Р Е Ш Е Н И Е
№................
град Свиленград, 28.02.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно
заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар Т.Т., като разгледа докладваното от
Председателя Административно - наказателно дело №45 по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ №2757/2019 от 17.12. 2019година на и.д.началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” към Агенция Митници, с което
за извършено от Г.Х.Х. с ЕГН *********
*** на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА от Д.А.А.-цигари „ KARELIA SLIMS” /Карелия
слимс/-60 кутии и Тютюн,нарязан за
пушене-5кг.– всичко с продажна цена 1577,00лева; за нарушение на чл.233,ал.3
във врс. чл.233,ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ/ е наложено на Д.А.А.административно наказание “ГЛОБА” в размер на 3154,00 лв. ,която глоба представлява
200% от продажната цена на стока по пункт 1-ви от НП .
Недоволен от
горепосоченото наказателно постановление
е останал жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения
за това срок. Същият в жалбата си до съда твърди,че били допуснати съществени
процесуални нарушения в административното производство ,като конкретно визира
това,че имало разминаване относно твърдението на субекта в обстоятелствената
част на НП и в дипспозитивната му. Отделно от това не ставало ясно кака била
определена цената на процесната стока. Поради изложеното моли съда да отмени
обжалваният акт като неправилен и незаконосъобразен.Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява ,за него се явява адв. С.,който
подържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган /АНО/ - отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” към Агенция Митници чрез
процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде
потвърдено.
В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.
Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени поотделно
и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна
:
При завръщането си от Р.
Турция в Р.България, жалбоподателят влязъл в страната ни на 27.07.2019г. около 21,00часа
на МП „Капитан Андреево”, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” с автобус с рег.№РВ 96 45 СК , управляван от Йовко
Йосифов Балджийски,като в автобуса пътували общо 18пътника,в това число и
жалбоподателя Г.Х.Х..
По същото време на работа
на горепосочения МП изпълнявала
служебните си задължения митническия инспектор св.И.Д.Д. и св. Я.Г.Д., които
преди предприемане на митническа проверка, приканили лицата да обявят и да
декларират носените от тях стоки – в търговско количество ,както и акцизни
такива и валутни ценности, с изрично уточнение и цигари, в отговор на което пътниците ,в това число и жалбоподателят
отрекъл да носи подобни стоки и не декларирал нищо.
На основание чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка от свидетеля И.Д.Д. и св. Я.Г.Д. на
багажа и автобуса, при която в личният багаж на жалбоподателя, ,свидетелите
открили укрити и недекларирани -цигари „ KARELIA SLIMS” /Карелия слимс/-60 кутии и Тютюн,нарязан за пушене-5кг.
Съставен бил Протокол за
извършена митническа проверка с № 32152 от дата 27.07.2019 година.
На основание чл. 16, ал.
1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че действително
на датата путъвал до Турция и взел цигарите и тютюна за него и една приятелка.
На основание чл. 230 от
ЗМ свидетелят Я.Г.Д. в присъствието на жалбоподателя и свидетелят И.Д.Д. е
съставен и предявен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1975/28.07.2019
година,който акт бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис.
Описаните по–горе стоки
са иззети с Разписка № 0158674 от дата 27.07.2019 година,като в последствие
вещите са предадени с приемо-предавателен протокол на Служител на Агенция
Митници.
Срещу Акта в законоустановения
3-дневен срок не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.
Митническата стойност на
стоката, предмет на конкретното нарушение, тъй като представлява тютюнево
изделие – цигари и тютюн за пушене, по правилото на чл.233,ал.3 in fine ЗМ
се формира и е равна на тяхната продажна цена, която е определена от
митническите органи в размер, както следва: на сумата 312,00лв –
общо за цялото количество цигари и на сумата в размер на 1265лева за цялото
количество тютюн,,съгласно 2бр.становище от Комисия по Заповеди на Директора на Агенция Митници. Оценяването
на предметите на нарушението е извършено от
комисия от митнически служители, в състав 3 –ма членове, специално
назначена със Заповед на с.д. Директора
на ТД Южна Морска. От съдържанието на цитираните Становища, се установява, че
продажната цена е определена от митницата, към датата на нарушението, на база
обявената официално цена за конкретната
търговска марка цигари, регистрирана в Публичния регистър на цените на
тютюневите изделия, воден в МФ, съгласно чл.29,ал.3,т.1 от ЗАДС , като такава е
налична и установена в размер на 4,90лв
– за „Карелия слимс”,а за тютюна на
основание чл.6,т.6 от ЗАДС и чл.2,ал.2 от Наредба за условията и реда за
регистриране на цените на тютюневите изделия. Съобразно така посочената
индивидуална пазарна цена и количеството цигари от посочената марка и тютюн, в
резултат на просто математическо пресмятане, митническите органи са получили и
приели общата продажна цена в размер на 312,00лв за цялото количество – 60 кутии
цигари от посочената марка и 1265 за цялото колическво тютюн. Така пресметната
стойност на предмета на нарушението не се оспорва от жалбоподателя, като
възражения в тази насока не са въведени от негова страна,единствено се оспорва
начина на претегляне на процесното количество тютюн,но доказателства не се
ангажираха от негова страна ,нито се отправиха доказателствени искания във
връзка с така отправеното възражение .
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка,
и.д.началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” към
Агенция Митници е издал процесното НП Наказателно постановление /НП/ №2757/2019
от 17.12. 2019година. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл.
233, ал. 3 вр с ал.1 от ЗМ.
Както вече бе посочено в
Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят Г.Х.Х. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй
като е пренесъл стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без
знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не
представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ на Д.А.А.е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 3154,00 лв и на основание
чл. 233, ал. 6 от ЗМ от Д.А.А.са отнети
в полза на Държавата недекларираните стоки.
Обжалваното НП е редовно
връчено на представител на жалбоподателя на 06.01.2020 година. Разписката,
надлежно оформена - датирана и подписана, се намира приложена в
Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване, че е получено НП от
жалбоподателя на адреса му.
Видно от приетата като
доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на
Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на
Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си
компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ,а от Заповед №7382/02.08.2019г.
на Директора на Агенция Митници се установява,че И. Добрев Пасково е преместен
на длъжността и.д.началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
Морска” към Агенция Митници ,считано от 05.08.2019г. до 31.12.2019г..вкл..
Така приета за установена
фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства,
събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и
взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна
на жалбоподателя, който и не е ангажирал насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – И.Д.Д. и Я.Г.Д.,
съдебният състав кредитира изцяло с
доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и
взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените
доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се
основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е.
представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях
информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед
възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията
на същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект,
същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение,
авторството и времето на извършването му, като потвърждават влизането на
жалбоподателя в страната, идвайки от Р Турция; извършването на митническа
проверка на жалбоподателя и намирането
на конкретното количество цигари и тютюн укрити от същия в личният му багаж, а досежно
бездействието и отрицателния факт на недекларирането на тези носени стоки от
страна на жалбоподателя, относими са
показанията на И.Д.Д. и св. Я.Г.Д..
Идентична правна оценка се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните,
като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз
основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните
изводи:
Жалбата е подадена в
преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, тя
е основателна, за което се излагат
следващите правни съображения:
При служебна
проверка за законосъобразност на НП, включително и такава относно акта, въз
основа на който последното е издадено, в съответствие и с възраженията инвокирани с жалбата, съдът обсъди актовете първо от
процесуално правна страна.
В резултат на същата, се констатира, че актовете са издадени от
компетентни органи, в надлежната писмена форма, но при издаването на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи неговото
съдържание и процесуалният му ефект /правораздавателен акт по своето
естество/, които го опорочават до степен на абсолютна незаконосъобразност. Това
е така, защото в случая, санкционния акт е постановен в разрез с
процесуалните изисквания на чл. 57, ал.1, т.4 и чл.53, ал.1 ЗАНН, които са
императивни. С посочените разпоредби следва да се свържат, конкретните
процесуални нарушения, които като формални недостатъци на НП, фактически се
изразяват в пълно несъответствие и разминаване в личността на
нарушителя и съответно наказаното лице. А това е обусловило недопустимо
противоречие между неговата обстоятелствена - констативно съобразителна част и
санкционната такава – диспозитивната, разпоредителна част.
По делото няма спор, видно е и от съдържанието на самото атакувано
НП, че в същото, в неговата диспозитивна-санкционна/разпоредителна част,
посочено за наказано лице, на което се налага глобата е Д.
А. А.,
докато в обстоятелствена - констативно съобразителна част, сочената за
нарушител и извършител на административното нарушение е съвсем различна личност,
индивидуализирана с имена - Г.Х.Х., съотв. ЕГН, адрес и др.
данни на лицето и т.н., последните фигурират, вписани в НП. Не случайно,
доводи относно същото налично несъответствие са залегнали
в жалбата на пълномощника на въззиваемата страна,
в опит да се обоснове и оправдае този недостатък с допусната техническа грешка
в санкционния акт, като объркването на имената на нарушител и наказаното лице,
се твърди да не е съществено процесуално нарушение, респ. и не субсимира
основание за отмяната на НП, с оглед установеността в производството пред АНО
на нарушението, извършването му, неговия автор и самоличността му, както и
вината на същия. Поддържаният правен аргумент е абсурдно, правнонесъстоятелен и
решаващият състав не може и не го споделя за основателен. Точно обратното, при
така обективираното в НП пълно несъответствие в самоличността и то в
който и да е от индивидуализиращите белези на правния субект ФЛ – нарушител и
наказаното лице, очевидно касае се за съвсем различни личности, не само по
имена, но дори и наказаното лице с имената Д.А.А.не може да бъде индивидуализаран по
други данни –ЕГН и адрес,за да са приеме,че е налице такава техническа грешка. Последното предпоставя абсолютна и пълно
неяснота на волята на АНО, кой точно е наказаният субект и изобщо защо, а и на
кого се налага определеното наказание. Ето защо следва да се приеме, че е
налице изцяло неясно и объркващо формулиране на санкционната вола на наказващия
орган, проявление и материален носител на която е именно издадения акт – НП. От
тук, обоснован е извод за порок във формата, който следва да се приравни на
липсата на реквизита по чл.57, ал.1, т.4 ЗАНН, поради гореобсъденото съществено
противоречие, нещо повече цялостно разминаване в идентичността на санкционирания
субект –нарушител поради несъответствието в индивидуализиращите го белези-
имена, ЕГН и т.н. Посоченият реквизит е от кръга на задължителните от минимално
изискуемото съдържание на НП, указано в цитираната процесуална норма, която е и
с императивен характер, а липсата му субсумира процесуално нарушение, във всеки
случай и съществено такова.
Още повече, при липса на вписани др. лични данни в диспозитива на
НП, освен различните три имена на наказания, всъщност обуславя не
само съмненията, но и категорична разлика, до степен пълно несъответствие в
идентичността на субекта, от тук е довело до липсата на дължимата
индивидуализация на санкционираното/наказано лице, съобразно белезите,
възведени като задължителни за ФЛ, съгласно Закона за гражданската
регистрация и отличаващи ги от всички останали правни субекти от тази категория
и това са именно имената и ЕГН-то. Ето защо, липсата на който и да е от тези
белези или несъответствието – каквото и да е в същите, опорочава издаденото НП
и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, не само поради
това, че произтича от неспазването на императивна процесуална норма /т.4 на
чл.5 ЗАНН/, същевременно разкрива нарушение на основен принцип в
административно наказателния процес, а именно личният характер на
административнонаказателната отговорност. В допълнение следва да се посочи, че
доколкото със съставянето на АУАН против лицето Г.Х.Х., същият се счита привлеченото към отговорност лице, докато
субектът с имена Д.А.А.няма подобно качество, а след като не е привлечен като такъв в
конкретното производство, няма как да бъде наказан с административно наказание
глоба. Отделен е въпросът, че изобщо по делото няма данни -е ли последният
правосубектна, действително съществуваща личност, като в случай че не
съществува такова лице, то и няма как да бъде наказано, така и няма правна
възможност НП срещу несъществуващо лице да бъде изпълнено. При тези фактически
данни, безспорна е преценката за същественост на този недостатък на НП, тъй
като обсъдената непълнота и противоречие в неговото съдържание е недопустима и
непълно несъвместима с правните му характеристики на правораздавателен по
природата си акт, предпоставящ правно единство между обстоятелствена,
констативно съобразителна част /мотиви/ и диспозитив – санкционна,
разпоредителна част. Наличният порок, в смисъла на изложеното, съставлява пречка за проявление
на юридическия ефект и на санкциониращ акт, с последица опорочаване на проведеното административнонаказателно
производство във фазата му, развиваща се пред АНО. Поради
това и съдът приема, че допуснатото процесуално нарушение, се явява съществено
такова, обуславящо и неговата абсолютна процесуалноправна незаконосъобразност,
като при наличния порок недопустимо е изобщо съществуването му в
правния мир. В контекста на тези правни аргументи,
ирелевантен поради това не може да се възприеме за правилен или
относим, доводът на въззимаемата страна, че допусната фактическа грешка в
имената не рефлектира върху законосъобразността на НП. И това е така, защото
досежно такъв формален недостатък, именно с оглед правната му природа и
последици, ЗАНН не предвижда процесуален ред за отстраняване на грешки
допуснати в санкционния акт, по аналогия на установения в чл. 53, ал.2 ЗАНН за
преодоляване, при определени условия, на нередовности в АУАН, нито е налице
основание за субсидиарно приложение на др. аналогичен процесуален ред за
поправка в НП, какъвто и не се съдържа в НПК, за разлика от ГПК където е
предвидено изрично производство за отстраняване на ЯФГ.
Предвид изложеното, обсъденото тук съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като дискредитира напълно процесното НП, като
санкционен и правораздавателен акт, и валиден такъв, постановен от органа при
стриктно изпълнение изискванията на чл.53,ал.1 ЗАНН и чл.57 с.закон, само на
това основание подлежи на отмяна, като незаконосъобразен от процесуалноправна
страна. Поддържаното в тази насока възражение с жалбата е основателно и следва
да се уважи.
За пълнота на
изложението, относно останалите възражения релевирани с жалбата, необходимо е
да са посочи, че такива не са налице – за част от тях, а др. не са от
категорията на съществените.
При така направените
изводи, според съдебният състав е безпредметно да се излагат съображения и се
обсъжда по същество съставомерността на нарушението, както
и възраженията, поддържани от защитата в тази насока, тъй като това предполага наличието на редовно от процесуална,
формална страна НП, каквото в случая не е налице.
Макар и неправилно и
незаконосъобразно НП, в контекста на предходните съображения, независимо от
отмяната му, същото следва да потвърдено
в частта по пункт 1-ви, относно постановеното отнемане в полза на Държавата,
доколкото процесните стоки –са предмет на митническа контрабанда, което е безспорен
факт по делото. Поради това и по пряк аргумент от чл.233,ал.6 ЗМ, същите във
всички случаи подлежат на отнемане, което прави недопустимо др. разпореждане с
тях.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от когато Съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая са представени 2бр.Договор за правна защита и съдействие, в които
е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
и 100лева или общо 450лева, поради което следва да се присъди в полза на
жалбоподателя разноски в размер на 450лева.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление №2757/2019 от 17.12.
2019година на и.д.началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване
Южна Морска” към Агенция Митници, в
частта в по пункт 2-ри с което за извършено от Г.Х.Х. с ЕГН ********* *** за нарушение на чл.233,ал.3 във врс.
чл.233,ал.1 от Закона за митниците/ЗМ /
на основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е
наложено на Д.А.А.административно наказание “ГЛОБА” в размер на 3154,00
лв. ,която глоба представлява 200% от продажната цена на стока по пункт
1-ви от НП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2757/2019
от 17.12. 2019година на и.д.началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна Морска” към Агенция Митници, в частта по пункт І -ви ,с което на
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА цигари „ KARELIA SLIMS” /Карелия
слимс/-60 кутии и Тютюн,нарязан за
пушене-5кг.– всичко с продажна цена 1577,00лева.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление -София 1202, ул."Георги С.
Раковски" 47-отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Х.
с ЕГН ********* *** сумата в размер на 450,00лв.
(четиристотин и петдесет лв.), представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
Районен съдия:...........................