Р Е
Ш Е
Н И
Е № 4280
гр. Пловдив, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на единадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5551 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба на Т.А.Д.
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане
на сумата в размер на 400 лева, платена при
начална липса на основание по клауза
за такса „Кредит у дома“ по договор за
потребителски кредит от 13.09.2014 г.
В исковата молба се излагат твърдения,
че между страните е сключен договор за кредит,
по който ищцата е кредитополучател, а ответника заемодател. Твърди се, че договорът
за кредит бил нищожен на посочени в исковата молба основания, както и била недействителна
клаузата за такса за услуга
„Кредит у дома“. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, с който се оспорва
исковете по същество. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли
се за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За да бъде
уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че е платил на ответника сума в размер на 400 лева /435.12 лева/ по клауза „Кредит у дома“ по договор
за паричен заем от 13.09.2014 г. Ответникът следва да докаже валидно сключен договор
за паричен заем и валидна клауза „Кредит у дома“.
Между страните е безспорно, че между тях е сключен договор за потребителски кредит от 13.09.2014 г., по
силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е
предоставило кредит на ищеца в размер на 800 лв., с фиксирана договорна лихва в
размер на 29.73 % или общ размер на 109.28 лева, с уговорена клауза за такса
„Кредит у дома“ в размер на 466.24 лева, платими разсрочено на 45 броя седмични
погасителни вноски, което се установява и от приложения по делото договор /л.17/.
По доводите за недействителност на договора за кредит
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в него не са посочени
условията за прилагане на договорения лихвен процент, като не е посочен начинът
на изчисляване на възнаградителна лихва и как се
разпределя същата в погасителните вноски.
Съдът не споделя възражението
на ищеца в тази насока, доколкото видно от договора за кредит страните са
уговорили фиксиран лихвен процент за целия срок на договора от 29.73 % и като
фиксирана парична сума в размер на 109.28 лева за целия срок на договора,
разпределена в седмичните погасителни вноски. В закона няма изискване при
фиксирана лихва, същата да бъде изрично отделена като самостоятелна величина в
погасителния план.
На следващо място съдът не
споделя възражението на ищеца, че договорът е недействителен доколкото няма
представен погасителен план. Видно от договора за кредит в него е инкорпориран
погасителен план, посочени са броя на вноските, как се плаща вноските –
седмично, падеж на вноските - понеделник, посочено е кога е първото плащане,
както и размерът на вноските.
В договора изрично е посочено
как е формиран Годишният процент на разходите, а именно сбор от такса за оценка
на досие и фиксирания лихвен процент.
Съгласно трайно
установената съдебна практика на ВКС /Решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесният договорът за заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/,
съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, подписан от заемателя,
предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 10 от
договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания
/чл.12 от договора/, право да се откаже от договора /чл.14/. Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в чл.27, от
договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис
на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че
договорът е валидно сключен.
По
доводите за недействителност на клаузата такса „Кредит у дома“.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като е възможно уговарянето
само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора.
Според настоящия състав таксата „Кредит
у дома“ попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно от цитираните разпоредби,
таксата "Кредит у дома" е незадължителна за сключването на договора,
същата се формира от два компонента - разходите на кредитора, свързани с
предоставянето на заемната цена и разходите за събиране на седмичните вноски в
дома на Клиента. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при
сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено,
като сумата се включва в ежеседмичната вноска. Видно от характера на услугата,
в частта й по предоставянето на сумата в дома на клиента, същата попада в
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с
усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното
задължение на ответника по договора, да предостави заемната сума. Събирането на
седмичните вноски в дома на кредитополучателя, съдът приема, че е свързана с
управлението на кредита, а дори и да не е, в договора не е отделено каква част
от възнаграждението е за предоставяне на заемната сума в дома на
кредитополучателя и каква част е отредена за събирането на седмичните вноски. Следователно
съдът приема, че е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава
такса.
Наред с това, доколкото съдът
приема, че се касае за възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на
кредита, същото следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1
от ЗПК, като уговарянето му като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, приложима
по отношение на процесния договор, доколкото е влязла в сила преди сключването
му. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвид изложеното съдът приема,
че тази клауза е нищожна, за ищецът не е възникнало задължение да заплаща
уговорената във връзка с тази клауза такса в размер на 466.24 лева.
Ответникът признава, че по тази
клауза от страна на ищеца са постъпили плащания в размер на 435.12 лева. Ищецът
е съгласен с този размер.
В проведено открито съдебно
заседание на 11.10.2019 г. е допуснато изменение на размера на претенцията на
ищеца от 400 лева на 435.12 лева.
Предвид горното съдът приема, че искът е
доказан по основание и размер.
Предвид установяването по основание и размер на исковата
претенция, следва да бъде разгледани и своевременно релевираното възражение от
ответника за изтекла погасителна давност за вземането.
Съгласно Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г., Пленум на ВС при
неоснователно обогатяване, в първия предвиден в чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, състав –
даване без основание, погасителната давност започва да тече от деня
на получаването на престацията.
В чл.110 ЗЗД е предвидено, че вземанията, за
които със закон не е предвиден друг срок, се погасяват с изтичане на 5-годишна
давност, която разпоредба съдът намира, че е приложима по отношение на
вземенията, престирани като платени без основание, какъвто е настоящия случай,
доколкото в закон не е предвиден друг срок.
В случая престацията по нищожната клауза е
получена от ответника на части, като част от погасителна вноска по заема, като
безспорно между страните е, че първото плащане от ищеца е направено на дата
19.09.2014 г., а последното на дата 22.04.2015 г. /л.21/, като до датата на
предявяване на иска /09.04.2019 г./ не е изтекъл, предвидения в закона
5-годишен давностен срок за нито една от платените суми.
Предвид изложеното искът ще бъде
уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
435.12 лева, платена без основание по нищожна клауза такса „Кредит у дома“ по
договор за паричен кредит от 13.09.2014 г.
Като законна последица от
уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 09.04.2019 г. до окончателното
плащане.
По
отговорността за разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева
– платена държавна такса.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца,
съгласно които му е предоставена безплатна правна помощ.
Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която
влиза и настоящия случай, която хипотеза не е опровергана от ответника.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С.А.Г.
в размер на 300 лева, която сума следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър център“,
ет.2, офис 40-46, представлявано от П. Д. – у., ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в общ размер на 435.12 лева, платена без основание
по клауза за такса „Кредит у дома“ по договор за потребителски кредит от 13.09.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.04.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер
на 50 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър център“,
ет.2, офис 40-46, представлявано от П. Д. – у., да заплати а. С.А.Г, сумата в размер на 300 лева – адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП