№ 88
гр. Варна, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
И.ка Д. Дрингова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501792 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№ 26618/29.06.2022 от „ИНК
ХОЛД“ЕООД, представлявано от управителя му Л.К.С. срещу решението на ВРС-ХIIс-в №
260292/30.5.2022г по гр.д.№ 16838/2020 в частта му, с която е развален договор за замяна
на недвижим имот срещу движима вещ от 7.02.2017г, материализиран в НА №
66/7.02.2017г по нот.д.№ 65/2017г на помощник-нотариус Д.Ш., по заместване на нотариус
О.Ш. с р-н на д-вие – районът на ВРС, по силата на който ищецът е прехвърлил на
ответника 1 /един/ кв.м. ид.части от правото на собственост върху ПИ с идентиф.№
10135.1026.37 по КККР, одобрени със Заповед № РД–18-32/26.04.2011г на ИД на АГГК,
находящ се в гр. Варна, ул.„П. Б.“ № 28, с площ 330кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, при съседи: 10135.1026.36, 10135.1026.35, 10135.1026.34,
10135.1026.33, 10135.1026.38 и 10135.1026.32 в замяна, на което ответникът е прехвърлил в
полза на ищеца правото на собственост върху TP-LINK, TR-LINK Archer C50 AC 1200
Dual band, по предявения от ищцата К. В. Д. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к.„Т.“ ***
срещу въззивното дружество иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.
Счита решението за неправилно в тази част и затова моли за неговата отмяна, като
излага следните доводи:
Вещта по договора за замяна е била предадена още в нотариалната кантора.
Не успял да осигури свидетеля, който е извършил предаването, тъй като отдавна не
работел в холдинга от фирми, сред които е и отв.дружество. По причина, че този служител
бил използвал фирменото наименование за извършване на престъпления, установено в
1
първата инстанция с присъда на ВРС, то въззивното дружества нямало възможност да
посочи, още по-малко да доведе този свидетел, тъй като това категорично нямало да доведе
до установяване на факта.
След като вещта била предадена, ищцата е бездействала повече от три години.
Противно на житейската логика, през един дълъг период от време тя не била никакъв повод
да се мисли, че не е получила във владение вещта, описана в НА. Подобно твърдение не се
съдържало и в приложената по делото нот.покана, което било индиция, че липсвало
неизпълнение от отв.дружество.
Страните са сключили и анекс към договор за строителство, т.е. ако е било налице
неизпълнение на това обстоятелство, то това е щяло да бъде уредено в анекса, а в него било
посочено, че всички отношения били уредени. Това било и косвено доказателство за
предаването на вещта .
Дори да се допусне само хипотетично, че вещта не била предадена, то тя е родово
определена и като такава е било предложено изпълнение в съд.заседание чрез друга вещ от
същия род. Отказът да бъде приета е поставил кредитора в забава по отношение
изпълнението на това задължение.
Тъй като развалянето на договора е най-тежката санкция, която следва да претърпи
едно правоотношение, то съдът следвало да направи всичко възможно за запазването му.
Съдът приел, че ответникът следвало да заяви желанието си за изпълнение още в
отговора на ИМ.
Мотивите на съда не били издържани докрай, след като не било обсъдено каква би
била разликата между предложение за изпълнение с ПО и такова в първото по делото о.с.з.
Според въззивника нямало практическа разлика, доколкото приемането на изпълнението би
могло да стане единствено и само в първото по делото заседание, т.е. интересът на
кредитора не би пострадал от подобна забава.
А истинската причина за неподаване на писмен отговор била, че страните били в
преговори, за което свидетелствало и двукратното искане на срок по време на
производството.
Нерационалното поведение на ищцата изненадало всички участници в преговорите.
Единственото й възражение, че не й била предадена същата вещ, в това отношение съдът е
развил правилни мотиви, които напълно се споделят от въззивното дружество. Вещта била
определена по родови признаци и подобни вещи били произведени с милиони и затова
кредиторът нямал интерес да получи конкретна вещ.
Друго обстоятелство, което не било съобразено при постановяване на решението е,
че съдът не следвало да дава срок за изпълнение, доколкото в съдебно заседание е
предложено пълно изпълнение на задължението или ищцата е могла да използва движимата
вещ, срещу която е заменила своята част от вещ, още в деня на с.з.
Всички мотиви на РС не се базирали върху фактите по делото и затова сами по себе
си последователни и обосновани, можели да се ползват по друго дело, но не и по
2
настоящото.
Отделен бил въпросът дали се дължало и какво следва да бъде обезщетението при
подобно изпълнение в хода на съдебното производство. Връзката между страните следвало
да се запази в съществуващия си вид. Ищцата нямала и не обосновала интерес от
неприемане на вещта и затова се намирала в забава, като неизпълнението не е виновно. Това
означавало, че искът за разваляне на договора следвало да бъде отхвърлен.
Ето защо моли за отмяната на първоинстанционното решение в тази част и за
постановяване на друго, за отхвърлянето на предявения иск
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 36765/8.08.2022г от К. В.
Д. със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване първоинстанционното
решение.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба К. В.Д. излага, че е собственик на ид.части от ПИ с идентиф.№
10135.1026.37, цялото с площ от 355кв.м., находящо се в гр.Врана ул.“П.Б.“ № 28.
Ищцата и Любомир Славчев като представляващ свързаните лица – отв.дружество
„ИНК ХОЛД“ЕООД и третото за спора дружество „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО
ИНЖЕНЕ РИНГ“АД /“ИСИ“АД/ водели преговори за построяването на жилищна сграда от
акционерното дружество в собствения на ищцата ПИ.
По настояване на бъдещия изпълнител „ИСИ“АД на 7.02.2017г ищцата прехвърлила
1кв.м. от правото на собственост върху ПИ на ответното дружество „ИНК ХОЛД“ЕООД
срещу обещанието „ИСИ“АД да сключи с ищцата договор и да построи сграда в ПИ, след
което да прехвърли правото на собственост върху два апартамента от сградата на ищцата.
По този повод на 22.02.2019г между нея и „ИСИ“АД бил сключен предварителен
договор за проектиране, учредяване право на строеж и построяване на жилищна сграда.
Твърди се, че връзката между прехвърления 1кв.м. от правото на собственост и
предварителния договор била изрично отразена в чл.2 ал.5, чл.19 ал.3 и чл.27 ал.3 от същия
договор.
Изпълнителят „ИСИ“АД не е изпълнил поетото задължение да осигури одобрен
архитектурен проект и затова ищцата с покана от 22.02.2019г до същото дружество
„ИСИ“АД развалила предварителния договор, като със същата уведомила ответника, че
следва да се яви пред нотариус и да върне до 28.12.2020г правото на собственост върху
прехвърления с договора за замяна от 07.02.2017г 1кв.м.ид.ч. от ПИ. Същото, обаче, не се
отзовало на поканата.
Излага още, че и към настоящия момент няма сключен договор за строителство и в
3
процесния ПИ не е построена сграда, нито ответникът е изпълнил задължението си да
предаде мрежов продукт TP-LINK, TR-LINK Archer C50 AC 1200 Dual band.
Твърди, че сключеният договор за замяна от 7.02.2017г е бил привиден и поради това
– нищожен, тъй като страните по него реално не са искали да извършат замяна на част от
ПИ срещу движима вещ, а действителната им воля е била ищцата да прехвърлила
1кв.м.ид.ч. от правото на собственост върху ПИ на отв.дружество, като свързаното с него
лице „ИСИ“АД да построи жилищна сграда в същия и да й прехвърли собствеността върху
два апартамента от сградата.
В първото по делото с.з. уточнява, че е налице прикрита сделка-договор за
прехвърляне на собственост срещу задължение за извършване на строителна услуга /л.128-I/.
Поради изложеното отправя следните искания:
1/ за уважаване на предявения иск по чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД, а
2/ в условията на евентуалност – желае развалянето на сключения договор за замяна,
на осн.чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответното дружество „ИНК ХОЛД“ЕООД не е
депозирало писмен отговор.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна :
По силата на НА № 66/7.02.2017г, обективиращ договор за замяна на недвижим имот
срещу движима вещ е видно, че ищцата К. В. Д. е прехвърлила на ответника „ИНК ХОЛД“
ЕООД собствеността на 1кв.м. от ПИ с идентиф.№ 10135.1026.37, находящ се в гр.Варна,
ул.„П. Б.“ № 28 срещу мрежов продукт TP-LINK Archer C50 AC1200 Dual band /л.5-I/.
В представената скица на ПИ е видно, че ищцата е записана като собственик на
1/4ид.ч. от ПИ по силата на НА № 61/13.02.1987 /л.46-I/.
Впоследствие, с НА № 149/22.02.2019г /л.93-I/ е бил сключен договор за замяна, по
силата на който „ИНК ХОЛД“ЕООД е прехвърлило на „ИСИ“АД 1кв.м. от ПИ с идентиф.№
10135.1026.37 в гр.Варна ул.„П. Б.“№ 28, а прехвърлителят в замяна е получил кашпа.
Приет като доказателство е и предварителен договор от 22.02.2019г за проектиране,
учредяване на право на строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на ид.части от
УПИ, сключен между К. Д. и И.ка В. Д. от една страна като възложители на строеж в УПИ с
площ от 330кв.м., и от друга страна - „ИСИ“АД като изпълнител по договора /л.8-12-I/. От
съдържанието на същия /чл.2 ал.5, чл.19 ал.3 и чл.27 ал.3/ е видно, че изрично е било
уговорена връзката между договора за замяна от 7.02.2017г и предварителния договор за
строителство от 22.02.2019г.
4
В чл.2 ал.5 от договора е посочено, че след въвеждане на сградата в експлоатация с
разрешение за ползване Изпълнителят отправя писмена покана по е-мейл до Възложителя за
прехвърляне на квадратните метри от ПИ по нот.ред. При изчисляване на ид.части от ПИ,
които следва да бъдат прехвърлени от възложителя К. Д., се приспада, за сметка на
Изпълнителя, прехвърленият преди подписването на настоящия договор 1кв.м. с НА за
замяна № 66/ 7.02.2017г на заменителя „Инк Холд“ЕООД и прехвърлен съответно с НА №
149/22.02.2019 във връзка с изпълнение на настоящия договор от заменителя „Инк
Холд“ЕООД на изпълнителя. Пак в същия договор е уговорено /чл.7 ал.1/, че Изпълнителят
се задължава да осигури одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж в срок от 8
месеца от подписването на настоящия договор. След издаване на техническите
инвестиционни проекти и преди получаване разрешение за строеж страните се задължават
да учредят право на строеж в нотариална форма /чл.9 ал.1/. Изпълнителят е поел
задължението да извърши строителството на сградата в срок, който да не надвишава 34
месеца, считано от датата на издаване на разрешението за строеж /чл.10 ал.1 /. В случай, че
настоящият договор бъде прекратен по вина на Изпълнителя, в срок до 24 месеца същият се
задължава да се яви пред нотариус и да върне на К. Д. 1кв.м. от ПИ, прехвърлен от нея с НА
за замяна № 66/ 7.02.2017г на заменителя „Инк Холд“ЕООД, а от последния – на
Изпълнителя по настоящия договор с НА № 149/22.02.2019г.
С нот.покана от 17.11.2020г ищцата К.Д., заедно с друга съсобственица на имота
И.ка В.Д., адресирана до двете дружества - „Инк Холд“ЕООД и „ИСИ“АД, е
обективирано тяхното волеизявление за прекратяването на сключения с второто дружество
предварителен договор от 22.02.2019г, считано от 28.12.2020г. Същата е била връчена
надлежно на ответното дружество и на „ИСИ“АД на 11.12.2020г, видно от отбелязването на
гърба чрез поставения от нотариуса печат /л.13, 14-I/.
По делото е представена и нот.покана, изходяща от „ИСИ“АД от 3.08.2021г /което е
след подаването на настоящата ИМ на 30.12.2020г/, адресирана до ищцата и до И.ка В. Д., за
получаването на идеен проект и таблица за ценообразуване на сграда, връчена на ищцата на
5.08.2021г /л.95-I/.
По делото е приета като доказателство фактура № 12514/ 29.12.2021г /л.116-I/, от
която е видно, че на посочената дата отв.дружество е закупило БЕЗЖИЧЕН РУТЕР TP-
LINK ARCHER C50 AC1200, 2,45GHZ, 300-867 MBPC, 10/100, на стойност 60лв.
В първото по делото с.з. отв.дружество, редовно призовано при условията на чл.50
ал.2 ГПК, чрез процесуалния представител - адв.Р., приет като такъв в същото с.з., оспорва
исковете, поддържа, че уговорената вещ е била предадена още в кантората на нотариус Ш..
Същевременно е предложил отново изпълнение чрез предаване на представителя на ищцата
– адв.Г. мрежов продукт TP-LINK, TR-LINK Archer C50 AC1200 Dual band, 2.4 мегахерца,
като сочи, че това е различна вещ, но е от същия род.
Процесуалният представител на ищцата адв.Г. е отказал получаване на вещта с
възражението, че това не е вещта, за която е бил сключен договорът за замяна.
5
Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:
Доколкото предмет на въззивното обжалване е само предявеният в евентуалност и
уважен иск за развалянето на договора, на осн.чл.87 ал.3 ЗЗД, въззивният съд следва да
изложи мотиви само в тази част
С процесния договор от 7.02.2017г за замяна на недвижим имот срещу движима вещ
ищцата е прехвърлила собствеността върху 1кв.м. от правото си на собственост в обем от
1/4ид.ч. от ПИ с идентиф.№ 10135.1026.37, находящ се в гр. Варна, ул.„П. Б.“ № 28, цялото с
площ от 330кв.м., в замяна на което е прехвърлена собствеността върху мрежов продукт
TP-LINK, TР-LINK Archer C50 AC 1200 Dual band, собственост на дружеството-
заменител съгласно фактура № **********/6.02.2017г, на обща стойност 100лв.
За да е основателен искът за разваляне, следва да е налице валидно възникнало
правоотношение по двустранен договор, по което кредиторът да е изправна страна.
Главното и пълно доказване е за ищеца.
Първият въпрос е доколко е валидна правната сделка предвид, че по силата на договора
за замяна е прехвърлен 1кв.м. от ПИ, т.е. реална част, а не идеална идеална такава от
притежаваното от ищцата право на собственост върху ПИ в обем от 1/4.
Съдебната практика и доктрина са константни по отношение нищожността на сделки на
разпореждане с реална част от вещ, когато същата не може да бъде обособена в
самостоятелна такава в съответствие с изискванията на устройствените закони.
В случая, обаче, е приложима правната конверсия, което означава запазване на част
от съдържанието на нищожната сделка, когато тя съдържа в себе си друга валидна сделка и
когато има воля на страните за това.
Тълкувайки волята на страните по договора може да се извлече, че те са се съгласили
предметът на сделката да е съответната ид.част от имота. В случая ищцата се е разпоредила
с 1кв.м.ид.ч. от притежаваните от нея 1/4ид.ч. от дв.място с площ от 330кв.м., равно на
82,5кв.м.ид.ч.
Гореизложеното налага извод за валидност на сделката и затова може да се търси
нейното разваляне.
Съгласно препращащата норма на чл.223 ЗЗД, правилата за продажбата намират
приложение и по отношение на замяната, тъй като замяната може да се разглежда като две
насрещни продажби, при които продажната цена е заменена с вещ в натура. В случая
доколкото се касае за замяна, то всяка от страните има качеството на продавач по
отношение на собствената си вещ.
1/ По спорния въпрос за предаването на движимата вещ, описана в договора
В първото по делото о.с.з. отв.страна е възразила, че вещта била предадена на ищцата
още при подписването на договора, в кантората на н-с Ш..
6
За установяване факта на предаването на ответната страна е била дадена възможност
да представи гласни доказателства чрез разпита на един свидетел. Страната не се
възползвала от тази възможност. Затова намира за несъстоятелни изложените в жалбата
оплаквания, че не успял да осигури свидетеля, извършил предаването, тъй като отдавна не
работел в холдинга от фирми, сред които било и отв.дружество, по причина, че този
служител бил използвал фирменото наименование за извършване на престъпления,
установени с присъда на ВРС, затова въззивникът нямал възможност да доведе този
свидетел, тъй като това категорично нямало да доведе до установяване на факта.
Налага се извод, че не се установява по убедителен и категоричен начин от ответната
страна уговорената вещ - мрежов продукт TP-LINK, TР-LINK Archer C50 AC 1200, която е
движима такава, да е била предадена при сключването на договора, съобразно визираното в
нормата на чл.187 ал.1 ЗЗД задължение на продавача.
2/ Що се отнася до отправеното в о.с.з. на 29.10.2021г от процесуалния
представител на отв.дружество - адв.Р. предложение за изпълнение чрез предаването на
вещта в с.з.
При положение, че по делото не се установи реалното предаване на вещта при
подписването на договора, то отправеното предложение за предаване на вещ от същия род
може да се цени и като индиция, че това действително не е било сторено по-рано.
По въпроса дали се касае за родово или индивидуално определена вещ.
Действително, родовите белези на вещта се отнасят до принадлежността към
определена категория, като родът може да бъде определен по-широко или по-тясно, в
зависимост от волята на страните. Затова задълженията за престиране на родово определени
вещи са за заместими вещи. Заместимите вещи са такива, за които се приема, че вещ от
определено количество и качество е еквивалентно на друга вещ от същото количество и
качество.
При съпоставяне описанието на движимата вещ в НА и това във фактурата от 2021г,
се налага извод за липсата на пълно съвпадение в индивидуализиращите белези, от което
следва, че дори да има сходство и да са от един и същи род, са от различни видове. При това,
мрежовият рутер, закупен през 2021г, е на цена от 60лв, за разлика от посочената в НА
стойност на мрежовия продукт в договора от 100лв.
На сл.място.
Съгласно ал.3 на чл.87 ЗЗД при разваляне на договорите, с които се прехвърлят
вещни права върху недв.имоти, което става по съдебен ред, ако ответникът предложи
изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде, според обстоятелствата, срок за това.
От това следва, че ако кредиторът-ищец не се противопостави, съдът би могъл да определи
срок за изпълнение с оглед на изразената готовност за това. В случай, обаче, че кредиторът
възрази, то това сочи на отказ да приеме евентуалното забавено изпълнение, като неговите
възражения биха могли да са в посока оборване на твърденията за наличието на извинителна
7
причина за длъжника за забавата, както и липсата на интерес от забавеното изпълнение.
В тази връзка с Решение на ВКС, ТО, № 29/13.04.2011г по т.д.№ 396/2010г е дадено
подробно разяснение при какви условия може да бъде даден такъв допълнителен срок от
съда и в какво се изразява преценката „според обстоятелствата“. Такива обстоятелства по
см.чл.87 ал.3 изр.2 ЗЗД са: наличието на извинителна причина за забавата и /ако такава е
установена/ интерес на кредитора от късното изпълнение.
Извинителната причина може да изключва отговорността на длъжника за забава
или да се изразява във факти и обстоятелства, довели до забавата му поради действията на
кредитора или трети лица, чието съдействие е било необходимо по силата на закон или по
уговорка между страните.
Липсата на интерес на кредитора се преценява съобразно обстоятелствата, при
които законът /ако няма други уговорки между страните/ допуска развалянето на договора,
без кредиторът да е длъжен да дава срок на длъжника за изпълнение по чл.87 ал.2 ЗЗД. А
също и с оглед неизпълнената част - ако тя е незначителна, договорът не се разваля съгл.
чл.87 ал. 4 ЗЗД.
Изложеното поставя въпроса дали в хода на настоящото производство
предложеното от процесуалния представител на ответника изпълнение чрез
предаването на друга вещ от същия род удовлетворява изискванията на хипотезата на
чл.87 ал.3 ЗЗД.
На първо място.
Предложението е отправено от самия процесуален представител на ответника –
адв.Ф.Р. едва в първото по делото с.з.
Физическото предаване на вещта в о.с.з. представлява действие по изпълнение на
задължение по облигационното правоотношение и има характера на разпореждане с
материалното право, за което адв.Р., видно от съдържанието на пълномощното /л.91-I/ не
разполага с такива правомощия.
Що се отнася правомощията на адв.Г., то от съдържанието на представеното
пълномощно /л.32-I/ е видно, че същият разполага с правото да сключва спогодба, т.е. да се
разпорежда с материалното право. В тази връзка същият е направил изричното изявление, че
не е съгласен да приеме забавеното изпълнение.
На сл.място.
Липсва отправено до съда искане за определяне на срок за изпълнение по см.на чл.87
ал.3 ЗЗД , а в с.з. е предложено направо престирането на вещта.
Ответното дружество не сочи конкретните уважителни причина за забавеното
изпълнение.
Предложението за престиране на вещта е отправено доста по-късно след като ищцата
е изпратила покана за развалянето на договора, връчена на насрещната страна още на
11.12.2020г, което сочи на отпадане интереса от реалното й получаване.
8
В разпоредбата на чл.87 ал.2 ЗЗД са изброени хипотезите, при които е предвидена
възможност кредиторът да развали договора, без да дава подходящ срок. Сред тях са: когато
изпълнение е станало невъзможно изцяло или отчасти или поради забава на длъжника то е
станало безполезно или задължението е трябвало да бъде изпълнено непременно в
уговореното време
В настоящия случай действието на договора за замяна е било обвързано с
настъпването на правните последици от сключения договор за строителство с третото за
настоящия спор дружество, но свързано с ответника, което се извежда от изричните
уговорки на договора за строителство, подробно възпроизведени по-горе. Поради
неизпълнението на поетите от строителя задължения в уговорените срокове да се снабди със
строителните книжа и да построи сградата, за ищцата като възложител и собственик на част
от ПИ е отпаднал интересът от продължаване действието и на договора за замяна. Затова
неоснователен е доводът на насрещната страна, че ищцата била бездействала в продължение
на 3 години, като не си била поискала вещта. Очевидно е, че същата е спазвала поетото от
нея задължения да осигури времевата възможност дружеството-строител да изпълни поетите
от него задължения в уговорените срокове, което не е било сторено.
За липсата на такива уважителни причини може да се съди и от нотариалната покана,
изходяща от двете дружества и адресирана до ищцата и друга съсобственица на ПИ,
връчена им на 5.08.2021г, т..е в хода на настоящото производство, в което са поканени да
получат изготвен идеен проект. В нот.покана не е посочено дали идейният проект е бил
одобрен, а такъв не е представен и по делото.
От съдържанието на уговореното в договора за строителство, сроковете за
изпълнение в него са били обвързани със снабдяването с разрешение за строеж. Издаването
на може да стане само при наличието на съгласуван и одобрен идеен инвестиционен проект.
От представените заедно с нот.покана писмени документи се установява обратното –
в приложената виза за проектиране на сграда /л.127-I/ е указано да бъдат представени
необходимите по чл.144 ал.1 ЗУТ строителни книжа и документи за разглеждане и
одобряване.
Такъв одобрен идеен инвестиционен и към момента на направеното предложение в
о.с.з. на 29.10.2021г очевидно също липсва, след като не е представен.
В обобщение. Отв.дружество не е отправило искане до съда за определяне на срок и
не е изложило и доказало наличието на уважителни причини за забавата си и затова не е
предоставен срок за изпълнение.
В тази връзка искът за разваляне на договор за замяна на недвижим имот срещу
движима вещ от 7.02.2017г, обективиран в НА от 2017г, предявен в условията на
евентуалност следва да бъде уважен.
Достигането до правни изводи, идентични с тези на РС обуславят потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По разноските.
9
С оглед изхода на спора в настоящото производство разноските за първата инстанция
следва да останат така, както са определени от ВРС.
За въззивното производство следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна.
Претендира се заплатено адв. възнаграждение в размер на 800лв, за което е направено
своевременно искане и са представени доказателства за реалното им заплащане,
обективирано в разписката към договора за правна помощ с дата 22.08.2022г. Срещу размера
отв.страна е заявила възражение за прекомерност.
С оглед датата на заплащането, приложение следва да намери Наредбата №1/2004 в
редакцията отпреди изменението, влязло в сила от 8.11.2022, обн. ДВ бр.88/4.11.2022г.Така,
с оглед предмета на делото, за разваляне на договор за замяна с недвижим имот, цената на
иска се определя по реда на чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК, т..е върху данъчната оценка на
спорната част от 1 кв.м. От представената данъчна оценка за целия имот /л.49-I/ е видно, че
за целия имот е в размер на 18 532,80лв, от които за ищцата – 9266,40лв за притежаваните от
нея 1/4ид.ч. от дв.място или за 82,5кв.м.ид.ч. При това положение цената на иска за
развалянето на договора за замяна на 1кв.м.ид.част от ПИ е равна на 112,32лв. Това
определя материалния интерес за определяне размера на адв.възнаграждение, който попада в
хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, т..е до 1000лв, при което минималният размер на
адв.възнаграждение възлиза на 300лв. Това прави възражението основателно и до посочения
размер разноските следва да бъдат възложени на насрещната страна.В тази връзка съдът
съобразява, че въззивното производство е протекло в едно с.з., без събирането на нови
доказателства, доколкото спорът е по прилагането на правото.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХIIс-в № 260292/ 30.5.2022г по гр.д.№
16838/2020 в частта му, с която е развален договор за замяна на недвижим имот срещу
движима вещ от 7.02.2017г, материализиран в НА № 66/7.02.2017г по нот.д.№ 65/2017г на
помощник-нотариус Д.Ш., по заместване на нотариус О.Ш. с р-н на д-вие – районът на ВРС,
по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника 1 /един/ кв.м. ид.части от правото на
собственост върху ПИ с идентиф.№ 10135.1026.37 по КККР, одобрени със Заповед № РД–
18-32/26.04.2011г на ИД на АГГК, находящ се в гр. Варна, ул.„П. Б.“ № 28, с площ 330кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: 10135.1026.36,
10135.1026.35, 10135.1026.34, 10135.1026.33, 10135.1026.38 и 10135.1026.32 в замяна, на
което ответникът е прехвърлил в полза на ищеца правото на собственост върху TP-LINK,
TR-LINK Archer C50 AC 1200 Dual band, по предявения от ищцата К. В. Д. ЕГН **********
от гр.Варна ж.к.„Т.“ *** срещу въззивното дружество иск с правно основание чл.87 ал.3
ЗЗД.
10
ОСЪЖДА „Инк Холд“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна бул.„Вл.В.“ № 109 ет.3, представлявано от Л.К.С., ДА ЗАПЛАТИ на К. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Т.“ *** сумата от 300лв /триста лева/ - сторени съдебни
разноски в производството, на осн.чл.78 ал.3 ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11