Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 19.08.2022.Г..
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на четвърти май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. ВРАНЕСКУ
При секретар СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 2551 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Прeдявени са обективно и
субективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД вр.чл.124 ГПК и чл.29 от
ЗТР от К.С.М. ЕГН ********** срещу Д.В.И.
ЕГН ********** , М.А.Г. ЕГН ***********
и М.Д. ООД ЕИК ******.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е съдружник с 200
дружествени дяла в дружеството ответник. Дружеството е регистрирано на
21.03.2013г., като съдружници са били ищцата и
ответника Д.Вл.И., всеки от тях от по 1000 дружествени дяла. Твърди, че на
06.03.2015г. е продала свои 200 дяла на
Д.И., чрез договор за продажба на дружествени дялове. Твърди, че на
22.02.2017г. е продала своите 800 дяла отново
на съдружника си, чрез договор за продажба на дружествени дялове. За
действителната воля на страните обаче създават обратно писмо и договор за
доверително представителство. Ответникът Д.И. е поела задължение да осъществява
доверителното представителство на ищцата от свое име и за нейна сметка за 200
от дяловете на ищцата. Действителната й воля е била те да не се прехвърлят,
като първата ответница, оставаща единствен съдружник да продължи да ги
управлява от свое име, но за сметка на ищцата. Твърди, че въпреки договора за
доверително представителство Д.И. на 10.06.2019г. продава 1 900 дяла на
втората ответница, т.е. на М.Г.. Намира, че този договор не е произвел прехвърлително действие за 100 от продадените 1900 дяла, тъй като не е била
собственица на тези 100 дяла, а останалите 100 дяла е продължила да ги държи за
ищцата.
Моли сделката за продажба на 200 от
дружествените дялове по договор от 22.02.2017г. да се прогласи за нищожна
поради привидност на осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД
Моли на основание
чл.29 от ЗТР да се признае за установено по отношение на К.С.М. и М.Д. ООД , че
са вписани несъществуващи обстоятелства относно прехвърлянето на 200
дружествени дяла от К.М. на Д.И. и освобождаването на ищцата като съдружник.
Моли да се признае
за установено по отношение на ответниците, че
прехвърлянето на 100 дружествени дяла от Д.И. на М.Г. е станало въз основа на
несъществуващо обстоятелство.
Моли да се признае
за установено, че ищцата К.С.М. разполага с 200 дружествени дяла, а М.А.Г. с
1 800 дяла.
ОТВЕТНИКА М.Д.
ООД чрез управителя си Д.И. , последната и в лично качество,оспорва исковата
молба, като намира, че е недопустима, както и неоснователна и недоказана.
Твърди, че прехвърлянето през 2015г. на дружествените дялове от страна на
ищцата на първата ответница Д.И. е произвело своето действие. Обратното писмо и
договора за доверително управление са подписани, само в случай, че ищцата реши
да откупи обратно 200 дружествени дяла от капитала на ответното дружество.
Твърди, че ако ищцата реши да откупи тези дялове това може да стане само при
условията на чл.7 от договора за доверително представителство, което не е
сторено. Твърди, че след прехвърляне на
дяловете си, ищцата повече от две години не е проявявала интерес към дейността
на дружеството, нито е предприела действия, с които да покаже, че желае да е
част от дружеството. Твърди, че прехвърлените 1 900 дружествени дяла са
прехвърлени законосъобразно и правилно е извършено съответното вписване в ТР.
Твърди, че ищцата няма качеството съдружник. Ако е намирала, че има права е
следвало да атакува решенията по реда на чл.74 от ТЗ в законовите срокове.
ОТВЕТНИКА М.Г. оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Твърди, че законосъобразно е закупила 1 900 дружествени
дяла, и са извършени правилно вписванията в ТР. Твърди, че липсва правен
интерес за ищцата от така предявените искове. Същата не е оспорила в законовите
срокове по чл.74 от ТЗ решенията на ОС-я и моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и събраните по делото доказателства намира следното:
Между страните не е
налице спор, че ищцата и първата ответница Д.И. са били съдружници
в ответната фирма М.Д. ООД към момента на регистрация на фирмата с по 1000
дружествени дяла. Няма спор и относно продажбата на първите 200 дружествени
дяла от ищцата на първата ответница през 2015г., като по делото е представен и
самият договор,в заверено копие, който е и с нотариална заверка на подписите.
Спори се относно
продажбата на 200 от 800 продадени дружествени дяла на ищцата към първата
ответница с договора от 22.02.2017г. , т.е. относно действителността на тази
продан и съответно могла ли е първата
ответница да прехвърли на втората такава – М.Г. да прехвърли 100 дружествени
дяла от 1900 такива, прехвърлени с продажба по договор от 10.06.2019г., ако не
е била тяхна собственица. Спорът е, собственик ли е ищцата на 200 дружествени
дяла от ответното дружество – 100 от дяловете на Д.И. и 100 от дяловете на М.Г..
Съответно спори се вписаните обстоятелства в ТР по партидата на ответното дружество
, касаещи сделките на тези 200 дружествени дяла съществуващи или несъществуващи
са.
Видно от представения договор с нотариална
заверка на подписите от 22.02.2017г.ищцата К.М. продава на Д.И. своите 800
дружествени дяла от капитала на М.Д. ООД за сумата от 800 лв. при номинална
стойност на всеки дял – 1 лев. Договорът служи като разписка, че цената е
платена.
На същата дата
22.02.2017г. ответницата Д.И. е издала обратно писмо към К.М., с което е
декларирала, че държи за ищцата К.М. 10 % от капитала на дружеството М.Д.ЕООД,
като упражнява всички права и поема задължения произтичащи от членственото правоотношение от името и за сметка на К.М..
Не се оспорва, че писмото е издадено от Д.И..
На същата дата
22.02.2017г. между двете бивши съдружници е подписан
договор за доверително представителство. Ищцата като доверител и първата
ответница като довереник са приели, първата да възложи, а втората да
осъществява представителство на ищцата от свое име, но за сметка на ищцата. В
чл.5 от договора е предвидено, че довереникът дължи лично за доверителя 10 % от
капитала ва М.Д.ЕООД, които представляват 200 дяла,
всеки от тях с номинална стойност от 1 лев, като ще упражнява всички права и ще
поема всички задължения произтичащи от горното от свое име и за сметка на
доверителя. В ал.3 на тази норма е посочено, че разпореждане с тези дялове може
да се извършват само със съгласие – изрично писмено упълномощаване / решение/
от страна на доверителя К.М.. По отношение на всички трети лица собственик е
довереникът т.е. Д.И. . С чл.7 е предвидено, че доверителя има право по всяко
време да прекрати едностранно договора, като в този случай дружествените дялове
следва да се прехвърлят на доверителя или посочено от него лице с нотариална
заверка на подписите.
При наличието на
обратно писмо и договор за доверително представителство съдът намира, че би могло да се приеме, че 200
от 800 дружествени дяла прехвърлени с
договора от 2017г. е следвало да се държат за ищцата т.е. нейната воля не е
била да прехвърля тяхната собственост, като тези дялове ще се държат от първата
ответница за ищцата. В тази хипотеза обаче следва да се съобразява и
разпоредбата на чл.17 от ЗЗД, която съдът обсъжда по-долу.
С договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 10.06.2019г. , с нотариална заверка
на подписите Д. И. прехвърля на М.Г. 1900 дружествени дяла или 95 % от капитала
на дружеството за цена от 1 900 лева.
Извършените промени в дружеството
въз основа на договорите от 2017г. и 2019г. са вписани по партидата на
ответното дружество М.Д. ООД в ТР при АВ.
Ответниците
не установяват да има изрично писмено решение или упълномощаване от страна на
ищцата за продажба на държаните нейни дялове с договора от 2019г., както
изисква чл.5, ал.3 от Договора за доверително представителство .
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Ищцата е прехвърлила
свои дружествени дялове от фирма М.Д. ООД, чийто съдружник е била с два
договора – от 2015г. и от 2017г.. С втория договор се прехвърлят 800
дружествени дяла, като обратното писмо и договора за доверително представителство,
установяват че по същество волята е била да се прехвърлят само 600 дружествени
дяла, а 200 дяла да се държат и управляват от първата ответница и купувач, но
за сметка на ищцата. Следва извод, че е налице относителна симулация по
отношение на продажбата на тези дружествени дялове. В този случай следва да се
съобразява нормата на чл.17 от ЗЗД или следва да се прилага прикритото
съглашение, но ако са налице условия за неговата действителност. Съдът намира,
че доколкото имаме законово изискуема форма
за продажбата на дялове – писмена, с нотариална заверка на подписите –
чл.129,ал.2 от ТЗ, то и договора за доверително представителство съдът намира,
че следва да има същата форма за
действителност, както и сделката, която прикрива, както изисква чл.17,ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай обратното писмо и договора за доверително представителство не са с нотариална заверка на подписите. Предвид на това съдът намира, че не може да се
приеме приложимост на прикритата сделка, вместо твърдяното привидно съглашение,
поради липса на необходимата форма. С оглед на този извод съдът намира, че при
сключен договор за продажба на дружествени дялове в съответната закона
форма и
вписване на същия, за да се приеме действителност на договора за
доверително представителство същият следва да е също с писмена форма с
нотариална заверка на подписите и след като тази форма не е налице, то не можем
да приемем действие на прикритата вместо привидната сделка за продажба на
дялове . С оглед на така направените изводи съдът приема, че със сделката от 2017г. са
продадени на първата ответница всичките 800 дружествени дяла, а не само 600
такива.
Наред с горното нормата на чл.17,ал.2
от ЗЗД пази правата придобити от трети лица в резултат на привидната сделка,ако
тези трети лица са добросъвестни. В конкретния случай при покупката през 2017г.
съдружника Д.И. не е добросъвестна и е наясно, че ищцата има воля да запази за
себе си 200 дружествени дяла. Последващия купувач
обаче през 2019г. М.Г., следва да се приеме за добросъвестна, тъй като не се
твърди, тя да е знаела за волята на съдружниците при
прехвърлянето през 2017г., нито ищцата с
исковата молба оспорва тази
добросъвестност. Сделката за продажба на дялове от 2017г., която се твърди да е
привидна е с нотариална заверка на подписите и последиците от същата са станали
публично достояние чрез вписване в ТР. Следва
извод, че придобитите права с договора от 2019г. от страна на втората ответница
М.Г. са придобити законосъобразно. При така дадената публичност, следва да се
приеме, че същата е действала добросъвестно.
Обратния извод освен, че би
влязъл в противоречие с чл.17 от ЗЗД, но би създал възможност за скрит
съдружник в дружеството, какъвто нашето законодателство не урежда, с права на
съдружник и възможност в едно дружество в един последващ
момент да се яви явен съдружник, независимо от извършените вписани предходни
промени.
Предвид на горните
съображения съдът приема, че договорите за продажба през 2017 и 2019г. са
произвели своите действия и извършените вписвания са въз основа на съществуващи
обстоятелства. При така направените по-горе изводи, то всички предявени от
ищцата искове се явяват неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските с оглед изхода
на спора на ищцата разноски не се следват, а на ответниците
се следват единствено за М.Д. ООД, доколкото само за дружеството са представени
доказателства за заплатено адв.възнаграждение от
2 000 лева, което следва да се осъди ищеца да заплати на този ответник. В
пълномощното на адв.Н. от Д.И. няма вписано
възнаграждение и неговото плащане, а независимо от списъка за адв.Н. по делото не е представено пълномощно от М.Г..
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете с пр.осн.чл.26,ал.2 ЗЗД вр.чл.124 и
чл.29 от ЗТР предявени от К.С.М. ЕГН **********,***, съд.адрес *** чрез
адвокат Обдиманска срещу Д.В.И. ЕГН ********** *** М.А.Г. ЕГН ***********,***.******и М.Д. ООД *** ливади – запад, ул.******, офис
4, с които се иска да се прогласи
нищожност поради привидност на продажбата на 200 от дружествените дялове по договор от
22.02.2017г., на основание чл.29 от ЗТР да се признае за установено по
отношение на К.С.М. и М.Д. ООД , че са вписани несъществуващи обстоятелства
относно прехвърлянето на 200 дружествени дяла от К.М. на Д.И. и освобождаването
на ищцата като съдружник, да се признае за
установено по отношение на ответниците, че
прехвърлянето на 100 дружествени дяла от Д.И. на М.Г. е станало въз основа на
несъществуващо обстоятелство, както и да се признае за установено, че К.С.М.
разполага с 200 дружествени дяла, а М.А.Г. с 1 800 дружествени дяла от М.Д.
ООД, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.С.М. ЕГН **********,***,
съд.адрес *** чрез адвокат О. да заплати на М.Д. ООД *** ливади – запад, ул.******,
офис 4 сумата от 2 000 лв. / две хиляди лева / разноски за адвокатско
възнаграждение на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от уведомяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: