РЕШЕНИЕ № 45
гр. Видин, 14.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, 4-ти
наказателен състав, в открито заседание на първи февруари 2022 г. в следния
състав:
Председател: Андрей Дечев
при участието на секретаря: П. Йорданова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 637 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК. искове по
чл.422,ал.1, във вр с чл. 415, ал. 1 от
ГПК от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,
ЕИК200644029, седалище и адрес на
управление: гр.София, район Лозенец,ул.”Хенрих Ибсен” №15, представлявано от Лилия Димитрова – изпълнителен директор, с
против А.М.С., ЕГН **********,***, с
които се иска да се признае за установено, че
ответникът дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, следните суми:2802,22 лв. главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.05.2019г. до окончателното изплащане, 839, 23 лв. лихва за забава за периода от
23.04.2016г. до 05.04.2019г., разноски в размер на 87,74 лв. държавна такса и
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение
В исковата молба се твръди, че на 02.05.2019г. „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу за сумата 2802, 22 лв.—главница по
предоставения кредит, 312,73 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 19.09.2014г. до 20.06.2016г.,
1272,03 лв. лихва за забава за периода от 20.09.2014г. до 20.06.2016г.,
ведно със законната лихва
от 02.05.2019 г. до
изплащане на вземането;Направено е искане за присъждане на
направените по делото разноски. Заповедтта е връчена на длъжника по чл. 47, ал.
5 от ГПК с оглед на което се предявява настоящия иск.
Основанията и обстоятелствата, от които произтича вземането са следните:
На 08.07.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* е
подписан договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия). Вземането по
Договор за стоков кредит, номер
CREX-02001682 е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземанията
(цесия) от 08.07.2014 г. и в правата на нов кредитор по описаното вземане
встъпва „Фронтекс Интернешънъл'"
ЕАД.
В изпълнение на задължението си
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БНП Париба Пъсънъл Файненс" ЕАД упълномощава
„Фронтекс Интернешънъл" ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземане, което предстои да бъде направено и писмено с приложеното към исковата
молба уведомление.
На 26.08.2014 г. в гр. Видин е сключен Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги, номер CREХ-10895912, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и А.М.С. , по силата на който е
отпуснат кредит на обща стойност 3459, 69 лв., за финансиране на
закупуването на климатик марка „LG“ и на климатик „SAMSUNG“. Договорен е
годишен процент на разходите (договорна лихва), който е добавен към дължимата
главница и е изготвен погасителен план с фиксирани месечни вноски, а именно 22
на брой месечни вноски, всяка в размер на 194,69 лева.В случай на забава на
някоя от изискуемите вноски, на основание договора заемополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода
на забавата.
На
длъжникът прави последна погасителна вноска, след което преустановява
обслужването на дълга и изпада в забава. На крайния падеж кредитополучателят продължава да бездейства и
да не погасява задължението си.
Иска се
с исковата молба съдът да признае за установено, че дължи на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,
следните суми: 2802,22 лв. главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 02.05.2019г. до окончателното изплащане,
839, 23 лв. лихва за забава за периода от 23.04.2016г. до 05.04.2019г.,
разноски в размер на 87,74 лв. държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение
Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Особеният представител на ответника е
представил писмен отговор в установения
едномесечен срок, в който е направил
възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност.
По
делото са събрани
писмени доказателства.
От
съвкупната им преценка,
съдът приема за установено от
фактическа и правна
страна следното:
Въз основа на заявление с вх.№5063 от
02.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1187/2019г. на
ВдРС, е издадена Заповед № 940 -
РЗ/03.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
се разпорежда длъжникът А.М.С. да
заплати на кредитора
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД следните
суми: сумата от 2802, 22 лв.—главница по
предоставения кредит, 312,73 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 19.09.2014г. до 20.06.2016г.,
1272,03 лв. лихва за забава за периода от 20.09.2014г. до 20.06.2016г., ведно със законната
лихва от 02.05.2019 г.
до изплащане на
вземането;
С
разпореждане от 05.02.2020г. съдията- докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен
срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и
дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение,
получено на 24.02.2020г. Видно от
печата положен върху исковата молба ищецът е депозирал установителен иск срещу
длъжника на 27.04.2020 г., т. е. в законоустановения едномесечен срок.
Касае се за иск по чл.422 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК- когато възражението е подадено в срок, съдът
указва на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си , като
същият се смята за предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок,
като ищецът има правен интерес, тъй като
вземането му е оспорено
от ответника.
Предмет на иска е установяване
дължимостта на сумата, за които е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви
възражения срещу дължимостта и
изискуемостта на вземането, по които
съдът дължи произнасяне по
съществото на делото.
На 26.08.2014 г. в гр. Видин е сключен Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги, номер CREХ-10895912, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и А.М.С. , по силата на който е
отпуснат кредит на обща стойност 3459, 69 лв., за финансиране на
закупуването на климатик марка „LG“ и
на климатик „SAMSUNG“. Договорен е годишен процент на
разходите (договорна лихва), който е добавен към дължимата главница и е
изготвен погасителен план с фиксирани месечни вноски, а именно 22 на брой
месечни вноски, всяка в размер на 194,69 лева.
Кредитодателят е предоставил чрез
банков превод посочените по-горе суми съответно пряко на упълномощения
търговски партньор и на застрахователния агент, с което е изпълнил задълженията
си по договора.
В случай на забава на
някоя от изискуемите вноски заемополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата.
На 28.05.2015г. длъжникът прави последна погасителна вноска,
след което установява обслужването на дълга и изпада в
забава. На крайния падеж, 20.06.2016 г., кредитополучателят продължава да
бездейства и да не погасява задължението
си.
На 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
„Фронтекс Интернешънъл ЕАД, е подписан
договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия). Вземането по Договор № CREX- 10895912 е прехвърлено с Договор за
продажба и прехвърляне на вземанията (цесия) от 10.01.2017 г. и в правата на нов кредитор по описаното
вземане встъпва „Фронтекс Интернешънъл'" ЕАД.
В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД упълномощава „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД да
съобщи длъжника за прехвърлянето на вземания.
От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, се установява,
че на 28.05.2015г. ответникът
прави последната погасителна вноска, след което преустановява обслужването
на дълга и изпада
в забава.
Съдът следва да разгледа и се
произнесе по направеното от ответника
възражение за погасяване на сумите, предмет на иска, по давност.
В
настоящата хипотеза, подавайки заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, ищцовото дружество се позовава на предсрочна
изискуемост, като съдът счита, че предвид гореизложените фактически констатации
за спиране на плащанията предпоставките за настъпването ѝ са реализирани
и към датата на падежа на първата просрочена вноска ответникът е изгубил
преимуществото на срока като санкция за неговата неизправност, а в полза на
кредитодателя е възникнало правото да претендира изпълнение на задълженията по
реда на чл. 410 от ГПК във вида и размера, които биха имали при законосъобразно
развитие на облигационната връзка, и в частност - като изисква престиране и на
непадежиралите към този момент анюитетни вноски, инкорпориращи главница и
надбавка /възнаградителна договорна лихва/.
Стопанската активност на финансовите институции не е подчинена на Закона
за кредитните институции и респективно неговият чл. 60 ал. 2 се явява
неприложим за тях. Въведеното с този текст изискване демонстрира подчертана
взискателност към предпоставките, при които банките кредитори биха могли да
пристъпят към принудително удовлетворяване чрез способа на незабавното
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК. Доколкото обаче небанковите финансови
институции не фигурират сред лимитативно предвидените в чл. 417, т. 2 субекти, изведените по тълкувателен път
от чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предпоставки за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, залегнали в т. 18 от Тълкувателно
решение № 4, следва да се прилагат единствено досежно вземания, произтичащи от
договори за банкови кредити, без да засягат заемните съглашения, по които в
позицията на кредитодател се изявяват небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество.
При уговорена в договор за кредит
предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума,
настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни
вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Предсрочната
изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците
следва да включат пълно и точно изпълнение на длъжника каквото то съществува и
се дължи и при настъпване на срока. /в тази насока решение № 99 от 01.02.2013г.
на ВКС по т.д.№ 610/2011г. I т.о ТК/.
Съгласно договора за кредит
за покупка на стоки или услуги с
№CREX-10895912 , кредитът е става автоматично предсрочно изискуем в пълен
размер, считано от падежната
дата на първата непогасена вноска, която е Следователно изискуемостта на кредита с
начислените договорни лихви е на 19.09.2014 г.
откогато започва да тече и
давностния срок за погасяването му (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).
Според чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл.111, б.
„в” от ЗЗД вземанията за лихви и периодични плащания се погасяват с изтичането
на 3-годишна давност. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане –
главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който е станало
изискуемо. В случая процесният кредит е изцяло и предсрочно изискуем с лихвите
на 19.09.2014 г.. Следователно, на тази дата е настъпила изискуемостта на всяко
едно от процесните вземания на ищеца по този договор – главница и уговорените
лихви – договорни и наказателни.
От тази дата
до подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК за тези му вземания, сроковете са
изтекли.
В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС и от
дадените в него елементи на определението за „периодични плащания“, , следва да
се направи извод за съотношението му с понятието „частични плащания“.
От диспозитива на посоченото тълкувателно решение могат да се изведат
следните елементи на понятието „периодични плащания“:
1. Изпълнение на повтарящи се задължения
- при наличието на погасителен план задължението на кредитополучателя е
разделено на вноски и се изпълнява на предварително определени интервали от
време чрез частични плащания.
2. Те са за предаване на пари или други
заместими вещи - при договора за банков кредит този елемент е налице.
Задължението на кредитополучателя винаги е за връщане на предадената парична
сума (аргумент от чл. 430, ал. 1 ТЗ).
3. Падежът на задълженията настъпва през
предварително определен интервал от време - той е определен в погасителния план
и всяка вноска има отделен падеж. Срокът е уговорен в полза на
кредитополучателя и банката не може да иска престиране на дължимата вноска
преди настъпване на предварително уговорената дата19.
4. Размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми - размерът на дължимата периодична вноска при
договора за банков кредит е винаги предварително определена.
5. Не е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви - договорът за банков кредит попада в обхвата и на
този елемент, тъй като погасителният план може да съдържа както различен размер
на вноските, така и различни интервали на погасяване (примерно да е предвиден
т.нар. гратисен период и в отделни времеви периоди банката да опрощава
задължението за постъпване на вноска по кредита).
Изложените аргументи водят до логичния извод, че при наличието на
погасителен план следва да се постави знак на равенство между понятието за
„частични плащания“ и „периодични плащания“, когато съществен въпрос за
решаване е коя е приложимата погасителна давност. Следва обаче да се държи
сметка за терминологичната точност при употребата на двата термина - първият е
относим към въпроса за дължимото поведение на длъжника по време на изпълнение
на задължението, а вторият - пряко засяга материята на погасителната давност. В
случая е по-скоро въпрос на юридическа прецизност в изказа да се направи
правилният подбор на терминологичен апарат.
Въз основа на цялостния анализ до този момент се стига до генералното
заключение, че при договора за банков кредит са налице периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и приложение намира кратката тригодишна давност.
Важно е да се изтъкне обаче, че никое правило не бива да се
абсолютизира, защото то винаги има изключения. Следва да се отбележат две от
тях. Първо, ако не е налице погасителен план и няма уговорка между страните
(под каквато и да е друга писмена форма) връщането на заетата сума да стане
разсрочено, тогава действително ще сме изправени пред хипотезата на неделимо
плащане, тъй като кредитополучателят ще е длъжен да върне заетата сума в края
на уговорения период и няма да може да принуди банката да приеме частично
плащане. Второ, релевантно е и становището, че задълженията, за да могат да са
периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, трябва да са поне три, а
периодите, които ги разделят - поне два. Ако задълженията са само две (и са
разделени от един период), те не могат да се квалифицират като периодични. В
този случай те ще са просто две съвсем самостоятелни задължения, които не се
обединяват от феномена „периодичност“. Тази логика е приложима и в хипотезата
на сключен договор за кредит при наличието на погасителен план.
Приложимата погасителна давност при договора за кредит е кратката
тригодишна. Към настоящия момент обаче този извод може да бъде възприет трудно
в рамките на висящо съдебно производство предвид неправилната съдебна практика
по чл. 290 ГПК, която е задължителна за съдилищата. Тя обаче може да бъде
преодоляна с аргументация, основаваща се на понятието „периодични плащания“ в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК са погасени по
давност, поради което са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените
искове по чл.422,ал.1, във вр с чл. 415, ал. 1 от ГПК
от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК200644029, седалище и адрес на управление: гр.София, район
Лозенец,ул.”Хенрих Ибсен” №15, представлявано
от Лилия Димитрова – изпълнителен
директор, против А.М.С., ЕГН **********,*** с които
се иска да се признае за
установено, че ответникът дължи на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, следните суми:2802,22 лв. главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.05.2019г. до окончателното изплащане, 839, 23 лв. лихва за забава за периода от
23.04.2016г. до 05.04.2019г., разноски в размер на 87,74 лв. държавна такса и
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: