№ 389
гр. Велико Търново , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500612 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от В. Й. АН., ЕГН **********, с адрес
град В.Т., ул.“..“ №,, вх.., ап.. против отказ за замяна на обекта на изпълнение по изп.дело №
58/2018г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, с рег. № 896 в КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд-Велико Търново. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на
постановения отказ, тъй като имотът, срещу който е насочено принудително изпълнение, е
несеквестируем за длъжника и членовете на семейството му, като последните нямат друго
жилище, а евентуалното удовлетворяване на взискателите от продажбата на другия собствен
на длъжника имот, находящ се в гр. Д.., би направил този, срещу който е насочено
изпълнението несеквестируем. Твърди, че за нея той е основен и за него ползва данъчни
преференции. Излага, че предложеният от нея имот в град Д.. - с дворно място от 409 кв.м и
жилищна сграда /къща/ от 102 кв.м, би могъл да послужи за удовлетворяване на
взискателите, но е немебелиран и необитаем, а пандемичната обстановка, липсата на
физически сили и достатъчно средства би направило невъзможно изнасянето на мебели и
покъщнина от дома им във В.Т.. Развива оплаквания за влошеното си здравословно
състояние, както и това на нейната майка, живуща в имота, обект на изпълнението.
Посочва, че част от взискателите са поискали спиране на изпълнителното производство, а
вземането на присъединения взискател „Ипокредит“ ООД е удовлетворено напълно. Излага,
че наложените от съдебния изпълнител възбрани не са съобразени с действителната им
индивидуализация, което изключвало тяхната валидност, не била спазена разпоредбата на
чл.500 ГПК, първоначалният взискател нямал вписана възбрана върху имота, предмет на
изпълнението. Моли да бъде привлечена като страна по делото съсобственика на имота Л.
1
А. и то да бъде разгледано в открито съдебно заседание. Прави искане, след като съдът
приеме, че последният е несеквестируем по смисъла на чл.444 т.7 ГПК по отношение на нея
и членовете на семейството й, да отмени обжалвания отказ. Направено е искане за спиране
на изпълнителното производство.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „..“ ЕАД,
чрез пълномощник – юрисконсулт .., в което се заема становище за недопустимост на
подадената жалба, респ. за неоснователност на същата и наведените в нея оплаквания.
Излага, че отказът на съдебния изпълнител за замяна обекта на изпълнение не попада сред
изброените в чл.435 ал.2 ГПК подлежащи на обжалване действия по принудително
изпълнение. Счита, че преценката по чл.443 ГПК принадлежи на съдебния изпълнител, тя е
по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Моли се жалбата да бъде оставена без
разглеждане, като процесуално недопустима, съответно производството – прекратено, а в
случай, че същата бъде разгледана, да бъде оставена без уважение. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Останалите ответници по жалбата, взискатели в изпълнителното производство, Етажна
собственост град В.Т., ул.“..“ .. и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, не са подали
писмени възражения по нея в законоустановения срок.
Съдебният изпълнител излага мотиви за недопустимост на жалбата, респ за
неоснователност на същата.
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и данните в
изпълнителното дело, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 58/2018г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова
е било образувано по молба на взискателя Етажна собственост – град В.Т., ул.“..“ .. против
длъжника В. Й. АН. за събиране на парично вземане въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 20.12.2017г. по ч.гр.дело № 3390/2017г. по описа на Районен съд-Велико
Търново. Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника, включително и
за наличие на трудови договори на същия, и е изпратена призовка за доброволно
изпълнение. Въз основа на писмена молба за присъединяване на друг кредитор на длъжника,
ведно с удостоверение с изх. № 008129/28.05.2018г., издадено по изп.дело № 650/2018г., и с
постановление от 29.05.2018г. на съдебния изпълнител, като взискател по делото е бил
конституиран „ИПОКРЕДИТ“ ООД за събиране на вземането по изпълнителен лист,
издаден на 25.08.2017г. по гр.дело № 1551/2017г. на ВТРС. По-късно изпълнителното
производство спрямо този взискател е приключено. Въз основа на писмена молба на „Б..“
ЕАД, ведно с удостоверение, издадено по изп.дело № 983/2018г., образувано въз основа на
изпълнителни листи, издадени по гр.дело № 1107/2018г., гр.дело № 1105/2018г., гр.дело №
1109/2018г. и гр.дело № 1108/2018г. на ВТРС, с постановление от 05.10.2018г. като
взискател по делото е била конституирана и посочената търговска банка.
По искане на първоначалния взискател, с разпореждане от 19.10.2018г., съдебният
изпълнител е наложил възбрана върху два недвижими имоти, собственост на длъжника,
находящи се съответно в град Д.. и в град В.Т., ул.“..“ .., като възбраната върху последния е
вписана на 20.10.2018г. С молба от 22.02.2019г. присъединеният взискател „Б..“ ЕАД е
поискал извършване на опис, оценка и публична продан на недвижимия имот в град В.Т.. На
30.04.2019г. е бил извършен опис на последния. Изготвена е оценка от вещо лице.
На 21.01.2020г. е постъпила молба от „..“ ЕАД, в която дружеството е посочило, че е
придобило, по силата на договори за цесия от 13.05.2019г., 14.05.2019г. и 15.05.2019г., от
„Б..“ ЕАД вземания на последната към длъжника В. Й. АН., произтичащи от договори за
2
кредит. С постановление от 21.01.2020г., на основание чл.429 ал.1 ГПК, посоченото
дружество е било конституирано като взискател по делото за събиране на вземанията по
цитираните по-горе четири изпълнителни листи и производството е било прекратено по
отношение на „Б..“ ЕАД.
С постановление от 06.03.2020г., на основание чл.456 ГПК, е бил присъединен като
взискател друг кредитор на длъжника - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, въз основа
на удостоверение, издадено по изп.дело № 1107/2019г., за посочените в него парични суми,
за които е бил издаден изпълнителен лист от 13.12.2018г. по гр.дело № 3020/2018г. на
ВТРС.
С разпореждане от 04.08.2020г. съдебният изпълнител е насрочил публична продан на
процесния недвижим имот за 09.10.2020г. – 09.11.2020г. при начална цена в размер на
60 208 лв. С протокол от 10.11.2020г. е обявен купувач за сумата от 60 213 лв. На
25.11.2020г. съдебният изпълнител му е възложил процесния имот с възлагателно
постановление.
С молба с вх. № 005906/18.03.2020г. длъжникът е предложил замяна на обекта на
изпълнение, като вместо въпросното жилище в град В.Т. изпълнението се насочи към друг
негов собствен имот в град Д.., с доводи, че живее в град В.Т. от дълги години и в него е
минал почти целия му съзнателен живот, ползва преференции при заплащането на данъци за
този имот и че предложеният обект на изпълнение може да послужи за удовлетворяване на
взискателите. С постановление от 24.03.2020г. съдебният изпълнител е отказал да уважи
молбата поради това, че вече е бил извършен опис на имота във В.Т., насрочвани са били
публични продани, което е генерирало съществени разходи, предприемането на изпълнение
върху предложения имот би довело до натрупването на нови такива и би допринесло за
отлагане събирането на задълженията, което от своя страна би довело до натрупване на
лихви. Обосновал е отказа си и с липсата на данни дали имотът в град Д.. би удовлетворил
всички задължения към взискателите и че същият отдавна е бил обявен за продажба, но все
още непродаден, по данни на самия длъжник.
С молба с вх. № 007979/05.05.2020г. длъжникът отново предложил замяна на обекта на
изпълнение и на 12.05.2020г. е постановен нов отказ от съдебния изпълнител.
С определение № 579/11.06.2021г. по в.ч.гр.д. № 353/2021г. на ВТОС е било отменено
разпореждане на съдебния изпълнител за връщане на настоящата жалба, като просрочена и
дадени указания за администрирането й.
Гореизложеното налага следните изводи:
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. № 282013г. на ОСГТК на
ВКС, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/
на запорирано или възбранено имущество за събиране на определено парично вземане,
съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имуществения обект за събиране на
вземането, както и да отмени обжалваното изпълнително действие само доколкото то е
несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава.
В случая жалбата е подадена в законоустановения срок, от длъжника в изпълнителното
производство и срещу подлежащо на обжалване действие доколкото в жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ за замяна на обекта на изпълнение
поради насочване на изпълнението върху несеквестируема вещ. Поради това настоящият
състав приема, че същата е допустима и подлежи на разглеждане.
За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради
3
което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество.
Длъжникът не разполага с възражение, че притежава друго имущество – той не разполага с
възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи
принудителното изпълнение. Единствено с разпоредбата на чл.443 ГПК му е предоставено
право да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде
извършено само чрез някои от посочените от взискателя начини на изпълнение. Преценката
дали предложените друга вещ или начин на изпълнение в замяна на първоначално
поисканите от взискателя са в състояние да удовлетворят последния е предоставена на
съдебния изпълнител. Доколкото в случая се твърди несеквестируемост на имота, срещу
който е насочено принудително изпълнение, то съдът следва да отговори секвестируем ли е
той.
По делото е установено, че длъжника притежава два жилищни имота – апартамент в
град В.Т. и поземлен имот с къща в град Д.., поради което не може да се обоснове извод, че
първият от тях е несеквестируем по смисъла на чл.444 т.7 ГПК. В този смисъл
принудителното изпълнение не е насочено към несеквестируема вещ. В тази хипотеза обаче
/доколкото след продажбата на единия имот, вторият ще остане единствено жилище/ е
обяснимо и оправдано длъжникът да направи предложение за замяна на обекта на
изпълнение. Началният момент, от който за него възниква това право е този, в който е
уведомен за предприетите действия спрямо имуществото му, а съгласно константната
съдебна практика крайният е момента на съставяне на описа, извършен в случая на
30.04.2019г. Предложението на длъжника е направено близо година след посочената дата,
като междувременно са били насрочвани три публични продани на имота, последната
осъществена и приключила с възлагането му.
Освен, че не е направил предложението си по чл.443 ГПК своевременно, длъжникът не
е представил на съдебния изпълнител никакви доказателства за това, че недвижимият имот,
към който предлага да бъде насочено изпълнението, може да удовлетвори кредиторите му.
За удостоверяването на това обстоятелство длъжникът е следвало да мотивира искането си с
относими към преценката на съдебния изпълнител доводи и предостави информация за
актуалната данъчната оценка /арг. чл.485 ал.5 ГПК, съгласно която началната цена на
публичната продан не може да бъде под данъчната оценка/ или пазарната цена на имота, за
неговото местоположение, действително състояние и за всички онези факти, които да дадат
възможност на съдебния изпълнител да прецени дали стойността на имота би могла да
удовлетвори взискателите, съответно стойността му дали е съразмерна на задълженията към
кредиторите и съществува ли възможност при замяната на обекта на изпълнение вземанията
да останат неудовлетворени.
Останалите релевирани от жалбоподателя оплаквания не попадат в обхвата на
дължимата от съда проверка, поради което не следва да бъдат разглеждани.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че отказът на съдебния
изпълнител да замени обекта на изпълнение с друг собствен на длъжника имот е
законосъобразен. Ето защо, подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без
уважение. С оглед на това, неоснователно се явява и искането по чл.438 ГПК за спиране на
принудителното изпълнение.
Въпреки отхвърлянето на жалбата, в полза на ответната страна - „..“ ЕАД, направила
искане за присъждане на разноски за настоящото производство, такива не следва да се
присъждат. По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно
предизвикан правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина
за завеждане на делото - чл.78 ал.1-3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае за проверка на
действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят
4
отговорност, поради което и жалбоподателят не може да бъде отговорен за разноските по
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Й. АН., ЕГН **********, с адрес град В.Т.,
ул.“..“ №,, вх.., ап.. против отказ за замяна на обекта на изпълнение по изп.дело № 58/2018г.
по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, с рег. № 896 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-
Велико Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Й. АН., ЕГН **********, с адрес град
В.Т., ул.“..“ №,, вх.., ап.. за спиране на изпълнението по изп.дело № 58/2018г. по описа на
ЧСИ Ивелина Цанкова, с рег. № 896 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Велико
Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5