№ 1106
гр. Русе, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520102596 по описа за 2021 година
К.З. – юрисконсулт на ЗК „Лев инс“ АД заявява, че на 13.02.2020г., около 9.25 часа,
на главен път ІІ-23 (Русе – Кубрат), около 500 м след село Ново село, лек автомобил БМВ
Х1 с ДК№ ......................, управляван от Л. Кр. Г. преминал през несигнализирана и
необезопасена неравност (дупка) на пътното платно с размери 60/190/8 см, вследствие което
било реализирано ПТП с материални щети по автомобила.
Произшествието било посетено на място от служители на сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР Русе, които изготвили протокол №1732460/13.02.2020г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК „Лев инс“ АД била
образувана щета №0017-1261-20-450250 по имуществена застраховка „Каско“, полица
№93001910016637 със срок на валидност от 09.03.2019г. до 08.03.2020г.
При извършен оглед на увреденото МПС, ищецът констатирал щети, установени като
вид и степен на база опис и експертиза, които оценил на 553.88 лева. С платежно нареждане
от 21.02.2020г. застрахователят изплатил на собственика посочената сума.
ЗК „Лев инс“ АД поддържа, че инцидентът е настъпил на път, стопанисван от
Агенция „Пътна инфраструктура“. Счита, че ответникът не е изпълнил задължението си да
управлява, стопанисва и поддържа в изправност участъкът от пътя, на който е възникнало
ПТП, поради което следва да понесе отговорността за причинените, вследствие
произшествието имуществени вреди на застрахованото превозно средство, тъй като с
виновното си бездействие е създал предпоставки за настъпването му. С писмо изх.
№3127/27.03.2020г. ищецът поканил Агенцията да възстанови изплатеното застрахователно
обезщетение, но последната не изпълнила задължението си.
Молителят мотивира правния си интерес от предявяване на настоящия иск с
1
разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение от 12.12.2020г., издадена по ЧГД
№55904/2020г. по описа на СРС срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумите: 553.88
лева – регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.11.2020г. до окончателното й изплащане; 30 лева –
мораторна лихва за периода 01.05.2020г. – 11.11.2020г. и 325 лева - разноски по делото.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го
уведомил за последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, К.З. моли съда да постанови решени, с което да признае
за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Македония“№3, дължи на Застрахователна компания „Лев
инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“№67А, представлявано от изпълнителните директори С.Н.А. и П.В.Д. сумите: 553.88
лева – регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.11.2020г. до окончателното й изплащане; 30 лева –
мораторна лихва за периода 01.05.2020г. – 11.11.2020г., предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение от 12.12.2020г., издадена по ЧГД №55904/2020г. по описа на СРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“ –
Областно пътно управление – Русе е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Поддържа, че не са налице доказателства, установяващи настъпване на
произшествието по описания от ищеца начин.
Оспорва твърдението, че на пътното платно в посочения участък е имало
несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) с размери 60/190/8 см.
Сочи липсата на годни доказателства досежно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение. Приема, че застрахователят е изплатил обезщетение по
непокрит риск, т.е. при липса на основание за плащане.
Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че
щетите са резултат от виновното поведение на водача, който управлявал МПС със скорост
над разрешената за съответния пътен участък.
По отношение експлоатационното състояние на визирания в исковата молба пътен
участък заявява, че на 27.12.2019г. са извършвани ръчни кърпежи и след тази дата не е
имало дупки. Пояснява, че са съществували неравности – слягания, вдлъбнатини,
изпъкналости, които са били обозначени с пътни знаци. Със Заповед №РД-11-
1370/19.11.2019г. Председателя на УС на АПИ въвел зимно поддържане на републиканските
пътища и въз основа на акта, Директора на ОПУ – Русе въвел режим на зимно поддържане
на републиканската пътна мрежа на територията на ОПУ – Русе. В периода м.декември
2019г. – м.февруари 2020г. били предвидени средства за извършване дейности при аварийни
2
ситуации, а именно в случай на необходимост изкърпване на дупки и деформации в
условията на зимно поддържане със студена асфалтова смес. Тези дейности били
осъществени от изпълнителя, съгласно договор, сключен с Консорциум „Пътно поддържане
Русе 2014“. Консорциумът включвал „Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“ АД – дружества,
които съвместно следвало да изпълняват работите, свързани с поддръжка на
републиканските пътища, стопанисвани от АПИ – ОПУ – Русе.
По изложените съображения, АПИ моли съда да отхвърли претенциите като
неоснователни.
„Пътинженеринг“ АД – трето лице, помагач на страната на ответника намира иска за
неоснователен. Счита, че не са налице доказателства, установяващи по несъмнен начин
предпоставките на регресния иск.
Поддържа, че в протокола за ПТП не е индивидуализирано мястото на инцидента,
респективно документът не е годно доказателство относно релевантен за спора факт –
мястото, на което е настъпило увреждането.
Сочи липсата на доказателства досежно начина, по който е формирано изплатеното
застрахователно обезщетение.
Приема, че с поведението си водачът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като не е съобразил скоростта с пътната обстановка.
Твърди, че само по себе си реализирано застрахователно събитие не може да
ангажира отговорността на АПИ. В тази връзка сочи, че основателността на регресната
претенция предполага установяване: виновно противоправно действие или бездействие,
което е в причинна връзка с настъпилото ПТП, при липса на съпричиняване от водача на
увреденото МПС. В случая липсвали данни за поведението на самия водач и скоростта с
която се е движил преди реализиране на ПТП.
Поддържа, че договорът, въз основа на който е привлечен в процеса е сключен между
ответника и Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“ и според чл.5 от контракта
дейностите по поддържане се възлагат от АПИ на Консорциума с месечни, допълнителни и
извънредни задания. В отговора на исковата молба, ответникът не посочил какво конкретно
задание не е изпълнено, нещо повече, възложителя представил доказателства от които било
видно, че при извършена проверка е констатирал, че възложените задания са изпълнени.
„Пътинженеринг“ АД моли съда да отхвърли предявения от ЗК „Лев инс“ иск като
неоснователен. В условията на евентуалност моли съда да приеме за установено, че
дружеството на е страна по договор с АПИ и за него решението не поражда правни
последици, а като съдружник в Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“ е изпълнил
задълженията си по Договор за възлагане на обществена поръчка с изх.№РД-37-
45/26.11.2014г.
„Хидрострой“ АД – трето лице, помагач на страната на ответника, не излага
становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2019г., между ЗК „Лев инс“ АД и Л. Кр. Г. е сключен договор за застраховка
3
„Каско на МПС“ под формата на застрахователна полица №93001910016637 за лек
автомобил БМВ Х1 с ДК№ ......................, със срок на валидност от 09.03.2019г. до
08.03.2020г. Приложени са ОУ за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства.
Представен е протокол №1732460/13.02.2020г., в който са описани видимите щети по
застрахованото МПС, причинени вследствие ПТП настъпило на същата дата на главен път
ІІ-23 (Русе – Кубрат), на около 500 метра след село Ново село. От схемата в протокола е
видно, че автомобилът се е движил в посока Русе – Кубрат. В документа са посочени
обстоятелства, при които е настъпил инцидента: „Участник 1, по време на движение навлиза
в разрушения на пътната настилка (дупка) с размери 60/190/8см“. На същата дата, Росен
Манев – инспектор мобилна група Русе, изготвил докладна записка по повод сигнала за
ПТП, в която твърди, че заедно със служители на сектор ПП – Русе установил наличието на
пътна неравност в посочения пътен участък. Пояснил, че „дупката“ била пълна с вода и не
била сигнализирана. Сочи, че по данни на служители от ПУ – село Червена вода, на
12.02.2020г. пет автомобила са увредили ходовата си част на същото място.
Застрахователят образувал преписка по щета №0017-1261-20-450250 въз основа
уведомление №5650/13.02.2020г. за настъпило застрахователно събитие, депозирано от
собственика на застрахованото МПС. След извършен оглед и оценка на материалните щети,
молителят констатирал, че техният общ размер възлиза на 553.88 лева, която сума изплатил
на Л.Г. (преводно нареждане от 21.02.2020г.). Към застрахователната преписка са
приложени фактури, с които се установяват заплатените от Л.Г. суми за извършени
ремонтни дейности по увредения автомобил.
На 31.03.2020г. ищецът изпратил до ответника покана за възстановяване на
изплатеното обезщетение.
Агенция „Пътна инфраструктура“ е ангажирала писмени доказателства досежно
твърдението за предприетите мерки във връзка със зимното поддържане на републиканските
пътища в периода м.декември 2019г. – м.февруари 2020г.
Прилага: Договор за възлагане на обществена поръчка за определяне изпълнител за
извършване на поддържане на републиканските пътища на територията на Северен
централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП с изпълнител
Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“ и Допълнително споразумение към Договор
№РД-37-45/26.11.2014г., сключено на 30.11.2018г. Предмет на контракта са дейности по
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление Русе.
В чл.5 е указано, че „Дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на
изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания“. Уговорено е, че
възнаграждението се изплаща за количество на действително извършени и приети видове
работи, въз основа договорените единични цени. Според раздел VІІ, възложителят е длъжен
да посочи на изпълнителя местоположението на пътните участъци с особености при текущо
и зимно поддържане; да определи приоритетите на видовете и количествата работи; да
представя на изпълнителя месечни, а в случай на необходимост, допълнителни и
4
извънредни задания за извършване на видовете работи; да упражнява цялостен и
непрекъснат контрол върху качеството при изпълнение на работите; да проверява и
подписва представените от изпълнителя сертификати за действително изпълнени и приети
видове работи. Относно реда за възлагане, приемане и контролиране на изпълнените
дейности по договори за поддържане на републиканските пътища, председателя на УС на
АПИ е одобрил указания (лист 55 – 59).
Представени са месечни задания за периода м.декември 2019г. – м.февруари 2020г.; 4
гаранционни протокола от 23.03.2020г. – 24.03.2020г.; сертификати №121 - №123 и отчетите
към тях. Отразено е, че няма санкция за зимно поддържане и всички видове работи са
изпълнени с необходимия обем и качество, с оглед което могат да бъдат разплатени.
Ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение от 12.12.2020г., издадена по ЧГД №55904/2020г. по
описа на СРС срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумите: 553.88 лева – регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.11.2020г. до окончателното й изплащане; 30 лева – мораторна
лихва за периода 01.05.2020г. – 11.11.2020г. и 325 лева - разноски по делото.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го
уведомил за последиците при непредявяване на иска.
С оглед установяване релевантни за спора обстоятелства е допуснат разпита на Л. Кр.
Г. – водач на увреденото МПС и Х.М. Мянков - „старши специалист Републиканска пътна
мрежа", в РПС - Русе, към Агенция „Пътна инфраструктура“.
Л.Г. твърди, че към м.февруари 2020г. пътният участък, в който настъпил инцидента
бил в много лошо състояние. Тъй като всеки работен ден пътувала по този маршрут, била
запозната с трасето и неравностите по него. По тази причина управлявала автомобила бавно
и внимателно.
На 13.02.2020г. нямало добра видимост, а пътното платно било залято. Завила към
с.Ново село, карала в колона. Автомобилът, движещ се пред нея пропаднал в дупка, която
свидетелката също не могла да избегне. Отбила вдясно и установила, че гумата на колата е
увредена. Обадила се на Пътна помощ. Междувременно пристигнали представители на
застрахователното дружество.
Свидетелката поддържа, че приложеният към исковата молба протокол за ПТП е
подписан от нея, а констатациите в документа са отразени правилно. Пояснява, че пътната
неравност, в която попаднал автомобила, се намира след кръговото движение на с.Ново село
в посока с.Тетово. Твърди, че в този участък дупките са много и водачите „трябва да изберат
през коя дупка да преминат“.
Х.М. заявява, че към м.февруари 2020г. процесният участък от пътя бил в лошо
състояние – разбит, а на места имало и пропадания. Трасето било сигнализирано за
неравности. Към 13.02.2020г. републиканската мрежа била в режим на зимно поддържане и
се извършвали само аварийни дейности. Тези ремонти се възлагали от ръководството на
АПИ след подадена от РПС информация. Пояснява, че той осъществява контрол на работата
5
по участъка, но в случая не били предприети никакви ремонтни дейности.
Твърди, че текущото поддържане според заданията било изпълнени.
Сочи, че 10 дни след инцидента гражданите затворили пътя. Към настоящия момент
пътят се рехабилитирал цялостно. Заявява, че участъкът бил изграден през 1982г.
По искане на ищеца е възложена и приета, автотехническа експертиза, чието
заключение съдът цени като обективно, ясно, пълно и обосновано. Вещото лице счита, че
левите гуми на лек автомобил БМВ Х1 с ДК№ ...................... са увредени вследствие
преминаване през препятствие по път ІІ-23, след с.Ново село, в посока от гр.Русе към
гр.Кубрат. Оценява щетите на 386.24 лева.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 553.88 лева
– регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.11.2020г. до окончателното й изплащане; 30 лева –
мораторна лихва за периода 01.05.2020г. – 11.11.2020г., предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение от 12.12.2020г., издадена по ЧГД №55904/2020г. по описа на СРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че с оглед депозираното възражение, на 22.01.2021г. заявителят е уведомен за
възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от
взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието
на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
Претенцията на ЗК „Лев Инс“ АД произтича от разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ,
която предвижда, че с изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу възложителя, за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод която са възникнали вреди по чл.49 ЗЗД, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В настоящия казус не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищцовото дружество. В тази
връзка е представена застрахователна полица, която към датата на инцидента, е покривала
съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП.
Правото на застрахования, което застрахователят упражнява е във връзка с
обезщетение за имуществени вреди по чл.49 ЗЗД. По своя характер, отговорността за чужди
действия или бездействия е безвиновна и от гледна точка на увредения има обезпечително –
гаранционна функция. Участъкът от пътя, на който е настъпило ПТП, е част от
републиканската пътна мрежа, факт, който ответникът не оспорва. Съобразно разпоредбата
на чл.8, ал.2 ЗП следва да се приеме, че той е изключителна държавна собственост, а на
основание чл.19, чл.29 и чл.30 ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ е длъжна да го
стопанисва и управлява, включително да го ремонтира и поддържа. В § 1, т.14 от ДР на ЗП е
6
дадена легална дефиниция на понятието „поддържане на пътищата” - „дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение през
цялата година…”. От изложеното следва, че отговорността на АПИ за процесното
произшествие е ангажирана поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от
разпоредбите на чл.29 и сл. от ЗП.
Неоснователни са възраженията на ответника, според които механизмът и причината
за настъпване на произшествието не е установено. В тази връзка са ангажирани гласни
доказателства, според които увреждането на гумите е настъпило при преминаване през
препятствие на пътното платно по главен път ІІ-23 (Русе – Кубрат), на около 500 метра след
село Ново село. Лошото състояние на пътната настилка в процесния участък е станала
причина за няколко ПТП, данни за които се съдържат в докладна записка на Росен Манев –
инспектор мобилна група Русе.
Съдът намира за доказана претенцията по размер. От релевирните по делото писмени
доказателства е видно, че застрахователят изплатил обезщетение в размер на 553.88 лева, а
разходите, които собственикът е направил за възстановяване на увредения автомобил са на
стойност 585.52 лева.
Предвид възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача, следва да се отбележи, че в хода на производството Агенция „Пътна
инфраструктура“ не установи наличието на различен механизъм на произшествието, нито
такова поведение на лицето, управлявало автомобила, което да се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото събитие или последиците от него. По изложените по-горе
аргументи, съдът счита, че непредприетите от ответника действия за поддържане на пътната
настилка са единствената предпоставка за възникване на инцидента, в резултат на което е
увредено застрахованото МПС. Действително чл.20, ал.2 ЗДвП задължава водачите на МПС
да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори и със състоянието на пътя, с
оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Легална дефиниция на
"препятствие на пътя" е дадена в § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП - всяко нарушаване целостта на
пътното покритие. За да е предвидимо това препятствие, обаче, съответно за да се породи
задължение по чл.20, ал.2 ЗДвП е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да
поддържа пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги
отстранява във възможно най-кратък срок. Въпреки сигнализацията, при наличното
увреждане на пътната настилка (разбита, а на места с пропадания) водачите не биха могли
да избегнат неравностите и както твърди св.Г. „трябвало да изберат, през коя дупка да
минат“. При тази конкретна ситуация за водача на автомобила не е налице неизпълнение на
задълженията, визирани в чл.20 ЗДвП, което да съставлява съпричиняване на вредите от
негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се разреши на ответника да черпи
права от собственото си неправомерно поведение като се уважат противопоставените
възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му
при изпълнение на посочените по-горе задължения.
Следователно, единствената предпоставка за възникване на инцидента е
непредприетите от ответника действия за поддържане на пътната настилка.
7
Установено бе, че на 30.11.2018г. между АПИ и Консорциум „Пътно поддържане
Русе 2014“ (състоящ се от „Пътинженеринг“ АД и „Хидрострой“ АД) е подписано
Допълнително споразумение към Договор №РД-37-45/26.11.2014г., съгласно което на
консорциума е възложено извършване на дейности по поддържане (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските
пътища на територията на Областно пътно управление Русе. Дейностите по поддържане
републиканските пътища, които са включени в предмета на договора, са възлагани от
ответника с месечни, допълнителни и извънредни задания (чл.5), като в чл.9, ал.3
представянето на заданията е вменено в задължение на възложителя, който съобразно
разпоредбата на чл.9, ал.4 следва да упражнява цялостен и непрекъснат контрол върху
качеството при изпълнението на работите. От приетите в хода на производството писмени
доказателства: месечни задания за периода м.декември 2019г. – м.февруари 2020г.; 4
гаранционни протокола от 23.03.2020г. – 24.03.2020г.; сертификати №121 - №123 и отчетите
към тях е видно, че възложените в периода м.декември 2019г. – м.февруари 2020г. дейности
по поддържане на процесния участък са изпълнени с необходимия обем и качество.
Предвид изложените съображения, съдът намира претенцията за доказана по
основание и размер.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 325
лева, които ответникът следва да заплати.
В исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 385 лева
(заплатена държавна такса, възнаграждение за процесуално представителство и депозит за
вещо лице), които са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Македония“№3, дължи на Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А,
представлявано от изпълнителните директори С.Н.А. и П.В.Д. сумите: 553.88 лева –
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.11.2020г. до окончателното й изплащане; 30 лева –
мораторна лихва за периода 01.05.2020г. – 11.11.2020г., предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение от 12.12.2020г., издадена по ЧГД №55904/2020г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* да заплати на
8
Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК ********* сумата 325 лева – разноски по
ЧГД №55904/2020г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* да заплати на
Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК ********* направените в настоящото
производство разноски в размер на 385 лева.
Решението е постановено при участието на „Хидрострой“ АД, ЕИК ********* и
„Пътинженеринг“ АД, ЕИК ********* - трети лица помагачи на страната на ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9