МОТИВИ
към присъда № 1/24.01.2018год., постановена по нох.дело
№240 по описа на Окръжен съд Перник за 2017год.
С обвинителен акт Окръжна прокуратура гр.Перник е
повдигнала обвинение против В.В.К. -роден на ***г.
в гр. ***, жител и живущ ***, българин с българско гражданство, женен, със ***
образование, ***, неосъждан, ЕГН: **********, в това, че:
1.
На
25.11.2016г. в гр. Перник, в имот на ул. "***" №**, противозаконно
държал предмет /саморъчно изработен металдетектор/,
за който знае или предполага, че е предназначен за търсене на
археологически обекти - престъпление по чл.277а. ал.7 пр.2 от Наказателния
кодекс и
2.
На 25.11.2016г.
в гр. Перник, в имот на ул. "***" №**, държал археологически обекти
/1. бронзов пръстен, представляващ затворена халка с полуелипсовидно
сечение, с диаметър 2,2-2,4 см., шир. 0,35-0,5 см„ деб.
0,15 см, от периода ХII-IV век, оценка на
стойност 8 лева; 2. бронзова коланна тока — дълж. 3,2 см., шир. 2,25 см., деб.
0,2 см., с кръстовиден прорез и двойка луновидни
изрези в задната част на плочката, от VI век,
оценка на стойност 15 лева; 3. османска
монета XVI — XVII век — сребърна, изобразяваща част от
надпис на арабски и декоративен елемент, с размери 12/18 мм., оценка на
стойност 10 лева и 4. монета на Константин II /317-340
г./ - бронзова, изобразяваща бюст на
императора с диадема и двама воини прави с копия и щитове, с едно знаме между
тях, оценка на стойност 3 лева/, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред, като държаните неидентифицирани и
нерегистрирани археологически обекти са повече от три - престъпление по
чл.278 ал.6 пр.2 от Наказателния кодекс.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник поддържа така повдигнатите две обвинения и
предлага на подсъдимия да се наложат наказания при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно за престъплението по чл.277 а, ал.7 от НК да се
наложи наказание „лишаване от свобода „ за срок от 6-7 месеца с приложение на института на
условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, а за престъплението по чл.278, ал.6 от НК да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок около 1 година, с приложение на чл.66, ал.1 от НК. Предлага
за това престъпление да се наложи и кумулативното наказание „глоба“, което да
бъде определено в минимален размер. Предлага на основание чл.23, ал.1 от НК
съдът да определи едно общо наказание за двете престъпления, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от една година, с приложение на чл.66, ал.1 от НК, както и
глобата определена в минимален размер.
Защитникът
на подсъдимия адв.Б. е изразила становище, че и двете
обвинения не са доказани по несъмнен и безспорен начин.
Поддържа,
че намерените в дома на подсъдимия 2 броя монети, бронзов пръстен и коланна тока не са придобити от подсъдимия в резултат на
теренни проучвания и археологическа дейност, а са унаследени от него, тъй като
са намерени от подсъдимия в закупена от него през 2006год. старинна къща в с.***.
По
отношение на намерения в дома на подсъдимия саморъчно изработен металдетектор поддържа се, че същия не е предназначен за теренни
археологически проучвания, а неговото предназначение е свързано с дейността на
подсъдимия по дърводобив и прекарване на пътища с цел да не бъдат засегнати
електропроводи и водопроводи.
Пернишкият
Окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.13 и
чл.14 от НПК, намери за установено следното:
Подсъдимият
е ** годишен. Не е осъждан.Същият живее в ***. ********,в което дружества
работи като ***. Участва в търгове да добив на дървесина и залесяване. Има
сключени договори за продажба на дървесина с „Общински гори-Перник ЕООД, като
сключва и договори в тази връзка.Тази му основна дейност е установена с
представените на досъдебното производство Договор за продажба на стояща
дървесина №***/ л.198 от ДП/, Разрешително за достъп до горски територии №***/л.195
от ДП/, Позволително за сеч №***, издадено от Изпълнителна агенция по
горите/л.196 от ДП /, и Технологичен план /л.197 от ДП /.
Извън тази основна дейност на подсъдимия, същият има
основно хоби, с което се занимава от юноша, а именно събиране и реставрация на
стари оръжия и предмети от бита на българите, с цел съхраняване на родовата
памет. Същият членува в двe
неправителствени организации- „Обединени българи в света“ и „Съюз на
военно-инвалидните кооперации в България“, като е участвал в инициатива под
патронажа на вицепрезидента „Една детска сълза-една молитва“. Целта е духовното, патриотичното и физическото
възпитание на подрастващото поколение, като самите организации ползват подсъдимия за
реставриране на артефакти за древната и съвременната история на територията на
Р.България, която дейност подсъдимият извършва на доброволни начала. Тази му
дейност се установява от показанията на свид. Б.Н., дадени
в съд.заседание от 24.01.2018год., както и от представените на ДП Меморандум за
инициативата „Една детска сълза-една молитва“ /л.204 от ДП/, Благодарствено
писмо за В.К. за родолюбивата му и патриотична дейност по съхраняване на
родовата памет и възстановяване на оръжия и артефакти /л.206 от ДП /, Пълномощно
от съюза на военноинвалидните кооперации в България
да събира артефакти за древната и съвременна история на Р.България /л.207 от ДП
/.
През м.11.2016г. в 01-РУ-МВР-Перник обаче била
получена оперативна информация, че В.К. държи в дома си огнестрелни оръжия и
боеприпаси и други предмети с културно-историческа стойност.
За целта, на 25.11.2016г. от служители на
ОД-МВР-Перник било извършено претърсване в жилището на обвиняемия К.,***.
При извършеното претърсване, били иззети значителен
брой старинни оръжия, за които след изготвена балистична експертиза е
установено, че не се явяват огнестрелни оръжия по смисъла на чл.4, ал.2 т.З от ЗОБВВПИ.
Наред със старинните оръжия, при
претърсването били иззети и 9 /девет/ броя старинни предмети-пръстени, монети и
коланна тока.
От заключението по проведената комплексна
историко-археологическа експертиза е установено, че 4 /четири/ от предметите, а именно:
1.бронзов пръстен, представляващ
затворена халка с полуелипсовидно сечение, с диаметър
2,2-2,4 см., шир. 0,35-0,5 см„ деб. 0,15 см, от
периода ХII-IVвек,;
2.
бронзова колонна тока — дълж. 3,2 см., шир. 2,25 см., деб. 0,2 см., с крьстовиден
прорез и двойка луновидни изрези в задната част на
плочката, от VI век;
3.
османска монета XVI -
XVII век - сребърна, изобразяваща част
от надпис на арабски и декоративен елемент, с размери 12/18 мм;
4.
монета на Константин II /317-340
г./ -
бронзова, изобразяваща бюст на императора с диадема и двама воини прави с
копия и щитове, с едно знаме между тях, представляват движими културни ценности и археологически обекти,
произхождат от територията на Р. България и са част от културно-историческото
наследство на страната.
За държаните от обвиняемия К. археологически обекти
е установено, че от същия не са постъпвали искания за идентификация и
регистрация на движими културни ценности и няма вписани собствени такива.
При същото претърсване на 25.11.2016г., в жилището
на обвиняемия К. бил иззет и саморъчно изработен металдетектор. Видно от
заключението по изготвената техническа експертиза, иззетия металдетектор не е
фабрично производство, но е годен за употреба по предназначение- специално
техническо средство за търсене под земята на метални обекти.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събрания в хода на досъдебното и съдебното производство доказателствен материал: частично от обясненията на
обвиняемия В.К., показанията на свидетелите: Б.П. , И.Т. , П.В. , протокол за
претърсване с приложен фотоалбум / л.34-72/, протоколи за претърсване и
изземване /т.1-ви, л.14-19/, заключенията на вещите лица по проведените балистична експертиза /л.62/; техническа
експертиза /л.85/; комплексна историко-археологическа експертиза /л.94.124/;
писма и отговори от НИМ и регионалните музеи в Р. България /л. 13 7-193/;
нотариален акт за покупко-продажба /л.194/; разрешително, позволително за сеч,
договор за продажба на дървесина, меморандум и др. писмени документи -л.
195-208/; свидетелство за съдимост /л. 20/.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намери за установено от правна страна следното:
Реда за идентифициране и регистриране на
археологически обекти е регламентиран в ЗКН и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за
реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими културни
ценности, издадена от Министъра на културата.
Съгласно чл. 146 от Закона за културното наследство
/ЗКН/ „Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от
човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната
повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните
проучвания.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗКН – „Идентификацията е
дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално
свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата
класификация и категоризация по реда на този закон”; чл. 96, ал. 2 от ЗКН:
„Идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионалните
музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и
висши училища”; чл. 96, ал. 3 от ЗКН: „Идентификация на културни ценности се
извършва от комисия, назначена от директора на музея”; чл. 97, ал. 7 от ЗКН:
„Към искането за идентификация лицата по, ал. 2, 3 и търговецът по, ал. 4
прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и
декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За неверни данни
деклараторът носи отговорност по чл. 313 от НК”; Параграф 5 от Преходни и
заключителни разпоредби на Закона за културното наследство – „В едногодишен
срок от влизането в сила на закона лицата, които са установили фактическа власт
върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на
културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната
идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния
исторически музей или съответния регионален музей”, чл. 4, ал. 3 от Наредба № Н
- 3/03.12.2009 г. „На задължителна идентификация подлежат и движими вещи по,
ал. 1 - движими археологически обекти или движими археологически паметници на
културата, върху които физически или юридически лица са установили фактическа
власт до влизане в сила на ЗКН”; чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н - 3/03.12.2009 г.
"Всяко физическо или юридическо лице може да поиска от съответния по
тематичен обхват музей идентификация на притежавана от него движима вещ по чл.
4, ал. 1, като подаде заявление по образец съгласно приложение № 5. Към
заявлението се прилага декларация за произхода и способа за придобиване на
вещта по образец съгласно приложение № 4, както и всички налични за лицето
документи удостоверяващи правото му на собственост чл. 10, ал. 3 от Наредба № Н
- 3/03.12.2009 г. „Физически или юридически лица, които са установили
фактическа власт върху движим археологически обект или археологически паметник
на културата до влизането в сила на ЗКН, подават в срока по § 5, ал. 1 от ЗКН
заявление по образец съгласно приложение № 6. Към заявлението се прилага и
декларация по образец съгласно приложение № 7, в която се описва вещта по
изречение първо с посочване на произхода и способа за нейното придобиване”; чл.
21, ал. 4 от Наредба № Н - 3/03.12.2009 г. - При вписване в регистъра всяка
културна ценност или колекция получава регистрационен номер, чиито цифри в
последователност посочват поредността на вписването
за съответната година, годината на вписването, партидния номер на партидата, в
която то се извършва и номера на категорията по приложение № 12”; чл. 22, ал. 2
от Наредба № Н - 3/03.12.2009 г. - „Всяко физическо или юридическо лице може да
поиска от музея, извършил идентификация на притежавана от него културна
ценност, нейното вписване в регистъра, като подаде писмено заявление ".
На инкриминираната дата-25.11.2016год.
подсъдимият е държал в дома си *** четири на брой археологически обекта, които
не са били идентифицирани и регистрирани по предвидения в закона ред.
Качеството на инкриминираните предмети като археологически обекти, подлежащи на
идентификация и регистрация по Закона за културното наследство е компетентно
установено по експертен път – чрез приетата историко-археологическа експертиза.
Сред всичките предоставени за експертно изследване предмети, научно обосновано
са изолирани онези, които представляват остатъчен археологически материал, съответно
нямащ нужната научна стойност. По отношение на останалите експертизата се е
ангажирала с определяне на характеристиките на всеки един от тях, с отнасянето
му към конкретно посочен исторически период и преценка за автентичността му.
Материалната стойност не може да бъде водеща при определянето на годността на
една вещ да бъде предмет на престъплението по чл.278, ал.6 от НК. От значение е
научната или културната стойност, каквато според експертната преценка всяка от
инкриминираните вещи притежава, макар и тази стойност да не е особено висока. Безспорно
установено от доказателствените източници е, че
подсъдимият е осъществил фактическият състав на чл.278, ал.6, пр.2-ро от НК тъй
като на 25.11.2016год. в домът си в *** е държал /тъй като е установил трайна
фактическа власт/ повече от три археологически обекта /4 на брой археологически
обекти/, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, предвиден
в параграфи 5,6 и 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
културното наследство и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 год. за реда за извършване
на идентификация за водене на регистъра на движими културни ценности.
От обективна страна деянието е извършено
от подсъдимия, чрез установяване на трайна фактическа власт върху повече от три,
а именно 4бр. археологически обекти без необходимата по закона идентификация и
регистрация.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината, т.к. подсъдимият е съзнавал
обществено опасния му характер и последиците от него, и е искал и пряко е целял
настъпването им.
Пред настоящата съдебна инстанция
подсъдимият е развил своята защитна позиция твърдейки, че четирите броя
инкриминирани археологически обекти / 2 бр. монети, 1 бр. бронзов пръстен и 1
бр.коланна тока/ не са били обект на извършвана от
него археологическа дейност, а са унаследени, тъй като са намерени от него през
2006год. в една дървена кутия, която е била поставена върху шкаф, намиращ се в
стара кирпичена къща, която е била собственост на неговия прадядо и която къща
през 2006год. подсъдимият е закупил. В подкрепа на твърдението си подсъдимият е
представил Нотариален акт за продажба на недвижим имот №168 от 2006год., видно
от който подсъдимият действително през 2006год. е закупил стара кирпичена къща
в с.***, обл.*** / л.194 от ДП/. По негово искане в
съдебно заседание от 28.11.2017год. в качеството на свидетел е разпитан И.Е.Д..
Този свидетел с показанията си е установил, че през периода 2006-2007год.
двамата с подсъдимия са отишли в с.*** , за да разчистват стара кирпичена къща.
Установява, че върху един шкаф в къщата са намерили изографисана дървена кутия
в която е имало различни предмети. Този свидетел е заявил: „…Кутията беше пълна
с всякакви монети. Имаше от комунистическо време, юбилейни, с цар Фердинанд, цар Б., имаше съвременни
стотинки, имаше гривна, имаше пръстени, гривната беше жълта, месингова, имаше
наниз пендари.отделихме тези сребърните…В. си ги прибра….“
Никъде в дадените показания свидетелят Д.
не споменава, че именно инкриминираните
4 броя археологически обекти също са се
намирали в кутията, въпреки че е бил свидетел на това кои именно вещи
подсъдимият е намерил за по-ценни и си ги е прибрал. На второ място установи се
по делото, че подсъдимият като хоби се занимава със събирането и
колекционирането на артефакти от различно естество и от различни периоди, поради
което е логично същият да е бил наясно с качеството на инкриминираните вещи
именно като археологически обекти. Всичко това, съчетано с намерения в домът му
металотърсач, вътрешната и външната съгласуваност на доказателствените източници и стриктното следване на
правилата на формалната и аргументативната логика
налагат изводът, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
фактическият състав на престъплението по чл.278, ал.6, пр.2-ро от НК.
По тези съображения съдът цени дадените
от подсъдимия обяснения по тази част на обвинението само и единствено като
негова защитна позиция, с която същият желае да се оневини.
Съдът като призна подсъдимият за виновен
по това обвинение и изхождайки от установените за него изключително добри
характеристични данни /включително и трите броя характеристики представени на
съдебното следствие/, изхождайки от личността на дееца и обществената опасност
на деянието, при условията на чл.54 от НК намери, че наказанието по отношение на него следва да
бъда определено в рамките на законовия регламентиран минимален размер. По тези
съображения и с оглед целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода„ за срок от три месеца,
както и да заплати „глоба„ в полза на държавата в размер на 3000лв. Съдът
намери, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо наказанието“лишаване от
свобода“ да бъда изтърпяно ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1
от НК отложи неговото изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание императивната разпоредба на
чл.278, ал.7 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на
инкриминираните 4 бр.археологически обекта.
По отношение на обвинението по чл.277а,ал.7,пр.2-ро от НК.
При извършеното претърсване и изземване
на 25.11.2016год. в домът на подсъдимия, което сл.процесуално действие е
оформено с протокол от 25.11.2016год. / л.13-17 от ДП / като обект №5 е иззет
саморъчно изработен металдетектор. Видно от проведената техническа експертиза
на в.л. В.Л. / л.73-л.77 от ДП / предоставения за изследване обект е
металдетектор-специално техническо средства за търсене под земята на метални
обекти. Изследвания обект е годен за
употреба като металдетектор. Същият не е фабрично
производство.
По отношение на тази част на обвинението
подсъдимият е дал обяснения, че е унаследил този металдетектор преди около
5-6години след смъртта на баща си, като металдетекторът
не е бил оборудван с долната част /питата/. Тази пита е закупена от подсъдимия
в по-късен момент и металдетекторът е бил изцяло
оборудван. Преди около 2-3 години е попитал свидетеля И. Е. Д. откъде може да
се снабди с такава пита, като е обяснил на този свидетел , че металдетекторът му е необходим във връзка с дейността му по
дърводобив, тъй като понякога се налага да прокарва горски пътища с булдозер и
за целта металдетекторът е необходим, за да се
установи дали под земята има електропреносна или
водопроводна мрежа, които не трябва да бъдат засегнати при работата с
булдозера. В този смисъл и показания е дал свидетелят И.Д. разпитан в съдебно
заседание от 28.11.2017год.
За настоящият съдебен състав остава
неизяснен въпроса как подсъдимият е осъществявал дейността си по дърводобив
преди да се снабди с процесния металдетектор, след
като той е бил толкова неизбежно необходим за подсъдимия, с оглед осъществяване
на тази дейност. На второ място, вещото лице В.Л. при проведената техническа
експертиза е установил, че процесният металдетектор е
бил с окислени акумулаторни батерии, което е индиция
за това, че металдетекторът не се използва в
постоянната дърводобивна практика на подсъдимия, а се използва инцидентно.
Съдът намери, че така изложеното
фактическо твърдение на подсъдимия не променя установеното неправомерно държане
на инкриминираното техническо средство.Това е така защото престъплението по чл.277а,
ал.7 от НК е формално. За неговото осъществяване не е необходимо металдетекторът да е бил използван от подсъдимия за
нерегламентирани археологически проучвания, като нарушението по чл.152 от ЗКН и
Наредбата № Н-3/2009 г. се осъществява в две хипотези: 1. когато собственик не
регистрира техническото средство и 2. когато лице, държи металдетектор със
съзнанието, че той се използва за археологически теренни проучвания.
За съставомерността
на чл.277а ал.7 от НК е достатъчно държането на инкриминирания предмет да е със
знанието /предположението за неговото предназначение. Задължителната
регистрация в Министерството на културата се извършва само ако металдетекторът се използва за осъществяване на теренни
археологически проучвания или други специални дейности, посочени в закона. В
конкретния случай такава регистрация действително не е била направена, нито е
могла да бъде поискана от подсъдимия, тъй като той не може да регистрира
средството, с предназначение за извършване на теренни археологически дейности,
защото за археологическите проучвания се изисква специално разрешение, което се
издава въз основа на заявление, подадено от лицата, посочени в чл.150 ал.1 от
ЗКН. Подсъдимият не попада в този кръг лица, тъй като не притежава
образователен ценз, научна степен или квалификация и други, съгласно чл.150 от
ЗКН. Доводът на подсъдимия и неговия защитник, с който се поддържа несъставомерност на деянието по чл.277а, ал.7 от НК, а
именно че процесният металдетектор се използва за
друга дейност, каквато представлява осъществяването на дърводобив, не изключва съставомерността по чл.277а, ал.7 от НК, тъй като е
достатъчно да се докаже упражняването на трайна фактическа власт над металдетектора, със знанието за характера на неговото
предназначение. Противозаконността на държането на металдетектора
произтича, именно от обстоятелството, че подсъдимият знае, че той е
предназначен за търсене на археологически обекти, за каквото той не може да
получи разрешение (поради това, че не отговаря на изискванията на ЗКН).
Наведените от подсъдимия и неговия защитник доводи в обратния смисъл не държат
сметка за формалния характер на това престъпление и на установените по делото
факти, а именно: безспорно установения интерес на подсъдимия към старинни
предмети и артефакти от различни периоди от историята на Р.България, получената
в ОД-МВР-Перник оперативна информация, че подсъдимия държи у дома си вещи с
културно-историческа стайност, намерените у неговия
дом 4 бр. археологически обекти, както и задълбочените познания на подсъдимия
по отношение на стойността и характера на старинни предмети и ценности.
Практиката на ВКС е категорична, че за съставомерността на деянието не се изисква металдетекторът да е използван лично и непосредствено за
извършването на археологически дейности, а е достатъчно да е доказано държането
им със съзнанието за неговото предназначение (Р № 231/2015 г. по н.д. №
553/2015 г. на ІІ НО, Р № 64/2015 г. по н.д. № 61/2015 г. на ІІІ НО, Р №
356/2015 г. по н.д. № 986/2014 г. на ІІІ НО, Р № 6/2014 г. по н.д. № 2002/2013
г. на І НО, Р № 137/2016 г. по н.д. № 489/2016 г. на ІІІ НО и др.).
С оглед на изложените до тук съображения
съдът призна подсъдимия за виновен и по обвинението по чл.277а, ал.7 предл.2-ро от НК, тъй като същият на 25.11.2016 г. в гр.***
в дома си противозаконно е държал предмет (саморъчно изработен металдетектор),
за който знае или предполага, че е предназначен за търсене на археологически
обекти.
От обективна страна деянието е
осъществено чрез държане, изразяващо се в осъществяване на трайна фактически
власт върху процесната вещ.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал
обществено опасния му характер и последиците от него и пряко е целял
настъпването им.
Причина за извършване на деянието е
трайно установения и формиран интерес у подсъдимия към старинни предмети и
артефакти.
Съдът като призна подсъдимия за виновен по
горепосоченото престъпление и като отчете изключително добрите характеристични
данни за подсъдимия, за което съдът упомена по-горе, то настоящият съдебен
състав като прецени степента на обществената опасност на деянието и на дееца
при условията на чл.54 от НК намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание в пределите на законовия минимум на разпоредбата на чл.277а, ал.7 предл.2-ро от НК.
За постигане на целите на специалната и генералната
превенция по чл.36 от НК съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл.66
ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй като престъпленията по чл.278 ал.6 предл.2-ро от НК и по чл.277а, ал.7 предл.2-ро
от НК са извършени преди да има влязла в сила присъда за всяко едно от тях, то
съдът намери, че на основание чл.23 ал.1 от НК следва да бъде определено едно
общо най-тежко наказание за двете престъпления, а именно лишаване от свобода за
срок от три месеца, както и глоба в полза на държавата в размер на 3000 лв. Съдът
намери, че така определеното общо наказание от три месеца „лишаване от свобода“
не следва да бъде изтърпяно ефективно, поради което и на основание чл.66 ал.1
от НК съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3
от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия направените на досъдебната и
съдебната фаза на процеса разноски.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл съдът постанови диспозитива
на присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: