№ 957
гр. Перник, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720104796 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от Д.
Р. П. ЕГН ********** гр.****** ж.к. **** ** ет.* ап.** и чрез адв.Д.Г. срещу
„ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК ********* гр.София бул.Дж.Неру 28 АТЦ
Силвър център ет.2 офис 73Гато правоприемник на „Вива Кредит“ ООД с
ЕИК *********
Като видно от петитума на исковата молба, се иска от съда да постанови
решение, с което:
да прогласи на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. с чл.10 а ал.2 ЗПК –
нищожността на клаузата на чл.1 ал.3 от Договор за паричен заем
Стандарт14 № 5765749 от 23.12.2021г. сключен между страните и на
основание чл.55 ал.1 ЗЗД да бъде ОСЪДЕН „Вива Кредит“ ООД с ЕИК
********* да заплати на Д. Р. П. ЕГН ********** гр.****** ж.к. **** ** ет.*
ап.** сумата 779.48лв. –представляваща сбор от заплатени при изначална
липса на основание суми по Договора за заем – за такса експресно
разглеждане на документи както и
да прогласи на основание чл. 26, ал. 3,предл.3 ЗЗД вр. с чл.10 а ал.2 ЗПК – да
1
се прогласи нищожността на клаузата на чл.5 ал.2 от Договор за паричен заем
Стандарт14 № 5765749 от 23.12.2021г. сключен между страните и на
основание чл.55 ал.1 ЗЗД - ОСЪДЕН „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* да
заплати на Д. Р. П. ЕГН ********** гр.****** ж.к. **** ** ет.* ап.** сумата
519.48лв. –представляваща сбор на заплатени без основание суми – като
неустойка за непредставяне на обезпечение по заема както и да заплатят
разноските по делото, като адв.разноски са при условията на чл.38 ал.1 З Адв.
с представен договор за пр.помощ и съдействие.
С исковата молба ищцата представя следните ДОКАЗАТЕЛСТВА, които са
приети по делото:
1. Договор за паричен заем Standart 14 №5765749 - 23.12.2021 г - заверено
копие;
2. СЕФ към Договор за паричен заем Standart 14 №5765749 - 23.12.2021 -
заверено копие;
Съдът е задължил ответника да представи заверено цялото кредитно досие
на ищцата по Договор за паричен заем Standart 14 №5765749 - 23.12.2021 г„
вкл. Справка от счетоводството си за всички извършени плащания по кредита
Ответната страна ВИВА КРЕДИТ АД - в срока по чл.131 от ГПК, са
депозирали отговор - като оспорват изцяло предявените от Д. Р. П. обективно
съединени искове, като молят да се остави исковата молба без уважение като
неоснователна и недоказана.
Представят писмени доказателства, които са приети по делото
В открито заседание страните изразяват насрещни становища по така
предявените искови претенции, заявяват и претенции за разноски с оглед
изхода на спора.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
2
установява, че :
На 23.12.2021 г. между ищцата Д. Р. П., ЕГН **********, в качеството й на
„Заемател“ от една страна и ответника „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********,
правоприемник на „Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, в качеството му на
„Заемодател“ от друга страна, е сключен Договор за паричен заем Standart 14
N25765749 - 23.12.2021 г. (наричан по-долу „Договор за заем“).
По силата на сключения Договор за заем, Заемодателят е предоставил на
Заемателя сума в размер 1,300.00 лв. (хиляда и триста лева), при условия:
Фиксиран лихвен процент - 40.32%; годишен процент на разходите (ГПР)-
49.38%; срок на погасяване - 52 седмици;
обща сума за връщане без допълнителни такси и неустойки - 1,589.64 лв.
(хиляда петстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки).
Съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договора за заем, на Заемателя е начислена
допълнителна такса в размер на 779.48 лв. за услуга по експресно разглеждане
на документи за одобрение на паричен заем. Сумата е разсрочена на равни
части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за заем доверителят ми е следвало в срок до
3 (три) дни от усвояване на сумата по договора да предостави едно от
следните обезпечения по заема:
Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговоря на следните изисквания:
• да е навършило 21 годишна възраст;
• да работи по безсрочен трудов договор;
• да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1,000.00 лв.
• през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в ЦКР към
БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30
3
дни“
• да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на заемател.
Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за
плащане по договора.
В чл. 5, ал. 2 от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, заемополучателят ще дължи на
Кредитора неустойка в размер 519.48 лв., разсрочена на равни части и
дължима заедно с погасителните вноски.
Въпросните такси и неустойки са включени в погасителния план към
Договора за заем и разпределени на равни вноски, добавени към дължимата
главница и лихва по договора за кредит.
След добавянето на таксата за експресно разглеждане на документи и
неустойката за непредоставяне на обезпечение действителната цена която
доверителката ми следва да плати за отпуснатия заем всъщност е в размер
2,888.60 лв., много повече от очакваните 1,589.64 лв.
Ищцата счита, че клаузата по която са начислени 779.48 лв. за такса експресно
разглеждане е нищожна тъй като противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а клаузата
с която се начисляват 519.48 лв. за неустойка при непредоставяне на
обезпечение противоречи на добрите нрави.
Към момента на предявяване на настоящия иск ИЩЦАТА е заплатила 3,000.00
лв., час от които в брой в офис на ответното дружество, но бележки доказващи
това не са й предоставяни.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира
следното :
На първо място съдът счита, че договора за заем, сключен между
страните не е изцяло нищожен.
Съответно наличието на други нищожни клаузи в процесния договор не водят
до нищожност на договора в неговата цялост.
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна
4
клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки
на разпоредбата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като е включил възнаграждението за
допълнителната услуга, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, поради което договора за допълнителна услуга,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е
нищожен.
Съдът приема възражение на ищеца за нищожност на цитираната клауза
за осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват
на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на
ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Видно от сключения между страните договор, заемателят се е задължил
в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря
на определени от кредитора условия или банкова гаранция, като
неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за
плащане на неустойка.
Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции,
които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението.
В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на
вторично задължение.
По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта
за неустойката договорът не е породил правно действие. Отсъствието на
валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична
недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.
5
За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната
доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС.
Като критерий в съдебната практика е възприета изключително
голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д.
№ 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК.
Също така съдът намира за нищожна и клаузата касаеща експресно
разглеждане на заявлението за отпускане на заем, като противоречаща на
закона.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК, да бъдат свързани с
усвояване и управление на кредита.
/В този смисъл е изменението па ЗПК през 22.04.2014 г., като в мотивите се
посочва /Забранява се на банките да събират някои видове такси и
комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по
предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия по
одобрение и усвояване па кредит, както и за неговото управление.
Освен това, кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисионна за едно и също действие.
Въвежда се изискване видът, размерът и действието, за което се събират
таксите и комисионните, да се описват ясно и точно в договора за кредит./
Безспорно е, че такса „бързо разглеждане" е свързана с усвояването на
кредита.
Същата не представлява допълнителна услуга. Следва да се посочи, че
сумата, която е заплатена за тази „услуга" е твърде висока, като таксата е
заложена в погасителния план и дължима с всяка една месечна вноска.
Наред с горното в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Вива кредит" ООД, не е включило в ГПР
разходите за заплащане на „неустойка" и допълнителна услуга, като и двете по
своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към
6
главницата, която както бе посочено се плаща периодично, съгласно
погасителния план с всяка месечна вноска, поради което трябва да е част от
годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.
Посочените нищожни клаузи не са породили действие при сключване на
договора, поради което и не се отразяват на посочените в договора годишния
лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.
Като допълнение към горните изводи, съдът посочва следното :
По въпроса за нищожност на таксата за експресно разглеждане на
документи.
Въпросната такса е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и в частност чл.
10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквото представлява експресното разглеждане на
документите за кредита. Именно затова тази клауза от договора има за
резултат заобикаляне на ЗПК, и същата на основание чл. 21 от ЗПК е
нищожна.
Тази такса не е включена и в годишния процент на разходите по кредита,
съответно заобиколена е и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което е отделен
довод да се прогласи нищожност на клаузата, на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК
- задължение на кредитора по договора е да посочи точен (верен, коректен)
процент на общите разходи по кредита, при което всяко неточно посочване
заобикаля закона.
Дори в хипотеза, в която годишния процент на разходите няма да надвиши
законовия праг, ако в него се включат тези допълнителни плащания по
договора, както и в хипотезата, в която точния процента на разходите е по -
нисък от посочения в договора - и в двата случая, е налице като резултат
заобикалянето на закона.
В българското право, общото понятие за такса е стойността на оказана от
администрацията или друго публично тяло услуга, като самата такса има за
цел единствено да възстанови направените от оказалия услугата разходи, до
себестойността на последните. Таксата няма и не може да има за цел
7
обогатяването на лицето, което оказва тези услуги.
Всяка нееквивалентна такса по договор между равноправни субекти всъщност
прикрива възнаграждение на кредитора (ако се дължи и при точно
изпълнение) или неустойка (ако се дължи в хипотеза на неизпълнение).
Затова и таксата, ако е „доброволно" (а тя не е в настоящия случай)
договорена или платена, следва да залегне като елемент на годишния процент
на разходите, което не е направено, и оттам - заобиколена е нормата на чл. 19
от ЗПК в частта, предвиждаща максимален размер на годишния процент на
разходите по кредита.
Контрагентите по договор са длъжни да договарят добросъвестно, като в
противен случай дължат обезщетение.
Според чл. 13 ал. 3 от ЗЗД, предложението за сключване на договор, каквото
представлява искането за отпускане на кредит, губи силата си, ако не бъде
прието незабавно, ако е направено на присъстващ, какъвто е случая
(договорът между страните не е сключен от разстояние).
Нормата е императивна. От тази гледна точка, всяка договорка между
страните, която предвижда различен срок за приемане на предложението на
присъстваща страна за сключване на договор за кредит, противоречи на
закона.
Таксата в размер 779.48 лв. е повече от 1/2 от размера на получения заем, с
което безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност – в този смисъл е съдебната практика - Решение
№452/25.06.2010 г. по гр. д . № 4277/2008 г. на ВКС, IV г.о.
Дори обработката на документи да се е случила „експресно", това не
обосновава цена на посочената услуга в размер повече от 1/2 от размера на
предоставената главница.
Съдът приема, че чрез посочената клауза е налице скрито оскъпяване на
кредита и се постига забранена от закона цел - неоснователното обогатяване
на кредитора, поради което, съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, е нищожна.
Посочената сума представлява прекомерно висока печалба на кредитора и е
предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на
8
търговеца-кредитодател и потребителя, поради което клаузата, която урежда
това задължение се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и
като такива се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съдът счита, че таксата е нееквивалентна и срещу нея кредитополучателят не
получава съизмеримо с пари благо.
Предвид гореизложеното, съдът счита таксата за експресно разглеждане на
документи с която кредиторът е начислил допълнително сума в размер на
851.16 лв. в чл. 1, ал. 3 от Договора за заем за нищожна на основание чл. 10а
ал. 2 и 19 ал. 5 от ЗПК и неравноправна съгласно ЗЗП.
/В този смисъл е съдената практика :
Решение № 1214 от 27.01.2023 г. по гр. А. № 51938 / 2022 г. но Софийски
районен съд; Решение № 6686 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 16098 / 2022 г. на
Софийски районен съд; Решение № 823 от 14.04.2022 г. по в. гр. А. № 10128 /
2021 г. на Софийски градски съд; Решение № 130 от 12.11.2020 г. по в. гр. д. №
209 / 2020 г. на Окръжен съд - Разград и още много други относно таксата за
експресно разглеждане в договори за потребителски кредит с „Вива кредит“
АД/.
По въпроса за нищожност на неустойката при непредоставяне на
обезпечение-
Съдът счита, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при
непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна
поради следното:
Вземането, макар и именувано „неустойка" няма характер на такава, то е било
изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и
характеризиращите я като такава функции.
Кредиторът го е именувал „неустойка", за да заобиколи ограничението по чл.
19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид
при изчисляване на ГПР.
Заемодателят си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал
прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване
на поръчители или на банкова гаранция в тридневен срок.
9
Това вземане е допълнителна и гарантирана за Заемодателя икономическа
облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка.
Предвидената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя
не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение.
Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски,
следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се
дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за
внасяне на договорените вноски.
В тази хипотеза не става ясно какви са вредите, които би понесъл кредиторът.
Очевидно е, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна
печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от
закона възнаграждение за тази дейност.
От неосигуряването на поръчител, респ. на банкова гаранция, кредиторът не
може да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно
неизпълнение от страна на Заемополучателя, а при такова неизпълнение
законодателят е определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът
на законната лихва.
Предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на
обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата
мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, а
внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното
съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.
Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на
основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът
е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава
обезщетителна функция.
На следващо място неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В
10
добросъвестните отношения, легитимният интерес на кредитора е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя.
Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на
обезпечение, т. е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква
едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на
дълга.
При наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение
следва да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна
проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл. 143, т. 3 от
ЗЗП.
В настоящия случай неустойката безспорно има санкционен характер, но
поставянето на условие за обезпечение на задължение с поемане на
поръчителство от физическо лице/банкова гаранция което да отговаря на
изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия,
противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като очевидно цели
единствено да създаде предпоставки за начисляването на неустойката от
договора.
Вземане, което не притежава обезщетителна и обезпечителна функция, а
само санкционната такава по правната си характеристика не съставлява
неустойка,
/ Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. л. № 1/2009 г„ ОСТК на
ВКС/.
Съдът счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал.
1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди.
11
Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма
да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо
и в този смисъл съдебната практика е константна. По този начин неустойката
се отклонява още повече от основните си функции - обезпечителна и
обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й
представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл
уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява
неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.
В този смисъл е и съдебна практика :
Решение N° 6686 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 16098 / 2022 г. на Софийски
районен съд; Решение № 823 от 14.04.2022 г. по в. гр. д. N° 10128 / 2021 г. на
Софийски градски съд и много други относно клаузата касаеща
непрелоставяне на обезпечение в договори за потребителски кредит с „Вива
кредит“ АД/.
Като краен извод – следва да се прогласят за нищожни конкретните клаузи, и
съответно да се осъди ответната страна да заплати съответната сума на
горепосоченото основание
По разноските :
С оглед изхода на делото относно главния иска ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски:
303.91лв.държ.такса по делото
Ответната страна следва да заплати на адв. Д. Г. разноски по реда на чл.38 ЗА
за процесуално представителство по гр.дело №4796/2024г. по описа на ПРС
както следва :
сумата от 800.00 лева адвокатско възнаграждение по двата обективно
12
съединени иска, определено по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА и сумата от 800 лева , за двата
осъдителни иска, на същото основание
Тъй като са предявени два установителни и два осъдителни иска –
адв.възнаграждения са в минималния размер, и с оглед хода на поризводството
и активната процесуална дейност на адв.пълн. не следва да се намаляват под
този размер, тъй като са адекватни на положения труд.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността -по исковете предявени от Д. Р. П. ЕГН
********** гр.****** ж.к. **** ** ет.* ап.** и чрез адв.Д.Г. срещу „ВИВА
КРЕДИТ“ АД с ЕИК ********* гр.София бул.Дж.Неру 28 АТЦ Силвър център
ет.2 офис 73Г като правоприемник на „Вива Кредит“ ООД с ЕИК *********
Както следва :
- на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. с чл.10 а ал.2 ЗПК – прогласява
нищожността на клаузата на чл.1 ал.3 от Договор за паричен заем
Стандарт14 № 5765749 от 23.12.2021г. сключен между страните и
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 ЗЗД „Вива Кредит“ ООД с ЕИК
********* да заплати на Д. Р. П. ЕГН ********** гр.****** ж.к. **** ** ет.*
ап.** -
сумата 779.48лв. –представляваща сбор от заплатени при изначална липса на
основание суми по Договора за заем – за такса експресно разглеждане на
документи както и
- на основание чл. 26, ал. 3,предл.3 ЗЗД вр. с чл.10 а ал.2 ЗПК –
прогласява нищожността на клаузата на чл.5 ал.2 от Договор за паричен
заем Стандарт14 № 5765749 от 23.12.2021г. сключен между страните и
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 ЗЗД - ОСЪДЕН „Вива Кредит“ ООД с
ЕИК ********* да заплати на Д. Р. П. ЕГН ********** гр.****** ж.к. ****
** ет.* ап.** - сумата 519.48лв. –представляваща сбор на заплатени без
основание суми – като неустойка за непредставяне на обезпечение по заема
13
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК ********* гр.София бул.Дж.Неру
28 АТЦ Силвър център ет.2 офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА Д. Р.
П. ЕГН ********** гр.****** ж.к. **** ** ет.* ап.** - сумата 303.91лв.
платени за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК ********* гр.София бул.Дж.Неру
28 АТЦ Силвър център ет.2 офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА адв.Д.
Г. по реда на чл.38 от ЗА за процесуално представителство по гр.дело №4796 /
2024г. по описа на ПРС – 800лв. адв.възнаграждение по двата установителни
иска, и 800лв. адв.възнаграждение по двата осъдителни иска с представен
списък по чл.80 ГПК и представен договор за пр.помощ и съдействие
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
14