Р Е Ш Е Н
И Е
№ 776/14.12.2023 г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито
заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 1031 по описа на
съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по жалба на А.А.Т. ***
против Решение за отнемане на разрешение на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155
от ЗОБВВПИ № 1818з-837/26.09.2023 г. на началника на РУ – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик,
с което на жалбоподателя е отнето разрешението за носене, употреба и съхранение
на ООБ № 20160195731, валидно до 30.03.2026 г., издадено от РУ – Пазарджик и му
е иззето огнестрелното оръжие, разрешението за носенето и съхранението, на
което е отнето, а именно пистолет „Глок 17“, кал. 9х19 с № LVK926, ведно със зачислените боеприпаси към
него.
Жалбоподателят – А.А.Т. – претендира
отмяна на обжалваното решение. Излага съображения за нарушение на материалния
закон при постановяването му. Поддържа жалбата си лично и чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание, както и в представена писмена
защита. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – началникът на РУ – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик –
не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание но оспорва
жалбата в писмена молба, подадена от процесуалния му представител. Сочи
доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. Възразява за
прекомерност на претенцията за разноски на жалбоподателя.
Жалбата е допустима, като подадена от лице,
засегнато от обжалваното решение, с което му е отнето издаденото му преди това
разрешение за носене, употреба и съхранение на ООБ и му е иззето самото
огнестрелно оръжие – пистолет „Глок 17“, ведно със зачислените боеприпаси към
него.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваното решение е мотивирано правно с
разпоредбите на чл. 153, т. 6 и чл. 155, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия, а фактически с „отпаднала основателна причина за съхранение, носене и
употреба на късо нарезно оръжие, необходимо му за самоотбрана като физическо
лице“. Допълнително като фактическо основание в оспореното решение е посочено
наличието на жалба от 02.06.2023 г., подадена в ОДМВР Пазарджик, по подаден
сигнал срещу жалбоподателя с оглед данни за извършено престъпление по чл. 216,
ал. 1 от НК, „изпратена в Районна прокуратура за присъединяване към ЗМ 446/2023
г.“.
Посочените разпоредби на чл. 153, т. 6 и
чл. 155, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ предвиждат следното:
Чл. 58. (1) Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества
и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице:
10. което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен
начин обосновава издаването на разрешение.
Чл. 153. При осъществяването на контрола
органите по чл. 152 имат право:
6. да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват
взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
Чл. 155. (1) При настъпване на някое от
обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната
причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на
органа, издал разрешението.
(2) Решението по ал. 1 подлежи на
обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не
спира изпълнението му.
Чл. 213. (1) При издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение
за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и
пиротехнически изделия или при прекратяване на разрешението поради прекратяване
на дейността на лицето органите по чл. 152 изземват с протокол по образец
взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от
лицето. Иззетите вещи се съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно
чл. 98, ал. 1 - 3.
При преценка на цитираните правни норми и посочените фактически основания
следва изводът, че обжалваната заповед е немотивирана. Разрешението, което се
отнема е издадено на 30.03.2021 г. и е валидно до 30.03.2026 г. Посочено е, че
е отпаднала основателната причина за наличието на разрешение. Не е посочено,
каква била основателната причина за издаване на разрешителното, нито защо е
отпаднала тази основателна причина. Следователно, посоченият мотив е чисто
декларативен и за съда е невъзможно да провери дали наистина са настъпили
определени обстоятелства, при които причината за издаване на разрешителното
вече не съществува. Не са посочени и никакви доказателства или документи, от
които да може да бъде направен какъвто и да е извод за наличието или липсата на
„основателна причина“.
Неоснователно в тази връзка е възражението на жалбоподателя, че в тежест на
жалбоподателя е да обоснове необходимостта от оръжие за самоотбрана. Видно от
цитираните по-горе разпоредби е, че тежестта за обосноваване на необходимостта
от оръжие за самоотбрана и на основателната причина за притежаването му се носи
от заявителя, когато той претендира да му се издаде разрешение за притежаване
на оръжие. В настоящия случай безспорно е налице вече издадено разрешение, т.е.
вече е направена преценка, че изложените от лицето причини са основателни. Не е
образувано производство по възобновяване или отмяна на издаденото разрешително,
поради това, че е издадено незаконосъобразно или поради наличие на друго основание
за възобновяване на административното производство. В случая е издаден нов
административен акт, с който се отнема издаденото разрешително, в който случай
би следвало административният орган да посочи каква е била основателната
причина за издаване на разрешителното и каква конкретна промяна е настъпила, в
резултат на която основателната причина е отпаднала. Като не е изпълнил това си
задължение административният орган е издал акт, лишен от фактически основания,
който следва да бъде отменен. Подадени жалби и сигнали срещу жалбоподателя също
са неотносими към фактическите и правните основания за издаване на решението.
Това е така в още по-голяма степен, защото не е посочено, че по жалбата е
образувано наказателно производство срещу жалбоподателя, а още по-малко, че
същият е осъден за някакво извършено от него престъпление.
Следователно, обжалваният административен акт е издаден при липса на мотиви,
т.е. при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
доколкото отсъствието на мотиви представлява пречка да бъде преценено дали при
издаването му са спазени относимите материалноправни разпоредби. Затова като
незаконосъобразно, оспореното решение следва да бъде отменено от съда.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията на жалбоподателя за разноски. Следва да му бъдат присъдени 10 лв.,
платена държавна такса и 1 000 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Последното не следва да бъде намалявано, тъй като е в минималния, предвиден в
закона размер.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
Отменя
Решение за отнемане на разрешение на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155 от ЗОБВВПИ № 1818з-837/26.09.2023 г. на началника
на РУ – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик, с което на А.А.Т. *** е
отнето разрешението за носене, употреба и съхранение на ООБ № 20160195731,
валидно до 30.03.2026 г., издадено от РУ – Пазарджик и му е иззето
огнестрелното оръжие, разрешението за носенето и съхранението, на което е
отнето, а именно пистолет „Глок 17“, кал. 9х19 с № LVK926, ведно със
зачислените боеприпаси към него.
Осъжда Областна дирекция на МВР –
Пазарджик да заплати на А.А.Т. *** разноски
по делото в размер на 1 010 (хиляда и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: