№ 19215
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110147389 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу С.о..
Ищецът твърди, че на 22.10.2019г., около 20:45ч., в /населено място/, л. а. „Сеат
Ибиза“ с рег. № ************, управляван от Н. М., преминал през несигнализирана и
необезопасена неравност /бетонна топка/ на пътното платно и по този начин
реализирал ПТП. В резултат от произшествието били нанесени имуществени вреди на
автомобила, който към този момент бил застрахован при ищцовото дружество по
имуществена застраховка „Каско – практик мини“. Била образувана преписка по
щетата, по която ищецът заплатил обезщетение в размер на 48,48лв. Били извършени и
обичайни ликвидациони разноски в размер на 10,00лв.
Ищецът поддържа, че ПТП се дължало на виновното и противоправно
бездействие на служителите на ответника да поддържат общинските пътища. Твърди,
че с изплащането на обезщетението встъпил в правата на удовлетворения кредитор
срещу причинителя на вредата и възложителя на работата. С писмо от 05.02.2020г.,
получено на 06.02.2020г., поканил ответника да му възстанови сумата, но не
последвало плащане.
Съобразно изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
58,48лв., представляваща регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение с включени 10,00лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 18,47лв.,
представляваща мораторна лихва върху главница за периода 06.03.2020г.-24.08.2023г.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва
описаните от ищеца факти по настъпване на процесното ПТП, както и неговия
механизъм. Поддържа, че съставеният протокол за ПТП не се ползва с материална
доказателствена сила относно механизма на осъществяване на ПТП. Възразява, че
водачът е следвало да се движи със скорост, която да му позволи да спре или избегне
препятствието по пътя, като счита, че водачът е допринесъл за настъпване на ПТП.
1
Оспорва щетите по автомобила да са в претендирания размер. Счита, че не следва да
носи отговорност за ликвидационни разноски. Оспорва да е налице валидно
застрахователно правоотношение.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявените са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право, което
възниква в полза на застраховател след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение при настъпило застрахователно събитие да встъпи в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е
възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност
носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при
или по повод нейното изпълнение.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в ППВС № 7/1959г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената
им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези
вреди.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени
виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от
делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да
е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
По делото е представена застрахователна полица №
*****************/31.08.2019г., сключена между /фирма/ и Н. В. М., съгласно която
се застрахова по имуществена застраховка „Каско на МПС – практик мини“ л. а. Сеат
Ибиза с рег. № ************ със срок на покритие 05.09.2019г.-04.09.2020г.
От представения протокол за ПТП № 1747974, съставен на 22.10.2019г. в 21:55ч.
от мл. автоконтрольор М. Т. към ОПП-СДВР след посещение на място, се установява,
че на посочената дата в 20:45ч. в /населено място/, е настъпило ПТП с л. а. „Сеат
Ибиза“ с рег. № ************, управляван от Н. М.. В протокола са описани следните
обстоятелства, при които е настъпило ПТП: по данни на водача, МПС се движими по
ул. „Ж.Г.“ от ул. „С. П.“ към ул. „а. Р. Ц.“ и пред бл. 384 самокатастрофира в
неподсигурена и необезопасена бетонна топка на пътя тип анти-паркинг. В
начертаната схема на ПТП е описан същият механизъм, като е посочено
местоположението на бетонната топка, което е на пътното платно, по което се
2
движими лекия автомобил. Посочени са увреждания на автомобила – изкривена
джанта. Отбелязано е, че водачът не е употребил алкохол. Протоколът е подписан от
съставителя и участника в ПТП.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС /Решение № 15/25.07.2014г. по
т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО; Решение № 85/28.05.2009г. по т. д. № 768/2008г. на
ВКС, II ТО; Решение № 24/10.03.2011г. по т. д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО; Решение №
73/22.06.2012г. по т. д. № 423/2011г. на ВКС, I ТО; Решение № 98/25.06.2012г. по т. д.
№ 750/2011г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1
ГПК и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на
направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно,
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. Доколкото в случая
представеният до делото протокол за ПТП е изготвен от органите на полицията след
оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко
възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента,
посоката на движение на автомобила, наличието и разположението на бетонната
топка на пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за
същата на пътното платно или нейното обезопасяване. Ответникът не е опровергал
в процеса на доказване материалната доказателствена сила на процесния протокол за
ПТП, поради което отразените в него обстоятелства следва да се приемат за настъпили.
Отделно от това, описаните обстоятелства се потвърждават и от показанията на
разпитания в хода на процеса свидетел – очевидец – М., както и от подаденото от
водача уведомление до застрахователя /л. 9/. Също така, експертното заключение по
изслушаната и приета САТЕ дава същия механизъм на настъпване на ПТП.
С оглед изложеното, съдът приема, че механизмът на настъпване на ПТП е
именно описаният по-горе.
Възражението на ответника, че водачът на МПС е отговорен или е допринесъл
за настъпване на ПТП, тъй като се е движил с несъобразена скорост, е неоснователно.
Същото не се доказва, тъй като в негова подкрепа няма ангажирани никакви
доказателства. По делото няма данни водачът да се е движил с несъобразена с пътните
условия скорост, а обстоятелството, че не е възприел своевременно препятствието на
пътя се дължи на това, че не е било сигнализирано и обезопасено по никакъв начин,
задължение за което има именно ответникът.
От приетото заключение по САТЕ се установява, че имуществените увреждания,
настъпили на лекия автомобил в предна дясна джанта, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, тоест представляват резултат от същото.
Стойността, необходима за възстановяване състоянието на МПС към датата на
събитието, определена по средни пазарни цени, възлиза на 48,48лв. според
експертното заключение, което съдът кредитира.
По делото не е спорно, че участъкът (пътят), на който е настъпило ПТП е
собственост на С.о.. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 Закон за пътищата (ЗП), общинските
пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като управлението
включва и поддържането на пътищата – чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗП. В чл. 31 ЗП е предвидено,
че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
3
общините. Съобразно легалната дефиниция, дадена в §1, т. 13 от ДР на ЗП, "ремонт на
пътищата" е дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението, а съгласно т. 14 "поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Именно
ответникът е адресат на задължението за поддържане в изправно състояние на пътния
участък, на който е настъпило произшествието - общински път, което следва от
разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата, вр. § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА, чл. 167, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 ЗДвП, чл. 2,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3 и чл. 56, ал. 2 ЗОС, вр. § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА и по арг. от чл. 3,
ал. 3, чл. 8, ал. 3, чл. 29, чл. 31 и чл. 36 ЗП, вр. § 1, т. 1, т. 13 и т. 14 ДРЗП, чл. 47 и чл.
48, т. 2, б. "а" ППЗП. Бетонната топка, поради която е настъпило произшествието,
представлява попадане на пътното платно на елемент от инфраструктурата, чието
място е на тротоара, за да възпрепятства паркирането на автомобили върху него. За да
бъде тази анти-паркинг топка на платното за движение на автомобили означава, че е
налице липса на адекватна поддръжка, която от своя страна е задължение на
стопанисващото пътя лице. Поради това, отговорност за причинените имуществени
увреждания следва да носи общината. Доколкото общината е юридическо лице, то тази
дейност следва да бъде извършвана чрез служителите , на които същата се явява
възложител. В случая е налице неизпълнение на задълженията на служителите на
ответника за поддържане на пътната мрежа без наличие по нея на необезопасени и
несигнализирани препятствия, поради което е налице противоправно поведение под
формата на бездействие, представляващо основание за ангажиране на отговорността на
С.о. по чл. 49 ЗЗД.
Видно от съдържанието на застрахователната полица и приложимите към нея
ОУ, процесните увреждания представляват покрит застрахователен риск.
От събраните писмени доказателства /л. 16/ се установява, че ищецът е изплатил
в полза на застрахования обезщетение от 48,48лв.
От изложеното следва, че по делото са установени всички обективни елементи
на фактическия състав по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината
се предполага. Ето защо, за увредения е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу С.о. – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. С изплащането на
необходимата сума за отстраняване на повредите върху автомобила, застрахователят е
встъпил в правата на увредения и за него е възникнало регресното право срещу
възложителя до размера на действително причинените вреди към момента на
настъпване на процесното ПТП. Същите възлизат на изплатеното застрахователно
обезщетение от 48,48лв. според експертното заключение. По арг. от чл. 411 КЗ, изр. 1
КЗ, съдът намира, че ищецът има право и на обичайни ликвидационни разноски,
свързани със завеждане на щетата, опис на същата, изготвяне снимков материал,
изчисляване стойността на уврежданията и др. под., като размерът от 10,00лв. съдът
намира за разумен и обичаен. Поради това, предявеният иск за сумата в общ размер от
58,48лв. се явява изцяло основателен.
Ищцовото дружество претендира и акцесорно вземане за мораторна лихва върху
горната сума. За да постави ответника в забава за плащане, е необходимо последният
да бъде поканен да изпълни, тъй като за удовлетворяване на регресното право на
застрахователя няма определен ден – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е представена
покана от 05.02.2020г. до ответника /л. 17/, с която същият бива поканен да възстанови
на ищеца сумата по процесната щета. Представена е и обратна разписка, от която се
4
установява, че поканата е връчена на 06.02.2020г. Ето защо, съдът приема, че
ответникът е надлежно поканен да заплати сумата, като същият не твърди и доказва да
го е сторил. Поради това, от деня, следващ деня на получаването, е изпаднал в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че
за периода 07.03.2020г.-24.08.2023г. същата възлиза в по-висок размер от
претендирания от ищеца, изчислен на основание чл. 162 ГПК с помощта на
общодостъпен интернет калкулатор. Ето защо, акцесорният иск също се явява изцяло
основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът, който е
доказал такива в размер на 100лв. за държавна такса, 350лв. депозит за експертиза,
40лв. депозит за свидетел и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. или общо 590лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о., с адрес: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК:
**************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 58,48лв., от които 48,48лв.
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за ПТП, настъпило на 22.10.2019г. в /населено място/, чрез удар на
л. а. „Сеат Ибиза“ с рег. № ************, управляван от Н. М., и 10,00лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
– 24.08.2023г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
18,47лв., представляваща лихва за забава за периода 07.03.2020г.-24.08.2023г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 590,00лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5