МОТИВИ
към Присъда №
9 на С.ския районен съд от 01.04.2019 г.
по НОХД № 69/2017 г. по описа на
същия съд
С обвинителен акт на С.ската районна прокуратура срещу С.Х.
***, е повдигнато обвинение за това, че на 09.07.2015
г. около 02,00 ч. на пътя к. к. М. – с. Г., на 1 километър от табелата
за края на с. Г., при управление на МПС „У.” без
регистрационни номера, движещо се в посока с. Г., е
нарушил правилата за движение, визирани в чл. 70, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1
от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост е причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на И.Б.В., изразяваща се в закрито счупване на двата лъча на
лявата подбедрица – в дисталната (долна) трета на големия пищял и проксимална
(горна) трета на малкия пищял, които по своята медико-биологична характеристика
са причинили на пострадалия трайно затруднение на движението на левия долен
крайник за период от 7-8 месеца и средни телесни повреди на Г.Х.Д.,
изразяващи се в открита фрактура на двете кости на лявата подбедрица в долната
трета – голям и малък пищял, която му е причинила трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за период от 7-8 месеца, както и в травматичен
шок, който по своята медико-биологична характеристика е причинил на пострадалия
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деецът е избягал от
местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, предл. второ, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
С протоколно определение от
разпоредително заседание, проведено на 21.12.2017 г. И.Б.В.
и Г.Х.Д. са конституирани като частни обвинители в
съдебното производство.
В хода на съдебните прения
прокурорът заявява, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, в
което е обвинен, поради което същият следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. Счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде
индивидуализирано над минималния размер като му бъдат наложени наказанията
лишаване от свобода – за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
Повереникът на частните
обвинители адв. А.Б. също заема становище, че
обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин. Акцентира върху
многобройни отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и счита, че те
обуславят налагане на наказания в размери около максималните. Счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в справедлив
размер и наказание лишаване от право да упражнява определена професия или
дейност, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок, надвишаващ срока
на лишаването от свобода при спазване на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК.
Защитниците на подсъдимия – адв. Е.М. и адв. Н.К. поотделно
изтъкват, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Подлагайки на анализ
експертните заключения и изтъквайки тяхна необоснованост с обективни данни,
адв. М. излага доводи за неустановеност на мястото на удара и на механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие. От друга страна, съпоставяйки
експертните заключения със свидетелските показания, адв. К. изтъква, че липсата
на надлъжна пътна маркировка (осова линия) в района
на произшествието обуславя и невъзможност за категоричен извод подсъдимият да е
извършил вменените му нарушения на правилата за движение, установени в Закона
за движението по пътищата. Защитниците на подсъдимия отправят искания същият да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а евентуално,
в случай че бъде признат за виновен – да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.
Оспорват доводите на повереника на частните обвинители за значителен превес на
отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства.
При упражняване на правото си на
последна дума, подсъдимият заявява, че очаква да бъде оправдан.
По делото се установява следната
фактическа обстановка:
На 09.07.2015 г. около 02,00 ч.
свидетелите Г.Д. и И.В.
(тогава непълнолетен) тръгнали по пътя от с. Г.,
Община С. в посока към к. к. М. с лекотоварен автомобил „У.”. Автомобилът бил
управляван от Д., който не бил правоспособен водач на МПС, а В. седял в
кабината на седалката вдясно от тази на водача. Д. бил закупил този автомобил
неформално и той бил без регистрационни табели. Автомобилът бил бордови, т. е. пространството
зад кабината било открито и с монтирани дървени греди, издадени извън
страничните му габарити било допълнително приспособено за превоз на товари. Тъй
като целта на Д. била да извърши през нощта незаконен транспорт на дърва за
огрев той управлявал автомобила без включени светлини.
По същото време по същия път в
посока от к. к. М. към с. Г. се движел друг бордови
лекотоварен автомобил „У.” без регистрационни табели, управляван от подсъдимия С.М.. Автомобилът принадлежал на свидетеля Й.С.. Известно време той сглобявал автомобила от части от
други подобни автомобили и предишния ден го предоставил на подсъдимия М., тъй
като последният го помолил да си свърши работа. Подсъдимият М. също управлявал
автомобила без включени светлини. Заедно с него в кабината на автомобила пътували
свидетелите В.К. и И.Р.,
като първият от тях седял върху кожуха на двигателя между двете седалки, а
вторият – на седалката вдясно от тази на водача. С този автомобил били
превозвани около 1,5-2
куб. м. незаконно добити дърва, натоварени в бордовата
му част от подсъдимия и двамата му спътници.
Свидетелят Д. управлявал своя
автомобил „У.” в дясната пътна лента на този път и на прав участък от него, с
лек наклон на изкачване в посока от с. Г. към к. к. М.,
на около 1 километър
след табелата за края на селото, той забелязал насрещно движещия се управляван
от подсъдимия М. автомобил на няколко метра пред себе си. Д. веднага рязко
завил надясно, но въпреки това между левите страни на предните части на двата
автомобила настъпил удар. Въпреки удара управляваният от подс.
М. автомобил запазил посоката си на движение направо, а поради последвалото
непосредствено след този удар съприкосновение между него и една от напречните
усилващи дървени греди на борда (товарната част) на автомобила, управляван от Д.,
издадена встрани от лявата му част, този автомобил се завъртял по мислените си
хоризонтална и вертикална оси и се установил напречно на пътното платно,
преобърнат по таван. В. излязъл от кабината, опитал се да се изправи, но не
успял, защото установил, че кракът му е счупен. Тъй като Д. бил в кабината, не
се движел и не издавал никакви звуци освен хъркане, В. започнал да вика за
помощ по посока на другия автомобил. Последният спрял, от него слезли
подсъдимият и спътниците му и те се върнали до преобърнатия автомобил. С
помощта на нож, който носил у себе си, В. срязал дрехите на Д., а дошлите хора
от другия автомобил успели да го извадят от кабината и започнали да му задават
въпроси, на които той отговарял несвързано. Свидетелят В.К.
се обадил по телефона на своя съсед в с. Г. -
свидетеля Й.С. и го помолил да дойде до мястото с
автомобила на бащата на К. - „Ф.н г.”,
който бил паркиран пред дома им с поставен на таблото контактен ключ. С. дошъл
с този автомобил и в него били качени Д. и В., за да бъдат транспортирани до
болницата в гр. С.. Свидетелят К. не бил правоспособен водач на МПС, но
потеглил с автомобила към гр. С., а св. С. позвънил по телефона на чичо си –
св. Г.Я. и го помолил да дойде да го прибере с
неговия автомобил до дома му, тъй като е станало пътно-транспортно
произшествие. Когато св. Я. пристигнал на място, той видял, че там е подсъдимият,
както и че лекотоварният автомобил „У.”, сглобен от племенника му, стои на пътя
и е ударен. С. се качил на автомобила на Я. и се прибрал в дома си, а след това
подсъдимият си тръгнал от мястото на произшествието.
По повод посещението на Д. и В. *** в РУ – С. постъпил сигнал за произшествието и на място
били изпратени свидетелите С.Г. и В.К..
Когато те пристигнали на пътя с. Г. – к. к. М. те
заварили няколко лица, които им съобщили, че са се ударили два автомобила „У.”,
но отрекли те самите да са участници в произшествието. На мястото нямало такива
автомобили, а на пътя имало разпръснати части от автомобил, парчета от стъкло и
петна от разлив на течности. В банкета край пътя се намирал и един дървен труп.
Свидетелите чули шум от работещ двигател и видели светлини от фарове в гората в
близката местност „М.”. Те уведомили дежурния в РУ – С. да изпрати други
служители за запазване на местопроизшествието там, където те се намирали, след
което тръгнали в посоката, откъдето идвал шума и се виждали светлините. След
около 2 километра
те видели изоставен лекотоварен автомобил „У.” без регистрационни табели със
силно деформирана кабина с разкъсани греди и елементи по нея и с пресни следи
от разрязване на металните й части. Горната част на кабината не била на мястото
си, а била поставена в каросерията. Свидетелите Г. и К.
останали на мястото, където намерили лекотоварния автомобил „У.” до пристигането
на разследващ полицай за извършване на оглед на местопроизшествието, при който
автомобилът бил иззет като веществено доказателство.
На 11.07.2015 г. в РУ – С. били
получени сведения, че в коритото на реката край с. Г.
се намира лекотоварен автомобил „У.”. При направения оглед на местопроизшествие
автомобилът бил иззет като веществено доказателство.
Според приетото заключение на д-р М. А. С. по назначената в
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, от изследваната медицинска
документация се установява, че св. И.В. е получил
закрито счупване на двата лъча на лявата подбедрица – в дистална (долна) трета
на големия пищял и проксимална (горна) трета на малкия пищял, които са довели
до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за период от 7-8
месеца. Според експертното заключение от изследваната медицинска документация
относно състоянието на св. Г.Д. се установява, че
същият е получил открита фрактура на двете кости на лявата подбедрица в долната
трета на големия и на малкия пищял, която е довела до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник за период от 7-8 месеца; травматичен шок,
който по своята медико-биологическа характеристика му е причинил разстройство
на здравето, временно опасно за живота, както и разкъсно-контузна рана с
подкожен хематом вляво слепоочно, рана от изгаряне на ляв глутеус
(седалищна област) и сътресение на мозъка, за което в медицинската документация
няма сигурни данни да е довело до загуба на съзнание, като всяко от последните
три увреждания са причинили на Д. временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Според заключението описаните при двамата пострадали травматични
увреждания са получени при действието на твърди тъпи предмети с голяма маса и
кинетична енергия и могат да се получат по начина, описан в свидетелските
показания, чието съдържание е било достъпно на експерта към датата на изготвяне
на заключението (06.03.2016 г.).
При изслушването на експерта по
съдебно-медицинската експертиза пред съда при обсъждане на заключението му
същият уточнява, че по техните вид, морфология, характер и тежест, уврежданията
на свидетелите Д. и В. напълно отговарят да са причинени при настъпване на
пътно-транспортно произшествие. Допълва, че при липсата на данни свидетелите В.
и Д. да са били с поставени обезопасителни колани,
локализацията на уврежданията им не може да послужи за извод относно посоката
на завъртане на превозното средство, в което са се движили. Посочва, че при
липсата на данни за специфична форма и характер на травматичните увреждания на
пострадалите (лентовидни и жлебовидни), както и при
липсата на увреждания на дрехите на пострадалите или техни зацапвания с
материали извън превозните средства, тези травматични увреждания добре
отговарят да са получени вътре в купето на автомобила.
В досъдебното производство са
назначени три отделни автотехнически експертизи, заключенията по които са
изготвени съответно от експертите инж. С.В.А., инж. Н.П.К. и инж. Л.П.П. и са приети
в хода на съдебното следствие.
За да изготви заключението си
експертът С.А. е извършил оглед на два лекотоварни
автомобила „У.”, тип „бордови”, без регистрационни табели, намиращи се в двора
на РУ – С., единият от които, описан в протокол за оглед на местопроизшествие
от 11.07.2015 г., условно е определен в заключението като автомобил № 1, а
другият, описан в протокол за оглед на местопроизшествие от 09.07.2015 г. –
като автомобил № 2.
При извършения оглед на
автомобилите експертът А. установил, че на автомобил № 1 липсват стъклата на
левия фар и предния ляв мигач, както и лявото странично огледало за обратно
виждане. Предната челна част на автомобила е с охлузвания в лявата страна, а по
предната му лява врата също има следа от „забърсване” по нейната дължина, като
вратата е хлътнала навътре, а в средната й част е огъната навън. Кабината на
автомобил № 2 е отрязана, като е останала предната част от нея, която е силно
деформирана и в лявата част около областта на левия фар е огъната и вдлъбната
назад. Липсват стъклата на левия фар и предния ляв мигач. В товарния отсек на
автомобила се установява счупване на предната и средната напречни греди. Поради
извършените по автомобил № 2 операции по заличаване на свързани с произшествие
следи, сам по себе си огледът на двата автомобила не може да обоснове
категоричен извод за съприкосновение между именно тези автомобили. Съвкупната
преценка от страна на експерта на резултатите от огледа на двата автомобила,
съпоставени с взетите предвид от него свидетелски показания и протоколи за
оглед на местопроизшествие, ведно със снимков материал, обосновава експертен
извод, че двата автомобила са участвали в процесното ПТП.
Също така в заключението си
експертът А. посочва, че по широчина на пътното платно мястото на удара е в
пътната половина, предназначена за движение в посока от с. Г.
към к. к. М., а по протежение на пътното платно мястото на удара е на около 25-30 метра след ориентира,
възприет от разследващия полицай при първоначалния оглед на местопроизшествие.
Скоростта на автомобилите не може да бъде определена с голяма точност по
технически път, тъй като автомобилите са изместени от района на произшествието,
по единия от тях е имало нанасяне на допълнителни срязвания на кабината, довели
до заличаване на част от директните деформации, получени вследствие на удара
между двете превозни средства. Поради това експертът е приел, че всеки от двата
автомобила се е движел с около 40
км/ч предвид показанията на св. Д. за скоростта, с която
се е движел управлявания от него автомобил, както и предвид техническата
правдоподобност на такава скорост на движение и на другия автомобил, движещ се
в обратна посока – поради липсата на каквито и да било конкретни данни за
неговата скорост на движение. Опасната зона за спиране на автомобила, движещ се
по наклона нагоре (т. е. на автомобила, управляван от св. Д.), при скорост на
движение 40 км/ч,
при конкретните пътна обстановка и условия, е била около 26 метра. Опасната зона за
спиране на автомобила, движещ се по наклона надолу (т. е. на автомобила,
управляван от подс. М.), при скорост на движение 40 км/ч, при конкретните
пътна обстановка и условия, е била около 43 метра. При данните за
времето и мястото на настъпване на ПТП (в тъмната част от денонощието, на прав
участък от пътя с наклон нагоре за автомобила, който не е бил натоварен и с
наклон надолу за натоварения с дърва автомобил), за движение и на двата
автомобила без включени светлини и за липса на конкретно установени условия на
видимост и осветеност на пътя (от изкуствено осветление или лунна светлина)
съществува вероятност водачите да са могли да се възприемат взаимно в момент,
когато разстоянието между автомобилите е било от порядъка на 20-30 метра. Съпоставката на
това обстоятелство с опасната зона за спиране на всеки от автомобилите
обосновава експертния извод, че и двамата водачи не са могли да предотвратят
удара чрез аварийно спиране. Предвид определеното по експертен път място на
удара обаче, такъв не би настъпил ако водачът на автомобила, който се е движил
по наклона надолу (от к. к. М. към с. Г.) е
управлявал автомобила, без да навлиза в лентата за насрещно движение. Според
експерта А. причини за настъпилото ПТП са: управление на автомобила, който се е
движил по наклона надолу (от к. к. М. към с. Г.) по
такъв начин, че лявата странична част от товара – трупи дърва, е била в лявата
пътна лента, предназначена за насрещно движение; движение на автомобилите нощем
при намалена видимост без включени фарове.
При изслушването на експерта А.
пред съда при обсъждане на заключението му същият уточнява, че широчината на
пътното платно е посочена в протокола за оглед на местопроизшествие от
18.07.2016 г., според който пътната лента в посока от к. к. М. към с. Г. е с широчина 2,63 м., а пътната лента в посока от с. Г. към к. к. М. е с широчина 3,07 м. Обосновава извода
си, че ударът между двете превозни средства е настъпил в по-широката пътна
лента, с концентрацията на основната част от намерени изпаднали предмети в тази
пътна лента (по посока от с. Г. към к. к. М.),
независимо дали тя е с широчина 3,07
м. (както е измерена в предявения му в с. з. на 18.05.2018
г. протокол за оглед на местопроизшествие от 18.07.2016 г.) или е с широчина 2,85 м. (представляваща
мислената половина от общата широчина на пътното платно, както той е приел в
отговора на задача втора в писменото си заключение). Относно скоростта на
движение на автомобила, който се е движил по посока от к. к. М. към с. Г., посочва, че е приел скорост от 40 км/ч като вероятна с
оглед движението нощно време без включени светлини. Сочи, че при еднаква
скорост на движение автомобилът с по-голяма маса има по-голяма кинетична
енергия и вероятността той да измести другия автомобил при удар е по-голяма, но
конкретната възможност за това зависи и от начина на съприкосновение между
двете МПС. Експертът изтъква, че при такъв удар, какъвто то е установило, е
необяснимо преобръщане на единият автомобил през хоризонталната му ос (с
колелата нагоре).
При огледа на автомобилите,
извършен от експерта Н.К. за целите на извършената от
него автотехническа експертиза, същият условно ги е определил по същия начин,
както е сторил това експертът А.. Констатациите на експерта К. за състоянието
на двата автомобила са аналогични с тези на А., като експертният му извод от
извършения технически преглед и другите събрани в хода на досъдебното
производство материали е, че между двата автомобила е имало контакт. По
широчина на пътното платно вероятното място на удара се намира по средата му
предвид уврежданията по автомобилите, широчината на платното и габаритите на
автомобилите. По дължина на пътното платно вероятното място на удара се намира
на няколко метра преди разлятото петно от горивни и смазочни материали – посока
на движение към с. Г.. Скоростта на движение на
автомобилите не може да се определи по технически път поради липса на спирачни
следи, записи на камери, измервания с уреди и др. С оглед гласните
доказателства експертът е приел, че всеки от автомобилите се е движил със
скорост между 30 и 40 км/ч.
Опасната зона за спиране на автомобила, който се е спускал натоварен по наклона
(т. е. в посока от к. к. М. към с. Г.), е около 41 метра, а опасната зона
за спиране на автомобила, който се е изкачвал по наклона (т. е. в посока от с. Г. към к. к. М.), е около 27 метра. При движение без
включени светлини, при липса на изкуствено осветление (а само на лунно
осветление според възприетите от експерта гласни доказателства) и при
конкретната пътна обстановка минималното разстояние, на което са се намирали
автомобилите един от друг в момента, когато водачите им обективно са могли да
се възприемат взаимно, е било между 11 и 22 метра. Така при
изправни спирачни системи на двете МПС водачите им не са могли да избегнат
удара между тях. Според експерта К. основната причина за настъпване на ПТП е,
че и двата автомобила са се движили без светлини при ограничена видимост (на
лунно осветление), както и че са се движили със скорост, която не им е
позволявала да спрат в зоната на видимост, управлявали са автомобили, които не
са били преминали технически преглед, което поражда съмнение относно
техническата им изправност. В съвкупността от възможните причини за настъпване
на произшествието експертът включва и евентуална употреба на опиати от водачите
на автомобилите, евентуална тяхна неправоспособност като водачи на МПС и
евентуална възможност дървата, натоварени в спускащия се по наклона автомобил
да са стърчали от каросерията.
При
изслушването на експерта К. пред съда в с. з. на 18.05.2018 г. при обсъждане на
заключението му същият потвърждава, че в предявения му протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.07.2016 г. е отразено, че пътната лента по посока от с.
Г. към к. к. М. е с широчина 3,07 м., а пътната лента по
посока от к. к. М. към с. Г. е с широчина 2,63 м., но поддържа, че
според заключението му ударът между двете превозни средства е настъпил около
мислената среда на пътното платно по широчината му (т. е. на около 2,85 метра от всеки от
краищата му предвид общата му широчина 5,70 метра). Уточнява,
че при широчина на всеки от автомобилите от по 2 метра, автомобилът,
движещ се по лентата за движение с посока от к. к. М. към с. Г. (чиято широчина е 2,63 м.), за да не пресече осовата
линия, би следвало да се движи на не повече от 63 см вляво от десния край на
пътното платно. Изтъква, че мястото на удара по широчина на пътното платно не
може да бъде по-точно определено чрез свидетелски показания. Излага
съображения, че местоположението на намерените след произшествието отломки не
съдържа надеждна информация относно мястото на удара поради плъзгането им със
собствена скорост и посока след отделянето им от превозните средства.
Според заключението на експерта Л.П. процесното ПТП е настъпило в
дясното платно за движение, широко 3,07 метра по дължина на пътя на разстояние 30 метра от приетия
ориентир по посока к. к. М.. Причината е движение на товарен автомобил „У.” без
регистрационни номера от к. к. М. към с. Г. със
скорост 40 км/ч
или 11 м/с по лента за движение с широчина 2,63 метра, която не позволява
безопасно движение в условията на ограничена видимост нощно време без фарове.
При изслушването на експерта П. пред съда в с. з. на 16.07.2018 г. при обсъждане на
заключението му същият уточнява, че посоченото в заключението му като „дясно”
платно за движение с широчина 3,07 метра е лентата за движение в посока от с.
Г. към к. к. М.. Пред съда експертът П. обстойно разяснява съдържанието на понятието „динамичен
коридор” като мислена част от широчината на пътя, която е по-голяма от габарита
на превозното средство по широчина и в чийто рамки при движение направо то се
движи колебателно. Експертът сочи, че широчината на
динамичния коридор се изчислява по математически път и се увеличава с
увеличаване на скоростта на движение, т. е. за да има безопасно разминаване на
насрещно движещи се превозни средства скоростта им трябва да бъде намалена,
така че динамичните им коридори да осигурят достатъчно разстояние между двете
превозни средства. Експертът посочва, че в случая динамичният коридор на
превозното средство, движещо се по лентата за движение с широчина 2,63 метра, е бил
по-широк от тази лента – 2,90
метра и това е обосновало извода му, че ударът между
двата автомобила е настъпил в насрещната лента за движение (от с. Г. към к. к. М.).
Подсъдимият С.Х.М.,
с ЕГН **********, е български гражданин, роден на ***
***, с постоянен и настоящ адрес ***,
неженен, със средно образование, работи като шофьор в „С.” ЕООД, гр. С..
Подсъдимият М. е правоспособен
водач на МПС. Същият не е осъждан. С влязло в сила на 22.02.2017 г. решение по
АНД № 531/2015 г. по описа на РС – С. същият е признат за виновен за
престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на
06.12.2014 г. и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер 1500 лв.
Съдът приема така изложената
фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и
доказателствени средства:
- гласни доказателствени средства:
- частично от показанията на
свидетеля И.В., дадени пред съда на 09.03.2018 г. при
основния и допълнителен негов разпит;
- от показанията на свидетеля Г.Д., дадени на 09.07.2015 г. (л.
30-31 от досъдебно производство /ДП/ № 382/2015 г. по описа на РУ – С.) и
прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК в съдебното
следствие в с. з. на 09.03.2018 г. и частично от показанията на същия свидетел
при разпита му пред съда в съдебно заседание от посочената дата;
- частично от показанията на
свидетеля И.Р., дадени пред съда на 18.05.2018 г.;
- от показанията на свидетеля Г.Я., дадени пред съда на 18.05.2018 г.;
- от показанията на свидетеля Й.С., дадени пред съда на 09.03.2018 г., частично от
показанията на същия свидетел, дадени на ДП на 13.07.2015 г. (л. 41) и
прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК в съдебното
следствие в с. з. на 09.03.2018 г. и частично от показанията на същия свидетел,
дадени на ДП на 22.04.2016 г. (л. 51-52) и прочетени на основание чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК в съдебното следствие в същото с. з.;
- от показанията на свидетеля В.К., дадени пред съда на 09.03.2018 г., частично от
показанията на същия свидетел, дадени на ДП на 10.03.2016 г. (л. 48-49) и
прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК в съдебното
следствие в с. з. на 09.03.2018 г. и частично от показанията на същия свидетел,
дадени на ДП при разпита му пред съдия от РС – С., проведен по ЧНД № 193/2016
г. на 25.05.2016 г. (л. 59-60) и прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК в съдебното следствие в същото с. з.;
- от показанията на свидетеля К.А., дадени на ДП на 09.07.2015 г. (л. 35-36) и прочетени
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК в съдебното следствие в с.
з. на 09.03.2018 г. и частично от показанията на същия свидетел при разпита му
пред съда в същото с. з.;
- от показанията на свидетеля И.П., дадени на ДП на 09.07.2015 г. (л. 32-34) и прочетени
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК в съдебното следствие в с.
з. на 09.03.2018 г. и частично от показанията на същия свидетел при разпита му
пред съда в същото с. з.;
- от показанията на свидетеля С.Г., дадени на ДП на 09.07.2015 г. (л. 44-45) и прочетени
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК в съдебното следствие в
с. з. на 09.03.2018 г. и частично от показанията на същия свидетел при разпита
му пред съда в същото с. з.;
- от показанията на свидетеля В.К., дадени на ДП на 09.07.2015 г. (л. 42-43) и прочетени
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК в съдебното следствие в с.
з. на 28.09.2018 г. и частично от показанията на същия свидетел при разпита му
пред съда в същото с. з.;
- от показанията на свидетелите С.Х. и С.К., дадени пред съда в
с. з. на 01.04.2019 г;
- частично от обясненията на
подсъдимия С.М., дадени пред съда в с. з. на 01.04.2019
г.;
- експертни заключения: на инж. С.В.А. по автотехническа
експертиза (л. 64-72 от ДП); на инж. Н.П.К. по
автотехническа експертиза (л. 76-81 от ДП); на инж. Л.П.П.
по автотехническа експертиза (л. 87-89 от ДП); на д-р М. А. С. по съдебно-медицинска експертиза (л. 91-95 от
ДП);
- писмени доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие, съставен на 09.07.2015 г., който е приобщен като
доказателство в съдебното производство по делото след представянето му в
оригинал и в четлив препис в хода на съдебното следствие с писмо от РП – С.,
постъпило в съда на 22.06.2017 г., като оригиналът и преписът се намират
съответно на л. 144-146 и на л. 147-149 от съдебното производство, а албумът с
фотоснимки към него се намира на л. 10-21 от ДП; протокол за оглед на
местопроизшествие, съставен на 11.07.2015 г. (л. 6-7 от ДП); протокол за оглед
на местопроизшествие, съставен на 18.07.2016 г.(л. 197-198 от ДП), ведно с
албум от фотоснимки към него (л. 199-200);
- писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство:
медицинска документация за И.В. и за Г.Д. (л. 97-167); характеристична справка за подсъдимия (л.
202); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия (л. 203);
- писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство: писмо рег. № 338000-838/06.02.2018 г. от Началника
на РУ – С., постъпило в съда на 06.02.2018 г. с посочените в него приложения
(л. 139-142 от съдебното производство); писмо изх. № 231/08.01.2018 г. от
Директора на Център за спешна медицинска помощ – С., постъпило в съда на
10.01.2018 г. с посочените в него приложения (л. 150-154 от съдебното производство);
писмо рег. № 517000-8928/16.05.2018 г. от Директора на ОДМВР – С., постъпило в
съда на 21.05.2018 г. ведно с приложена към него справка за нарушител/водач (л.
196-198 от съдебното производство); справка за съдимост на подсъдимия (л. 204);
писмо рег. № 338000-5845/22.10.2018 г. от Началника на РУ – С., постъпило в
съда на 22.10.2018 г. (л. 221 от съдебното производство).
Доводите на единия от защитниците
на подсъдимия, изложени в с. з. на 09.03.2018 г. срещу процесуалната възможност
за приобщаване към доказателствения материал чрез прочитане на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК на показанията на свидетеля Й.С., дадени от него на досъдебното производство и отразени
в протокол за разпит на л. 41-42 от ДП, са неоснователни. На първо място, на л.
168 от ДП се намира постановление от 09.07.2015 г. на разследващия полицай по
делото, с което същият е възложил на служител, определен от Началника на РУП – С.
или от негов заместник, да установи и разпита свидетели, включително и очевидци
във връзка с инкриминираното деяние. На съда е известно, че инспектор В. Д. Ч. е служител на РУ – С., а и отразеното в съставения от
него протокол за разпит на Й.С. на л. 41-42 от ДП
обстоятелство, че към датата на разпита е заемал длъжността „оперативен
работник“ в РУ – С., не е оспорено по делото. Съдът счита, че за пораждане на
компетентност на полицейски орган в МВР, който не е разследващ полицай, да
извърши отделни действия по разследването съгласно чл. 194, ал. 3 (понастоящем
алинея 4), вр. чл. 52, ал. 1, т. 3 от НПК, не е необходимо той да бъде посочен
поименно в акт на прокурор, следовател или разследващ полицай, тъй като никой
от компетентните да възложат такива действия органи няма функциите на общо
организационно ръководство на съответното звено в структурата на МВР, към което
се числи полицейският орган и в този смисъл кой ще бъде този орган поименно е
организационен въпрос от компетентността на ръководителя на това звено. Затова гореобсъденото постановление на разследващия полицай от
09.07.2015 г. удовлетворява изискването на чл. 194, ал. 3 (понастоящем алинея
4), вр. чл. 52, ал. 1, т. 3 от НПК. Що се касае до възражението, че в титулната
част на протокола за разпит на св. С. е извършена не по съответния ред поправка
на датата на разпита относно последното число на годината (2015 година вместо
отпечатаната 2014 година), съдът намира, че по този начин е поправена
техническа грешка, която няма съществено значение за удостоверителната годност
на протокола за разпит, тъй като показанията на С., отразени в този протокол,
се отнасят изцяло за събития от 2015 г., а и той е потвърдил пред съда
автентичността на всички свои подписи на протокола. Съвсем отделен въпрос е, че
показанията на св. С., удостоверени с този протокол за неговия разпит, са почти
изцяло без съществено значение за установената от съда фактическа обстановка,
тъй като в тях този свидетел е свел съпричастността си към инцидента единствено
до предварително изразено съгласие подсъдимият да използва автомобила му, за да
си натовари дърва, което, както ще бъде посочено на съответното място по-долу,
се опровергава от други доказателства, включително и от последващи показания на
св. С. на ДП.
Обстоятелството, че св. Д. е
управлявал лекотоварния автомобил „У.” по пътя в посока от с. Г. към к. к. М. се установява категорично от неговите и на
св. В. показания, а обстоятелството, че подс. М. е управлявал лекотоварния автомобил „У.” по същия
път в посока от к. к. М. към с. Г. се установява
еднозначно от съвкупната преценка на показанията на свидетелите К. и Р. и на
обясненията на подсъдимия М. пред съда, които освен средство за защита, са и
доказателствено средство в настоящото наказателно производство.
Доказателствената съвкупност може
да се определи като оскъдна за разположението на пътя на превозните средства,
управлявани от св. Д. и от подс. М. непосредствено
преди настъпилия удар между тях. Това се дължи основно на действията на
неустановени в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие лица,
изразяващи се в съзнателно отстраняване и на двете превозни средства от мястото
на произшествието преди пристигането там на служители на РУ – С.. Тези действия
очевидно са продиктувани от това, че инцидентът е представлявал не само
пътно-транспортно произшествие, вследствие на което са настъпили телесни
увреждания на две лица и имуществени вреди, а и е създал предпоставки за
разкриване на нарушения на Закона за горите, с възможност за тяхна
съставомерност и като престъпления по НК и за отнемане на превозните средства,
послужили за извършване на нарушенията. Тази съвкупност от обстоятелства
напълно логично обяснява в конкретния случай не само изместването на превозните
средства от мястото на произшествието, но и значителните противоречия в
гласните доказателства, на които съдът ще се спре по-долу, относно
самоличността на един от спътниците на подсъдимия в управлявания от него
лекотоварен автомобил „У.”, а именно дали това е бил св. Й.С.
или св. И.Р..
Независимо от съзнателното
преместване на превозните средства от мястото на произшествието преди
пристигане на служители на РУ – С., по делото са налице достатъчно безпротиворечиви доказателствени източници, от чиято
детайлна и съвкупна преценка се установява еднозначно, че намереният и иззет от
местността „М.” край пътя между с. Г. и к. к. М.
автомобил е този, който е бил управляван от св. Д. по време на настъпване на
процесното ПТП, а намереният и иззет два дни по-късно от коритото на реката
край с. Г. автомобил е този, който е управляван от
подсъдимия М. по същото време. Свидетелят В. категорично сочи в показанията си и
това се подкрепя от показанията на свидетелите С. и К. пред съда, че вследствие
на удара управляваният от Д. автомобил се е преобърнал по таван (т. е. с
колелата нагоре) и се е установил напречно на пътя, а В. е изпаднал от
кабината, като Д. е останал затиснат в нея. При положение, че горната част на
двигателя на този автомобил е разположена в пространство от кабината между
двете седалки, напълно логично и в кореспонденция с показанията на В. е, при
обръщане на кабината по таван, металната пръчка, индикираща
нивото на маслото в двигателя да изпадне, а изливът
на горещо масло и/или на други течности от двигателя да причини установеното
при Д. изгаряне в седалищната му област вляво. Наред с това, индикаторната
пръчка за маслото е намерена край пътя в района на произшествието, а в
двигателя на автомобила, намерен в местността „М.” такава липсва. Нещо повече, установените
видими повреди на кабината на този автомобил, различни от умишленото й
разрязване, съответстват на преобръщане на автомобила, каквото сочат В., К. и С..
Свидетелят К.А. пък посочва в показанията си на ДП
(потвърдени от същия и пред съда в тези им части при прочитането им в хода на
съдебното следствие), че когато на 09.07.2015 г. около 03,20 ч. той преминал по
пътя с управлявания от него лек автомобил в посока от с. Г.
към местоработата си във Военнопочивния дом в близост
до комплекс „С. Г.” по пътя към к. к. М., той видял,
че напречно на пътното платно се намира автомобил „У.”, обърнат на лявата си
страна, с доста смачкана кабина. Очевидно този свидетел е възприел автомобила на
Д. в момент, в който подготовката за изтеглянето му чрез поетапното му обръщане
на колела е била започнала, но не е била завършила, независимо от
обстоятелството, че около автомобила А. не е забелязал хора. От своя страна
свидетелят И.П. сочи в показанията си на ДП и
потвърждава пред съда, че след като чул шум от трясък откъм пътя между с. Г. и к. к. М., по-късно същата нощ, около 03,40 ч. чул шум
от работещ двигател на камион с предполагаема марка „Г.”
и когато погледнал в посоката, от която идвал шума, видял, че се вдига прах и
че по горския път към местността „М.” камионът тегли друго МПС, което
свидетелят сочи да е възприел като повредено, тъй като от него се чувал звук,
подобен на влачене или търкане на гуми или на някаква друга част от тегленото
превозно средство. Ето защо съдът приема, че св. П. е
възприел един следващ момент, в който управляваният от св. Д. автомобил вече е
бил изправен на колелата си и е бил теглен в посока местността „М.”, където
по-късно е установен от свидетелите Г. и К..
От друга страна, в показанията си
на ДП свидетелят С. е заявил и по никакъв начин не е отрекъл пред съда, че
неговият автомобил „У.”, който е бил управляван от подсъдимия М., е бил намерен
от полицаи в реката край селото на по-следващия ден, т. е. на 11.07.2015 г.,
откогато датира протокола за оглед на местопроизшествие, с който този автомобил
е иззет от това място.
В тази връзка следва да се
отбележат и заключенията на експертите А. и К., че ударът е настъпил между
автомобилите, намерени и иззети съответно от местността „М.” край с. Г. и от реката край същото село. Тези заключения, ценени в
съвкупност с гореизложеното съдържание на свидетелските показания, обосновават
извод, че автомобилът, намерен в местността „М.” е бил този, който е управляван
от св. Д. *** камион, а автомобилът, който е намерен
в реката край с. Г., е бил този, който е управляван
от подс. М..
Показанията на свидетелите В. и Д.
пред съда, че фаровете на управлявания от последния автомобил се повредили по
време на движение непосредствено преди инцидента, като присветвали
и изгасвали през кратки интервали (по 2-3 секунди според В., по 4-5-6 секунди
според Д.) противоречат на показанията на Д. за тези обстоятелства от
досъдебното производство, приобщени в хода на съдебното следствие, в които той
е заявил, че автомобилът е бил без включени светлини. На първо място, показанията
на Д. от ДП за движението на автомобила му без включени светлини са достатъчно
детайлни и логично свързани със заявената от него цел на пътуването – незаконен
транспорт на дърва. Поради това изявлението му пред съда, че не си спомня да е
давал такива показания съдът отдава както на изминалото време и на особената
обстановка, в която той ги е депозирал – непосредствено след инцидента, след
преживян травматичен шок вследствие на уврежданията, но в съзнание (за загуба
на което няма данни) – така и на оформилия се впоследствие негов стремеж да
омаловажи значението на онези факти от инцидента, които биха имали значение за
правомерността на неговото поведение – било с оглед разпоредбите на Закона за
движението по пътищата, било с оглед разпоредбите на Закона за горите. Нещо
повече, при положение, че инкриминираният инцидент е настъпил на дълъг прав
участък от пътя, подобно присветване и изгасване на
фаровете на автомобила управляван от Д., за каквото той и В. твърдят пред съда,
неминуемо би било забелязано от водача и пътниците в насрещно движещия се
автомобил – съответно от подсъдимия и свидетелите Р. и К., още повече че то би
било единствения източник на изкуствена светлина в района при положение, че и
техният автомобил е бил с изгасени светлини, но от техните обяснения, респ.
показания, не се съдържат дори индиции за такова
обстоятелство. Вярно е, че обясненията на подсъдимия освен доказателствено
средство, са и средство за защита, както и не следва да се изключва възможната
ангажираност на Р. и К. в подкрепа на защитната му позиция. Тези принципно
верни теоретични положения обаче не могат да обяснят защо ако подсъдимият,
който също се е стремял движението му по пътя да остане незабелязано от никого,
при вида на едни присветващи срещу него светлини от
МПС, не е взел никакви мерки да прикрие присъствието на автомобила на това
място или поне да избегне сблъсък с него. Отговорът на този въпрос е еднозначен
и той следва не само от показанията на К. и Р., но и от тези на Д. от ДП, а
именно – че последният също се е движил по пътя без включени светлини.
Съдът кредитира заключенията на
експертите А. и К. по автотехническите експертизи за обстоятелството, че по
широчина на пътното платно мястото на удара между автомобилите, управлявани от
св. Д. и от подс. М. е настъпил по средата на пътното
платно, т. е. в лентата за движение на автомобила, управляван от Д. предвид
обстоятелството, че – очертана от надлъжна пътна маркировка, представляваща
макар и недобре видима непрекъсната осова линия – тази
лента за движение е с по-голяма широчина (3,07 м.) от лентата за
движение за посоката на движение на подс. М. (2,63 м.).
Вярно е, че по този въпрос
словесният израз както в писмените заключения на посочените експерти, така и в
устните им разяснения пред съда създава впечатление за непълна категоричност,
но това е напълно обяснимо с липсата на доказателства за естественото положение
на превозните средства на пътя при установяването им в покой непосредствено
след удара – при безспорно установените обстоятелства, че и двете превозни
средства са изместени от местопроизшествието. Вярно е и друго – че посочените
експерти имат различен методологичен подход към значението на намерените на
пътя отломки от превозните средства за определяне на мястото на удара (за А.
конкретно установената им локализация, брой и видове имат съществено значение
за експертния му извод, че ударът е настъпил в половината от пътя,
предназначена за движение в посока от с. Г. към к. к.
М., т. е. в посоката на движение на св. Д., а за К. локализацията и вида на
отломките са ирелевантни за отговор на този въпрос по изложените от него
съображения в с. з. на 18.05.2018 г.).
В случая обаче заключенията и на
двамата експерти за мястото на удара по широчина на пътното платно се подкрепят
от редица факти, установени по делото от други доказателства. Първото
съприкосновение между двата автомобила се е осъществило между левите предни
части на кабините им и е имало характер на приплъзване по лявата странична част
на кабината на автомобила, управляван от М. (това е автомобил 1 на фотоснимките
към заключението на А., който е намерен и иззет при оглед на местопроизшествие
на 11.07.2015 г. и по вече изложените съображения съдът намира, че той е
управляван от М.). Това съприкосновение е възприето от подсъдимия и спътниците
му като „закачане”, от което посоката на движение на неговия автомобил не се е
променила съществено, а той е продължил да се движи напред към с. Г.. При широчина на този автомобил 2 метра, ако той се е
движил изцяло в своята лента за движение (с широчина 2,63 метра),
разстоянието между крайната му дясна част и десния край на пътното платно би
следвало да е не повече от 0,63
метра. Съдът възприема тезата на експерта Л.П. за т. нар. „динамичен коридор” при движение на МПС
като мислени линии, в чийто рамки колебателно се
осъществява движението на МПС в права посока. Поради това, ако динамичният
коридор на управляваното от М. МПС е близо 2,94 метра, както сочи П. в заключението си, то едно такова съприкосновение, което
с оглед източника на възприетото от М. закачане на превозното му средство от
ляво изключва съзнателно колебателно направление със
системите за управление след удара в посока наляво, неминуемо би довело до
отклоняване, макар и временно, на управлявания от него автомобил вдясно извън
пътя при продължилото му движение направо. Обективни данни за това обаче
липсват както в протокола за оглед на местопроизшествие, така и в свидетелските
показания (свидетелят Р. например сочи в показанията си пред съда, че
управляваният от подс. М. автомобил е спрял встрани
от пътя на около 50 метра или дори 50-100 метра след удара). Казано иначе, щом
като автомобилът, управляван от М. е продължил след първоначалния удар движението
си в права посока без да напуска пътя вдясно от неговия край (изявлението в
обратния смисъл на св. Р. съдът намира за голословно предвид посоченото от
същия свидетел движение на автомобила на М. поне 50 метра след удара), то в
момента на този удар десният страничен габарит на този автомобил е отстоял на
повече от 0,63 метра
от десния край на пътя, а левият му страничен габарит е отстоял на повече от 2,63 метра също от
десния край на пътя, т. е. навлизал е в насрещната лента за движение.
Действително, динамичният коридор
на движение на МПС в права посока е умозрителна величина, поради което и
съображенията на съда относно мястото на удара по широчина на пътното платно не
се основават само и единствено на неговото значение за механизма на настъпване
на ПТП. От съществено значение за този механизъм е обстоятелството, че
вследствие на съприкосновението между двата автомобила управляваният от св. Д.
автомобил се е превъртял и се е установил преобърнат по тавана на кабината си,
т. е. с колелата нагоре. Макар и устно в съдебно заседание на 18.05.2018 г.
експертът К. да е заявил недоумение как от такъв страничен удар между двете МПС
едното от тях може да се преобърне по посочения начин, което недоумение съдът
отдава по-скоро на значителния период от близо 2 години от изготвяне на заключението
до защитата му пред съда. В самото свое писмено заключение този експерт е
посочил, че при удара е предадена енергия на автомобила, управляван от св. Д.,
за да се завърти той около вертикалната си и надлъжната си оси и да се
преобърне. На това заключение съответстват особеностите в конструкцията на
борда на автомобила на Д., които се виждат с просто око на фотоснимките от
огледа на автомобила, извършен от експерта А.. Тази конструкция е допълнително снабдена
с хоризонтални дървени греди, издадени встрани от страничните габарити на
автомобила. Това ясно личи на снимки № 10, 11 и 12, представляващи част от
заключението на А., на които се вижда, че от лявата част на автомобил № 2
(условно обозначен така от експерта, но възприет от съда по вече изложените
по-горе съображения като автомобила, управляван от Д.) има следи от няколко
такива греди, като първите две – тази, която е била разположена непосредствено
зад кабината и тази по средата на борда по дължина – са счупени, а третата,
най-задната, е със запазена цялост. С оглед установеното първоначално странично
съприкосновение между левите части на кабините на двата автомобила и последващо
движение на автомобила, управляван от подс. М. в
посока направо, е очевидно и съответно на опитните правила и житейската и
техническата логика, че следващото препятствие, което е срещнала лявата част на
управлявания от М. автомобил е била първата от тези издадени встрани греди. При
положение, че автомобилът на Д. е бил с по-малка обща маса (движел се е без
товар, за разлика от другия автомобил) и се е движел все пак по път с лек
наклон на изкачване, то кинетичната енергия (производна от масата и скоростта)
на управлявания от М. автомобил е била значително по-голяма и, съсредоточена в
една странична за общите габарити на автомобила на Д. точка, е трансформирана в
такова ротационно движение на последния автомобил, довело до неговото преобръщане
по посочения и установен от доказателствата начин.
Вярно е, че само по себе си това
обстоятелство няма пряко значение за извод относно мястото на удара по
широчината на пътното платно, но това преобръщане е оставило следи по асфалта –
надлъжни драскотини в средата на пътното платно, т. е. на по около 2,85 метра от краищата
му, което също подкрепя извод, че и първоначалният удар между превозните
средства е настъпил именно в тази зона.
Тук е мястото да се отбележи, че
установеното с протокола за оглед на местопроизшествие от 09.07.2015 г. наличие
на един брой дървен труп в банкета вляво от платното за движение гледано в
посока от с. Г. към к. к. М., т. е. вдясно дясно от
лентата за движение по посока от к. к. М. към с. Г.,
е с неутрално доказателствено значение за механизма на настъпване на ПТП, тъй
като не е установено по категоричен начин в каква посока са били подредени
дървата в автомобила, управляван от подс. М.,
изпаднал ли е от там този дървен труп или е бил разтоварен с някаква цел и
прочие.
Между приобщените в хода на
съдебното следствие показания на свидетелите С. и К. от досъдебното
производство са налице взаимни противоречия, както и противоречия между
показанията на всеки от тях от тази фаза на процеса и показанията му пред съда
относно цялостната роля на св. С. в инкриминирания инцидент и относно
самоличността на спътниците на подсъдимия М. в управлявания от него автомобил.
Сами по себе си тези обстоятелства не са съществени за предмета на доказване по
делото, но противоречията в посочените доказателствени източници за тях
красноречиво илюстрират стремежа на посочените свидетели да омаловажат в ДП своята
съпричастност към инцидента, чиито различни аспекти съдържат признаци не само на
пътно-транспортно произшествие, а и на административни нарушения по Закона за
движението по пътищата и по Закона за горите, последните от които евентуално
биха могли да бъдат и съставомерни като престъпления по НК.
Дали обаче в управлявания от М.
автомобил заедно с него са пътували В.К. и Й.С. или В.К. и И.Р., е без съществено значение за предмета на доказване в
настоящото производство. Все пак за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че фактическият извод на съда, че в управлявания от М. автомобил са
пътували К. и Р. се подкрепя от съвкупната преценка на показанията на
свидетелите Р. и В. пред съда, съпоставени с анализа на показанията на
свидетелите К. и С., дадени на ДП и пред съда.
Преди всичко следва да се
отбележи, че към датата на инкриминираното деяние свидетелят К. е бил на 15
навършени години, поради което е напълно нелогично той да е бил единственият
помощник на подс. М. в товаренето при транспортиране на
незаконно добити дърва, респ. да е бил единственият му спътник в автомобила.
Очевидно е, че заедно с подсъдимия в управлявания от него автомобил освен К. е
пътувало и още едно лице. Това лице не е бил св. С., тъй като дори според
показанията на св. В. пред съда, които съдът няма причина да не кредитира, С.
дошъл на мястото на произшествието впоследствие с кола от селото. Следователно
в управлявания от подсъдимия автомобил заедно с него и св. К. е пътувал не св. С.,
а св. И.Р., което се потвърждава както от показанията
на Р., така и от показанията на К. пред съда. Показанията на св. В., в които
той сочи да не е видял Р. на място да участва в изваждането на св. Д. от
кабината на преобърнатия автомобил, кореспондират с показанията на св. С., че
при пристигането му на мястото на инцидента той заварил там само подсъдимия М.
и свидетелите К., Д. и В.. Това обаче не изключва възможността непосредствено
след като подсъдимият е спрял с автомобила си, Р. пръв да е напуснал
местопроизшествието в стремеж да не бъде установена негова съпричастност към
инцидента или по други причини, макар те да не са конкретно установени по
делото. Изводът на съда за такива стремежи или причини не е произволен или
хипотетичен и това се потвърждава от обстоятелството, че в целия ход на
досъдебното производство обстоятелството, че Р. е пътувал заедно с К. в
автомобила, управляван от М., е спестено на органите на разследването. В тази насока
следва да се отбележи, че не са достоверни показанията на св. К. от досъдебното
производство, дадени пред съдия от РС – С., в които този свидетел е заявил, че
след удара подсъдимият и св. С. (който по твърдения на св. К. *** се движел в автомобила, управляван от подсъдимия) го
оставили пред дома му и тогава той проявил самоинициатива да се върне на
мястото на произшествието сам с управлявания от него лек автомобил „Ф.”, собственост на баща му, след което качил свидетелите Д.
и В. на автомобила и ги закарал до болницата в гр. С., като едва след няколко
дни (според показанията му пък пред разследващия орган, дадени по-рано) съобщил
на С. и на подсъдимия какво се е случило.
Такава самоинициативност
и скромност е сама по себе си похвална независимо от извършеното нарушение на Закона
за движението по пътищата, но проявлението й в изказания от св. К. смисъл се
явява напълно изолирано от показанията на свидетелите В., С., Р. и Я. пред
съда. В тяхната съвкупност показанията на посочените свидетели са логични,
последователни и взаимно допълващи се за това, че когато след удара св. В.
извикал за помощ, до преобърнатия автомобил „УАЗ” дотичали пътуващи в другия автомобил
„У.”, които се опитвали да извадят Д. от кабината с голи ръце, но не успели; че
св. К. се обадил по телефона на св. С., с когото били съседи и го помолил да
вземе автомобила на бащата на К., който се намирал пред дома му и да дойде с
него до местопроизшествието и че след пристигането си С., включително и убеден
от чичо си – св. Г.Я., когото той повикал също да
дойде на мястото, отказал да транспортира пострадалите от произшествието с този
автомобил с мотивите, че не е правоспособен водач на МПС и не е участвал в ПТП.
При преценката на показанията на свидетелите
С. и К., дадени на досъдебното производство следва да се вземе предвид, че
инцидентът е настъпил по време на извършвана незаконна дейност в горите, когато
свидетелят К. е бил на 15 навършени години, а свидетелят С. – на 18 навършени
години. За хора на такава възраст, живеещи в планински район в немалко село, в
което неминуемо се създават междуличностни отношения, включително и във връзка
с незаконен добив на дървен материал, е житейски разбираем стремеж по време на
досъдебното производство, под влияние на най-различни битови и местни фактори,
да не изложат цялата истина за обстоятелства, които концентрират върху тях (респективно
по неустановени причини – и върху други лица) данни за участие в незаконен
добив на дървен материал; за съпричастност към ПТП, чието настъпване би довело
до разкриване и на този незаконен добив; за съпричастност към прикриване на
следите от ПТП и за управление на МПС от с. Г. до гр.
С. без свидетелство за управление на МПС, дори и последното да е осъществено с
хуманната цел за оказване на помощ на пострадалите от ПТП.
Изложеното дотук не представлява
самоцелен анализ на доказателствени източници за странични към предмета на
доказване обстоятелства при положение, че е безспорно установено, че не друг, а
подсъдимият М. е управлявал автомобила „У.” в посока от к. к. М. към с. Г.. То обосновава фактическите изводи, че след като К.
тръгнал с автомобила на баща си заедно с пострадалите към гр. С., от мястото на
произшествието си е тръгнал св. С., а впоследствие подсъдимият М. също е
напуснал това място, без да са налице данни да е направил всичко зависещо от него,
за да окаже помощ на пострадалите.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че известните несъответствия между показанията свидетелите
К.А., И.П., С.Г. и В.К., дадени от тях на ДП
и пред съда, не са съществени, съдът ги отдава основно на изминалото време от
инцидента, а и в крайна сметка, след прочитането на показанията на тези
свидетели от ДП по надлежния ред в хода на съдебното следствие, тези
несъответствия са отстранени като всеки от посочените свидетели е заявил, че
поддържа показанията си от ДП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Подсъдимият С.Х.М.
е осъществил съставомерните от обективна и субективна
страна признаци на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. “а”, предл. второ, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК
(в редакцията на разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б.”а” от НК, обн. ДВ, бр.
60/2012 г., която е била в сила по време на извършване на деянието).
На 09.07.2015 г. около 02,00 ч., на пътя с. Г. – к. к. М. на територията на Община С., на 1 километър от табелата
за края на с. Г., подс. М.
е управлявал моторно превозно средство марка „УАЗ” без регистрационни номера в
посока към с. Г. и умишлено е нарушил правилата за
движение – конкретно разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП “На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне”, а подс. М. се е движел по
път, чието пътно платно е било с двупосочно движение с две пътни ленти, като е
навлязъл с управляваното от него МПС в лентата за насрещно движение, без да е
предприел изпреварване или заобикаляне. Нарушението на тази разпоредба от
страна на подсъдимия М. се установява по несъмнен начин от съпоставката между
широчината на пътната лента за посоката на движение на подсъдимия (2,63 метра), широчината
на пътната лента за насрещната за него посока на движение (3,07 метра) и
установеното от експертните заключения по автотехническите експертизи
обстоятелство, което съдът приема за установено по изложените по-горе
съображения и от други доказателства, че ударът между управляваните от
подсъдимия М. и от свидетеля Д. моторни превозни средства е настъпил в средата
на платното за движение, чиято обща широчина е 5,70 метра, т. е. на
около 2,85 метра
от всеки от краищата му по широчина, което недвусмислено сочи на навлизане на
управлявания от подсъдимия автомобил с над 0,20 метра в лентата за
насрещно движение. Подсъдимият се е движил с управляваното от него МПС без
включени светлини и така сам се е поставил в невъзможност да възприеме пътната
маркировка, която макар и недобре видима, е била обективно налична, както е
посочено в протокола за оглед на местопроизшествие от 09.07.2015 г. и е
потвърдено от показанията на свидетелите Г. и К.,
като обективното й наличие е отграничавало лентите за
движение, по които участниците в движението могат да се движат правомерно.
Безспорно се установява също така, че подсъдимият
не е изпълнил и задължението си, вменено му с разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „При движение през
нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да
бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за
осветяване на задната табела с регистрационния номер” – същият е управлявал
автомобила „УАЗ” без включени светлини.
Действията на подсъдимия,
представляващи нарушения на разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1
от ЗДвП осъществяват от обективна страна признаците на изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 342, ал. 1 от НК.
Поради така описаните действия на
подс. М. при управление на МПС е настъпил удар между предната лява част на управляваното
от него МПС марка „У.” без регистрационни номера и предната лява част на МПС
марка „У.” без регистрационни номера, управлявано от св. Г.Д.,
непосредствено последван от съприкосновение между предната лява част на
управлявания от подсъдимия автомобил с дървена греда от съществуващата
конструкция на борда на автомобила на св. Д., в резултат на което последният
автомобил се преобърнал и се установил напречно на платното за движение с
колелата нагоре.
Вследствие на този механизъм на
настъпване на пътно-транспортното произшествие свидетелят Г.Х.Д.
и пътуващият в управляваното от него МПС марка „У.” свидетел И.Б.В. са получили увреждания на здравето, които
съставляват средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК.
Средната телесна повреда на св. И.В. се изразява в закрито счупване на двата лъча на лявата
подбедрица – в дисталната (долна) трета на големия пищял и проксималната
(горна) трета на малкия пищял, което е довело до трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, а именно за период от
7-8 месеца.
Средната телесна повреда на св. Г.Д. се изразява в открито счупване (фрактура) на двете
кости на лявата подбедрица в долната трета – голям и малък пищял, което е
довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от
30 дни, а именно за период от 7-8 месеца и в травматичен шок, който му е
причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота. В приетото
заключение по съдебно-медицинската експертиза са констатирани и други
увреждания на св. Г.Д., а именно: разкъсно-контузна
рана с подкожен хематом вляво слепоочно, рана от изгаряне на ляв глутеус (седалищна област) и сътресение на мозъка, за което
в медицинската документация няма сигурни данни да е довело до загуба на
съзнание, като всяко от тях му е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. С оглед медико-биологическите
характеристики на всички увреждания на Д. те следва да се квалифицират правно с
оглед най-тежките резултати, които в случая са визирани в разпоредбата на чл.
129, ал. 2 от НК като средна телесна повреда (в т. см. т. 18 от ППВС № 3/1979
г.).
Налице е непосредствена причинна
връзка между изпълнителното деяние на подс. М. и причинения противоправен
резултат – увреждането на здравето на пострадалите Г.Д.
и И.В.. Макар и подс. М. да не е предвиждал конкретното
настъпване на този противоправен резултат, той е могъл и е бил длъжен да го
предвиди, което обосновава извода, че по отношение на причиняването на уврежданията
на здравето на пострадалите Д. и В., подс. М. е действал виновно – при форма на
вината несъзнавана непредпазливост към резултата /чл. 11, ал. 3, предл. първо
от НК/.
Ето защо съдът прие, че подсъдимият
с деяние по чл. 342, ал. 1 от НК е причинил по непредпазливост телесни повреди
на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на И.Б.В.
и средна телесна повреда на Г.Х.Д..
Непосредствено след удара между
двете МПС подсъдимият М. е присъствал на мястото на произшествието и въпреки че
е бил правоспособен водач на МПС не е транспортирал свидетелите В. и Д. с
осигурения от св. С. автомобил на бащата на св. Колчаков.
Това е сторил непълнолетния по това време свидетел В.К.,
като след потеглянето на последния от мястото на произшествието в посока към
болницата в гр. С., подсъдимият си е тръгнал оттам, без да са налице дори индиции той да е уведомил компетентните органи за инцидента
или да е взел мерки за запазване на местопроизшествието до пристигане на
служители от тези органи. Тези установени по делото обстоятелства еднозначно
обосновават у съда извод, че подсъдимият е избягал от местопроизшествието,
както и че не са налице основания за прилагане на привилегирования състав по
чл. 343а от НК поради извършване на всичко зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалите.
Поради това съдът призна подсъдимия
С.Х.М. за виновен в извършване на престъпление по чл.
343, ал. 3, б. “а”, предл. второ, вр. ал. 1, б. „б”,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК (в редакцията на разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б.
„а” от НК, обн. ДВ, бр. 60/2012 г., действаща към датата на извършване на
деянието).
За престъпление по чл. 343, ал.
3, б. „а” от НК, в редакцията на тази разпоредба, обн.
ДВ, бр. 60/2012 г., действаща към датата на извършване на деянието, е
предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от една до пет години. В
тази й редакция разпоредбата е по-благоприятна за подсъдимия от последвалото
деянието му нейно изменение (обн. ДВ, бр. 74/26.09.2015
г.), съгласно което максималният размер на предвиденото за това престъпление
наказание „лишаване от свобода” е увеличен от 5 г. на 6 г., поради което тя
съставлява приложимия наказателен закон за деянието му на основание чл. 2, ал.
1 и 2 от НК.
По АНД № 531/2015 г. по описа на РС – С.
подсъдимият М. е признат за виновен за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 от НК, извършено на 06.12.2014 г. и на основание чл. 78а от НК е
освободен от наказателна отговорност за това престъпление с налагане на
административно наказание „глоба” в размер 1500 лв. Това престъпление се намира
в отношение на реална съвкупност с извършеното от него престъпление – предмет
на настоящото наказателно производство, тъй като двете престъпления са
извършени преди за което и да е от тях да е била налице влязла в сила присъда.
Извършването на отделни престъпления в реална съвкупност е характерен и типичен
случай на множество престъпления. Поради това, щом като при постановяване на
присъдата по настоящото дело е безспорно установено, че към този момент подс. М. вече е осъден за другото престъпление от
съвкупността /множеството/, т. е. фактът на извършването му е установен с
влязъл в сила съдебен акт, то е налице императивна пречка, визирана в
разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК за освобождаване на този подсъдим от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, независимо от
наличие на положителните предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК. При
съблюдаването на разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК е без правно значение
обстоятелството, че за другото престъпление от съвкупността подсъдимият М. е
бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК със съдебен
акт, влязъл в сила след извършване на деянието – предмет на разглеждане в
настоящото наказателно производство. Това е така, защото освобождаването от
наказателна отговорност за престъпление с налагане на административно наказание
не отнема качеството „престъпление” на деянието, за което този институт се
прилага. Да се приеме обратното би означавало да се отрече наличието на реална
съвкупност от престъпления /т. е. „множество престъпления” по смисъла на чл.
78а, ал. 7 от НК/ в случай, в който тя обективно съществува и то въз основа на
критерий, какъвто законът не регламентира.
По тези съображения за
извършеното от подсъдимия престъпление съдът наложи на подсъдимия М. наказание
„лишаване от свобода”.
При индивидуализацията на
наказанието „лишаване от свобода” в установения негов законов диапазон съгласно
чл. 343, ал. 3, б. „а” от НК (в редакцията на тази разпоредба, обн. ДВ, бр. 60/2012 г., действаща към датата на извършване
на деянието), приложим спрямо деянието на подсъдимия като по-благоприятен за
него, а именно – от 1 година до 5 години, съдът взе предвид съотношението между
смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства.
По делото не се установяват
сериозни отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, извън съставомерните такива. Броят на увредените лица вследствие
деянието на подсъдимия, естеството и степента на уврежданията им, както и
бягството на подсъдимия от местопроизшествието са установени от закона
обстоятелства, квалифициращи деянието му като по-тежко наказуемо и не следва да
се вземат предвид повторно при индивидуализацията на наказанието. Освен това
към датата на извършване на деянието подсъдимият е бил правоспособен водач на
МПС, не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства следва да се ценят твърде младата му възраст към
датата на извършване на деянието – същият е бил на 19 навършени години, както и
това, че до същата дата той, макар и да е бил правоспособен водач на МПС, не е
бил санкциониран по административен ред за деяния, съставляващи административни
нарушения по ЗДвП.
Тези обстоятелства не са
многобройни, но към тях следва да се прибави като изключително смекчаващо
отговорността му обстоятелство драстично съществения принос на другия участник
в ПТП, а именно св. Г.Д. – както за неговото
настъпване, така и за броя на увредените вследствие на произшествието лица. Д.
не е бил правоспособен водач на МПС и въпреки това посред нощ е потеглил с
управляваното от него МПС, за да натовари незаконно добити дърва, като е взел
със себе си непълнолетния В. да му помага. Движел се е с изгасени светлини и управляваното
от него МПС е било оборудвано с нестандартни приспособления по борда му, които
са съществен фактор за преобръщане на това МПС по таван вследствие на удара с
управляваното от подсъдимия МПС. Вярно е, че извън правоспособността на
водачите на двете МПС и приспособленията по борда на управляваното от Д. МПС
останалите обстоятелства са валидни и за поведението на подсъдимия. Дори и възприети
по този начин обаче, те обосновават у съда еднозначен извод, че вина за
настъпване на ПТП и на противоправния му резултат в еднаква степен носят и
двамата водачи и ако наказателната отговорност на Д. не е реализирана, това се
дължи единствено на обстоятелствата, че едното увредено лице е самият той, а
другото увредено лице – св. В., е упражнил правото си да поиска прекратяване на
наказателното производство срещу Д. още в досъдебното производство (вж.
протокол за разпит на В. от 09.09.2015 г., л. 61 от
ДП). Приносът на св. Д. за причиняването на ПТП и на противоправните му
резултати, за който още веднъж следва да се подчертае, че е драстично
съществен, съдът намира за едно изключително смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство, при което и най-лекото предвидено в закона наказание
на подсъдимия, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година, би се
оказало несъразмерно тежко за него.
Поради това и на основание чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, както и при съобразяване със съотношението между
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът му
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца - под най-ниския
предел на това наказание, предвиден в приложимата санкционна разпоредба от Особената
част на НК, но и над минималния му възможен размер от 3 месеца съгласно чл. 39,
ал. 1 от НК.
Подсъдимият М. не е осъждан с
влязла в сила присъда на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
съдът счете, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия към настоящия момент не е наложително той да изтърпи
това наказание. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи
изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца за един изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът наложи на подсъдимия и
кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 343г от НК наказание по чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК „лишаване от право да упражнява определена професия или
дейност”, а именно – лишаване от право да управлява МПС. С оглед релевантните
за тази дейност обстоятелства относно извършване на инкриминираното деяние
съдът индивидуализира това наказание в размер около средния съгласно чл. 49, ал.
1 от НК, като го наложи за срок от 1 година и 3 месеца. Тъй като изпълнението
на наказанието „лишаване от свобода” е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК относно размера на наказанието по чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК, която и бездруго представлява само една възможност за
съда да го определи в размер непревишаващ с три години лишаването от свобода
(но само ако е постановено ефективното му изтърпяване по арг.
от чл. 49, ал. 3 и 4 от НК), е неприложима към конкретния случай.
Съдът намира, че наложените на
подсъдимия наказания „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила, както и „лишаване от право да упражнява
определена професия или дейност”, а именно – да управлява МПС за срок от 1
година и 3 месеца, са справедливи и са от естество да постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
На досъдебното производство № 382/2015
г. по описа на РУ – С. са направени разноски в размер 799,40 лв. за
възнаграждения на експерти по назначените автотехнически и медицински
експертизи. В хода на съдебното производство от бюджета на РС – С. са направени
разноски за възнаграждения на експертите в размер 391 лв. Поради това с оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия
да заплати тези разноски в полза на държавата – съответно по сметка на ОДМВР – С.
и на РС - С..
В наказателното производство
частните обвинители И.В. и Г.Д.
са представлявани от упълномощен повереник – адв. А.Б.,
на когото всеки от тях е заплатил възнаграждение в размер по 500 лв., видно от
представените договори за правна защита и съдействие (л. 118 и 119 от съдебното
производство). Така с оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на всеки от частните обвинители сторените
от него разноски за платено възнаграждение на повереника му в размер от по 500
лв.
По изложените съображения съдът присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: