МОТИВИ по НОХД №2235/08г.:

 

Обвинението против подс.А.Г. е за това,че на 23.04.2008г. в местността „Белинино”, землището на с.*****, обл.П= е унищожил противозаконно /чрез възпроизвеждане на изстрели със законно притежавано огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров”, кал.9х18мм., №АВ34339/, чужда движима вещ – 1бр. женско куче, порода „Каракачанско куче”, собственост на Й.Н. ***, като стойността на причинената щета е в размер на 200 лева –Престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане, предявен граждански иск от Й.Н.Д. против А.И.Г. за сума от 200лв. представялваща обезщетение за причинени имуществени щети от престъплението по чл.216,ал.1 от НК в едно със законната лихва от датата на деянието 23.04.2008г. до окончателното изплащане на сумата.              

 

          Подсъдимият не се признава за виновен по така предявеното му обвинение и дава обяснения по същото.

          Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа страна следното :

Фирма „*****”ООД – гр.С., била с основана  селскостопанска дейност, а неин управител бил св.Й.Д.. В местността „Белинино”, землището на с.Г. Б., обл.П. се намирал един от обектите на фирмата, представляващ масив от 200 декара, засят с маслодайна роза. В самия масив имало поставен фургон за отдих на работниците, там св.Д. отглеждал и две кучета. Едното от тях било на възраст около три години, от женски пол с породен произход „Каракачанско куче”.  

           На 23.04.2008г. св.Н.Н., който работел във фирмата като общ работник , се намирал в розовия масив в местността „Белинино”, където изпълнявал служебните си задължения. Същият ден около 16,00 часа, при св.Н. дошъл подс.А.Г.. Двамата седнали във фургона, започнали да разговарят и да консумират ракия. Малко след това във фургона влязъл и св.В.В., който също работил във фирма „****”ООД, като тракторист. Свидетелят В. поговорил малко с останалите двама, след което излязъл навън и продължил да работи с трактор в близост до фургона. След като подс.Г. и св.Н. изпили определено количество ракия, подсъдимия решил да си тръгва.Подс. Г.  излязъл от фургона и се запътил към автомобила си. В този момент едно от кучетата на св.Д.- женско, порода „Каракачанско куче” се спуснало и захапало подс.Г. по левия крак. После животното се отдръпнало, а подсъдимият почуствал болка и се хванал за крака. След това подс.Г. започнал да вика, че ще отиде да вземе пистолета си и когато се върне, ще изтрепе кучетата, защото го нападнали и ухапали.

В изпълнение на замисленото, подс.Г. се качил в автомобила, взел от домът си законно притежаваното огнестрелно оръжие - пистолет „Макаров”, кал.9х18мм., №АВ 34339 и след около половин час се върнал при фургона. Слязъл от автомобила, извадил и заредил пистолета, след което започнал да стреля по кучетата на св.Д.. Кучетата се изплашили и побягнали към розовия масив. Подсъдимият продължил да стреля по тях, дори и когато едно от кучетата избягало в розовият масив. Подсъдимият Г. възпроизвел около 10 изстрела, част от които поразили женското „Каракачанско куче” и го умъртвили. В този момент кучето се намирало вътре в розовия масив. Другото куче успяло да избяга и се скрило между струпания под фургона инвентар. Цялата ситуация се разиграла пред уплашените погледи на св.В. и св.Н., които се намирали в близост до подсъдимия.  След като убил кучето, подс.Г. се качил в автомобила и тръгнал.

Около 17,00 часа в розовия масив пристигнал св.Д., на когото св.В. и св.Н. разказали за случилото се. Около 17,10 часа св.Д. и св.В. *** и уведомили органите на полицията за възникналия инцидент, като описали точно начина на умъртвяване на кучето. На 24.04.2008г. св.Д. депозирал за същия случай жалба в РП-Пазарджик.

            Подс.Г. имал издадено надлежно разрешително по ЗКВВООБ под №019707/05.06.2005г. за съхранение и носене на 2 броя пистолети „Макаров”, кал. 9х18мм. с №АВ 34339 и №АВ29388, като валидността на разрешителното е до 18.08.2010г.

          От приетото към делото заключение на Зооветеринарната експертиза е видно, че кучето - обект на престъпно посегателство е било от женски пол, на възраст около 3 години, с доказани репродуктивни качества, с породен произход „Каракачанско куче”. Стойността му към инкриминираната дата – 23.04.2008г. по пазарни цени възлиза на 200 лева.         

          От съдебно-медицинското удостоверение № 102/08г. от 25.04.08г. е видно, че подсъдимият е имал две разкъсно-контузни рани, три охлузвания и травматичен оток по задната повърхност на лявата подбедрица. 

Около 17.30 – 18.00 часа  на същата дата св.К. и св.И. , Е. А. и кмета на с.Г. Б. с оглед подаден сигнал, че подс.Г. бил ухапан от куче отишли в местността „Белинино”, където по пътя видели две кучета, които били без спъвачка.Написали констативен протокол.Същият бил връчен в последствие на св.Д..

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа, показанията на св.Д., св.В., св.Я., св.К., св.И., св.Н. , заключението на вещото лице и писмените доказателства.Съдът не кредитира показанията на св.И.А. и обясненията на подс.Г..

От показанията на св.В. и св.Н., които съдът кредитира изцяло, се установи, че подс.Г. е бил при св.Н., като подс.Г. не е бил отишъл да проверява района си,тъй като  започнал да употребява алкохол със св.Н..Установи се, че подс.Г. е излязал от фургона и се е запътил към автомобила си за да си тръгва.Св.Н., св.В. и св.Я. казват, че в този момент кучето – „Каракачанска порода” се спуснало и го захапало за крака , след което „се мушна под фургона” – заявява св.Я..Св.Я. в момента в който е видял, че кучето е захапало подс.Г. не е видял той да вади пистолет, нито пък е чул изстрели. Св.Н., който вече не работи при св.Д. е категоричен, че след като кучето е „хванало подс.Г. за крачола” той не се е опитал да се защити по какъвто и да е било друг начин, а е започнал да вика, че ще отиде да си вземе пистолета и ще застреля кучетата, св.В. също е видял, че кучето е захапало подс.Г., като той не го е застрелял веднага а е започнал да вика и да псува, като е казал, че ще отиде да си вземе пистолета и ще го застреля.Двамата свидетели – В. и Н. са категорични, че след като се е върнал е започнал да стреля безразборно, а кучето „каракачанска порода” е било убито едва в розовия масив .Стрелял е повече от 10 пъти.Приключвайки със стрелбата подс.Г. се е качил на автомобила и си е тръгнал.Св.Д., твърди, че когато около 16.45-16.50 часа отишъл да вземе работничките, които работели на розовия масив, видял убитото куче.Тогава свидетелите Н. и В. му разказали какво се било случило и му показали убитото куче в розовия масив.Веднага заедно с убитото куче св.Д. заедно с работниците си отишли в ПУ-Б., където подали жалба и писали обяснение.

От показанията на св.И. и св.К. се установи, че писмени жалби срещу кучетата на св.Д. не е имало.Може би имало устни такива, но не знаят къде били подадени и не било работено по тях.

Съдът не кредитира обясненията на подс.Г..Съдът счита, че подс.Г. изгражда една защитна позиция, като твърди, че е застрелял кучето при самоотбрана.Неговите обяснения са в противоречие с показанията на св.Н., св.В., св.Я..

Подс.Г. казва, че бил отишъл по сигнал за нарушител.Като бил попитал св.Н. дали не е чул някъде да се режат дърва с резачка.Св.Н. е категоричен, че подс.Г. е употребил заедно с него алкохол.Св.В. също казва, че е видял двамата – Н. и Г. да употребяват алкохол.Подс.Г. казва, че след като бил до колата, кучето се спуснало и го захапало за крака. В този момент той бил извадил пистолета и застрелял кучето.Става въпрос за стрелба от по-малко от един метър, като същевременно казва, че след като застрелял кучето то било избягало.Св.Я. твърди, че след като кучето ухапало подс.Г., той започнал да скача на един крак, а кучето се мушнало под фургона.Св.Я. след като е бил на такова разстояние, че да види ухапването, ако в този момент подс.Г. е стрелял, св.Я. е щял да чуе изстрелите.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимият, че той бил застрелял кучето, тъй като то било безстопанствено и застрашавало размножаването на дивеча.Това твърдение на подсъдимият звучи абсурдно.Установи се, че това куче е било там от много месеци, дори е имало малки кученца.Съответният район е бил район проверяван от  подс.Г., който до този момент не се е загрижил за размножаването на дивеча,нито пък за това дали това куче няма да ухапе разхождащите се там деца.До този момент не е съставен нито един констативен протокол, нито пък св.Д. е бил предупреден да сложи спъвачки на кучетата си.

Неоснователни с твърденията на подс.Г. , че за толкова кратко време за колкото твърдят свидетелите, той не можел да отиде и да се върне за да застреля кучето.Св.В., казва, че дори с трактора слиза за около 5 мин.Установи се от обясненията на подс.Г., че става въпрос за разстояние от около 1 километър и 300 метра.

Подс.Г., казва, че св.Д. му се бил обадил да се качи отново в местността „Белинино” за да видел къде точно бил ухапан.Св.Д. заяви, че тогава не е имал телефон, за това и работниците му не са се обадили за инцидента.От друга страна се установи, че веднага около 17.30 часа св.Д. и неговите работници са били слезли в ПУ-Б..От друга страна когато подс.г. твърди, че бил отишъл отново в розовия масив , било около 18 – 18.30 часа и там нямало никога.Точно тогава св.К. и св.И. заявиха, че са извършвали проверка в тази местност.

От една страна подс.Г. твърди, че застрелял кучето при самоотбрана, от друга страна твърди, че бил застрелял кучето тъй като си изпълнявал служебните задължения – да запази размножаването на дивеча в региона.Съдът счита, че тези твърдения са една защитна позиция от страна на подсъдимия, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства.Тези твърдения на подс.Г. се потвърждават частично единствено от показаният на св.А., които съдът не кредитира.Св.А. казва, че подс.Г. го помолил за съдействие , че имало нарушители.Не става въпрос нито за какво нарушение се иска съдействие, нито къде точно е това нарушение.Още повече, че подс.А. дори не познава местността.Подс.Г. го оставил при дерето, без дори да се разберат кой на къде ще отиде и по какъв начин ще се срещнат след това, нито пък св.А. казва, какви действия са се разбрали да предприемат при установяване на нарушителите.едва подс.Г., казва, че му бил казал ако види нарушители да му се обади потелефона.За този разговор св.А. дори не споменава.Св.А. казва, че бил чул два-три изстрела.Тези негови твърдения се опровергават от показанията на св.Н. и св.В., които казват, че подс.Г. изстрелял повече от 10 патрона.

Установи се, че стойността на убитото куче е 200 лв., т.е. под минималната работна заплата, към момента на извършване на деяние, поради което съдът счита, че става въпрос за маловажен случай.

          При така установената фактическа обстановка подс.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.216,ал.4 във вр. с ал.1 от НК, като на 23.04.2008г. в местността „Белинино”, землището на с.Г. Б., обл.П. е унищожил противозаконно /чрез възпроизвеждане на изстрели със законно притежавано огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров”, кал.9х18мм., №АВ34339/, чужда движима вещ – 1бр. женско куче, порода „Каракачанско куче”, собственост на Й.Н. ***, като стойността на причинената щета е в размер на 200 лева и случаят е маловажен .

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действувал е с пряк умисъл.

В конкретния случай не са налице предпоставките на института „крайна необходимост” по чл.13 ал.1 от НК. На първо място, няма крайна необходимост, когато самото отбягване на опасността съставлява престъпление, изведено принципно в чл.13 ал.2 от НК. На второ място, доказателствената съвкупност сочи, че личната физическа неприкосновеност на подсъдимия не е била поставена в такава значителна непосредствена опасност, каквато законът изисква. Дори да е бил застрашен от действията на кучето, подс.Г. е преодолял опасността - качил се е в автомобила и се е отдалечил от мястото. Умъртвил е кучето в един по-късен момент, когато не е имало никаква опасност /внезапна, непосредствена и реална/, която да предизвика осъществените от обвиняемия ответни действия, довели до смъртта на кучето.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

          Обществената опасност на деянието е сравнително висока , с оглед начина наизвършване на деянието – безразборна стрелба. Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан , с добри характеристични данни, трудово ангажиран . Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитане правовият ред в страната .

          Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност, ниската стойност на причинената щета, причинената телесна повреда на подсъдимия. Отегчаващи обстоятелства – кучето е убито с огнестрелно оръжие.

          При тези данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият следва да бъде осъден на глоба , в размер на 100 /сто/ лева.Съдът счете, че това наказание следва да бъде наложено на подсъдимия с оглед неговото чисто съдебно минало и добрите характеристични данни .

          От деянието Й.Д. е претърпял имуществени щети, за които подсъдимият дължи обезщетение, ведно с обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва, считано от деня на увреждането23.04.2008г. до окончателното изплащане. При определяне размера на паричното обезщетение за имуществените щети, при спазване изискванията на ЗЗД, като взе предвид приетата по делото зооветеринарна експертиза, съдът определи обезщетение от 200 лв.

          Осъди подсъдимият Г. да заплати на Д. сторените по делото разноски в размер на 150 лв. за адвокат.

          Осъди подс.Г. да заплати ДТ върху размера на гражданския иск в размер на 50 лева.

          Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото разноски от  100лв.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 СЪДИЯ :