Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 22.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІI-б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр.
дело № 6388 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран
с въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД, подадена срещу решението на СРС, ІІІ Г.О., 151
състав, постановено на 1.11.2017 г. по гр. дело № 19133/2012 г., в частта, в
която са отхвърлени исковете на „Т.С.” ЕАД срещу Е.П.И. и И.П.Г. с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр. първо от ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят
излага, че първоинстанционният съд не е съобразил, че съгласно чл.155, ал.1,
т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон се изготвят изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, при което на
основание чл.32, ал.3 от общите условия към договорите с потребителите (ОУ) с
начислената в повече сума (ако е налице такава) се погасяват най-старите
незаплатени задължения на клиента. Сочи, че така извършеното сторниране на
най-старите задължения е в интерес на длъжника, като извършеното погасяване на
задължения не е било погасено по давност към момента на осъществяването му. Жалбоподателят
твърди, че дължимостта на сумите извън
процесния период не е предмет на спора в настоящото производство,
безспорна е и тяхната изискуемост, като се спори единствено доколко извършеното
сторниране е валидно. Навежда доводи за липсата на данни за извършена
рекламация по отчета на уредите и разпределението на енергията, извършено с
изготвените изравнителни сметки. Счита, че именно съдебно-счетоводната
експертиза, приета по делото, дава отговор на въпроса за дължимите от ответниците
суми, начислени на база реалното потребление на топлинна енергия.
Ответниците не вземат
становище по въззивната жалба.
Третото лице помагач на
страната на „Т.С.“ ЕАД – „Б.Б.“ ООД, не взема становище пред въззивния съд.
Пред СГС не са събрани
нови доказателства.
След преценка
доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран от „Т.С.“ ЕАД с установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр. първо
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени срещу П. И.П. и Е.В.М. (починали в хода на процеса, с правоприемници Е.П.И. и И.П.Г.), за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца разделно, при равни квоти от по 1/2, сумата от 2 782.21 лв. за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода м. октомври 2009
г. - м. април 2011 г. за апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
ведно със законната лихва от 17.10.2011 г. до изплащане на
вземането, както и обезщетение за забава в размер на 278.20 лв. за периода 1.12.2009 г. - 28.09.2011 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 24.10.2011 г. по гр. дело №
14983/2011 г. по описа на СРС, 89 състав.
Ответниците са оспорили исковете
с отговора на исковата молба по съображения, че са изключили и пломбирали
радиаторите си и не ползват топлинна енергия, като дори не живеят на адреса.
СРС е уважил исковете за сумите,
съответно, от 308.45 лв. и 101.78 лв., за които е приел, че ответниците
отговарят при условията на разделна отговорност (по 1/2). В решението си съдът
е заключил, въз основа на събраните доказателства, че в процесния имот не се
ползва топлинна енергия, като ответниците дължат единствено суми за такава,
отдадена от сградната инсталация. Посочил е, че ищецът е погасявал задължения
извън процесния период със суми по изравнителните сметки от процесния период,
като не е зачел това погасяване.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Б.Б.“
ООД.
Въззивният съд
счита така постановеното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.
Съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори единствено на поставените от
жалбоподателя въпроси.
Съдът счита, че при определяне
стойността на реално доставената и потребена топлинна енергия за процесния период не следва да се взема предвид
извършено от „Т.С.” ЕАД приспадане от сумите за възстановяване по
изравнителните сметки на просрочени задължения на потребителите за периоди
извън процесния. Това е така, защото въпросното приспадане не е визирано
конкретно и ясно в исковата молба при посочване на претенциите и тяхното
основание (цитирани са единствено клаузи от Общите условия, действащи между
страните), поради което то стои извън предмета на делото, определен от самия
ищец с отразените от него в исковата молба факти. Същевременно, без такава
конкретизация другата страна е лишена от възможността да направи своите
възражения срещу извършеното приспадане, включително възражение за изтекла
погасителна давност за задълженията за периоди, предхождащи процесния. Такова
прихващане няма и своето нормативно основание. Дружеството може да прихваща
единствено по реда на чл.103 от ЗЗД, но в случая тази разпоредба е неприложима,
доколкото потребителят няма вземане срещу „Т.С.” ЕАД, с което дружеството да
направи прихващане. Такова вземане би било налице само при извършено плащане от
ответната страна на определените прогнозни суми, при което би се стигнало до
надплащане на стойността на доставената
топлинна енергия.
Така изложеното обуславя
извода за неоснователност на въззивната жалба. Ето защо въззивният съд следва
да потвърди решението в обжалваната му част.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, ІІІ Г.О., 151 състав, постановено на 1.11.2017 г. по гр. дело № 19133/2012 г., в частта, в която исковете са отхвърлени, както и в частта на присъдените разноски.
В останалата част решението е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД – трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.