплащала от нея, но поради това, че наемателите
постоянно са забавяли плащанията, през април 2020 г. прехвърлила партидата на тяхно име.
Твърди, че след напускане на жилището захранването било прекъснато на 08.06.2021 г. и
установила, че ответниците дължат сума за изразходвана електроенергия в размер на
1 412,24 лв. Освен тази сума ответниците не са платили и сума в размер на 162,88 лв. по
фактура от 22.04.2020 г., която ищцата е заплатила. Ищцата заплатила всички суми и
захранването било възстановено на 24.04.2021 г. Сочи, че по време на ползването
ответниците са нанесли значителни имуществени вреди в имота, които са подробно описани
в исковата молба, за установяването на които ищцата е провела производство по
обезпечение на доказателствата, за което е образувано ч.гр.д. № 740/2021 г. на ВРС. Излага,
че назначената по това дело експертиза е установила, че за отстраняването на вредите следва
да се извършат ремонтни дейности на стойност 3 540 лв., представляваща средната пазарна
стойност на разходите необходими за извършване на ремонтни дейности за отстраняване на
повредите, изразяващи се в измиване и подготовка за боядисване и боядисване, грундиране
и кърпежи със шпакловка във всички стаи и в коридора; подмяна на ламината в дневна стая;
смяна на пантите на шкафчетата и поставяне на нова брава на вратата в малка спалня;
подмяна на единични плочки, подмяна на сифон за мивка и под, прогонка на врата в
тоалетна до кухня; подмяна на казанчето на тоалетната в банята; както и основно
почистване на жилището. Твърди, че са налице и повредени движими вещи на стойност 466
лв., представляваща средната пазарна стойност на следните увредени движими вещи: 1.
кухненски шкаф под мивка с размери 1.40x0.60x0.90 м. от ПДЧ плоскости; 2. Аспиратор
марка „Фабер”, закупен 2010 г.; 3. Готварски плот с 4 бр. котлони, закупен 2010 г.; 4.
Разтегателен диван с ръкохватки, тапициран с дунапрен и плат, размери 1.80x0.60 кв.м.,
размер в разтегнато състояние 1.80x.1.40 кв.м., счупена е разтегателната метална част; 5.
Фотьойл, тапициран с дунапрен и плат без ръкохватки 1 бр.; 6. Табуретка, тапицирана с
дунапрен и плат; 7. Плетени столове от дървени пръчки с ръкохватки — 2 бр.; 8. Столове от
дърво със струговани крака, тапицирана седалка с дунапрен и плат без ръкохватки- 2 бр. 9.
Врати към тераси — стъклени с PVC дограма с размери 1.80х0.80 м.; 10.
Плафониерастъклена; 11. Легло, правено по поръчка от ПДЧ плоскости с ракла и повдигащ
механизъм с размери 2x2 м., с матрак с тапицерия от плат, с челна стенна поставка от
дунапрен и плат; 12. Панти за вратички на шкаф — 8 бр. метални; 13. Вкопана брава с 2 бр.
дръжки за врата — закупена от Белгия, метална; 14. Плочки за баня — теракотни, с размери
3
20x20 см., сиви — 2 бр.; 15. Сифон за под — чугунен — 1 бр.; 16. Врата на тоалетна,
дървена, с размери 1.80 на 0.80 м.; 17. Шкаф за баня от ПДЧ плоскости с една вратичка и два
панела с чекмеджета, бял с размери 0.60х0.40х0.90 м., с мраморен плот и вградена
керамична мивка с батерия; 18. Тоалетно казанче - керамично с механизъм с поплавък; 19.
Спирателен кран на водата, метален; 20. Завеса на ленти със шнур за издърпване — 1 бр. с
размери 1.80x0.80подробно описани в уточняващата молба. Твърди, че вредите са изцяло по
вина на наемателите, защото имотът им е бил предаден в много добро състояние след
извършен ремонт през април 2019 г. Предвид изложеното за ищцата е налице правен
интерес да предяви искове за заплащане на наемна цена и консумативи, както и за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди по време на ползването на
имота. В условията на евентуалност, ако се установи, че ответниците не са били обвързани
от договор за наем, то същите дължат обезщетение за лишаване от ползване на имот и
консумативи, и обезщетение за претърпени имуществени вреди
В срока по чл.31 ГПК ответниците А. Т. Т. и Н. П. Н. са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват исковете. Считат същите за недопустими, а исковата молба за
нередовна. Излагат, че изложените факти не съответстват на реалната фактическа
обстановка, както и че за част от претендираните суми не са представени доказателства.
Оспорват да са извършили описаните имуществени вреди по жилището. Сочат, че само част
от нанесените щети могат да се приемат за нанесени от тях, като твърдят и, че са забавили
неумишлено плащанията, предвид кризисното положение в страната. Излагат, че ищцата е
присвоила техни вещи. Твърдят, че дължимите от тях наеми са били на стойност 880 лв., а
не 1200 лв. Представените фактури за вода са за цялата къща, а не само за обитавания от тях
етаж, а представените фактури за електроенергия са за техния етаж и за последния, който се
е ползвал от друг наемател. Твърдят, че са стопанисвали добре имота, защото в противен
случай ищцата е следвало да прекрати договора по-рано. Оспорват подробно, че са
причинили твърдените имуществени вреди в имота и по движимите вещи. Твърдят, че
неоснователно ищцата е прекратила договора по време на извънредното положение в
страната. Сочат, че ищцата е осъществявала постоянен психически тормоз над тях и децата
им.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот от 27.12.2006 г. се установява,
че Ц. Й. Н., Е. Н. Н. и П. Н. Н. са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, м-ст „Малко Ю“, представляващ жилищна сграда, със ЗП от 151 кв.м. и гараж с
площ 45 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения, построени върху дворното място,
представляващо поземлен имот № 703 по плана на СО „Траката“.
На 28.11.2019 г. между Ц. Й. Н. /като наемодател/ и А. Т. Т. и Н. П. Н. /като
наематели/ е сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който ищцата е
отдала под наем на ответниците етаж от къща с площ 140 кв.м., състоящ се от хол с
кухненски кът, три спални, баня и тоалет, находящ се в гр. Варна, м-ст „Св. Константин и
Елена“, ул.13, № 703 срещу месечна наемна цена от 400 лв. за срок от 12 месеца, считано от
01.12.2019 г. В самия договор допълнително е записано ръкописно, че на 29.11.2020 г.
страните са се уговорили, че срока на същия се продължава до 31.03.2021 г., като на
28.03.2021 г. са се уговорили да продължи още една година (т.е. до 28.03.2022 г.), за което са
положили подписи. Че по взаимно съгласие между страните договорът е продължен и след
тази дата до 31.05.2022г., не е спорно между страните.
При предаване на държането на имота е изготвен приемо-предавателен протокол-
опис, съставляващ Приложение № 1, неразделна част от договора. В него е описано какви
движими вещи като обзавеждане на имота се предават на наемателите. За част от вещите са
посочени неизправности- аспиратор без филтри, душ без слушалка, спукана стена в
детската, петно от влага и в детската, и в спалнята, нефугирани плочки в банята, неработещи
4
лунички на огледалото, спукани огледала, без ролетна щора в детската.
По делото е представено заверено копие от разписка за задължения от 02.04.2021г.,
неоспорена от ответниците, от която се установява, че ответникът Н. Н. на посочената дата е
удостоверил, че дължи наем за февруари 2021 г. – 100 лв., наем за март 2021 г. – 400 лв. и
наем за април 2021 г. – 400 лв., общо 900 лв. Посочено е и че дължи сума за незаплатена
вода след 30.10.2020 г. до 28.03.2021 г. на стойност 272,62 лв.
Представено е от ответниците писмен документ, наречен „Предупреждение“, за който
се твърди, че съдържа изявление на Ц. Н. от 11.05.2021г., че ответниците трябва да
освободят жилището до 11.06.2021 г., поради грубо нарушаване на договора, като е
посоченжо, че ответниците дължат наеми за март 2021 г. – 80 лв., за април – 400 лв. и за май
400 лв., както и вода на стойност 323,77 лв. за периода 30.10.2020 г. – 28.04.2021 г. Изрично
доказателството е оспорено от ищцата досежно неговата автентичност. Същото не съдържа
подпис на ищцата, поради което и в тежест на ответниците е било да установят истинността
на приложения документ. Доказателства, установяващи че „предупреждението“ е изходящо
от Ц. Н., не са ангажирани. Предвид това и не може да бъде направен категоричен извод за
истинността на доказателството, в това число и за авторството на направеното изявление.
От извлечение от системата на Енерго-Про към 21.07.2021 г. се установяват
незаплатени задължения по фактури, издадени за периода 15.04.2021 г. – 30.06.2021 г. за аб.
№ **********. От представени фискални бонове към „ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА“ ЕАД /л. 16/ се
установява, че на 22.06.2021 г. по кл.№ **********, обект № ********** е заплатена сума за
изразходвана електроенергия за периода 28.03.2020 г. – 16.04.2020 г. в размер на 162,88 лв.
От Констативен протокол на ЕРП Север се установява, че на 16.04.2020 г. служители на ЕРП
Север са посетили адрес ул.13, № 703, и са прехвърлили партидата на името на ответниците
(записано е „встъпване в договорни отношения“. От Констативен протокол на ЕРП Север се
установява, че на 24.06.2021 г. е възстановено захранването на СТИ на адрес ул. „Л.Д.“ ***.
От представени фактури от 08.12.2020 г., 11.01.2021 г., 08.02.2021 г., 16.04.2021 г.,
26.07.2021 г. на ВиК Варна се установява, че са заплатени суми от 153,05 лв., 65,78 лв., 66,42
лв., 66,42 лв., 66,42 лв. за аб.№ 1176667, общо за периода 28.09.2020 г. – 23.07.2021г. От
приложените фактури се установява, че е начислявана по посочения абонатен номер средно
по 35 куб.м. средномесечно. На фактурите е посочен адрес на клиента гр. Варна, м. „Малко
Ю“, без да е обозначено за кой точно обект се касае начислената вода.
От показанията на разпитания по делото свидетел Б. М. С. се установява, че същият
познава ищцата и синовете й, и е живял във вилата й на ул. „13-та“ като наемател до 2015 г.
Посочва, че познава ответниците и ги е виждал веднъж, когато са се нанесли през 2019 г. на
втория етаж на вилата. Влизъл в жилището, което е било чисто и нормално за живеене.
Посочва, че последно е ходил юни 2021 г., когато ищцата го е извикала да види състоянието
на жилището, защото наемателите са изнесли без да й се обадят. Посочва, че имотът бил в
лошо състояние, на терасата имало 10-12 чувала с отпадъци, ламинатът пред мивката бил
подпухнал, мивката била мръсна и запушена, плоскостите под нея били изгнили,
хладилникът бил повреден, липсвали решетките на аспиратора и бил мазен, мивката била
запушена, което наложило и къртене на част от канализацията, за да бъде сменен сифона.
Разказва още, че стените били издраскани, не било метено, холовата гарнитура била за
изхвърляне. Не е забелязвал други хора да живеят на етажа, освен ответниците и техните
деца. Твърди, че холовата гарнитура имала диван и кръгло канапе, но били за изхвърляне,
защото не ставали за ползване. Едната брава била повредена, матракът бил за изхвърляне.
Имало мухъл в кухнята, спалнята и детската. Стените били издраскани от децата, гърбовете
на гардеробите били разпаднати, вратичките на шкафовете и секциите трябвало да се
ремонтират. В банята моноблока бил пукнат и шкаф-мивката изгнила, което се наложило
смяна. В тоалетната ремонтирал сифона и плочките. Хладилникът не работил, печката била
в окаяно състояние, имало запушване в банята. Свидетелят посочва, че знае тези неща,
защото ищцата го е извикала да направи ремонта след като ответниците са се изнесли.
Посочва още, че не е имало мухъл в сградата, когато той е живеел там. Когато той е
напуснал не е имало вързани буркани под мивката и когато е напуснал с негови средства е
5
боядисал целия етаж и стълбищата. Не знае на кого е хладилника, но печката и ширмът
били от неговото време. Не знае, че таванът на кухнята е паднал. Не знае за проблем с
токовата и водната инсталация, като не е било нужно да се прави профилактика. След него е
имало едно семейство и било опушено, но ищцата е наела фирма да го почисти.
От показанията на разпитания по делото свидетел Б.Н.П. се установява, че познава
ищцата и синовете й, като живее от 7 години на първия етаж в сградата на ул. „13-та“, като
ответниците са живеели на втория етаж. Разказва, че след като ответниците се изнесли
ищцата го е извикала да види какво е положението на техния етаж. Споделя, че имало
боклук, имало оставен хладилник, не било почистено, в банята имало проблеми и нещо
счупено. Преди ответниците да се нанесат цялото помещение било черно, но фирма дошла
да го изчисти. При него не е имало проблем с канализацията. Има общ водомер в коридора
при входа на сградата и контролни водомери на всеки етаж, които хазяйката е засичала
всеки месец. По време на пребиваването на ответниците свидетелят е посещавал жилището
им. Не е било фрапиращо мръсно. Не си спомня наводнение на третия етаж и не е имал
проблеми с мухъл. Спомня си, че след напускането на ответниците е имало бележка от тях с
текст, че ще се върнат да изчистят. После имало бележка, че патронът е сменен.
По делото е приложено ч.гр.д. № 8682/2021 г. на ВРС, което е било образувано по
подадена молба от Ц. Й. Н. за обезпечение на доказателства по реда на чл. 207 ГПК. В
заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза вещото лице сочи най-общо,
че е установило вредите, описани в молбата. Не е конкретизирало точно вида им, не е
описало подробно къде е констатирало нужда от СМР, какво е състоянието на всяка от
описаните вещи, налични ли са понастоящем. Посочило, че ремонтните дейности съобразно
Справочник за цените в строителството възлизат на 3 540 лв. (труд, материали, транспорт и
др.) Стойността на липсващите и повредени движими вещи е 466 лв. /не е посочено кои са
липсващи и кои повредени/.
Представено е извлечение от акт за смърт, от което се установява, че на 13.09.2022 г.
ищцата Ц. Н. е починала. В процеса като ищци са конституирани наследниците й – П. Н. Н.
и Е. Н. Н., видно от представеното удостоверение за наследници /л. 137/, които поддържат
подадената искова молба /л. 148/
От представена оферта на „Лъки КД“ ЕООД от 05.03.2019 г. се установява, че
дружеството е направило оферта да извършване на СМР- измиване и престъргване на латекс
по стари стени и тавани, грундиране на стари стени и тавани преди боядисване и двукратно
боядисване. Офертата е била за ремонтни дейности на адрес гр. Варна, м. Евксиноград, ул.
„13“, № 703 на стойност 3 955,82 лв. Представени са фактури, издадени от „Лъки КД“ ЕООД
на стойност 150 лв.- изготвяне на експертиза и 3 955,82 лв.- извършени СМР по протокол.
Протокол не е представен.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:
Досежно наличието на наемно правоотношение между страните не е налице спор.
Наведените в жалбата основания касаят незаконосъобразност изводите на съда, че за месец
март 2021г. се дължи наем от 400 лв., въпреки че в приложеното „предупреждение“,
издадено от наемодателката е посочено, че се дължи 80 лв.
Наведено е твърдение, че вода е начислявана за цялата къща, а не е ползвана такава
само от въззивниците. Твърдят, че са плащали на ръка на наемодателката определени суми
за вода.
Оспорват, че са причинили посочените вреди- не е имало конденз, респективно
мухълът не е причинен от виновно тяхно поведение; жилището е било добре поддържано,
нормално за живеене. В този смисъл се сочи, че не са коментирани в цялост свидетелските
6
показания. Твърдят, че съдът не е съобразил и недостатъците на жилището и покъщнината
при предаване на наетата вещ.
По така наведените възражения съдът намира следното:
Претенцията за заплащане на наем за месец март в размер на 400 лв. е установена по
размер, доколкото в приложената по делото разписка за задължения, подписана от
въззивника Н. на 02.04.2021г. е посочено, че същият дължи наем за март 400 лв. и наем за
април в същия размер. Горното представлява признание на неизгоден за въззивниците факт,
че сумата за наем за месец март 2021г. е била дължима към посочената дата. Не е
представена разписка за плащане на наемната цена в брой, за което съобразно т.2.3
наемателите следва да разполагат с разписка. Приложеното по делото писмено
доказателство –„предупреждение“, на което въззивниците се позовават, не може да бъде
кредитирано от състава като признание от страна на наемодателката Ц. Н. за факта, че за
месец март 2021г. се дължат само 80 лв., тъй като писменият документ не е подписан от Н..
Авторството на изявлението, обективирано в т.н. „предупреждение“, е изрично оспорено
още при представяне му, но от въззивниците, чиято е била доказателствената тежест да
установят истинността на представения от тях и неподписан от насрещната страна
документ, не са ангажирали доказателства в тази насока. Поради което и не може да бъде
направен извод, че волеизявлението е на наемодателката. Липсва признание, че ответниците
са заплатили целия разликата над 80лв. до 400 лв. за месец март 2021г. Затова и съставът
приема, че възраженията че наем не се дължи за разликата над 880лв. до 1 200 лв. са
неоснователни. Искът за заплащане на наемна цена за периода от март до май 2021г. за
разликата над 880лв. до 1 200 лв. е основателен и следва да бъде уважен. Решението на ВРС
в тази част следва да бъде потвърдено.
Досежно оспорването на решението в частта, с която да осъдени въззивниците да
заплатят сума за електроенергия в размер на 162,88 лв., въззивниците не са навели
основания за незаконосъобразност на решението в тази част. Видно от приложената по
делото фактура №**********/22.04.2020г., издадена за ползвана през периода 28.03. до
16.04.2020г. електроенергия за отдадения под наем имот, стойността на начислената енергия
е 162,88 лв. Фактурата е заплатена. Няма спор, че макар и същата да е издадена на името на
наемодателката, през този период въззивниците са ползвали имота, а партидата е
прехвърлена на тяхно име след тази дата- 16.04.2020г. Касовият бон, установяващ плащане
на сумата за енергия, е в държане на ищцата, която го е представила като доказателство,
поради което и може да бъде направен извода, че тя е била платец по фактурата. В т. 3.3 от
наемния договор е изрично предвидено, че наемателят заплаща всички разходи, свързани с
ползването на имота, поради което и незаплащане на дължимата по времетраенето на
наемния договор сума за електроенергия е основание наемателите да бъдат осъдени да
възстановят на наемодателката заплатената от нея сума. И в тази част решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Досежно претенцията за заплащане на консумираната от наемателите вода:
Приложени са по делото 5 бр. фактури, издадени на получател Ц. Н. с адрес гр.
Варна, м-ст „Малко Ю“ по клиентски номер 1176667. Няма спор, че на посочения адрес се
намира отдадения под наем имот, както и че същият обаче представлява къща на три етажа,
в която се намират повече от един отдадени под наем обекти. Това не е оспорено нито от
ищцата, а се установява и от разпита на свидетелите, които лично са обитавали процесния
обект. Това обстоятелство, че водата е отчитана общо за цялата къща, а впоследствие е
разделяна от наемодателката въз основа на показанията на контролните водомери, се е
твърдяло още в отговора на исковата молба. Ответниците са възразили, че начислената по
фактурите вода не е ползвана само от тях. Доказателства за обратното не са ангажирани от
ищцата. Напротив, при съобразяване на отчетената по фактурите вода е видно, че същите са
издавани средно на месец за 35 кум.м. консумирана вода. Горните количества не
7
съответстват на ползването на петчленно семейство. Затова и съставът приема, че в тежест
на ищцата е било да установи, че начислените количества вода представляват консумативи
именно за ползвания от ответниците обект. Установяването на факта, че вода за периода от
30 октомври до 28.03.2021г. е консумирана и неплатена от ответниците в размер на 272,62
лв., съдът приема за реализирано посредством представянето на коментираната вече по-горе
разписка за задължения от 02.04.2021г. В нея въззивникът е признал неизгодния за него
факт, че дължи сумата от 272,62 лв. До този размер следва да бъде вменено задължението за
плащане на консумативи за вода от въззивниците. В останалата част за разликата над 272,62
лв. до претендираните 366,02 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Възражението, наведено във въззивната жалба, че сума въобще не се дължи, тъй като е
плащано на ръка на наемодателката, не е предмет на разглеждане. Същото е преклудирано,
тъй като е наведено за първи път пред въззивната инстанция. Предвид горното, решението
на ВРС в частта, с която въззивниците са осъдени да заплатят сумата от 272,62 лв. –
заплатена от наемодателката Н. сума за ползвани от въззивниците ВиК услуги, следва да
бъде потвърдено. За разликата над тази сума до 366,02 лв. решението следва да бъде
отменено, а искът-отхвърлен.
Досежно претенцията за заплащане на обезщетение за вреди, причинени по време на
ползване на имота, съставът намира следното:
Описани са в исковата молба по пера вреди, оценени на сумата в размер на 3 540 лв.,
представляваща средната пазарна стойност на разходите необходими за извършване на
ремонтни дейности за отстраняване на повредите, изразяващи се в измиване и подготовка за
боядисване и боядисване, грундиране и кърпежи със шпакловка във всички стаи и в
коридора; подмяна на ламината в дневна стая; смяна на пантите на шкафчетата и поставяне
на нова брава на вратата в малка спалня; подмяна на единични плочки, подмяна на сифон за
мивка и под, прогонка на врата в тоалетна до кухня; подмяна на казанчето на тоалетната в
банята. Съдът намира, че така описаните необходими за извършване СМР касаят извършване
на основен ремонт на имота, а не отстраняване на дребни повреди по обикновеното
ползване на имота по смисъла на чл. 231 ЗЗД. Така напр. се претендира извършване на
шпакловка, грундиране, боядисване на всички стени и тавани без по делото да е установено,
че обикновеното почистване на стените не би отстранило замърсяванията и надраскванията
по тях. Досежно таваните на са наведени въобще твърдения кое налага шпакловането и
боядисването им отново. Безспорно се установява, че наемателите са напуснали имота, като
са имали намерение след изнасяне на багажа да се върнат и да го почистят. Това сочи и
свидетелят Б.П., който излага, че е имало оставена бележка в имота в посочения смисъл.
Също така установено е и от двамата разпитани по делото свидетели, че отпадъците са били
събрани в чували и подредени на терасата, което е индиция, че наемателите са имали
намерение да изхвърлят оставения от тях боклук. Възможност за почистване на имота и
предаване на ключовете, респективно на държанието на имота от наемателите на ищцата, не
е дадена, тъй като последната е сменила патрона. Това също се установява от приложеното
по делото писмено доказателство- бележка от ищцата, че патронът е сменен. Предвид това
и съставът приема, че с поведението си самата наемодателка е препятствала изпълнението
на задължението на наемателите да върнат имота в състоянието, в което им е бил предаден.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че не се установи по безспорен начин в какво
състояние е бил предаден процесния имот. В приемо-предавателния протокол са описани
вещите, които се намират в имота, но не и състоянието, в което всички те са. Като се има
предвид, че при предаването е невъзможно да бъдат констатирани всички недостатъци на
вещите предвид техния брой, както и предвид факта, че някои от недостатъците са скрити
такива- напр. състояние на матраци, диван, канапе, вратички, работещи ли са осветителните
тела и състояние на плочки, сифони и т.н., съставът намира, че от приемо-предавателния
протокол може да бъде направен извод за това какви вещи са предадени, но не и за тяхното
състояние. Други доказателства, установяващи, че действително имотът е бил предаден в
8
твърдяното от ищцата състояние и всички описани щети са причинени по време на
действащия с ответниците договор за наем, не са представени. А възражения, че в част от
предоставената покъщнина е била амортизирана, са наведени още в отговора на исковата
молба от ответниците. Доказателство, че в приемо-предавателния протокол не е описано
изчерпателно и коректно състоянието на имота и вещите в него е и факта, че още при
предаването на имота е имало спукани стени /в детската стая/, петна от влага /детска стая,
спалня, кухня/, нефугирани плочки в банята, паднал таван в кухнята. Описаните
недостатъци на имота не кореспондират с твърдението на ищцата, че същата е направила
основен ремонт преди предаването му на ответниците. Представените в тази насока
доказателства- оферта за СМР и фактури, че СМР за измиване, престъргване на стени и
тавани, грундиране и двукратно боядисване са извършени, съдът намира, че не съответстват
на описаното състояние на имота при предаването му на наемателите. Претенциите за
заплащане на разходи за подмяна на сифон, за мивка и под, прогонка на врата в тоалетна до
кухня, подмяна на казанчето на тоалетната в банята, подмяна на единични плочки, съдът
намира, че са неоснователни. Посочените щети не се установява да са в причинени по време
на ползване на имота. Вещото лице категорично е посочило, че спукването на плочките не
се дължи на външно въздействие /изтърване на предмет напр./, а е в резултат на слягане на
конструкцията най-вероятно. Подмяната на сифона от своя страна очевидно е свързана с
необходимостта от отпушване на канала, което не може да се приеме, че се дължи на
виновно поведение на наемателите, като се има предвид изложеното от свидетеля Б. С., че
се е наложило къртене около метър, тъй като запушването е било твърде дълбоко. Поради
което и може да бъде направен извод, че се касае за недостатъци на канализацията не само
на предоставения под наем имот, а и в цялата къща. Отстраняването на недостатъците на
канализацията не представлява дребни поправки по смисъла на чл.231 ЗЗД и не може да се
вмени в задължение на наемателите. Следва да се има предвид и следното:
Независимо че пред ВРС по молба, подадена от Ц. Н. за обезпечаване на
доказателства, е изготвено и прието заключение на вещото лице, настоящият състав намира,
че същото не установява твърденията на ищцата в исковата й молба досежно причиняването
на вредите. Вещото лице е посочило, че е направило оглед на имота през юли 2021г. и е
констатирало описаните в молбата за обезпечаване на доказателствата вреди. Същите обаче
не са конкретизирани от експерта. Така например, нито е посочено в коя стая какви
недостатъци има по стените, таваните и пода, защо се налагат такива разходи за
отстраняването на тези недостатъци, а не е достатъчно само почистването на обектите,
колко квадратни метра се нуждаят от грундиране, от боядисване, къде се констатира мухъл,
къде са налага подмяна на части. Вещото лице е отговорило конкретно на поставената в
молбата за обезпечаване на доказателствата задача- съществуват ли описаните вреди в
имота, но самата задача е била некоректно поставена, защото посредством заключението не
се установява какви са по вид вредите и какво е състоянието на имота, описано от вещото
лице, а не по твърдения на ищцата. Изготвеното заключение е дало конкретен отговор на
въпроса какви СМР е нужно да бъдат извършени и на каква стойност са те, за да бъдат
отстранени вредите, описани от ищцата, които обаче не са установени от експерта. Затова и
съставът приема, че изготвеното заключение не установява твърдението на ищцата, че по
време на договора за наем са причинени описаните вреди. Показанията на разпитания по
делото свидетел Б. С., кредитирани по реда на чл. 172 ГПК предвид близките му приятелски
отношения с ищцата, също не установяват този факт, тъй като свидетелят няма впечатления
от състоянието на имота при предаването му.
По изложените по-горе съображения съставът приема, че не се установи наличието на
предпоставките по чл.231 ЗЗД. В имота действително е имало наличие на дребни повреди,
които се дължат на обикновеното му ползване /изцапани стени, замърсени помещения,
неизхвърлен боклук, непочистени санитарни помещения/, но с поведението си ищцата
/сменяйки патрона и ограничавайки достъпа до имота/ е препятствала възможността част от
9
тези повреди да бъдат отстранени от наемателите. Друга част от претендираните от ищцата
вреди не беше установена /нуждата от грундиране на тавани, боядисване, подмяна на части
и т.н./
Същите мотиви настоящият състав излага и по повод повредените вещи. Не бяха
събрани доказателства описаните в исковата и уточнителната молба от 07.09.2023г. вещи да
са повредени или погинали- напр. столове- плетени и обикновени по 2 бр., плафониери,
аспиратор, готварски плот, врати. Нито вещото лице, нито свидетелските показания
установяват липсата или повредата на описаните столове и плафониери. Досежно
аспиратора и плота, замърсяването на същите не е основание да се приеме, че следва да
бъдат заменени с нови. Почистването им е било задължение на наемателите, но както се
коментира вече, поради поведението на наемодателката наемателите са били
възпрепятствани да изпълнят това свое задължение. Досежно вратите вещото лице изрично
е посочило, че същите не са повредени, а следва да бъдат притегнати. Диванът, фотьойлът,
табуретката, шкафовете за баня и кухненския шкаф не са погинали. Доколкото не е
установено какво е било състоянието им при предаване на имота, както и предвид
обстоятелството, че повечето от вещите са с около 50-70% амортизация, съставът приема, че
дори описаните вещи да са били в лошо състояние след връщането им, то последното
определено се дължи на дългото им ползване и причината за амортизирането им не е
поведението на наемателите, а обичайната продължителност на ползване на посочените
движими вещи.
По всички изложени съображения, настоящият състав намира, че предявеният иск за
заплащане на сумата от 4 066 лв., представляваща обезщетение за причинените от
наемателите на наемодателя имуществени вреди, изразяващи се в нанесени повреди върху
недвижимия имот и намиращите се в него движими вещи, следва да бъде отхвърлен.
Решението на ВРС в тази си част в обратния смисъл следва да бъде отменено.
Решението следва да бъде изменено и в частта за разноските, като размерът на
дължимите от ответниците в полза на ищците разноски, направени пред първата инстанция
бъде определен на 243 лв., от които 66 лв. държавна такса по уважената част от исковете и
177 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено от ищцата за процесуална защита.
Разноските в производството по обезпечаване на доказателствата не сладва да бъдат
възлагани на ответниците, доколкото исковете за вреди, които са били предмет на молбата
по чл.209 ГПК, са изцяло отхвърлени.
Пред настоящата инстанция процесуалният представител на въззивниците е
претендирал разноски по реда на чл.38 ЗА. Такива следва да му бъдат присъдени съобразно
уважената част от жалбата. Съобразно т.2 от ал.2 чл.7 Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения следва да бъде определено възнаграждения на адв.
Андонов в размер на 700 лв.
В полза на въззиваемите също се дължи възнаграждение, като съобразно
отхвърлената част от жалбата следва да бъде определено в размер на 125 лв., за която сума
въззивниците следва да бъдат осъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2344/27.06.2023г. по гр.д. №11494/21г. по описа на ВРС, ХVІІ-
ти с-в, в частите, в които са с което са осъдени А. Т. Т., ЕГН ********** и Н. П. Н., ЕГН
**********, да заплатят поравно на П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул.
„Я.Х.“ ***, и Е. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. С.“ ***,
(правоприемници на починалата в хода на процеса Ц. Й. Н., ЕГН **********), разликата
10
над сумата от 272,62 лв. до 366,02 лв., представляваща заплатена от наемодателя сума за
използвани В и К услуги от наемателите в имота за периода 01.11.2020 г. – 30.05.2021 г.,
както и сумата в общ размер от 4 006 лв., представляваща обезщетение за причинените от
наемателите на наемодателя имуществени вреди, изразяващи се в нанесени повреди върху
недвижимия имот и намиращите се в него движими вещи, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД,
както и 1 309,03 лв., представляваща сторени от ищците разноски по делото и по ч.гр.д. №
8682/2021 г. на ВРС,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул.
„Я.Х.“ ***, и Е. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. С.“ ***,
(правоприемници на починалата в хода на процеса Ц. Й. Н., ЕГН **********), срещу А. Т.
Т., ЕГН ********** и Н. П. Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл.232 ал.2
ЗЗД за заплащане на разликата над сумата от 272,62 лв. до 366,02 лв., представляваща
заплатена от наемодателя Н. сума за използвани В и К услуги от наемателите в имота за
периода 01.11.2020 г. – 30.05.2021 г., както и за заплащане на сумата в общ размер от 4 006
лв., представляваща обезщетение за причинените от наемателите на наемодателя
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени повреди върху недвижимия имот и
намиращите се в него движими вещи, на основание чл. 233 ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата в
размер на 3 540 лв., представляваща средната пазарна стойност на разходите необходими за
извършване на ремонтни дейности за отстраняване на повредите, изразяващи се в измиване
и подготовка за боядисване и боядисване, грундиране и кърпежи със шпакловка във всички
стаи и в коридора; подмяна на ламината в дневна стая; смяна на пантите на шкафчетата и
поставяне на нова брава на вратата в малка спалня; подмяна на единични плочки, подмяна
на сифон за мивка и под, прогонка на врата в тоалетна до кухня; подмяна на казанчето на
тоалетната в банята; както и основно почистване на жилището; сумата в общ размер от 466
лв., представляваща средната пазарна стойност на следните увредени движими вещи: 1.
кухненски шкаф под мивка с размери 1.40x0.60x0.90 м. от ПДЧ плоскости; 2. Аспиратор
марка „Фабер”, закупен 2010 г.; 3. Готварски плот с 4 бр. котлони, закупен 2010 г.; 4.
Разтегателен диван с ръкохватки, тапициран с дунапрен и плат, размери 1.80x0.60 кв.м.,
размер в разтегнато състояние 1.80x.1.40 кв.м., счупена е разтегателната метална част; 5.
Фотьойл, тапициран с дунапрен и плат без ръкохватки 1 бр.; 6. Табуретка, тапицирана с
дунапрен и плат; 7. Плетени столове от дървени пръчки с ръкохватки — 2 бр.; 8. Столове от
дърво със струговани крака, тапицирана седалка с дунапрен и плат без ръкохватки- 2 бр. 9.
Врати към тераси — стъклени с PVC дограма с размери 1.80х0.80 м.; 10.
Плафониерастъклена; 11. Легло, правено по поръчка от ПДЧ плоскости с ракла и повдигащ
механизъм с размери 2x2 м., с матрак с тапицерия от плат, с челна стенна поставка от
дунапрен и плат; 12. Панти за вратички на шкаф — 8 бр. метални; 13. Вкопана брава с 2 бр.
дръжки за врата — закупена от Белгия, метална; 14. Плочки за баня — теракотни, с размери
20x20 см., сиви — 2 бр.; 15. Сифон за под — чугунен — 1 бр.; 16. Врата на тоалетна,
дървена, с размери 1.80 на 0.80 м.; 17. Шкаф за баня от ПДЧ плоскости с една вратичка и два
панела с чекмеджета, бял с размери 0.60х0.40х0.90 м., с мраморен плот и вградена
керамична мивка с батерия; 18. Тоалетно казанче - керамично с механизъм с поплавък; 19.
Спирателен кран на водата, метален; 20. Завеса на ленти със шнур за издърпване — 1 бр. с
размери 1.80x0.80, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на
исковата молба /06.08.2021 г./ до окончателното изплащане на задълженията.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2344/27.06.2023г. по гр.д. №11494/21г. по описа на
ВРС, ХVІІ-ти с-в, в частите, в които са с което са осъдени А. Т. Т., ЕГН ********** и Н. П.
Н., ЕГН **********, да заплатят поравно на П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
бул. „Я.Х.“ ***, и Е. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. С.“ ***,
(правоприемници на починалата в хода на процеса Ц. Й. Н., ЕГН **********), следните
суми: 1/ разликата над сумата от 880 лв. до 1 200 лв., представляваща сбор от три месечни
наема по 400 лв. за периода март, април и май 2021 г., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; 2/
11
сумата в размер от 162,88 лв., представляваща заплатена от наемодателя сума за използвана
от наемателите електроенергия в имота за периода 28.03.2020г. – 16.04.2020г. по издадена от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД Фактура № ********** от 22.04.2020 г., на основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД; 3/ сумата в общ размер от 272,62 лв., представляваща заплатена от
наемодателя сума за използвани В и К услуги от наемателите в имота за периода 01.11.2020
г. – 30.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата
молба- 06.08.2021г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА А. Т. Т., ЕГН ********** и Н. П. Н., ЕГН **********, да заплатят на П.
Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Я.Х.“ ***, и Е. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Ген. С.“ ***, сумата от общо 368 /триста шестдесет и осем лева/,
направени в производството съдебно деловодни разноски, от които 243 лв. в производството
пред ВРС и 125 лв. пред въззивната инстанция на осн. чл.78 ал.1 ГПК и съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Я.Х.“ ***, и Е. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. С.“ ***, да заплатят в полза на адвокат А.Т.А.,
вписан в ЕАР под №**********, ВАК, сумата от 700 /седемстотин лева/, представляваща
възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие на А. Т. Т., ЕГН ********** и
Н. П. Н., ЕГН **********, по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. и на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. На чл. 280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12