Решение по дело №53/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 100 |
| Дата: | 14 февруари 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20225220200053 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 12 януари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е по чл.343 ал.1, бук.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК и
във вр. с чл.21 ал.2 от ЗДвП, против обв. ИВ. Б. АЛМ., ЕГН ********** от
гр.София за това, че на 15.06.2020 г., на АМ „Тракия“, км. 57+164, в посока
гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Крайслер
330 Ц“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение: чл.21, ал. 2 от ЗДвП -
„Когато стойността па скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“ - в участък от пътя, в
който по време на дъжд е забранено скоростта на движение да превишава 90
км./ч., а освен това и в участък от пътя с дължина 500 м., в който и при
нормални атмосферни условия е забранено скоростта на движение да
превишава 90 км./ч. (сигнализирани с пътен знак „В26 Забранено е
движението със скорост, по висока от означената“ - 90 км./ч. и допълнителна
табела „Т2 Дължина на“ - 500 м., намираща се на 438 м. преди мястото на
произшествието, и втора група от пътни знаци, намираща се на 323 м. преди
мястото на произшествието, указваща, че при дъжд пътят е хлъзгав и е
забранено скоростта на движение да превишава 90 км./ч. - пътни знаци: „А 15
Опасност от хлъзгане“; „В26 Забранено е движението със скорост, по висока
от означената“; „Т17 Табела с текст“) се е движел със скорост равна и не по-
ниска от 152 км./ч. и предизвиквайки ПТП, е причинил по непредпазливост
комплексна средна телесна повреда на В. Силвиева Т. от гр. Монтана,
изразяваща се в: компресионна, нестабилна фрактура на тялото на Тн 12 със
спинална компресия и компресионни, амиелични фрактури на телата на Тн 8
и Тн 11 без дислокация, довели до трайно затрудняване на движенията на
снагата; контузионен бял дроб, довел до разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Производството е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа повдигнатото обвинение. Излага подробни
съображения по същество. Не сочи нови доказателства. Пледира за
приложението на чл.78А ал.1 и ал.4 от НК.
Обвиняемият не се явява лично в съдебно заседание. Производството е
проведено в негово отсъствие с участието на упълномощен защитник.
Последният пледира за по-ниско наказание глоба и лишаване от право да се
управлява МПС с аргумент, че са налице само смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
1
Към инкриминираната дата обв. И.А. бил правоспособен водач на
МПС. Притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство
за категория „В, М и АМ”, придобити на 23.10.2001 година. До момента
същият бил наказван с общо 52 бр. НП 20 бр. фишове за нарушение на
правилата по ЗДП. По-голямата част от наложените му наказания глоби не са
били заплатени.
Пострадалата В. Т. и св. А. Г. и били приятелки от детинство. Двете се
запознали с обв. И.А. през пролетта на 2020 г. В началото на м. юни 2020 г. те
били на море, но искали да отидат пак. Св. Г. споделила това с обв. А. и той
предложил да ги закара с пострадалата Т. до морето.
На 15.06.2020 г., около 19:20 ч., обв. И.А. пристигнал пред блока на св.
А. Г. в гр. София, управлявайки л.а. „Крайслер 330 Ц“ с рег.№ ***,
собственост на Р. А. Г. от гр. София. Свидетелките Г. и Т. натоварили багажа
си в колата и се качили в нея, като Г. седнала на предната дясна седалка до
водача, а Т. на задната седалка от ляво. Тримата тръгнали за к.к. „Слънчев
бряг“ като при излизането от София се движели по АМ „Тракия“ в посока гр.
Бургас. По време на пътуването започнал да вали дъжд, който ту се усилвал,
ту намалявал, а на места се били образували локви. Започнало да се стъмва и
автомобилът на обв. И.А. се движел с включени фарове в крайна лява лента.
В района около км. 57+164, в посока гр. Пловдив, след тунел „Траянови
врата“, обв. А. управлявал автомобила със скорост от 152 км/ч, въпреки, че
имало въведено ограничение за движение с максимална скорост от 90 км/ч по
време на дъждовалеж. По тази причина колата започнала да поднася, ударила
се в разделителната мантинела между платната на магистралата, завъртяла се,
след което се насочила към дясната част на пътя. Там се преобърнала и
паднала в крайпътната канавка, като застанала върху левите си врати с предна
част насочена към гр. София. Всички пътуващи в колата били в съзнание,
като пострадалата В. Т. лежала по корем на задната седалка и се оплаквала, че
много я болял гърбът. От личния си мобилен телефон св.А. Г. сигнализирала
на тел. 112 за възникналия инцидент. След около 20-30 минути на
местопроизшествието пристигнал екип на Спешна помощ, който
транспортирал свидетелките А. Г. и В. Т. до УМБАЛ „Св. Анна“ АД - гр.
София. Там Т. била оставена на лечение, а Г. - освободена.
Впоследствие на местопроизшествието бил извършен оглед, с което
било започнато настоящото наказателно произвдство.
От приложена медицинска документация по делото е видно, че
вследствие на настъпилото ПТП пострадалата В. Т. била лекувана в УМБАЛ
„Св. Анна“ АД - София, където й била направена и операция.
Видно от заключението изготвената по делото в досъдебната фаза
СМЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, в резултата на ПТП
на пострадалата Т. са били причинени две отделни средни телесни повреди по
смисъла на чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, изразяващи се в:
компресионна, нестабилна фрактура на тялото на Тн 12 със спинална
2
компресия и компресионни, амиелични фрактури на телата на Тн 8 и Тн 11
без дислокация, довели до трайно затрудняване на движенията на снагата;
контузионен бял дроб, довел до разстройство на здравето, временно
опасно за живота;
Мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието, протекло
със зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнание до
степен на комоционна кома, причинило на св. Т. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК,
представляващо лека телесна повреда.
Видно от заключението изготвената по делото в досъдебната фаза
САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, техническото
състояние на л.а. „Крайслер 330 Ц“ с рег.№ ***, управляван от обв. И.А.,
непосредствено преди настъпилото ПТП е отговаряло на техническите
изисквания за движение по пътищата на страната и не било в причинно-
следствена връзка с неговото настъпване.
Скоростта на автомобила на обв. А., непосредствено преди настъпилото
ПТП, била равна и не по-ниска от 152 км/ч, като експертът е описал
спецификата на конкретното произшествие. Според нея:
нямало оставени абсолютно никакви следи от екстрено спиране на
автомобила;
налице бил удар в ляво разположената крайпътна предпазна ограда
(метална мантинела) с дължина на огъването 17.45 м;
налице било движение на автомобила по пътното платно през трите
ленти на магистралата по крива от порядъка на 67 м;
МПС е имало конвенционално движение по пътното платно на
магистралата и под определен ъгъл е излязло в площта по дясно
разположения землен скат повече от 80 м. до окончателното си установяване;
налице било движение на катастрофиралия автомобил по земления скат
с дължина от порядъка на 22.5 м;
след това автомобилът се превъртял на 180 градуса, около оста си X и
около оста си Z, през тавана си, с мачкане на четирите странични стени с удар
и по задната му част.
Вещото лице е посочило и механизма на настъпилото ПТП:
Първа фаза - динамика на катастрофиралия автомобил преди удара в
мантинелата: непосредствено преди настъпилото произшествие автомобилът,
управляван от обв. И.А., се е движел равноускорително със скорост равна и
не по-ниска от 152 км/ч.
Втора фаза - след удара в мантинелата: автомобилът на обв. А. след
удара в мантинелата променил посоката си на движение надясно, като
започнал движение под ъгъл, преминал в извънпътната площ /ската/, където
се завъртял около вертикалната си ос, а впоследствие и около хоризонталната
3
си такава X, като претърпял четиристранна пластична деформация по купето
си.
Трета фаза - след ударите в извънпътната площ по купето си, вече с
почти изразходена кинетична енергия, автомобилът на обвиняемия се
завъртял на 180 градуса спрямо първоначалната си директриса преди удара и
през тавана си и окончателно се установил върху отводнителния канал с
предна част, насочена на северозапад.
Експертът е изяснил и причината за настъпилото произшествие, като е
направил извод, че тя не била от техническо естество, било то състоянието на
автомобила, пътя или околната среда. В експертното заключение били
разгледани елементите от системата водач - МПС - път - околна среда, чиито
взаимозависимости дефинират по принцип причините за възникване на всяко
едно произшествие. Така пътният участък, където е станал инцидентът, бил
мокър към момента на възникването му, както и към момента на огледа.
Времето като сезон, на конкретното място, за конкретния времеви период е
било в нощни условия и оттук - при намалена видимост в ограничена зона на
осветление от фаровете на автомобила.
Както вече бе посочено, скоростта на катастрофиралия автомобил за и
към момента на удара му в мантинелата е била равна и не по-ниска от 152
км./ч. За конкретния пътен участък на ПТП е било установено, че той имал
определена и налична вертикална маркировка (сигнализиране с пътен знак
„В26 - Забранено е движението със скорост, по висока от означената“ - 90
км/ч и допълнителна табела „Т2 Дължина на“ - 500 м, намираща се на 438 м
преди мястото на произшествието. Имало и втора група от пътни знаци,
намираща се на 323 м преди мястото на произшествието, указващи, че при
дъжд пътят е хлъзгав и е забранено скоростта на движение да превишава 90
км/ч - пътни знаци: „А15 - Опасност от хлъзгане“; „В26 - Забранено е
движението със скорост, по висока от означената“; „Т17 - Табела с текст“)
като участъкът бил сигнализиран още на 500 м. за ограничение на скоростта
на всяко МПС от порядъка на 90 км./ч. Видно от експертното заключение
автомобилът, управляван от обв. И.А., имал равноускорително движение,
несъобразено и неподходящо като конкретно фактическо поведение и скорост
за мястото на настъпилото ПТП, за да се самоудари в и по абсолютно
статичен материален обект - предпазната ограда (мантинела). Скоростта на
автомобила е била над максимално допустимата за конкретното място, като
преди мястото на самото произшествие имало ограничение на скоростта и
самото то било на 300 м. след знака, въвеждащ задължителното ограничение.
Вещото лице е изследвало и възможностите за предотвратяване на така
настъпилото ПТП, при конкретните пътно-климатични условия. Посочило е,
че управляваният от обв. А. лек автомобил като цяло имал по характер
продължително равномерно движение до местоудара, при това пътните
условия били нощни, но скоростта му на движение не била съобразена с
конкретния участък на пътя. От чисто физична и фактическа гледна точка тук
4
се е изисквало целесъобразност на поведението на водача да съобразява
движението си спрямо конкретната лента за движение, което изцяло и изобщо
е зависело единствено и само от него. Той е трябвало да владее управлението
на конкретното МПС точно в тази част и място на пътния участък, като
поведението му в тази връзка се оказало от фактическа гледна точка
абсолютно неадекватно за конкретната пътна ситуация, обстоятелствените
условия и собствените му личностни възможности да овладее автомобила, за
да не предизвика удара извън конкретната му лента за движение, при което
той не е правел никакъв опит да спира или предприема други адекватни
действия, напр. да намали скоростта си за времето, в което се е движел до
местоудара в предпазната мантинела. Още веднъж е изтъкнато, че за
конкретния случай на конкретното място вече е било налично и ясно
сигнализирано, за който и да било водач на МПС, че е трябвало да се
управлява със скорост не по-голяма от 90 км/ч.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства – частично от
обясненията на обвиняемата, дадени в досъдебната фаза на процеса, т.к. с тях
той не дава обяснения досежно механизма на настъпилото ПТП, а заявява, че
е репарирал причинените имуществени вреди по автомобила и е заплатил
разходите по лечението на пострадалата в размера на 4978.53 лева, за което е
представил и доказателства – извлечение от банковата си сметка.
Фактическата обстановка бе възприета изцяло от показанията на свидетелите
Т. и Г., а също така от заключенията на приетите съдебно-медицинска и
автотехническа експертизи, както и от писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения, материал по реда на чл.283 от НПК,
всички преценени като правно валидни и достоверни при условията на чл.378
ал.2 от НПК.
Поради това, че всички събрани по делото доказателства, подробно
изброени по-горе, са еднопосочни и непротиворечиви, то не се налага техният
подробен анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна обв. И.А. е осъществил признаците на
престъпния състав на чл.343 ал.1, буква „б”, във връзка с чл.342 ал.1 от НК,
във връзка с чл.21 ал.2 от ЗДвП, като на 15.06.2020 г., на АМ „Тракия“, км.
57+164, в посока гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство -
л.а. „Крайслер 330 Ц“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение: чл.21
ал.2 от ЗДвП, като при наличие на допълнително въведено със знак „В26“
ограничение на скоростта до 90 км/ч се е движил със скорост от 152 км/ч,
предизвиквайки ПТП и по непредпазливост е причинил комплексна средна
телесна повреда на В. Силвиева Т. от гр.Монтана, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на снагата и разстройство на здравето, временно
опасно за живота, подробно описана по-горе.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства по времето,
мястото и начина на извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен
начин. Обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
5
последици на деянието си, но с оглед житейския си опит и умения,
включително и такива като водач на МПС, е бил длъжен и е можел да ги
предвиди и предотврати. Ето защо няма съмнение, че е извършил
престъплението по непредпазливост, под формата на небрежност по смисъла
на чл.11 ал.3, предл. 1-во от НК.
Категорично се установи по делото, че обвиняемият е извършил
нарушение на правилата за движение и по-конкретно на горецитираното по
чл.21 ал.2 от ЗДП – правилото за движение със скорост по-ниска от
предвидената в чл.21 ал.1, която е сигнализирана с пътен знак и която в
конкретния случай е била 90 км/ч при дъждовалеж. Неговата скорост е била
превишена – 152 км/ч, което пък е довело до занасянето на автомобила и
което е била в причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни
последици. Всичко това категорично става ясно от заключението на САТЕ.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид
разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите на наказанието и тези на чл.54
и сл. – относно неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата
степен на обществена опасност на деянието, предвид обстоятелството, че
телесните повреди, причинени в резултат на ПТП заемат изключително голям
дял сред ръста на престъпността в страната и в съдебния район на
гр.Пазарджик. Обществената опасност се завишава и от това, че деянието е
извършено на магистрала, където разрешените според чл.21 ал.1 от ЗДП
максимални скорости за движение на различните категории ППС са най-
високи, при което предизвикването на ПТП принципно е съпроводено с по-
тежки последици.
Обв. А. е личност със завишена степен на обществена опасност,
независимо, че не е осъждан и по местоживеене е позитивно охарактеризиран.
В същото време обаче съдът констатира, че той е системен нарушител на
правилата по ЗДП, предвид десетките извършени от него нарушения, за които
е бил санкциониран с наказателни постановления и фишове.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в недостатъчно
задълбоченото зачитане на установения в страната правов ред и в частност на
правилата за движение по пътищата.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени добрите характеристични данни по местоживене, както и фактът, че
след деянието обвиняемият е заплатил материалните щети по автомобила и
разходите по лечението на пострадалата. Чистото съдебно минало не се отчете
като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за
развитието на производството по реда на Глава ХХVІІІ от НПК и
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Отегчаващи обстоятелства – фактът, че на пострадалата са били
причинени две отделни средни телесни повреди, голямото превишение на
разрешената скорост, което с над 62 км/ч, както и множеството минали
6
нарушения на правилата по ЗДП, извършени от обвиняемия.
Съдът съобрази обстоятелството, че към инкриминираната дата
обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, Раздел IV от общата част на НК, както и че за
извършеното от него по непредпазливост престъпление не са настъпили
съставомерни материални щети, а също и това, че за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, при което намери,
че спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, т.к.
са налице материалноправните предпоставки за това.
Установява се, че с решение по АНД № 1124/2006г. на РС-Гоце Делчев,
влязло в сила на 10.12.2006г, А. е бил признат за виновен в престъпление по
чл.343б ал.1 от НК, след което е бил освободен от наказателна отговорност по
реда на Глава ХХVІІІ от НПК и му е наложено административно наказание
глоба в размера на 500 лева. Факт е, че няма данни дали този глоба е била
платена и кога, но настоящия съдебен състав намира, че за освобождаването
на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, към
момента на инкриминираната дата е настъпила реабилитация. Вярно е и това,
че в кориците на настоящото дело няма данни дали за събирането на голобата
е образувано изпълнително производство, извършвани ли са били
принудителни действия, прекъсващи давността за изпълнението на
наказанието, колко, кога и какви са били те. В същото време обаче съдът
констатира, че дори такова изпълнително производство да е било образувано,
то с изтичането на десет годишен срок, считано от първи януари на годината,
следваща годината на влизане в сила на решението, е изтекла най-дългата
възможна абсолютна давност за изпълнението на това наказание по смисъла
на чл.171, ал.2 от ДОПК. Тази правна норма разписва, че с изтичането на 10-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността. Иначе казано, считано от 01.01 на 2007 година /именно това е
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение – 2006г., когато е влязло в сила решението по чл.78а от НК/, то на
01.01.2017г. е изтекла абсолютната давност за събирането на глобата по
ДОПК. Тя е станала несъбираема, т.е. наказанието е станало неизпълняемо, а
от този момент е започнал да тече реабилитационният срок по чл.86 ал.1, т.3
от НК, който е една година и който е изтекъл на 01.01.2018г. Точно в този
момент за А. е настъпила реабилитация по право, дори хипотетично да се
приеме, че за събирането на въпросната глоба е било образувано
изпълнително производство и по него регулярно са били извършвани
изпълнителни действия, прекъсващи давността за изпълнение на наказанието.
В заключение казано, към момента на настоящото деяние, обв. А. е бил
реабилитиран по право за предходното му освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на глоба по административен ред, при което следва да
се третира като неосъждан.
7
Няма съмнение в правната теория и практика, че горепосочените
реабилитационни срокове са приложими не само за осъдените на наказание
по наказателния кодекс, но и за освободените от наказателна отговорност по
реда на Глава ХХVІІІ от НПК. Върховната съдебна инстанция в Р България е
имал повод да каже следното: „Реабилитацията заличава осъждането и
отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото
осъждане. По отношение на лицата, освободени от наказателна отговорност
по Глава осма на НК, разпоредбите на чл. 85 - 88а НК не се прилагат, защото
те не се считат за осъждани. Същите обаче не могат да бъдат поставени в по-
тежко положение от осъдените на глоба по Наказателния кодекс, поради
което с Постановление № 7/1985 г. на Пленума на ВС е изрично указано, че
спрямо тях може повторно да бъде приложен институтът на чл. 78а НК, ако
при съблюдаване на изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК е изтекъл
предвиденият едногодишен срок от изпълнение на наложената парична
санкция“ /виж Решение № 171 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 151/2009 г.,
III н. о., НК/.
В Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017
г. на ОСНК пък е казано, че: „Правото на повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е признато в т. 4 от
ППВС № 7/85 г., като се приема, че възниква след изтичане на една година от
изпълнение на наложеното административно наказание. Съображенията са в
смисъл, че лицата, по отношение на които вече е приложен чл. 78а от НК, са
неосъждани и не следва да бъдат поставяни в по-тежко положение от
осъдените на глоба по НК, за които след изтичане на срока по чл. 86, ал. 1, т.
3 от НК настъпва реабилитация и възможност за повторно освобождаване от
наказателна отговорност по този ред. В постановлението не е разгледана
хипотезата на неизпълнено административно наказание глоба, наложено на
основание чл. 78а от НК поради изтекла давност, но няма пречка при
допълнителното тълкуване да се приложи същият подход. Поначало
освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е институт, в чийто обхват попадат случаите с по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с тези, при които
глобата е наложена като наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК.
Изхождайки от тази принципна позиция, съдът е длъжен да съблюдава
лицата, неизплатили глоба, наложена им като административно наказание, да
не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от лицата, неизплатили
глоба, наложена им като углавно наказание, включително и при преценка на
предпоставките за повторно освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК. След като осъдените, чието наказание глоба не е
изпълнено поради изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат
да бъдат и освободени от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Фактът на неизтърпяване на наказанието в този
случай не съставлява отрицателна предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б.“б“ от НК,
поради което не би следвало да е такава и за неосъжданите, но вече
освобождавани от наказателна отговорност по същия ред. С оглед
възприетото в т. 1 на настоящото решение приравняване на неизпълнимото
8
поради изтекла давност наказание с изтърпяно такова следва да се приеме, че
необходима предпоставка за повторно освобождаване от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК е последователното изтичане на
давността за изпълнение на глобата и едногодишния срок. Доколкото глобата,
налагана на основание чл. 78а от НК, представлява административно
наказание, давностните срокове, с изтичане на които се погасява
възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН“.
С оглед на всичко казано до тук съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на императивната
разпоредба на чл.78а ал.1 от НК относно вида на отговорността и вида и
размера на наказанието, като обв. А. бъде освободен от наказателна
отговорност и му се наложи административно наказание глоба.
С оглед на изложеното съдът освободи от наказателна отговорност обв.
И.А. за извършеното от него престъпление, като му наложи административно
наказание глоба в размер близък до минималния, а именно 1500 лева. При
определяне размера на глобата съдът съобрази семейното, материалното
положение и имотно състояние на обвиняемия, като отчете и наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест.
На основание чл.78а ал.4 от НК, във връзка с чл.343г от НК съдът прие,
че обв. А. следва да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от десет
месеца. За да наложи и това административно наказание в този размер, съдът
отчете относително високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние, с оглед на конкретното нарушение по ЗДП. При определяне размера и
на това наказание съдът отново отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства според тяхната относителна тежест.
С оглед изхода на делото и признаването на обвиняемия за виновен в
престъплението, съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК, осъди същия да
заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВР - Пазарджик, направените
по делото разноски за експертизи общо в размер на 664.05 лева.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9