№ 6951
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110161094 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 327151/16.10.2024 г., подадена от К. С. М.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното
насилие по ЗЗДН по отношение на Б. Е. М., ЕГН **********.
В молбата са изложени твърдения, че страните са съпрузи от 22.09.2007г.,
като от брака си имат родени две малолетни деца. Страните били в процес на
прекратяване на брака, като продължавали да живеят в общото им жилище. На
30.09.2024г. около 19.30 часа ответникът се прибрал от работа. Молителката
била в кухнята и приготвяла вечеря, синът им Стефан си пишел домашното по
математика на трапезната маса. Ответникът се похвалил, че е взел банкови
извлечения, с които ще докаже приноса си в семейството за сметка на този на
молителката и че на следващия ден щял да отиде в ПроКредит Банк, за да
вземе извлечения и за банковата сметка на молителката и щял да бъде готов да
я съди. Молителката му отговорила, че той не може да се разпорежда с
нейната банкова сметка, нито да получава информация за нея. Ответникът
реагирал остро и принуждавал молителката да му обещае, че ще даде
информация за сметката си. Молителката помолила да спре да я тормози.
1
Ответникът излязъл от хола и след малко се върнал и казал на молителката
„ако загубя делото ще те убия“, както и че си заслужава да излежи 20 години
„за да се разкара“. Молителката му казала, че говори глупости, че трябва да си
гледат здравето и децата, кой ще им гледа децата, ако направи такава глупост.
Ответникът първо казал, че майка му ще ги гледа, после казал, че няма
значение, защото все някой ще ги гледа. Седнал на трапезната маса,
молителката се приготвяла да отиде до магазин в близост и ответникът
добавил, че не е необходимо да излежава 20 години, защото ще го пуснат
условно или пък може да се случи инцидент – да се подхлъзне или да падне
саксия. Молителката се изплашила много. Решила да излезе, за да пазарува.
Поискала му ключовете от гаража, за да вземе колелото на малкия им син, но
ответникът отказал да ги даде и изблъскал молителката през входната врата и
я затворил. Когато молителката се прибрала от магазина, ответникът излязъл
от дома им. Прибрал се по – късно и започнал да си тананика, „че смъртта
идва за някои по – рано“, което продължило с малки прекъсвания почти цялата
вечер.
В съдебно заседание молителката чрез процесуалния си представител
поддържа молбата за защита. Счита, че молбата е доказана и основателна.
Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва молбата и моли
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не претендира
разноски.
На 18.10.2024г. е издадена заповед за незабавна защита, с която спрямо
ответника е наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка за защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Страните са съпрузи, като от брака си имат родени две непълнолетни
деца – Стефан Б. М., роден на 18.02.2011г. и Борис Б. М., роден на 02.09.2013г.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира
изцяло като годно писмено доказателство, тъй като в същата е описан по
време, място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.
С определение № 40509/07.10.2024г. на СРС, 89 състав по гр.д. №
32066/2024г. са постановени привременни мерки, като местоживеенето на
2
децата Стефан и Борис е определено при тяхната майка, родителските права
спрямо децата са предоставени за упражняване на майката, като семейното
жилище е предоставено за съвместно ползване на К. С. М. и Б. Е. М.. С
определение рег. № 3263/21.01.2025г. на СРС, 89 състав, горепосоченото
определение на същия съдебен състав е отменено, като вместо това е
постановено предоставяне на ползването на семейното жилище на
молителката; определен е режим на лични отношения на ответника с децата и
същият е задължен да заплаща на всяко от децата си месечна издръжка.
От показанията на св. Цвета Светозарова Нурева се установява, че на
30.09.2024г. около 19.30 – 20.00 часа молителката била много разстроена,
гласът й треперел, приплаквал. Няколко дни по – късно молителката
изглеждала нервна, притеснена.
Съдът кредитира показанията на св. Нурева като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства, като не кредитира същите в
частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични
впечатления за тях.
Видно от показанията на св. Николай Иванов Константинов, страните си
говорели с уважение, гледали си децата внимателно. Молителката искала да
се разделят, откакто започнала работа и оттам започнали проблемите.
Ответникът се отнасял много внимателно към децата. На Коледа 2024г. те
били заедно на ски на Пампорово. Сега страните не живеят заедно.
Съдът кредитира показанията на Константинов като обективни и
кореспондиращи с доказателствената съвкупност, като не кредитира същите в
частта им относно споделените му обстоятелства, тъй като няма лични
впечатления за тях, както и в частта им относно обстоятелствата за които
свидетелят изразява своя преценка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лица.
Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 30.09.2024г., а
молбата до съда е подадена на 16.10.2024 г., поради което е спазен
3
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално
допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 1 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава материално
- правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото
разглеждане. По делото се установява, че страните са съпрузи.
След анализ на събраните в хода на съдебното производство
доказателства съдът намира за безспорно доказано, че на 30.09.2024г. около
19.30 часа в дома на страните, находящ се в гр. София, ул. „Кирил
Пейчинович“ 18, ет. 5, ап. 5 молителката е пострадала от действия на
ответника, изразяващи се в отправени спрямо нея заплашителни изрази „ако
загубя делото, ще те убия“, както и че си заслужава да излежи 20 години, „за
да се разкара“. Установи се също, че ответникът изблъскал молителката пред
входната врата, с които действия е извършил спрямо нея и физическо насилие.
В резултат на така извършения акт на домашно насилие, молителката била
много разстроена, гласът й треперел и приплаквал. Изложеният извод се
подкрепя от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която съдът
придава изключителна доказателствена сила по смисъла на чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН, тъй като актът е извършен без присъствието на други лица /освен
детето Стефан, за което обаче с молба от 17.10.2024г. молителката е заявила,
че не търси защита/ и не са налице други доказателства, които да я оборват.
Последиците от акта на насилие се установяват от показанията на св. Нурева,
която лично е възприела състоянието на молителката непосредствено след
извършването му. По делото се установи също, че отношенията между
страните са силно влошени, като между тях е налице висящо производство за
прекратяване на брака. Този извод се подкрепя и от приобщените материали
по преписките, образувани в 06 РУ – СДВР по подадени от всяка от страните
сигнали срещу другия. Съдът намира, че с извършване на така установените
4
действия ответникът е осъществил спрямо молителката акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН - домашно психическо и физическо
насилие.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие и
като съобрази обстоятелството, че към настоящия момент семейното жилище
е предоставено за ползване на молителката, като ответникът го е напуснал,
съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗЗДН
/задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие; задължаване на извършителя на насилието да посещава
специализирани програми/. Съдът намира, че посочените мерки ще осигурят
защита в достатъчна степен на пострадалото лице. Като съобрази действията
на ответника, изразяващи се в психическо насилие спрямо молителката, съдът
намира, че ответникът следва да бъде задължен и да посещава
специализирани програми с оглед осъзнаване на извършеното и изграждане на
критичност към поведението. Законодателят не е предвидил и регламентирал
срок за мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗЗДН и същите следва да бъдат
наложени без такъв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25.00 лева, следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя.
Искане за присъждане на сторени по делото разноски е направено от
молителката. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на молителката сторените разноски. Същата е доказала такива в
размер на 960.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
5
представения договор за осъществяване на правна защита и съдействие и
фактура. Ответникът чрез процесуалния си представител е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на молителката. Според чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства по Закона за домашното
насилие възнаграждението е 600 лв. Проведени са две открити съдебни
заседания, като не представлява фактическа и правна сложност. Предвид това,
съдът намира възражението на ответника за основателно, като на молителката
следва да бъдат заплатени разноски в размер на 600 лева.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
К. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ...., като налага следните
мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Б. Е. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ...., да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на К. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. .....
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН, Б. Е. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ...., да посещава специализирана програма в „Център
отворена врата“ гр. София, кв. Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис 1,
**********, e-mail: ***************@*******.**.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Е. М., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
ОСЪЖДА Б. Е. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
6
ОСЪЖДА Б. Е. М., ЕГН **********, да заплати на К. С. М., ЕГН
**********, сумата в размер на 600.00 /шестстотин/ лева – разноски в
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните и на „Център отворена врата“ гр. София, кв.
Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис 1, **********, e-mail:
***************@*******.**.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7