Решение по дело №1351/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 999
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20205330201351
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 999

гр. Пловдив, 25.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

                                                                                        

                                                                                                            при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД1351/2020 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                                                                            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 485596-F513500   от 18.12.2019 г. на И.В.В.Зам.директор на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на  Г.И.Х., ЕГН ********** на основание чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. /двеста лева/ за извършено административно нарушение по чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет, осъществено след нарушение разпоредбите на чл. 38, ал.1, т.1 вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСчет.

 Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно постановление е издадено по отношение на нея като лице, което не следва да носи отговорност поради липса на легитимация за подаване на ГФО, сочи се закъснялото подаване е в резултат на обективни пречки свързани с провеждане на Общо събрание на дружеството, поради което и случаят се явява маловажен. В съдебно заседание се представлява от адв.С., който излага мотиви за отмяна на НП.

 Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, представлявана в съдебно заседание от гл.юрк. С., излага становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

 Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

 Жалбоподателя Г.И.Х. била ** на „Л.” АД. През 2018 г. дружеството осъществявало търговска дейност, поради което и съгласно изискванията на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството в срок до 30 юни на следващата година да публикуват годишен финансов отчет. Осъществяването на търговската дейност било установено във връзка с подадена декларация по чл.92 от ЗКПО на 25.03.2019 г. и приложения към нея годишен отчет на дейността. Представители на дружеството към онзи период били юридическите лица  „Мато“АД /регистрирано в Белгия/, „Валиммо“ АД /регистрирано в Белгия/, „Каролин“ АД /регистрирано в Белгия“ и „Тилланко“ ООД, като начина на представляване бил заедно /видно от справка в Търговски регистър при Агенция по вписванията/. Доколкото датата 30 юни 2019 година била неработен ден, то срокът за публикуване бил първият работен ден – 01.07.2019 г. В законоустановения срок „Легия” АД не публикувало годишен финансов отчет за 2018 година, с което на 02.07.2019 г. нарушило горепосочените разпоредби и осъществил състава на административно нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСчет. Нарушението било констатирано на 21.08.2018 г., когато ТД на НАП Пловдив била уведомена от Агенция по вписванията. За констатираното на 04.10.2018 г. спрямо ** Г.Х. бил съставен АУАН за административно нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСчет. Годишния финансов отчет бил заявен за вписване на 10.07.2019 г.

 НП е издадено въз основа на сочения АУАН. Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.

В качеството на свидетел по делото бе разпитан съставителя на акта М.С., която сочи какви действия са извършили проверяващите, както и как е установено че, санкционираното лице Г.Х. не е изпълнило задължението си да подаде в срок в качеството си ** на търговското дружество годишен финансов отчет. Свидетелските показания на разпитания актосъставител съдът кредитира като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

Като необорени от други доказателства по делото се кредитират с доверие и показанията на св.А.Я. – ** на „Л.“ АД.

В хода на съдебното следствие е установено, че на 10.01.2019 г. по отношение на жалбоподателят Г.Х. е отправено предупреждение за аналогично нарушение осъществено за отчетния период 2017 г., като е било прието че нарушението на чл.38, ал.1, т.1 вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСчет. се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Горепосочената фактическа обстановка се установява от следните доказателства по делото – НП, АУАН, оправомощителна заповед, справка от търговския регистър по отношение на „Легия” АД, възражения, покана до „Легия“ АД чрез представляващия Г.Х., предупреждение от 10.01.2019 г., писмо от Агенция по вписванията до НАП от 21.08.2019 г., както и от свидетелските показания на актосъставителя М.С. и А.Я..

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че в конкретния случай е безспорно установено и доказано, че дружеството „Легия“ АД не е публикувало в срок годишен финансов отчет за 2018 г., с което е осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 74, ал.1, от ЗСчет, осъществено след нарушение разпоредбите на чл. 38, ал.1, т.1 вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСчет. Не е спорно по делото, че такъв се е дължал, тъй като е безспорно доказано, че дружеството е извършвало дейност през 2017 година.

Спорно по делото е дали жалбоподателят Г.Х. в качеството на ** на дружеството е легитимирана да подава годишен финансов отчет, т.е. дали е субект на админисративно наказателна отговорност по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Търговския закон /ТЗ/ прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ТЗ прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон, а съгласно разпоредбата на чл.23 от ТЗ отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. С оглед договорното начало биха могли част от правомощията на прокуриста да бъдат ограничени от търговеца. По настоящото дело не са ангажирани безспорни доказателства, които да водят на извод, че „Легия“ АД е предоставило изрично правомощие на прокуриста да подава ГФО.

Ето защо и доколкото категорично не са оборени показанията на св.Я. относно това какъв е редът за подаване на годишен финансов отчет от дружеството и съдът счита за недоказано по безспорен начин, че именно Г.Х. се явява задълженото лице, което е следвало да подаде в срок такъв отчет, респективно че с неподаването му именно тя е осъществила състава на нарушението по чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството.

Недоказаността на авторството на нарушението винаги се явява основание за отмяна на наказателното постановление. От друга страна доказателствената тежест относно авторството и осъществяването на нарушението е върху наказващия орган. Доколкото вече се посочи, че липсват категорични доказателства за това жалбоподателката да се явява субект на административно наказателна отговорност относно нарушението на чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството, съдът счита че е налице основание за отмяната на наказателното постановление.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 485596-F513500   от 18.12.2019 г. на И.В.В.Зам.директор на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на  Г.И.Х., ЕГН ********** на основание чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. /двеста лева/ за извършено административно нарушение по чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет, осъществено след нарушение разпоредбите на чл. 38, ал.1, т.1 вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСчет.

 Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.