№ 1209
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110164992 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ....., с която срещу
........ са предявени иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 1 534, 20
лв., представляваща регресно вземане по щета № .........., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 175, 59 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 30.09.2020 г. – 15.11.2021 г.
Ищецът твърди, че на 31.07.2020 г. около 12:30 часа в гр. София е
настъпило ПТП с участието на застрахования при него по силата на
имуществена застраховка „Каско“ на МПС /застрахователна полица № .......
със срок на действие от 00:00 часа на 03.02.2020 г. до 24:00 часа на 02.02.2021
г./ л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № ........., собственост на Лизингова къща
„София Лизинг“ ЕАД, при следния механизъм: л.а. „Пежо 208“ с рег. №
.........., управляван от В.Ц., предприемайки маневра за потегляне по ул.
„Неделчо Бончев“, удря в задна лява част паркирания л.а. „Пежо Партнер“ с
рег. № .......... Твърди, че вина за ПТП има водачът на л.а. „Пежо 208“, като в
причинна връзка с неговото противоправно поведение застрахованият при
ищеца автомобил е увреден. Твърди, че в качеството му на застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 1 534, 20 лв. на 14.08.2020 г. С изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу
ответното дружество, при което е застрахована гражданската отговорност на
виновния водач, за изплатеното застрахователно обезщетение от 1 534, 20 лв.,
на основание чл.411 КЗ. Дължимата сума не е изплатена от страна на
ответника, до когото е била отправена регресна покана, като ответникът
дължи и мораторна лихва в размер на сумата от 175, 59 лв. за периода
30.09.2020 г. – 15.11.2021 г. Моли съда да осъди ответника да му заплати
1
процесните суми. Претендира законна лихва върху главницата от исковата
молба до изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ........, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, настъпването на твърдените вреди в причинна връзка с
процесното ПТП, вината на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. Навежда възражение, че л.а. „Пежо 208“ е
застрахован при него по силата на имуществена застраховка „Каско“ и че
след като не е била заведена пред него щета за вреди от процесното ПТП по
имуществената застраховка, то възниква съмнение относно механизма на
ПТП. Излага съображения, че след датата на процесното ПТП от 31.07.2020 г.
– на 04.08.2020 г. по застраховката „Каско“ на л.а. „Пежо 208“ е била заведена
щета за увреждане на ляво огледало, при което не са били констатирани
видими увреждания на задната броня. Оспорва иска за главницата по размер
по съображения, че същият е завишен. Оспорва претенцията за мораторна
лихва по съображения относно акцесорния му характер.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от представената
застрахователна полица № ....... от 20.01.2020 г., че на посочената дата между
..... и ............ е сключен договор за застраховка „Каско“ за автомобил „Пежо
Партнер“ с рег. № ......... с период на валидност от 00:00 часа на 03.02.2020 г.
до 24:00 часа на 02.02.2021 г.
Не е спорно между страните, че на 31.07.2020 г. около 12:30 часа в гр.
София е настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо 208“ с рег. № .......... и л.а.
„Пежо Партнер“ с рег. № .......... Горното обстоятелство се потвърждават от
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
31.07.2020 г. Съгласно данните от последния, на посочената дата в 12:30 часа
в гр. София е настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо 208“ с рег. № ..........,
управляван от В.Ц., и л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № ........., с водач - П Д.
Видно от т.12 от представения протокол за ПТП, в същата е посочено, че за
л.а. „Пежо 208“ с рег. № .......... ПТП е настъпило при излизане на
паркинг/частен терен/черен път, а за л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № ......... – че е
бил в паркирано/спряло състояние, като е изготвена схема на ПТП, отразени
са видими щети по л.а. „Пежо 208“ – одраскана задна броня в лявата част, а за
л.а. „Пежо Партнер“ – хлътнала задна лява плъзгаща се врата. Протоколът е
подписан от водачите без възражения.
На 04.08.2020 г. собственикът на л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № ......... е
депозирал уведомление за причинените му щети пред ..... по визираната
застраховка „Каско“. По образуваната щета № .......... е изготвен доклад по
щета. Съставен е опис на претенцията от 30.09.2021 г.
Застрахователят е предал автомобила за ремонт във ............. Съгласно
фактура № **********/14.08.2020 г. стойността на ремонта на автомобила
2
възлиза на 1 534, 20 лв. без ДДС, съответно – 1 841, 04 лв. с ДДС.
С приемо-предавателен протокол от 13.08.2020 г. автомобилът е
предаден на собственика.
С платежно нареждане от 05.10.2021 г. застрахователят ..... е превел на
собственика ............ сумата от 1 534, 20 лв., с посочен основание – номера на
процесната щета и регистрационния номер на увредения л.а. „Пежо Партнер“.
Безспорно е между страните, че към момента на настъпване на ПТП
гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 208“ с рег. № .......... е била
застрахована при ........ по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От заключението на АТЕ, изготвено от вещото лице Й.Й., което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че ПТП е
настъпило при следния механизъм: на 31.07.2020 г. около 12:30 часа в гр.
София водачът на л.а. „Пежо 208“ с рег. № .......... предприема маневра за
паркиране, на заден ход, без да се увери, че зоната зад превозното средство е
свободна, вследствие на което реализира ПТП с намиращия се от лявата му
страна л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № .......... Констатира се, че щетите по л.а.
„Пежо Партнер“ се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Към датата
на застрахователното събитие – 31.07.2020 г. автомобилът е бил в
експлоатация 3 години и 6 месеца, считано от датата на първоначалната
регистрация – 31.01.2017 г. Стойността, необходима за възстановяване на л.а.
„Пежо Партнер“, по средни пазарни цени възлиза на сумата от 1 718, 24 лв., а
с приложен корекционен коефициент на новите части – на сумата от 1 339, 80
лв.
Вещото лице е посочило, че според съставения двустранен констативен
протокол щетите за другия автомобил - л.а. „Пежо 208“ са на задна броня,
поради което увреждания по ляво странично огледало и предна лява врата не
са причинени от процесното ПТП.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е пояснило по
реда на чл.200, ал.2 ГПК, че ударът е бил в задната броня на л.а. „Пежо 208“,
като за увредения л.а. „Пежо Партнер“ е осъществен натиск на вратата, тя е
била само натисната, в който случай с оглед липсата на претриване няма да
има следа от удара.
По искане на ответника е разпитан свидетелят В. АС. Ц., посочен в
съставения двустранен констативен протокол като водач на л.а. „Пежо 208“.
Свидетелят депозира показания, че си спомня за ПТП, настъпило през
м.07.2020 г. при управлението на служебния му автомобил „Пежо 208“ с рег.
№ ........... Заявява, че не си спомня механизма на ПТП. Заявява, че за ПТП са
съставили предявения му по време на разпита констативен протокол, който е
подписал, както и че ПТП се е случило по начина, посочен в протокола за
ПТП, че по негов спомен той е поел вината за ПТП и че доколкото си
спомня, другият автомобил е бил паркиран.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
3
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от ангажираните писмени доказателства – констативен протокол
за ПТП, заключението на АТЕ и показанията на свидетеля Ц., с оглед на
което неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност на
механизма на произшествието. Като е предприел маневра на заден ход, без да
се увери, че зоната зад превозното средство е свободна, водачът на л.а. „Пежо
208“ е осъществил противоправно деяния, в причинна връзка с което са
нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена
застраховка „Каско“ автомобил.
Доводът на ответника, че л.а. „Пежо 208“ е застрахован при него по
силата на имуществена застраховка „Каско“ и че след като не е била заведена
пред него щета за вреди от процесното ПТП по имуществената застраховка,
то възниква съмнение относно механизма на ПТП, не може да бъде споделен.
Обстоятелството дали за управлявания от делинквента автомобил е заведена
щета е ирелевантно за предмета на настоящото производство.
Ответникът е заявил възражение, че след датата на процесното ПТП от
31.07.2020 г. – на 04.08.2020 г. по застраховката „Каско“ на управлявания от
делинквента л.а. „Пежо 208“ е била заведена щета за увреждане на ляво
огледало, при което не са били констатирани видими увреждания на задната
броня. В тази връзка вещото лице е изяснило, че с оглед липсата на
претриване при съприкосновението между двата автомобила при процесното
ПТП няма да има следи, с оглед на което възражението не променя изводите
на съда относно механизма на процесното ПТП.
4
Не се спори между страните, че към момента на ПТП гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника по силата
на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото е застрахована гражданската
отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата от 1 718, 24 лв., а с приложен коефициент на овехтяване - 1 339, 80 лв.
При изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага
корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй
като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /в
посочения смисъл - решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I ТО/. Меродавен е размерът на вредите по средна пазарна стойност без
прилагане на коефициент на овехтяване, който експертизата в случая
определя на 1 718, 24 лв.
Тази сума надвишава изплатеното застрахователно обезщетение. Третото
лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му
отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече,
от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в
размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
5
С оглед изложеното предявеният иск за сумата от 1 534, 20 лв. се явява
основателен в пълния му предявен размер.
Основателността на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД се предпоставя от
съществуването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, които
предпоставки в случая се установяват, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 30.09.2020 г. – 15.11.2021 г. в размер на 175, 59 лв., определен по
реда на чл.162 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 738, 91 лв. разноски по делото (68, 39
лв. държавна такса, 419, 62 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв.
депозит за АТЕ).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5
ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е в минимален размер по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с вкл. ДДС.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, ЕИК ....... да заплати на ....., ЕИК ........., както следва:
на основание чл.411 КЗ – сумата от 1 534, 20 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по образувана
при ищеца щета № .......... във връзка с настъпило на 31.07.2020 г. ПТП в гр.
София, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.11.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, и
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 175, 59 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.09.2020 г. –
15.11.2021 г.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ....... да заплати на ....., ЕИК ........., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 738, 91 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6