Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№…………………….гр.София,
11.08.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-В
състав в публично съдебно заседание, проведено на
единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Eлена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
мл.съдия Калина Христова
при
участието на секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр. дело № 13465 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258- чл.273 от ГПК.
Обжалва се
решение от 25.03.2016г. на СРС, ІІ ГО, 71 състав по гр.д.№ 3824/2015г., поправено по реда на чл.247 ГПК
с решение /наименовано определение/ от
15.09.2016г., в частта, с
която ЗАД ,,А.”АД
е осъдено да заплати на А.П.М. следните суми: на основание чл.208, ал.1 КЗ(отм.) - сумата
от 19 360,00 лв.-обезщетение, дължимо по договор за имуществено
застраховане на лек автомобил ,,Фолксваген
Кади Лайф” с
рег.№ *******, сключен с полица № 091303040000091670 от 11.06.2009г. за
реализирано на 02.07.2013г. застрахователно събитие ,,противозаконно отнемане
на МПС”,
ведно със законната лихва от 23.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата от 2808,28 лв.-лихва за забава върху главницата,
натрупана за периода 21.08.2013г. –
23.01.2015г. , както и направените по делото разноски в размер на
2 158,77лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивникът ЗАД ,,А.”АД поддържа доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение.
Възразява, че в нарушение на разпоредбата
на чл.211 КЗ (отм.) първоинстанционният съд е тълкувал
уговорката по т.15.28.5 от Общите условия на застрахователния договор, сключен
между страните. Поддържа, че в клаузата на т.15 от Общите условия изрично са посочени изключенията от покритието на риска ,,кражба” по застрахователния договор, респ.-
събития, при настъпване на които
застрахователят не предоставя застрахователно покритие, а не са уредени
договорни задължения и тяхното неизпълнение и санкцията за това. В тази връзка
възразява, че самият факт на оставяне на свидетелството за регистрация в
отнетото МПС представлява изключен риск по смисъла на т.15 от ОУ, а не както
неправилно е приел първоинстанционния съд – неизпълнение на договорно
задължение по смисъла на т.50.4 от ОУ. Счита, че преценката за интереса на
застрахователя по чл.186,ал.7 от КЗ /отм./ намира приложение само в хипотезата на
неизпълнено договорно задължение, но не и при настъпването на изключен
/непокрит/ риск. В тази връзка поддържа, че съдебната практика, на която се е
позовал първоинстанционния съд в обжалваното решение и с която е прието, че забравеното
свидетелство за регистрация на МПС-част ІІ обуславя правната възможност на
застрахователя само да поиска намаляване на застрахователното обезщетение,
касае случаите на неизпълнение на договорно задължение, но не и хипотезата на
изключен риск, каквато е настоящата , при която определено събитие не се
обхваща от застрахователното покритие. При условията на евентуалност, ако не
бъдат възприети доводите му за липса на
покритие в хипотезата на изключен риск, въззивникът поддържа неправилност на извода на
СРС, с който е прието, че от него не е заявено възражение за намаляване на
застрахователното обезщетение. Моли настоящата инстанция да съобрази
направеното от него изрично оспорване на исковете по основание и размер с
отговора на ИМ, в който се е позовал и изрично на клаузата на т.50.8 от Общите
условия към застрахователния договор, даваща му право да откаже или намали застрахователното обезщетение.
В хода на въззивното производство ответникът заявява изрично искане за
намаляване на застрахователното обезщетение с 30%, поради неизпълнение от
страна на ищеца на задължението му по т.50.8 от ОУ и на това по т.59.6.8 от ОУ.
С изложените доводи въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, с присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна А.П.М. оспорва
жалба, като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното
решение по съображения, подробно развити в депозирания по делото писмен отговор
в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Заявява искане за присъждане на разноските по
делото, направени във въззивното производство.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана
страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество- съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединяване искови претениции, като
настоящият съдебен състав приема, че точната и прецизна правна квалификация на претенцията
за главницата е с основанието по чл.208,ал.1 от КЗ /отм./, вр. с чл.99 от ЗЗД, а на тази – за акцесорното вземане
за лихва- по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
С първоинстанционното решение в
обжалваната част исковете са уважени, както следва- искът по чл.208,ал.1 от КЗ
/отм./ , вр. с чл.99 от ЗЗД -до размера
на сумата от 19 360,00лв., а претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД , вр. с
чл.99 от ЗЗД– до размера на сумата от 2 808,28лв.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
доводите, заявени с жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на
първата инстанция, с които е обоснована основателността на предявените искове,
изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на
основание чл. 272 ГПК - препраща към тях. В допълнение на мотивите на
първоинстанционния съд и във връзка с доводите, заявени с жалбата, настоящият
съдебен състав приема следното:
Основателността на иска с правно
основание чл.208 КЗ(отм.), вр. с ч.99 от ЗЗД изисква установяването на следните елементи от
фактическия състав: 1) наличие на валидно сключен договор за имуществена застраховка между третото застраховано лице - цедент и
ответника-застраховател, с предмет процесния автомобил; 2) настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) наличие на имуществени вреди, за
които се претендира застрахователно обезщетение и причинно-следствена връзка
между тях и застрахователното събитие; 4)
изпълнение на задълженията по застрахователния договор за заплащане на
дължимата застрахователна премия от страна на застрахования, уведомяване на
застрахователя в срок за настъпване на застрахователното събитие и представяне
на необходимите документи за неговото
установяване и 5) валидно сключен договор за цесия, с който вземането за
застрахователно обезщетение по договора
за имуществена застраховка, заедно с изтеклите лихви , привилегиите и
принадлежностите е прехвърлено от третото застраховано лице-цедент – на ищеца-цесионер
и надлежното уведомяване на ответника– длъжник за цесията.
При настоящия казус между страните по
делото е безспорно обстоятелството, а то се установява и от представената
застрахователна полица № 09
130304 ********** от 11.06.2009г. , че между третото лице ,,П.Л.БГ”ЕООД и ответника ЗАД ,,А.”АД е бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско” с
предмет лек автомобил ,,Фолксваген Кади Лайф” с рег.№ В
4033 ВК, със срок на действие на договора от 12.06.2009г. до 11.06.2014г., с покритие ,,Пълно каско”, при застрахователна сума за периода от
12.06.2013г. до 11.06.2014г. в размер на 11 133,36 евро и застрахователна
премия за същия период в размер на 1088,75лв.
Не се спори между страните, че по време
на действието на застрахователния договор-на 02.07.2013г. лекият автомобил,
обект на имущественото застраховане е бил откраднат, като ищцата А.М.
/лизингополучател по договор за лизинг, сключен със застрахованото лице с
предмет- процесния автомобил/ е
уведомила както компетентните държавни органи, така и ответника застраховател,
при когото е била образувана преписка по щета № 13013030103240. Видно от
представените по делото списък на необходимите документи, изискуеми при заявен
риск ,,противозаконно отнемане на МПС” от 02.07.2013г. и приемо-предавателен протокол от
30.07.2013г., на 02.07.2013г. на ответника са предадени оригинални ключове-1бр.
и пълномощно, а на 30.07.2013г.-
свидетелство
за регистрация част І, втори ключ, полица автокаско, протокол за маркировка на
автомобила, лизингов договор, приемо-предавателен протокол, фактура,
погасителен план и полица гражданска отговорност. По делото не се спори, че на
ответника не е предадено свидетелство за регистрация част ІІ- малък талон, тъй
като последното се е намирало в откраднатия автомобил.
С писмо изх.№ 100-4502/21.08.2013г. ответникът ЗАД ,,А.” АД е отказал изплащането на застрахователно
обезщетение по преписка по щета №
13013030103240/2013г., като е мотивирал отказа с т.16.14.3 от Общите условия за застраховка ,,Каско”, съгласно която застрахователят не покрива щети при
рисковете по клауза ,,К”-
противозаконно
отнемане на МПС в случаите, когато
свидетелството за регистрация на МПС-част І и/или част ІІ и/или документите за собственост са
оставени в МПС по време на извършване на събитието, в който случай е налице изрично
изключен риск по смисъла на ОУ .
С
договор за цесия от 17.12.2014г. третото застраховано лице ,,П.Л.БГ”ЕООД е прехвърлило на ищцата А.П.М.
всички свои вземания, заедно с всичките им принадлежности и привилегии,
включително и с изтеклите лихви, които
има към ЗАД ,,А.”АД,
възникнали и съществуващи във връзка и
по повод на настъпило на 02.07.2013г. в с.Изворско, обл.Варна, застрахователно
събитие-противозаконно отнемане на процесния лек автомобил ,,Фолксваген Кади
Лайф”
с рег.№ ******, застрахован в ЗАД ,,А.”АД
по комбинирана застрахователна полица № 09 130 304 ********** за
застраховка ,,Каско”,
по който повод пред ЗАД ,,А.”АД
е образувана щета № 13013030103240 от 02.07.2013г. Видно от уведомление,
входирано при ответника с вх.№ Л-343 на датата 08.01.2015г., тъй е уведомен за
цесията от цедента ,,П.Л.БГ”ЕООД.
От заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните СТЕ се установява, че средно –пазарната действителна
стойност на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие възлиза
на сумата от 19 360,00лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема
следното:
Единственият
и основен спорен между страните по делото въпрос е дали в конкретния случай е
налице настъпило застрахователно събитие или е налице хипотезата на изключен
риск, съответно- налице ли е валидно основание по смисъла на чл.211,т.2 от КЗ
/отм./ за ответника-застраховател да
откаже плащането на застрахователно обезщетение.
Настоящият съдебен състав приема, че
законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието за неоснователно възражението
на ответника, че осъщественото събитие попада в приложното поле на изключените
рискове, съгласно ОУ към застрахователния договор.
Нормата на § 1, т.2 от
допълнителните разпоредби на КЗ(отм.), дефинира застрахователният риск като обективно
съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо,
осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застрахованото лице. В конкретния случай такъв застрахователен риск безспорно
представлява кражбата на застрахованото моторно превозно
средство, предмет на договора, вредите от чието настъпване застрахователят се е
съгласил да покрие. Съгласно легалната дефиниция на чл.183, ал.1 КЗ(отм.) , целта и смисълът на застрахователния договор се
свеждат до осигуряване на застрахователно покритие срещу рисковете на
съответния вид застраховка. С оглед целта на договора, от момента на влизането
му в сила за застрахователя възниква задължение да носи риска от настъпване на
предвидените застрахователни събития и при евентуалното им осъществяване да
заплати на застрахования обезщетение за претърпените вреди, определено при
имуществените застраховки по правилото на чл.208, ал.3 КЗ(отм.).
Осигуряването на застрахователно покритие формира съдържанието на дължимата от
застрахователя престация, което означава, че възникването на задължението за
носене на риска съвпада с момента на влизане на застрахователния договор в
сила.
В настоящия случай в клаузата на
т.6.1 от Общите условия е предвидено, че застрахователният договор влиза в сила
след подписването му от двете страни и след заплащане на начислената
застрахователна премия. По делото не се спори, че застрахователната премия в
размер на 1088,75 лв. е заплатена на застрахователя на уговорения в полицата
падеж-12.06.2013г. На тази дата, в съответствие с постигнатото и изразено в
общите условия съгласие на страните, е влязъл в сила застрахователният договор
и от този момент е възникнало задължение
за ответника-застраховател да осигури застрахователно покритие срещу
уговорените застрахователни рискове. След като договорът за имуществено
застраховане е влязъл в сила и по него е платена дължимата част от застрахователната
премия, той осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен
риск /решение №
173 от 22.11.2013г. по т.д.№ 727/2012г. на ВКС,
ІІ ТО/. Що се
отнася до неизпълнението от страна на застрахования на задължения, уговорени с
Общите условия по застраховка ,,Каско”, както
представлява задължението да не се оставят в застрахованото МПС свидетелствата за регистрация, то по своята правна същност не представлява
изключен риск, /тъй като не отговаря на дефиницията за риск , доколкото не
представлява обективно съществуваща вероятност, а е резултат от поведение на
страната по договора/, поради което може да бъде ценено единствено като основание за освобождаване на ответника-
застраховател от отговорност при
условията на чл. 211 КЗ /отм./ или за намаляване на тази отговорност.
Обемът на
застрахователната отговорност при имущественото застраховане, към което
принадлежи и застраховката ,,Каско на МПС”, се
определя от закона- чл.183, ал.1 КЗ(отм.), от съдържанието на
застрахователния договор, а при наличие на предпоставките по чл.186, ал.1 КЗ(отм.) –и от общите условия на
застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното
правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на
отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото
имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност,
но в последния случай
те са ограничени от разпоредбата на
чл.211 КЗ(отм.). Нормата на чл.211, т.2 от КЗ /отм./ регламентира правната възможност на застрахователя да
откаже плащане на застрахователното обезщетение при хипотезата на реализиран
покрит застрахователен риск, в случай на
неизпълнение на задължение по договора, което е значително с оглед интереса му
/на застрахователя/, което задължение е предвидено в закон или в самия
застрахователен договор. Основните правнорелевантни факти, които трябва да
бъдат налице, за да намери приложение нормата на чл.211,т.2 от КЗ /отм./, са следните: 1/ неизпълнение от
страна на застрахования на негово договорно задължение или такова, произтичащо
от закона , 2/ това неизпълнение да е значително с оглед интереса на
застрахователя , като от тази факт произтича и третото правнорелевантно
обстоятелство 3/ наличие на причинно-
следствена връзка между неизпълнението и настъпването на застрахователното
събитие, респ.- причинно-следствена връзка между неизпълнението и възможността
за доказване на обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното
събитие, /чрез препятстване на това доказване/.
Кодекса на застраховането /отм./ регламентира различни хипотези, при
които застрахователят може да откаже плащане, като това му право произтича от
неизпълнение на основни задължения на застрахования, за които законодаелят е
приел, че са значителни, с оглед интереса на застрахователя. Такови са
задълженията по чл.189,ал.4 от КЗ и чл.191,ал.2 от КЗ, както и по чл.206,ал.3
от КЗ и по чл.207,ал.2,изр.посл., вр. с ал.1 от КЗ. В този смисъл е и константната съдебна
практика – постановеното по реда на чл.290 от ГПК – Решение № 49/ 29.07.2013г.
по т.дело № 840/2012г. на І т.о. на ВКС. В конкретния случай, съдът приема, че ответникът- застраховател се
позовава на хипотезата по чл.207,ал.2,изр.посл., вр. с ал.1 от КЗ, с оглед
твърдяно неизпълнение на договорното задължение от страна на ищеца, установено с
клаузата на т.50.4 от ОУ . Както вече бе
посочено по-горе в мотивите, по делото неизпълнението на това договорно
задължение е доказано. С клаузата на
чл.50.8 от ОУ е установено, че това неизпълнение
изключва отговорността на застрахователя за покриване на риска „кражба”.
От събраните по делото доказателства,
обаче, категорично се установява, че неизпълнението на договорното задължение
на ищеца по чл.50.4 от ОУ не е в причинно-следствена връзка с настъпването на
застрахователното събитие, както и не е допринесло за реализиране на събитието. За осъществяването на кражбата е
без правно значение дали в отнетото противозаконно МПС се е намирало или не неговото
свидетелство за регистрация, т.е. дори и да беше изпълнено задължението по т.50.4 от ОУ,
застрахователното събитие пак би настъпило.
При тази хипотеза, настоящият съдебен състав приема, че преценено към
правно релевантния момент- настъпването на застрахователното събитие,
неизпълнението на договорното задължение на ищеца по чл.50.4 от ОУ не е
значително, тъй като не е в причинно-следствена връзка с настъпването на
събитието. При тази хипотеза, съдът приема, че не е налице изключението,
регламентирано от императивната норма на чл.211, т.2,предл.последно от КЗ
/отм./, даващо право на ответника да откаже плащането на застрахователното
обезщетение. Настоящият съдебен състав
приема, че нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от
регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в
застрахователния договор, може само да доведе до намаляване на съответното
застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 КЗ(отм.) при положение, че
застрахователното събитие вече е настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от
плащане на обезщетение. Уговорка в противен смисъл се явява нищожна, съгласно
чл.26, ал.1 ЗЗД, като сключена в противоречие с повелителни норми на КЗ. В този
смисъл са поставените по реда на чл.290 ГПК решение № 211/06.12.2012г. по т. д.
№1029/2011г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 79/29.06.2012г. по т. д. № 802/2011г. на
ВКС, ІІ ТО и решение № 22/12.09.2013г. по т. д. № 679/2011г. на ВКС, ІІ ТО.
Ето защо, в случая правилно първоинстанционният съд е
приел, в съответствие с цитираната по-горе съдебна практика, че неизпълнението
на задължението по т. 50.4 от ОУ не е основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение по смисъла на чл.211, т.2 КЗ(отм.). Настоящият съдебен състав намира, че не
следва да бъде обсъждано, като преклудирано, на основание чл.266,ал.1 от ГПК, заявеното за пръв път във въззивно
производство възражение на застрахователя –ответник по чл.207,ал.2,изр.2 от КЗ
/отм./- за намаляване на застрахователното обезщетение. Неоснователно е твърдението на
въззивника-ответник, че то се включва в обхвата на заявеното от него с отговора
на ИМ възражение за цялостно изключване на отговорността му, като реализация на
по-малката по обем защита. Нормата на
чл.211 от КЗ /отм./ и тази на
чл.207,ал.2,изр.2 от КЗ /отм./ регламентират различни права на
застрахователя, предпоставките за
реализацията на които са различни, поради което от него ясно и недвусмислено
следва да бъде заявено кое право упражнява.
С оглед изложените мотиви, настоящият
съдебен състав приема, че при доказаното наличие на елементите от фактическия
състав по чл.208,а.1 от КЗ /отм./, законосъобразно и правилно с обжалваното
решение исковата претенция за главницата е уважена в рамките на доказания
размер на обезщетението - действителната
стойност на процесното МПС към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Като последица от уважения иск
за главницата, законосъобразно и правилно е уважена и обусловената от нея
претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД за акцесорното вземане за мораторни лихви,
натрупани за времето на забавата.
Поради съвпадането на изводите на въззивния
съд с тези на първата инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
а въззивната жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
При
горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на въззиваемата страна-
ищец се дължат направените по делото разноски във въззивното производство в
размер на 1 200,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от
горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 25.03.2016г. на СРС, ІІ ГО, 71 състав по гр.д.№ 3824/2015г., поправено по реда на чл.247 ГПК
с решение /наименовано определение/ от
15.09.2016г., в обжалваната част, с
която ЗАД ,,А.”АД
е осъдено да заплати на А.П.М. следните суми: на основание чл.208, ал.1 КЗ(отм.) , вр. с чл.99 от ЗЗД- сумата от 19 360,00
лв.-обезщетение, дължимо по договор за имуществено застраховане на лек
автомобил ,,Фолксваген Кади Лайф” с рег.№ *******, сключен с полица №
091303040000091670 от 11.06.2009г. за реализирано на 02.07.2013г.
застрахователно събитие ,,противозаконно отнемане на МПС”, ведно със законната лихва от
23.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл.99 от ЗЗД - сумата от 2808,28 лв.-лихва за забава върху главницата,
натрупана за периода 21.08.2013г. –
23.01.2015г. , както и направените по делото разноски в размер на
2 158,77лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В
останалата отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ,,З.А.” АД, EИК ****** със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.П.М., ЕГН **********, с адрес ***,,******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 1200,00лв. - разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.