М О
Т И В И
към Присъда № 67 от
26.5.2014 г.
по НОХД № 219/14 г.
Производството
е по реда на чл. 37о и сл. от НПК.
Обвинението
срещу подс. А.А.Л. е по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК за
това, че на
14.08.2013 г. в землището на с. Ръжена, общ. Казанлък в местността „Миниорман”
при условията на опА.е отнел чужда движима вещ –мъжко теле, порода „Симентал”,
родено на *** г. с тегло 280 кг и
с ушна марка №BG-31194723 на стойност 1000 лева
от владението на Р.Г. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
го присвои.
Подсъдимият в с.з. се признава за
виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитникът му – адв. С.А. в с.з.
пледира за налагане на справедливо наказание при условията на чл. 58а от НК.
Представителят на РП-Казанлък в с.з.
поддържа обвинението.
Предявен е граждански иск от
пострадалият Р.Г.Г. против подсъдимия Асен А.Л. за причинените му имуществени
вреди в размер на 1000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на
непозволеното увреждане 14.08.2013 г., който бе приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство, а пострадалият бе конституиран като граждански
ищец в процеса.
В с.з. гражданският ищец поддържа
гражданския иск.
На осн. чл. 373, ал. 3 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
С влезли в законна сила присъди подс. Л. бил
осъждан 6 пъти за престъпния от общ характер, като на 18.03.2010 г. изтърпял
наказание по последната присъда от 1 година
„Лишаване от свобода” при строг режим.
Св. Г. отглеждал животни в стопанския
двор в с. Ръжена, общ. Казанлък, като негов пастир бил св. И. Последният често
злоупотребявал с алкохол, а това обстоятелство било използвано от подс. Л.,
който решил да открадне оттам теле. Няколко дена той посещавал пастира и му
помагал в работата, като се опитал да установи приятелски отношения с него. На
14.08.2013 г. в местността „Миниорман” в землището на с. Ръжена, общ. Казанлък
пастирът заспал и подсъдимият извършил кражба на мъжко теле, порода Симентал,
на възраст около 1 година и 10 месеца, с тегло 280 кг и ушна марка № BG-31194723. Той откарал животното в местността
„Тунджата”, завързал го с въже и го предложил на св. А. да му го продаде.
Според заключението на назначената
по делото съдебно-оценителна експертиза стойността на отнетото имущество
възлиза на 1000 лева.
Описаната фактическа обстановка се
установява от самопризнанието на подс. Л., както и от протокол за доброволно
предаване, справка на ветеринарен лекар, ушна марка BG-31194723, справка на ГД „Изпълнение на наказанията“,
свидетелство за съдимостобясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП в
присъствието на защитник, показанията на свидетелите Г. И., Р.Г., Г. Г., Е. Ю.,
М. П., И. Д. и експертното заключение на съдебнооценителната зооинженерна експертиза,
които го потвърждават.
Имайки предвид установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Л. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Установените по делото факти
безспорно установяват, че подс. Л. е осъществил изпълнителното деяние
„отнемане“ в двете му части, като се е разпоредил с отнетото теле, както намери
за добре, т.е. налице е довършено деяние.
От
свидетелството за съдимост е видно, че подс. Л. е бил осъждан многократно за
тежки умишлени престъпления ефективно, последно по НОХД № 154/08 г. на
РС-Казанлък с наказание една година лишаване от свобода, което по справката на
ГД „ИН“ е било изтърпяно на 18.03.2010 г. От това следва, че настоящото деяние
е било извършено в срока по чл. 30 от НК, поради което деянието следва да се
квалифицира като опасен рецидив по см. на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
От
обективираните действия на подсъдимия следва извода, че деянието е било
извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият
е имал пълна представа, че отнема чужда движима вещ, за която няма съгласие на
владелеца ѝ.
Следователно
подс. Л. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът приема като отегчаващи вината
обстоятелства обремененото съдебно минало, лошите характеристични данни и
сравнително високата стойност на отнетата вещ (около три минимални работни
заплати).
Доказателства
за смекчаващи вината обстоятелства не се събраха, а направеното самопризнание е
взето предвид от закона при определяне на наказанието (чл. 56 от НК).
В с.з. не
се установи изключителна причина подс. Л. да извърши деянието, поради което
съдът счита, че разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е неприложима.
На подс. Л.
следва да се определи наказание при отегчаващи вината обстоятелства, но целите
на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати при наказание в размер на 4 години и
6 месеца лишаване от свобода.
Тъй като
съкратеното производство се провежда при условията на чл. 371, т. 2 от НПК,
наложеното наказание съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК следва на осн. чл. 58а, ал.
1 от НК да се намали с 1/3 до размер три години лишаване от свобода, което
следва да се изтърпи от подсъдимия в затвор от закрит тип при строг режим.
На осн. чл.
59, ал. 1 от НК от наложеното наказание следва да се приспадне времето, през
което подсъдимият е бил с МН „Задържане по стража“ от 12.05.2014 г.
Деянието на
подсъдимия осъществява състава на чл. 45 от ЗЗД, поради което предявения
граждански иск от пострадалия Г., се явява основателен и доказан до оценения
размер на вещта – 1000 лв.
Върху тази
сума подс. Л. дължи на гр. ищец и законната лихва, считано от 14.08.2013 г.
На осн. чл.
189, ал. 1 от НПК направените по делото разноски в размер 30 лв. за изготвяне
на експертизата, следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на ОДМВР-Стара
Загора.
Подс. Л. ***
минималната държавна такса в размер на 50 лв. за уважаване на гражданския иск в
размера му от 1000 лв.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия,