Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Бургас, №  1135/31.08.2020г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

       СЪДИЯ:   ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1402 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Жалбоподателят С.А.К., ЕГН ********** *** е оспорила решение № Ц-1040-02-33 от 23.06.2020г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 021-00-3539-3/29.04.2020г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателката счита, че спорът в настоящия случай е свързан с приложението на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 833/2004г. и правилното тълкуване на термина „пребиваване“ (обичайно пребиваване), което е от значение за определяне на компетентната институция по исканото обезщетение за безработица. Твърди, че неправилно в обжалваното разпореждане се приема, че държавата на обичайното й пребиваване е тази по последната й заетост. Счита, че след прекратяване на трудовото правоотношение във Великобритания и със завръщането й на територията на Република България центърът на жизнените й интереси се е променил по категоричен начин и е следвало да бъде безусловно установен, чрез задълбочен анализ на всички представени в административното производство доказателства. Сочи доказателства за това, че центърът на личните й интереси е в Република България. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез представител по пълномощие адв.Ст.Е., поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалвания административен акт и претендира присъждане на разноски.

Ответникът - директор на ТП на НОИ Бургас, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ч., оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.

ФАКТИ:

На 08.10.2019г. жалбоподателката е подала заявление (л.79-80) за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО. В подаденото заявление е декларирала, че считано от 25.09.2019г. е прекратено правоотношението й с Bulsiko Limited, като и че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Великобритания, за която е подлежала на задължително осигуряване в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Към заявлението приложила заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002, за периода от 01.02.2018г. до 25.09.2019г., когато е работила при работодателя Bulsiko Limited във Великобритания с причина за прекратяване на трудовата дейност – съкращаване на щата (л.77-78). Депозирала е и декларация за определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент № 883/2004 (л.67-68).

На 09.10.2019г. до компетентната институция на Великобритания били изпратени формуляри U001 – искане на осигурителната история (л.69-73) и U003 – искане на информация за заплатите (л.74-76). Изпратено било и писмо до дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, НОИ – София относно определяне на пребиваването на жалбоподателката със СЕД Н006 (л.66).

С разпореждане № 021-00-3539-1 от 09.10.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас, на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление № 021-00-3539/08.10.2019г. до издаване на формуляри СЕД U002 и СЕД U004 от осигурителната институция на Великобритания, данните от които са необходими за преценка правото на лицето на парично обезщетение за безработица (л.65).

На 28.10.2019г. жалбоподателката е представила в ТП на НОИ – Бургас преносим документ U1 – Регламент Великобритания (л.58-63).

На 12.02.2020г. в ТП на НОИ – Бургас са постъпили СЕД U002 и СЕД U004 (л.45-54) издадени за жалбоподтелката от компетентната институция на Великобритания, а на 14.04.2020г. е постъпил и СЕД Н006 (л.38-44).

С разпореждане № 021-00-3539-2/14.04.2020г. на основание чл.55 от АПК е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 021-00-3539/08.10.2019г. (л.37).

С разпореждане № 021-00-3539-3 от 29.04.2020г., ръководителят на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.11, § 3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО с мотива, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 НОИ не е компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица (л.35).

Разпореждането е обжалвано (л.34) по предвидения в КСО задължителен административен ред. Директорът на ТП на НОИ Бургас е постановил процесното решение (л.8-11), с което е приел, че жалбата е неоснователна, а обжалваното разпореждане – законосъобразно.

В мотивите на решението е посочено, че при подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица, К. е декларирала, че за периода на последната заетост във Великобритания съпругът и децата й са живели в държавата по последната заетост, както и, че не притежава собствено жилище (л.67-68). Посочено е, че в издадения от компетентната институция СЕД Н006 е удостоверена като държава на пребиваване на К. – Великобритания. Предвид тези обстоятелства за периода на последна заетост от 01.02.2018г. до 25.09.2019г. К. е била на територията на Великобритания и това пребиваване покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за „обичайно пребиваване“, поради което е прието, че ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас законосъобразно и правилно се е позовал на (чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л.8-11).

С жалбата са представени следните доказателства: извлечение от официалната страница на правителството на Великобритания (gov.uk) (л.13-17); бордни карти от самолетна компания на жалбоподателката и двете й деца (л.18); нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44 от 28.12.2017г., съгласно който А.К.К.(баща на съпруга на жалбоподателката) е собственик на ½ идеални части от самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.355.1.3, с адрес на имота в село Равда, ул.“Струма“ № 8, ет.3 (л.19-21); удостоверение от Агенция социално подпомагане от 02.07.2020г. (л.22); регистрационна карта в Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“ на К.К.и С.К. (л.23); удостоверение за раждане на К.А.К.(л.24); удостоверение за сключен граждански брак (л.25); копие на лична карта на К.К.(л.26); копие на лична карта на С.К. (л.27); служебна бележка от ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ за А.К. и А.К. (л.28-29); удостоверение за раждане на А.К. и А.К. (л.30-31) и удостоверение за завършен начален етап на основното образование на А.К. и А.К. (л.32-33).

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, в преклузивния 14-дневен срок, от надлежна страна-адресат на акта. Поради това, тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Процесното решение № Д1040-02-33 от 23.06.2020г. е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл.117, ал.3 от КСО –директора на ТП на НОИ Бургас. Същото е в предвидената от закона писмена форма и е надлежно мотивирано - чл.117, ал.3 от КСО. Не се установиха допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решението противоречи на материалния закон.

По делото не е спорно, че С.А.К. е български гражданин, както и че за периода от 01.02.2018г. до 25.09.2019г. тя е работила при работодателя Bulsiko Limited във Великобритания, а трудовата дейност е прекратена в последния ден от периода поради съкращаване на щата.

Република България е държава-член на ЕС. За това е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н.

Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004г.

Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в него норми са пряко приложими във всички държави - членки (чл.288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл.3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл.1, параграф "л") относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл.3, параграф 1, б."з").

С Регламент (ЕО) № 883/2004г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: 1.определяне на приложимото законодателство; 2.равенство в третирането; 3.сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4.износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г.

Според чл. 65, §2 и §3 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004г. напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено. Безработното лице по първото изречение на параграф 2 се регистрира като лице, търсещо работа в компетентните служби по заетостта в държавата-членка по пребиваване, спрямо него се прилага контролна процедура, организирана там и спазва условията, установени от законодателството на тази държава-членка. Ако то също избере да се регистрира като лице, търсещо работа в държавата-членка, в която последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице, се съобразява с изискванията, приложими в тази държава.

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Гореизложеното означава, че при прилагане на Глава четвърта "а" от Кодекса за социално осигуряване(КСО), в случаите, когато за преценка на правото (отпускане, възстановяване или възобновяване), изчисляване на размера и определяне периода на изплащане на парично обезщетение за безработица е необходимо наличието на определен осигурителен стаж: периодите, потвърдени от съответната институция на държавата - членка като периоди на осигурена заетост, задължително се вземат предвид, без да се прави допълнителна преценка дали ако заетостта е осъществявана на територията на Република България, за това време са дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица" или това време се зачита като осигурителен стаж по българско законодателство.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, параграф 1 от Регламент № 883/2004, компетентната институция на държавата членка (в случая ответника по делото), чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.  

Административният акт е постановен в противоречие с целта на закона за солидарност при социалните фондове. Този извод е в съответствие с едно от основните съображения (№ 1 от преамбюла на Регламент № 883/2004), че правилата за съгласуване на националните системи за социално осигуряване се вписват в рамките на свободното движение на лицата и следва да допринасят за подобряване на жизнения му стандарт и условията на наемане на работа.

Другото съображение, вписано под № 12 в преамбюла, изисква приравняването на факти или събития да не доведе до обективно неоправдани резултати. Всичко това следва да бъде постигнато, чрез сумирането на всички периоди, които се зачитат съгласно различните национални законодателства за придобиване и упражняване на правото на обезщетения и за изчисляване на размера на обезщетенията, както и чрез предоставяне на обезщетения за различни категории лица, попадащи под действието на този регламент.

Съгласно член 1 р) от Регламент № 883/2004 "компетентна институция" е: i) институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; или ii) институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията; или iii) институцията, определена от компетентния орган на съответната държава; или iv) в случая на схема, свързана със задълженията на работодателя във връзка с обезщетенията, определени в член 3, параграф 1 - или съответния работодател или осигурител, или вместо него, орган или институция, определен от компетентния орган на съответната държава-членка. Съгласно член 1 с) "институция по място на пребиваване" и "институция по място на престой" е съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където пребивава заинтересованото лице и институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където съответното лице има престой съгласно законодателството, прилагано от тази институция, или ако не съществува такава институция - институцията, определена от компетентния орган на съответната държава-членка.

Съгласно чл.11 от Регламента компетентните власти на държавите-членки взаимно си предоставят цялата информация относно предприетите мерки за прилагането на настоящия регламент. За целите на регламента, властите и институциите на държавите-членки си предоставят посреднически услуги и действат така, както прилагат своето вътрешно законодателство. Административната помощ, предоставяна от посочените власти и институции по правило е безплатна. Властите и институциите на държавите-членки могат, за целите на настоящия регламент, да контактуват пряко помежду си, както и със съответните лица или техни представители. Институциите и лицата, обхванати от настоящия регламент, имат задължението за взаимно информиране и сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия регламент. Институциите, в съответствие с принципа за добра администрация, отговарят в разумен срок на всички запитвания и в тази връзка предоставят всякаква информация на съответните лица, необходима за упражняване на предоставените им с настоящия регламент права. В случай на трудности в тълкуването или прилагането на регламента, които биха могли да засегнат правата на лицата, обхванати от него, институцията на компетентната държава-членка или на държавата-членка по пребиваване на заинтересованото лице се свързва с институцията(ите) на съответна-та(ите) държава(и)-членка (и). Ако не може да бъде намерено решение в приемлив срок, съответните власти могат да се обърнат към Административната комисия за съдействие.

В настоящия случай не може да бъде споделено становището на ответника, че след като със СЕД Н006, за периода на последна заетост от 01.02.2018г. до 25.09.2019г., Великобритания е удостоверена като държава на пребиваване на К., то това пребиваване представлява и „обичайно пребиваване“, което от своя страна изключва компетентността на българската институция НОИ. Фактът, че институцията на РБ е изпратила структуриран електронен документ (СЕД) Н005 искане за информация за пребиваване по чл.11 и чл. 20 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. до институцията във Великобритания и е получен СЕД Н006 - отговор на заявка за информация удостоверява по безспорен начин, че държавата на пребиваване на жалбоподателката за периода 01.02.2018г. до 25.09.2019г. е Великобритания, но не и установен центърът на интересите на К. във Великобритания. Съгласно чл.11, §2 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. намерението на лицето се приема за решаващо, при положение, че съответните институции не са постигнали съгласие помежду си относно установяването на центъра на интересите на съответното лице.

Спорът в случая е свързан с правилното тълкуване на термина „пребиваване“ (обичайно пребиваване), което е от съществено значение за определяне на компетентната институция по исканото обезщетение за безработица и в тази връзка с приложението на чл.65 §2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. Легалната дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл.1, §3, б.„й“ от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. и означава мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място на обичайно пребиваване се определя, съгласно чл.11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти – продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма. Съгласно разпоредбата на чл.11, §2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето.

В конкретния случай жалбоподателката е представила неоспорени от ответника доказателства, според които, тя, заедно със съпруга й и двете им деца живее в недвижим имот, находящ се в с.Равда, обл.Бургас, ул.“Струма“ № 8, собственост на родителите на нейния съпруг, децата са записани и учат в Основно училище „Св.св.Кирил и Методий“ с.Равда, обл.Бургас, като към момента на представяне на съответното доказателство са със завършени съответно — втори клас и четвърти клас през учебната 2019/2020 г. Доказано е също, че децата ще продължат обучението си в същото училище през следващата учебна 2020/2021 година. Жалбоподателката и съпругът й са регистрирани в Агенция по заетост, Бюро по труда като лица, търсещи съдействие от РБ за намиране на работа и преодоляване на състоянието на безработица. Представени са и извлечения от официалната страница на правителството на Великобритания (gov.uk), от която се установява, че на територията на тази страна жалбоподателката и семейството й нямат адресна регистрация, а адресната им регистрация е на територията на Република България, с.Равда, ул. “Струма“ № 8. Съвкупността от тези доказателства води до извод за намеренията на К. трайно да се установи на територията на Република България, т.е. тук е мястото й на обичайно пребиваване.  

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на закона, и следва да бъдат отменени. Естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, за това преписката следва да бъде върната на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Бургас.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателката. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер на 310 лв., от които 10 лв. д.т. и 300 лв. платено възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № Ц-1040-02-33 от 23.06.2020г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 021-00-3539-3/29.04.2020г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас, с което на С.А.К., ЕГН ********** ***, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

ВРЪЩА административната преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Бургас за ново произнасяне по направеното пред него искане по заявление - вх. № 021-00-3539/08.10.2019г. до ТП на НОИ гр. Бургас на С.А.К., съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване по прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Бургас да заплати на С.А.К., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

                                                        СЪДИЯ: