№ 1735
гр. Русе, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20224520103414 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС от Т. Д. П. срещу П.
Д. П..
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици при равни права на
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.1005.110.12.13, представляващ апартамент с площ 75,31 кв.м, находящ
се в град ***********, придобит по наследство от бащата на страните - Д. П.
Д., б.ж. на гр. Русе, починал на 20.01.2020 г. Ответникът отдал имота под наем
на М. Г. Б. срещу месечен наем в размер на 500,00 лева за периода от 02.2020 г.
до настоящия момент като само той получавал наемната цена за целия
апартамент и въпреки многократните покани на ищеца от февруари 2020 г.
досега ответникът отказвал да му заплати 1/2 от добивите от съсобствената
вещ, съответстващи на правата му, реализирани от отдаването й под наем.
Ответникът дължал заплащане на добивите от съсобствената вещ съобразно
притежаваната от ищеца идеална част за периода от 02.2020 г. до 06.2022 г.
вкл. или 29 месеца по 250,00 лева месечно - общо 7 250,00 лева.
На 15.06.2022 г. ищецът подал до Русенския районен съд молба за
обезпечение на бъдещ иск и с Определение № 2276/15.06.2022 г. по ч.гр.д. №
3235/2022 г. по описа на РРС, съдът допуснал обезпечение - запор на
банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк (България)" ЕАД до размера
на претендираната сума. Въз основа на издадената обезпечителна заповед
било образувано изпълнително дело № 20229140400536 при ЧСИ Васил
Николов, peг. № 914 при КЧСИ.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
П. Д. П. да заплати на Т. Д. П. сумата 7250,00 лева, представляваща заплащане
1
на добиви за 1/2 ид.ч от съсобствената вещ за периода 02.2020 - 06.2022 г. вкл.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане. Моли да му бъдат присъдени направените по
обезпечителното дело разноски, представляващи 40,00 лева - държавна такса
и 350,00 лева - адвокатско възнаграждение, както и направените в
изпълнителното дело разноски, представляващи 60,00 лева - държавна такса и
200,00 лева – адвокатско възнаграждение. Претендира разноските по
настоящото дело.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи за неоснователност на ищцовите претенции. Не
спори, че с ищеца са съсобственици в правото на собственост върху описания
в исковата молба недвижим имот. Оспорва твърдението, че съсобствеността
им се разпределя при равни права, тъй като преди смъртта си баща им
направил саморъчно завещание на 07.09.2015 г., с което изразил волята си
ответникът да получи в собственост притежаваните от него идеални части от
процесния имот. С оглед на така направеното завещателно разпореждане,
ответникът се явявал собственик общо на 11/12 идеални части от същия.
Оспорва представените писмени доказателства - снимки на дисплея на
мобилен телефон, тъй като същите не отговаряли на изискванията на ГПК и
не представлявали по същността си „писмено доказателство". Потвърждава,
че апартаментът се ползва от наематели. Същите, обаче били ползватели на
основание сключен договор за наем с бащата на страните Д. Д.. Отдадени
били няколко от всички стаи и обслужващите ги сервизни помещения, а не
целият имот. Оспорва, че посочените от ищеца ежемесечни плащания за
сумата от 500 лева представляват наем за целия апартамент. Твърди, че това е
договореното наемно плащане за ползването на собствената на ответника
идеална част от апартамента.
Счита, че всеки от тях едва на 27.10.2021 г. вследствие на издадения
КНА е станал собственик по давност на по 1/12 идеална част от собствеността
върху недвижимия имот, т.е. собствената на ищеца идеална част била само в
обем 1/12 идеална част, считано от 27.10.2021 г. Поради изложеното моли съда
да отхвърли изцяло претенцията на ищеца. Претендира разноски.
По молба на ищеца е допуснато изменение на размера на иска в посока
намаление - от 7250 лева на 1208,43 лева, за 1/12 ид.ч. от имота за периода
02.2020 г. – 06.2022 г. и производството за сумата над 1208.43 лв. до
претендираните 7250 лв. е прекратено, поради оттегляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори по делото, а и от писмените доказателства се установява,
че страните са собственици на по 1/12 от описания в исковата молба недвижим
имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1005.110.12.13,
представляващ апартамент с площ 75,31 кв.м, находящ се в град *********,
състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, съгласно
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
2
давностно владение № 153/27.10.2021 г., том I, per. № 5091, нот. дело №
103/2021 г. на нотариус Т. М. с № 199 от регистъра на Нотариалната камара.
Не се спори също така, че собственик на останалите 10/12 идеални части е бил
бащата на страните Д. П. Д. към датата на смъртта си – 20.01.2020 г.
Безспорно е по делото още, че ответникът П. Д. П. е сключил договор
за наем, по силата на който е отдавал през периода 02.2020 г. – 06.2022 г. под
наем посочения по-горе имот, за което е получавал наемни плащания в
размери по 500 лв. месечно, или общо за периода 14 500 лв. По делото е
представен и Договор за наем от 03.11.2015 г., в който е посочено, че П. Д. П.
е отдал под наем тристаен апартамент, находящ се в гр. ********
Спорът между страните е бил на каква ид.част от останалите 2/12 ид.ч.
е съсобственик всяка от тях.
С влязло в сила на 03.06.2025 г. Решение № 7023/18.04.2025 г. по гр.д.
№ 54987/2022 г. на Софийски районен съд е признато за установено, по
предявен от П. Д. П. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 16, ал. 2 ЗН и чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на Т. Д. П., че П. Д. П. е
собственик на 11/12 идеални части от процесния недвижим имот, по завет и
давностно владение - за 1/12 част признат с констативен Нотариален акт №
153/27.10.2021 г., том I, per. № 5091, нот. дело № 103/2021 г. на нотариус Т. М.
с № 199 от регистъра на Нотариалната камара, а за 10/12 част-със Саморъчно
завещание на Д. П. Д. от 07.09.2015 г., вписано като акт № 72, том X с вх. №
58421/05.08.2022 г. в Службата по вписванията - София.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Писмено поискване не е
необходимо, когато се претендират добивите от вещта, тъй като всеки един от
съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и
граждански плодове.
В случая няма спор между страните, че за периода м. 02.2020 г. – м.
06.2022 г. ответникът е получил добив от процесния имот, като го е отдавал
под наем. През този период имотът е бил съсобствен на страните по делото,
като съгласно постановеното решение по гр.д. № 54987/2022 г. на Софийски
районен съд и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение № 153/27.10.2021 г., том I, per. № 5091, нот.
дело № 103/2021 г. на нотариус Т. М. с № 199 от регистъра на Нотариалната
камара, ищецът притежава 1/12, а ответника – 11/12 ид.части от имота.
В продължение на процесния период страните са били съсобственици и
са притежавали посочените идеални части от имота и отдаването му под наем
от ответника, не лишава ищеца от правото да получи припадащата му се част
от дохода за собствената му 1/12 част от съсобствения имот.
Неоснователно е възражението на ответника, че договореното наемно
плащане е единствено за ползването на собствените му идеални части от
апартамента и наемателката е ползвала само 11/12 ид.части от имота. Под
3
наем могат да се предоставят само реални обекти или обосбени реални части
от тях, но не и идеални части от реални обекти. В представения по делото
договор за наем е посочено, че е отдаден целият тристаен апартамент и
ответникът не е представил доказателства за промяна на предмета на
договора, чрез отдаване на отделни стаи от имота. Дори обаче под наем да са
отдавани реални помещения от имота за месечен наем от 500 лв., след като не
е ползвал останалите помещения, за ищеца е възникнало право да получи
припадащата му се част от наема, съобразно притежаваната от него идеална
част от имота, тъй като отделният съсобственик притежава съответна идеална
част от всяко помещение.
По изложените съображения ответникът дължи на ищеца частта от
получените от съсобствените имоти доходи, съответни на правата му в
съсобствеността – 1/12 ид. част. Доколкото страните нямат спор относно
получения доход, то припадащата се част на ищцата възлиза на 1208,43 лв.,
колкото е и исковата претенция, след направеното намаление на размера на
иска.
По изложените съображения предявеният осъдителен иск следва да
бъде изцяло уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски за настоящото производство в
размер на 290 лв. - заплатена държавна такса и 700 лв. - адвокатско
възнаграждение. Съгласно т. 5 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението, поради което в тежест на ответника следва да се възложат и
направените от ищеца разноски за обезпечителното производство по ч.гр.д. №
3235/2022 г. по описа на РРС в размер на 40 лв. - заплатена държавна такса и
350 лв. - адвокатско възнаграждение. Съобразно практиката на ВКС в тази
насока не се визират разноските по налагане на допуснатите обезпечителни
мерки, които представляват разноски в изпълнителното производство и следва
да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл Определение №
336/21.07.2016 г. на ВКС, ТК, Iотд. По ч.т.д. №874/2016 г., Определение №
876/02.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №3490/2014 г., I т.о., ТК и др./. Предвид
изложеното в настоящото исково производство тези разноски по
изпълнителното дело в размер на 200 лв. – адвокатски хонорар и 60 лв. –
държавна такса не следва да се присъждат в полза на ищеца.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Д. П. ЕГН ********** с адрес: **********, да заплати
на Т. Д. П., ЕГН ********** с адрес: ************, сумата от 1208.43 лв.,
4
представляваща 1/12 част от получени от него наеми за периода м.02.2020 г. –
м. 06.2022 г. за недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.1005.110.12.13, представляващ апартамент с площ
75,31 кв.м, находящ се в град София, общ. Столична, обл. София, кв. Гоце
Делчев, ул. „Костенски водопад", бл. 246, вх. Б, ет. 1, ап. 13, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 27.06.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА П. Д. П. ЕГН ********** с адрес: **********, да заплати
на Т. Д. П., ЕГН ********** с адрес: ************, сумата от 990 лв. -
разноски за настоящото производство и 390 лв. - разноски по
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 3235/2022 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5